Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1958 от 09.12.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на втори декември две хиляди двадесет и първа
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1.Диана Ганева
2. Галя
Русева
при секретаря С. Х. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева адм.дело номер 2536 по описа
за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.111, ал.7 от ЗИНС.
Образувано е по касационна жалба на А.Х.А., с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора – Бургас, против Решение №1284/17.09.2021г., постановено по адм. дело № 2266 по описа на
Административен съд – Бургас за 2021 г., с което е потвърдена заповед
№683/13.09.2021г. на началника на Затвора – Бургас, с която на Х. е наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 (седем)
денонощия“. Касаторът иска отмяна на оспореното решение, като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата на основанията, изложени в
нея. Като допълнителен аргумент сочи, че в заповедта не е посочен неговия ЕГН,
което според А. е съществено процесуално нарушение. Пледира за отмяна на
постановения съдебен акт и отмяна на заповедта, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 (седем)
денонощия“. Не ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът по касация–началника на
Затвора Бургас, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е
постъпил писмен отговор от юрисконсулт Г., в който сочи, че решението на Административен
съд – Бургас е правилно и законосъобразно. Изложени са аргументи, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.
Дисциплинарното производство не страда от пороци, като наложеното наказание по
вид и размер съответства на дисциплинарното нарушение, поради което оспореното
решение следва да бъде оставено в сила. В писмения отговор е направено и искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, като
взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като
съобрази приложимите законови разпоредби, намира следното:
Касационната жалба се подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, поради което са процесуално
допустима.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл. 218 АПК,
Административен съд- Бургас, ХV-ти състав намира касационната жалба за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Производството
пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на А.Х.А., с ЕГН **********, понастоящем в
Затвора – Бургас, против заповед № 683/13.09.2021г. на началника на Затвора
гр.Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия за срок от 7 (седем) денонощия”. А., след направените
уточнения в проведеното съдебно заседание, заявява, че оспорва заповедта като
незаконосъобразна, тъй като не е съгласен с констатациите по нея. Излага
аргументи, че заповедта е издадена при съществени нарушения на процесуалните
правила – не е бил изслушан преди налагането на наказание и е налице нарушение
на материалния закон .
С
решението си по делото административният съд е потвърдил заповедта. За да
постанови този резултат, съдът е приел, че преди издаване на заповедта са
снети писмени обяснения от жалбоподателя, който е записал, че на 29.07.2021г. е
предал доброволно неразрешената вещ – флашка-четец, която му била донесена
нелегално от А. за сумата от 100 лева. Обяснил, че изземването на вещите било
предтекст, за да бъде наказан за това, че не е платил четеца, който всъщност
бил повреден. Подаден бил рапорт от надзирателя Белбер , в който той определил
твърденията на касатора като неотговарящи на истината. След представен доклад от
инспектор Леков и след изслушване на 13.09.2021г., от началника на затвора бил съставен
протокол, приложен по делото, подписан от касатора. На същата дата -
13.09.2021г. е издадена обжалваната заповед на началника на Затвора гр.Бургас,
с която на А.А. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна
килия за срок от 7 (седем) денонощия” на основание чл.101, т.7, вр. чл.102,
ал.2, предло.второ от ЗИНЗС, за извършено нарушение на чл.96, т.3, чл.97, т.1 и
3, вр. чл.100, ал.2, т.1 и 5 от ЗИНЗС, тъй като за периода от 20.35 часа на
28.07.2021г. до 07.32 часа на 29.07.2021г. е притежавал и съхранявал
неразрешена вещ- флашка –четец за micro SD карта.
Съдът
е изложил мотиви, че извършеното
нарушение и неговото авторство за безспорно доказани от неоспорените официални
писмени доказателства, които имат обвързваща за съда материална доказателствена
сила. Административен съд – Бургас е приел, че доброволното предаване на
вещта не може да бъде прието като
смекчаващо вината обстоятелство, защото то е съчетано с обвинение срещу инсп. А.
Б. и явства желанието на А. да навреди на последния, заради дейността му по
откриване на други забранени вещи съгласно заповед № 681/13.09.2021г. Съдът е изложил мотиви, че в издадената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е налице съответствие между
описаната фактическа обстановка и посочените за нарушени правни норми. Видът и
размерът на наложеното дисциплинарно наказание съответстват на характера и
тежестта на извършеното нарушение, като А. е наказван многократно. Изложил е
мотиви, че
обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради
което е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Решението на
Административен съд - Бургас е правилно.
Съдът е
изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 111 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбите на
закона е направил правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата
инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено
виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се
имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към
служители или лишени от свобода.
Според чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС за
дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в този закон, а съгласно чл.102, ал.2 от закона, дисциплинарно
наказание изолиране в наказателна килия, може да се наложи при системни
нарушения по чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНС, както е в случая, като А. е наказван многократно, както следва:
Със заповед № 345/16.06.2020г., на лишаване от
пратка за срок от 3 месеца, заради изречени заплахи срещу органите по
изпълнение на наказанията;
Със
заповед № 143/16.03.2021г., на изолиране в наказателна килия за срок от 14
денонощия, за физическа саморазправа с друг лишен от свобода;
Със
заповед № 629/07.09.2021г., на извънредно дежурство по поддържане на чистотата
за срок от 7 дни, за неизпълнение на разпореждане да прекрати агресивно
поведение;
Със заповед № 681/13.09.2021г., на изолиране в
наказателна килия за срок от 7 денонощия, за открити забранени вещи и агресия
срещу инсп. Ахмед Белбер;
Със заповед № 690/16.09.2021г., на изолиране в
наказателна килия за срок от 3 денонощия, за нерегламентирани контакти с други
лишени от свобода.
Правилен
е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи
основателност на жалбата, тъй като наложеното наказание по вид и размер съответства на
дисциплинарното нарушение и е съобразено с предходните нарушения на А.. По делото е установено по несъмнен начин от
събраните доказателства, че касатора е бил изслушан преди налагане на
наказанието, за което е съставен протокол, поради което не са налице твърдяните
в касационната жалба нарушения на
административнопроизводствените правила.
Неоснователно
е и възражението за незаконосъобразност на издадената заповед, респективно на
съдебното решение, тъй като в заповедта не е посочен единния граждански номер
на жалбоподателя. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация, единният граждански номер е
административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица
съгласно чл. 3, ал. 2, като той е уникален номер, чрез който физическите лица
се определят еднозначно. Действително в обжалваната заповед не е посочен ЕГН на
касатора, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като той е
надлежно индивидуализиран чрез посочване на трите му имена, спалното помещение,
зоната в която изтърпява наказанието лишаване от свобода и номера на
затворническото му досие - ЗД 381/02. Ето защо и доколкото по делото не се
твърди, че към датата на нарушението и друго лице, със същите три имена
изтърпява наказание лишаване от свобода в І-ва Зона за повишена сигурност,
спално помещение № 121, то не е допуснато твърдяното процесуално нарушение.
При извършената служебна проверка
съдебният състав установи, че решението на Административен съд - Бургас е
допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения, съдът е изследвал фактическата обстановка и
въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение, като
е направил подробен анализ на приложените по делото доказателства.
По изложените съображения и при липса
на отменителни основания, касационният състав приема, че обжалваното решение е
постановено в съответствие с действащите правни норми и следва да бъде оставено
в сила.
В писмения отговор юрисконсулт Г. е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК
и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на
Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009
г. на ВАС.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във вр. с чл.111, ал. 7
от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1284/17.09.2021г., постановено по адм. дело № 2266/2021г. по
описа на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА А.Х.А., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора –
Бургас, да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.