РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Велико Търново, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА П.А
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА П.А Въззивно търговско дело №
20214001000201 по описа за 2021 година
за установено следното:
Производството е намери по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № Р-29 от 16.02.2021 г. по т.д. № 217/2018 г.
Великотърновският окръжен съд е осъдил М. И. М. и Е. М. М., двамата от гр.
Велико Търново, ******** солидарно да заплатят на „Юробанк България“ АД
гр. София сумата от 51 458.84 швейцарски франка, част от главница по
договор за банков кредит от 1.06.2008 г., твърдяна да възлиза на сумата от
79 605.08 швейцарски франка, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД
върху вземането, считано от 10.10.2018 г. до окончателното му заплащане,
сумата от 60 лв. разноски за нотариални такси по договор за потребителски
кредит № HL-39298 от 1.06.2008 г., ведно със законната лихва по чл. 86 от
ЗЗД върху вземането, считано от 10.10.2018 г. до окончателното му
заплащане, на основание чл. 79, ал.1, във вр. с чл. 432, ал.1 от ТЗ, както и
сумата от 14 127.83 лв. разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 ат ГПК.
С решението съдът е отхвърлил исковете за вноските по главницата,
1
дължими за периода от 10.11.2012 г. до 9.10.2015 г., като погасени по давност,
а искът за разноски за нотариални такси – като неоснователен в останалата си
част до претендираните 791.20 лв.
Въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част е подадена от
ответника М. И. М., чрез особения представител адв. Й.И., с оплакване, че
решението е неправилно. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният
съд неправилно не е възприел възражението на ответника, относно редовното
упражняване на правото на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В
случая изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е
достигнало до длъжника и в случая няма в договора уговорена клауза за
фингирано връчване. В жалбата се твърди, че процесното вземане не е
изискуемо, като клаузата на чл. 19, ал.1 от Договора за кредит следва да се
счита нищожна. Изложени са подробни доводи във връзка с клаузата по чл.
19, ал. 2 от договора за т.н. автоматична предсрочна изискуемост, която
според практиката на ВКС е недопустимо да настъпва. Искането е да се
отмени решението в частта, с която са уважени исковете и да се отхвърлят
предявените искове.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника Е. М. М., чрез
особения представител адв. И.П.. В същата се прави оплакване, че
първоинстанционният съд не е взел предвид, че изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съгласно сключения договор за
потребителски кредит, следва да се доведе до знанието на длъжниците, няма
уговорена клауза за фингирано връчване. Жалбоподателят счита, че съдът не
е взел предвид, че правото на кредитора по чл. 19, ал.1 от договора за кредит
е неясно формулирано и води до неравноправност между правата на страните
и последиците от упражняването им. От съдебния акт не ставало ясно коя е
възприетата от съда хипотеза за предсрочно погасяване и неправилно е
приел, че е налице валидно обявена предсрочна изискуемост на кредита.
Искането е да се отмени решението в частта, с която са уважени исковете и да
се отхвърлят предявените искове.
В писмения отговор по двете въззивни жалби ответната страна
„Юробанк България“ АД гр. София, чрез адв. Х.М., изразява становище, че
жалбите са неоснователни и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в
2
жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. Решението е допустимо,
поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване
на спора по същество.
Пред Окръжен съд – Велико Търново са предявени искове с правно
основание чл. 79, ал.1, във вр. с чл. 432, ал.1 от ТЗ. Ищецът „Юробанк
България“ АД претендира ответниците М. И. М. и Е. М. М. да бъдат осъдени
солидарно да му заплатят сумата от 52 440.22 швейцарски франка, част от
вземането за главница в общ размер на сумата от 79 605.08 швейцарски
франка; сумата 791.20 лв. – разноски за нотариални такси за упражняване
правата на банката по договора, ведно със законна лихва върху вземанията от
предявяване на исковете до изплащането, дължими по договор за
потребителски кредит.
Ответниците М.М. и Е.М., чрез назначените особени представители,
оспорват исковете. Възразяват, че изявлението за предсрочна изискуемост не
е им е връчено. Твърдят, че клаузите, предвиждащи правото на предсрочна
изискуемост, са неясни и водят до неравнопоставеност на страните.
Направено е възражение за погасителна давност от датата на последното
плащане по погасителния план – 10.11.2012 г.
От събраните по делото доказателства, включително и изготвената пред
въззивната инстанция съдебно-икономическа експертиза, от фактическа
страна се установява следното:
Не се спори от страните и се установява от представения по делото
договор, че на 11.06.2008 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД от
една страна и М. И. М. и Е. М. М. от друга страна, като кредитополучатели, е
сключен договор за потребителски кредит № HL-39298. По силата на този
3
договор Банката предоставя на кредитополучателите потребителски кредит за
текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 95 000 лв. по курс купува за швейцарския франк
към лева на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на
кредита. Съгласно чл.2, ал.1 от договора разрешеният кредит в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 95 000 лв. по курс купува за
швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, се
усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя
М. И. М.. В чл. 3, ал.1 от сключения между страните договор за
потребителски кредит е уговорено, че за усвоения кредит,
кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни
кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 2.15 пункта, като към
момента на сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове е в размер на 4.5 %. Съгласно ал. 3 на чл. 3 от договора,
при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора
от лихвата за редовна главница, определена в ал. 1, плюс наказателна
надбавка от 10 пункта. В ал. 5 на чл. 3 от договора е предвидено, че
действащият базов лихвен процент на Банката за жилищни кредити не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на
БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му
на видно място в банковите салони. Съгласно чл. 5 от договора крайният срок
за погасяване на кредита е 300 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка по кредита. Така крайният срок на договора е 18.06.2033г. В
чл. 6, ал.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят погасява кредита
на месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план.
Според ал. 2 на същата клауза от договора, погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – в швейцарски
франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по
главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева или евро
по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от
4
банката освен във валутата на кредита и в лева, или евро, след служебното
превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс продава на
„Юробанк И Еф Джи България“ АД за швейцарския франк към лева/евро, за
което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и
оправомощава банката. С разпоредбата на чл. 6, ал.3 от договора страните са
уговорили в случай, че по време на действието на договора Банката промени
БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски се т променя
автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателя с
подписването на договора дава своето съгласие. С чл. 19, ал.1 от договора е
предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и
при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по
договора, Банката може да направи кредита изцяло, или частично предсрочно
изискуем. Ал. 2 на чл. 19 предвижда, че при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло, или частично, целият
остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от
датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Към датата на усвояване на кредита приложимият курс купува за
швейцарския франк на Банката към лева е 1.1870 съгласно Приложение № 1
към договора за кредит.
Страните по договора за кредит на 20.12.2011 г. са сключили
допълнително споразумение, по силата на което се съгласяват да
предоговорят съществуващи към датата на споразумението задължения на
кредитополучателя към кредитора. Със споразумението страните
констатират размерите на задълженията на кредитополучателя към датата на
споразумението за просрочена главница, просрочена лихва, просрочени
такси. С подписаното допълнително споразумение кредитополучателят се
задължава да внесе еднократно по сметката на Банката сумата от 360
швейцарски франка, която кредиторът ще използва като служебно извършва
пълно или частично погасяване на просрочените към датата на внасяне на
тази сума задължения. Страните се съгласяват, че всички плащания във
връзка с кредита, след приспадане на внесената сума от 360 швейцарски
франка, се преоформят служебно от кредитора на датата на допълнителното
споразумение, чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит. С посоченото
5
допълнително споразумение е договорено, че кредитополучателят ще ползва
дванадесет месечен период на облекчено погасяване на дълга, през който
период се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4.98 %, а след
изтичане на този период, върху общия размер на дълга, след натрупването на
лихвата, се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия
БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна
лихвена надбавка в размер на 1.38 пункта.
Страните са сключили допълнително споразумение към договора за
кредит и на 12.09.2012 г., с което се съгласяват да прекратят действието на
въведеното облекчено погасяване на общия дълг, като се съгласяват, че върху
дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено
погасяване лихва.
На 24.09.2012 г. е сключено допълнително споразумение между
страните за предоговаряне на съществуващи към датата на подписване на
това споразумение задължения на кредитополучателя, като и това
споразумение предвижда задълженията да се преоформят служебно от
кредитора чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит. С посоченото
споразумение са установени задължения за просрочена лихва, просрочени
такси, просрочени плащания по застраховки.
На 15.07.2008 г. Банката е прехвърлила вземанията си по договора за
кредит, сключен с ответниците, на„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД гр.
София с договор за прехвърляне на вземания.
С договор за прехвърляне на вземания от 20.05.2016г. Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД гр. София прехвърля на „Юробанк България“ АД вземането по
процесния договор за кредит.
С оглед прекратяване на плащанията по процесния договор за кредит на
17.05.2018 г. „Юробанк България“ АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД гр.
София са отправили уведомление до кредитополучателите за извършеното
прехвърляне на вземания и за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за потребителски кредит. От уведомлението става
ясно, че вземанията по договора за кредит са прехвърлени от „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД гр. София на „Юробанк България“ АД с договор за
прехвърляне на вземания от 20.05.2016 г. С горепосоченото уведомление
6
Банката уведомява длъжниците за задълженията им по процесния договор за
кредит към 13.04.2018 г.: просрочена главница – 9278.19 швейцарски франка;
просрочена договорна възнаградителна лихва - 33227.90 швейцарски франка;
договорна наказателна лихва – 3990.98 швейцарски франка, просрочени такси
– 1573.45 швейцарски франка просрочени застраховки – 182.87 швейцарски
франка и остатъчна предсрочно изискуема главница – 70 326.89 швейцарски
франка.
Уведомлението е отправено до кредитополучателите чрез нотариална
покана. Видно от удостоверяването на нотариуса, нотариалната покана е
връчена на 02.08.2018г. по реда на чл.47 от ГПК и за двамата адресати. Видно
от подробните справки на нотариуса, приложени към нотариалната покана,
същият е спазил реда по чл.47 от ГПК, като след няколко посещения на
адреса на М.М., в продължение на повече от месец, е залепил уведомление.
По същия начин е процедирал нотариуса и при връчване на нотариалната
покана до ответницата Е.М., като при посещенията на настоящия и
постоянния адрес същата не е била намерена, и поради това и на двата адреса
са залепени уведомления. Видно е от справките, че нотариусът е извършил
служебна проверка В НАП за местоработата на М.М. и Е.М., но е получил
отговор, че няма подавани трудови договори за тези лица.
От заключението на назначената от първостепенния съд съдебно-
икономическа експертиза се установява, че по предоставения на ответниците
кредит, на 18.06.2008 г. е усвоена сумата от 80 034 швейцарски франка по
курс за деня 1.1870 лева, т.е. 95 000 лв. Кредитополучателят е забавил
плащанията от 18.10.2011 г. Вноската от 106.85 швейцарски франка –
главница и 518.36 швейцарски франка – лихва, са погасени на 20.12.2011 г.
Експертизата е установила, че ответниците са обслужвали кредита до
20.12.2011 г. С допълнително споразумение към договора за кредит от
20.12.2011 г. страните са подписали облекчено погасяване на дълга. Относно
размера на задължението по договора за потребителски кредит, експертизата
посочва, че същото за главница е в размер на 79 6025.08 швейцарски франка и
лихви 41 039.73 швейцарски франка към 2.08.2018г. Съгласно заключението
усвоената главница е в размер на 83 655.62 швейцарски франка, от която е
погасена редовна главница 4050.54 швейцарски франка.
Съгласно заключението на назначената и изслушана в настоящото
7
производство съдебно-икономическа експертиза, съобразно клаузите на
договора и допълнителните споразумения към датата на твърдяното връчване
на уведомлението за предсрочна изискуемост-2.08.2018г. начислената
главница е 83 655.62 швейцарски франка, а погасената главница е 4050.06
швейцарски франка, а остатъкът задължение за главница е 79 605.56
швейцарски франка. Сумите са същите и към датата на подаване на исковата
молба.
Вещото лице е установило, че за периода до предсрочната изискуемост
на задълженията по договора е налице промяна на базовия лихвен процент,
поради което при отговор на въпрос 2.1 е изчислило задълженията, без
отчитане на едностранното увеличение на базовия лихвен процент от страна
на банката, като съобразява възнаградителна лихва от 4.5%, съгласно чл.3
ал.1 от договора, т.е. лихвения процент към момента на сключване на
договора.
Съгласно заключението на съдебно-икономическа експертиза,
назначена от въззивния съд, по Приложение№ 1 към отговор на въпрос 2.1 за
определяне задълженията на ответниците към датата на твърдяното връчване
на уведомлението за предсрочна изискуемот-2.08.2018г., начислената
главница е 80034 швейцарски франка, капитализация от 322.74 швейцарски
франка или общо начислена главница 80 356.74 швейцарски франка, от които
погасена главница 6257.91 швейцарски франка и остатък задължение
главница 74 098.83 швейцарски франка. Този размер на задължението за
главница вещото лице е получило, при изчисления, при които не се отчита
едностранно увеличаване на базовия лихвен процент от страна на банката, а
се съобразява размера на лихвата към момента на сключване на
договора/4,5%/; без отчитане натрупването към главницата на просрочената и
редовна лихва, съобразно допълнителните споразумения и при съобразяване
на извършените от ответниците погашения по кредита, превалутирани към
швейцарския франк по курс купува към датата на усвояване на кредита.
Същото задължение за главница в размер на 74 098.83 швейцарски франка,
вещото лице посочва и към датата на подаване на исковата молба.
При тази фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 430
8
ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД- иск за заплащане на сумата от 52 440.22 швейцарски
франка, част от вземането за главница в общ размер от 79 605.08 швейцарски
франка; иска за заплащане на сумата 791.20 лв. – разноски за нотариални
такси за упражняване правата на банката по договора, ведно със законна
лихва върху вземанията от предявяване на исковете до изплащането.
Безспорно е установено по делото, че страните са сключили договор за
потребителски кредит на 11.06.2008г. погрешно в обжалваното решение
съдът е посочил, че договора за кредит е от 1.06.2008г.
От представените по делото документи и от заключението на вещото
лице се установява усвояване на договорената сума в пълен размер от
кредитополучателите – ответниците по делото, с което банката е изпълнила
задължение си за предоставяне на уговорената сума пари в заем. Установено е
още, че реално усвоената сума е равностойността на 80034 швейцарски
франка, като усвояването е в български лева, остойностени по курс „купува“
на банката 1 CHF/1,1870 BGN в размер на 95 000 лв. При изпълнение на това
задължение, за длъжника се поражда насрещното задължение за връщане на
получената сума, съобразно уговореното. Кредитополучателите са
обслужвали кредита до 20.11.2011г., след което по същия не са извършвани
погашения/заключението на икономическата експертиза пред първостепенния
съд/. На 20.12.2011г. страните по договора за кредит са сключили
допълнително споразумение за преоформяне на дълга, с допълнителното
споразумение от 12.09.2012г. страните са прекратили действието на
въведеното облекчено погасяване на дълга, а с допълнителното споразумение
от 24.09.2012г. отново е бил проеформен дълга. Видно от заключението на
икономическата експертиза, назначена от въззивната инстанция, в отговор на
първия въпрос, след 20.11.2011г. по кредита има едно погашение от 16.35 лв.
по главницата на 9.01.2013г. и погашения за лихви , от които последното е
на 18.02.2013г. в размер на 93.82 лв. Следователно след 9.01.2013г. по
кредита няма погашения за главница и от 18.02.2013г. –няма погашения за
лихви. Към момента на отправяне на уведомлението за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем от страна на банката на 17.05.2018г.
кредитополучателите по договора имат неплатени 64 последователни месечни
вноски за главница и лихви по кредита. При това неизпълнение на
задълженията по договора за кредит от страна на ответниците, безспорно е
налице основанието по чл.19 ал.2 от процесния договор за кредит за
9
обявяване на остатъка по кредита за предсрочно изискуем.
Спорен по делото е въпросът дали е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита и дали до кредитополучателите е достигнало
уведомлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е изпратила
уведомление за това до длъжниците. В случая Банката не се е възползвала от
предл.второ на чл.19 ал.2 от договора за кредит, а е изпратила на
кредитополучателите изявлението си за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Предвид на изложеното възражението на жалбоподателите, че
ищецът не може да се позовава на основанието по чл.19 ал.2 от процесния
договор за кредит, тъй като то предвижда автоматична изискуемост на
кредита, е неоснователно.
В случая кредиторът е отправил волеизявление за обявяване на
предсрочна изискуемост с нотариална покана. За връчването на нотариалните
покани важат правилата на чл. 569-576 и чл. 592 ГПК, както и общите
правила на ГПК – чл. 540 ГПК. Връчването на съобщения и книжа се
удостоверява както с подпис на връчителя, така и с подпис на получателя –
чл. 44, ал. 1, изр. 1 и 4 ГПК. При липса на подпис на получателя, връчването
се счита за редовно извършено в случаите на отказ за получаване, връчване на
друго лице, или чрез залепване на уведомление. В случая връчването на
нотариалната покана на всеки от ответниците е извършено чрез залепване на
уведомление/чл.47 от ГПК/, което е надлежно удостоверено от нотариуса.
След като ответниците не са намерени нито на постоянния, нито на
настоящия, нито на посочения в договора за кредит адрес, за да им бъде
връчено лично изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, то следва да намери приложение процедурата по чл.47 от ГПК и да
се счита за редовно връчено това изявление на банаката, отправено с
нотариална покана. С оглед на това съдът приема, че нотариалната покана до
ответниците е връчена.
По тези съображения настоящият състав приема, че фактическият
състав на настъпване на предсрочна изискуемост е осъществен на
02.08.2018г. с връчването на нотариалната покана на ответниците по реда на
чл.47 от ГПК.
В случая, дори и да се приеме, че не е налице връчване на нотариалната
10
покана, предсрочната изискуемост на кредита е настъпила чрез връчване на
исковата молба. Връчването на исковата молба чрез особен представител е
допустимо и по този въпрос е налице съдебна практика, която настоящият
състав споделя- решение № 198/18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/2018г.,
решение №86/27.10.2020г. на ВКС по т.д. № 2118/2019г.
По изложените съображения оплакването на жалбоподателите, че в
случая не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита е неоснователно.
Ответниците не са направили възражения за неравноправност на
клаузите на договора.
Въззивният съд в настоящия си състав счита, че следва служебно да се
произнесе по въпроса дали по процесния договор за кредит са налице
неравноправни клаузи и ако са налице такива и те са нищожни как се
отразяват на договора и на задълженията на ответниците. В конкретния
случай длъжниците по договора за кредит са физически лица, които ползват
финансова услуга от търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 от ДР на Закона за
защита на потребителите, поради което имат качеството на потребител,
съгласно пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и като такива се ползват от правилата на
ЗЗП. Позоваването на ответната по въззивните жалби страна на чл.4 ал.1 т.1,
предл.1 от Закона за потребителския кредит е неоснователно. Действащия
към момента Закон за потребителския кредит ДВ бр.18/5.03.2010г.,влязъл в
сила на 12.05.2010г. е неприложим по отношение на процесния договор за
потребителски кредит, който е сключен на 11.06.2008г.,т.е. преди приемането
и влизането в сила на този закон. В случая по отношения на процесния
договор за потребителски кредит, не са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит ДВ бр.53/30.06.2006г., в сила от 01.10.2006 г., тъй като
с оглед размера на кредита 95 000 лв., същият по силата на чл.3 ал.3 от този
закон, е изключен от приложението на закона. С оглед на изложеното в
случая намират приложение разпоредбите на Закона за защита на
потребителите.
Относно клаузите от договора, предвиждащи възможност за
едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения
размер на базовия лихвен процент. Този въпрос има отношение към
размерите на погасителните вноски – чл. 6, ал. 3 от договора и съответно
определяне размера на задължението за връщане на главницата по
11
предоставения заем. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от договора
действащият базов лихвен процент не подлежи на договаряне и промените в
него стават задължителни за страните. Съгласно трайно формираната съдебна
практика подобна договорна клауза за възможност за едностранно
увеличаване от страна на банката на първоначално договорения БЛП е
неравноправна клауза при наличието на следните предпоставки: клаузата да
не е индивидуално уговорена, да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността, да създава значителна неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните и да е сключена
във вреда на потребителя. Прието е, че основният критерий за приложимост
на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е изменението на цената да се
дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на
финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или
от държавния регулатор. Само тогава търговецът/доставчикът на финансови
услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй
като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от
неговата воля. За да се прецени дали конкретните клаузи отговарят на този
критерий, те следва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин,
както и потребителят предварително да е получил достатъчно информация
при какви условия търговецът/доставчикът може едностранно да промени
цената. В съдебната практика се е наложило становището, че уговорката в
договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за
едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на
непредвидено в договора основание и когато такова договорено изменение не
е свързано с обективни обстоятелства, е неравноправна. С оглед на това, че в
конкретния случай в договора не се съдържа ясно и конкретно предвидена
процедура, при която банката може да променя едностранно БЛП, не са
визирани компонентите, имащи отношение към формирането му, механизма
и условията, при които цената на предоставената финансова услуга може да
се промени, банката не може да се счита добросъвестна по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП. От съдържанието на
клаузите не може да се счете, че кредитополучателят е получил конкретна
информация за начина, по който банката може да промени цената на услугата,
12
което води до тяхната неравноправност. Предвид на това, че изменението на
базовия лихвен процент е рефлектирало върху размерите на погасителните
вноски, по отношение на размера на дълга следва да се зачете заключението
на вещото лице, изслушано пред въззивния съд, отговор на въпрос 2.1по
Приложение № 1от заключението, при което промяната на базовия лихвен
процент не е отразена. Следва да се отбележи, че ищецът не е установил по
делото, че клаузата по чл.3 ал.5 от договора е индивидуално уговорена. В тази
връзка подписаните допълнителни споразумения, съдържащи предоговаряне
на базовия лихвен процент, не санират нищожността на неравноправната
клауза в договора и на основание чл. 366 ЗЗД в тези части също са нищожни.
Настоящият състав счита, че е налице неравноправност на клаузите на
договора, предвиждащи потребителя да носи валутния риск от промяна в
курсовете на швейцарския франк към българския лев.
В конкретния случай е видно, че банката предоставя на
кредитополучателя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 95 000 лв.
Следователно основата на изчисляване размера на кредита, необходим на
потребителя, е заложена в левове, преизчислени в равностойността на
швейцарски франкове по курс „купува” на банката – чл. 1 от договора. В чл. 2,
ал. 1 от договора е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски
франкове, но по блокирана сметка, т.е. длъжникът нямат достъп до нея.
Швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от
банката в левове преди да бъдат преведени по съответните сметки за нуждите
на кредитополучателя– чл. 2, ал. 2 и ал.3. Независимо от това усвояването на
кредита е извършено в швейцарски франкове. В чл. 6, ал. 2 от договора е
посочено, че погасяването се извършва в швейцарски франкове, като в
случай, че кредитополучателят не е осигурил такива, а има средства в лева
или евро, банката служебно изкупува дължимите швейцарски франкове по
курс „продава” за швейцарски франк към лева. В швейцарски франкове е
изготвен и погасителния план, съобразно лихвения процент за кредити в тази
валута. Предвид клаузите на договора относно неговия предмет, настоящият
състав счита, че те са ясно изразени, поради което предмета на договора,
следва да се счита в швейцарски франкове, които клаузи не следва да се
преценяват като неравноправни. При отчитане на обстоятелството, че
кредитът е в чуждестранна валута, именно в тази хипотеза следва да се
13
анализират критериите за неравноправност на договорните клаузи, относими
към поемане на валутния риск от потребителя – кредитополучател. Налице е
постоянна практика на ВКС, според която неравноправна е неиндивидуално
договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците
от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и
която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите
последици от сключването на договора и когато при проверката й за
неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от
договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. В този смисъл са решение №
168/29.01.2021 г. по т.д. № 2184/2019 г., ІІ Т.О., решение № 136/20.01.2021 г.
по т.д. № 1467/2019 г., ІІ Т.О., решение № 155/24.01.2020 г. по т.д. №
2561/2018 г. на ІІ Т.О., решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г., ІІ
Т.О., решение № 294/27.03.2019 г. по т.д. № 1599/2017 г., ІІ Т.О., решение №
384/29.03.2019 г. по т.д. № 2520/2016 г., ІІ Т.О. на ВКС/.
Клаузите на чл.6 ал.2, чл.22 и чл.23 от договора не са индивидуално
уговорени, тъй като ищецът не представя доказателства в тази насока – чл.
146, ал. 4 ЗЗП. С оглед на бланкетния и декларативен характер на клаузата на
чл. 23 от договора, както и предвид цитираната по-горе практика на ВКС,
касаеща същата клауза от идентични договори, сключвани с потребители,
настоящият състав приема, че тя е била изготвена предварително и
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й /чл. 146,
ал. 2 ЗЗП/. Преценяването на неравнопоставеността на клаузи в договора
предполага анализ на предмета му, обстоятелствата, свързани с неговото
сключване и всички останали клаузи, които за да се приеме, че не увреждат
потребителя, следва да са ясни и разбираеми, като факторите, подлежащи на
преценка са посочени в нормата на чл. 145 ЗЗП. Съгласно чл. 143, т. 10, т. 12
и т. 13 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
14
Клаузите на чл. 6 ал. 2 и чл. 23 от договора, съгласно която
кредитополучателят се съгласява да поеме за своя сметка риска и всички
вреди от промяната на обявения от банката курс „купува“ и/или „продава“ на
швейцарския франк към българския лев, може да имат за последица
повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита. По този начин,
освен възнаградителната лихва като цена на кредита, в тежест на потребителя
се налагат и допълнителни разходи, вследствие на поемане на валутния риск
и валутните разлики, което оскъпява общите разходи по кредита. Разходите
по кредита трябва да са посочени от банката изрично и изчерпателно и
подлежат на предварително оповестяване – чл. 58, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗКИ.
Клаузата на чл.6 ал.2 от договора е неравноправна в частта, с която
предвижда, че служебното превалутиране на средствата на
кредитополучателя в лева и евро по негови сметки в банката, се осъществява
по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро към деня на
превалутирането. Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП клаузите трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин. С оглед на това, за да се приеме, че
двойното служебно превалутиране на сумите по кредита и погасяването му в
чуждестранна валута, в която потребителят не получава доходите си, са
валидни клаузи по договора, следва банката да е предоставила на
кредитополучателя необходимата информация, която би му позволила да
прецени икономическите последици от този договор – евентуално движение и
промяна на валутния курс, съотношение между курс „купува” и курс
„продава” на банката и тази информация да се проследи и прогнозира в
перспектива, с оглед срока на сключване на договора 25 години, както и
следва да се предостави информация по какъв начин потребителят би могъл
да минимализира валутния риск и да се освободи от тежестта му, при
неочакван обрат на пазара. Едва тогава той би могъл да прецени
икономическите последици от сключването на договор с тези уговорки дали
да избере да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск, или да
получи кредит при по-висока лихва, но без поемане на валутен риск.
Доколкото банката като професионалист в сферата на финансовите услуги е
можела да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк, и
това обстоятелство е съществено, с оглед изпълнението на договора за дълъг
период от време, тя е следвало да предостави тази информация на
кредитополучателя и той да може да формира своето решение, съобразно с
15
нея. Непредоставянето на тези данни от страна на банката води до
нарушаване на принципа на добросъвестност, още повече че реален паричен
поток в швейцарски франкове не се е осъществил. Ето защо, настоящият
състав приема, че клаузите от договора, предвиждащи поемането на валутния
риск от потребителя / чл. 6, ал. 2 и чл.22 вр. с чл. 23/, се явяват
неравноправни, което води до тяхната нищожност на това основание – чл.
146, ал. 1 ЗЗП. По делото няма доказателства, че банката е предоставила на
кредитополучателите преди сключването на договора достатъчна
информация, която би им позволила да извършат преценка относно
икономическите последици на валутния риск спрямо задълженията по
кредита,.т.е. да преценят последиците при евентуално обезценяване на
валутата, в която получават доходите си, спрямо чуждестранната валута, в
която е отпуснат кредита. Договорът за кредит може да се прилага и
изпълнява и без частта от клаузата на чл.6 ал.2 о, преценена като
неравноправна и без клаузите по чл.22 и чл.23 от договора, тъй като се
запазват съществените задължения на страните по договора за банков кредит.
При уговорка за предоставяне на потребителски кредит в равностойността на
швейцарски франкове по курс „купува“ на швейцарския франк към лева на
банката в деня на усвояване на кредита и при установяване на нищожност
поради неравноправност на клаузите на чл.6 ал./частично/, чл.22 и чл.23 от
договора, кредитът следва да бъде върнат в уговорения размер валута-
равностойността в швейцарски франкове в лева по първоначално определения
курс, т.е. курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на
усвояване на кредита-1.1870. Това не води до изменение основния предмет на
договора.
Настоящият състав приема, че неправилно са прибавяни към размера на
редовната главница просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява отново възнаградителна лихва. По същество това представлява
анатоцизъм по смисъла на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, съгласно който
олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ. За разлика
от уредбата в търговското право, където при уговорка между търговци може
да се дължи лихва върху лихвата /чл. 294, ал. 2 ТЗ/, гражданското право има
отрицателно отношение към анатоцизма, предвид опасностите, които той
крие. Тълкувайки текста на закона, теорията и съдебната практика приема, че
олихвяването на лихви не е разрешено, освен при изрично нормативно
16
предвиден ред и механизъм посредством наредба на БНБ, каквато към
момента не е приета. При изчисляването на размера на задължението вещото
лице, назначено е настоящата инстанция, е приложило във варианта при
отговора на въпрос 2.1, Приложение № 1 от заключението/стр.21 от
заключението/ изчисление без прибавянето на просрочена и редовна лихва
към главницата.
С оглед на изложеното съдът възприема заключението на съдебно-
икономическа експертиза, назначена от въззивния съд, по Приложение № 1
към отговор на въпрос 2.1 за определяне задълженията на ответниците към
датата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемот-2.08.2018г., а
именно: начислената главница е 80034 швейцарски франка, капитализация от
322.74 швейцарски франка или общо начислена главница 80 356.74
швейцарски франка, от които погасена главница 6257.91 швейцарски франка
и остатък задължение главница 74 098.83 швейцарски франка. Този размер на
задължението за главница вещото лице е получило, при изчисления, при
които не се отчита едностранно увеличаване на базовия лихвен процент от
страна на банката, а се съобразява размера на лихвата към момента на
сключване на договора/4,5%/; без отчитане натрупването към главницата на
просрочената и редовна лихва, съобразно допълнителните споразумения и
при съобразяване на извършените от ответниците погашения по кредита,
превалутирани към швейцарския франк по курс купува към датата на
усвояване на кредита. Същото задължение за главница в размер на 74 098.83
швейцарски франка, вещото лице посочва и към датата на подаване на
исковата молба. Следователно задължението на кредитополучателите за
връщане на главницата по кредита, включително и предсрочно изискуемата е
в размер на 74 098.83 лв. В случая е налице влязло в сила първоинстанционно
решение, в частта, с която е отхвърлен иск за вноски по главницата, дължими
за периода от 10.11.2012г. до 9.10.2013г. като погасени по давност, с оглед
направеното от ответниците възражение за погасителна давност. Посочените
като покрити по давност погасителни вноски се равняват на сумата от 981.36
швейцарски франка, с която първостепенният съд е намалил исковата
претенция по предявения частичен иск като е присъдил сумата от 51 458.84
швейцарски франка. Въззивният съд е длъжен да се съобрази с тази част на
решението, което като необжалвано от ищеца е влязло в сила.
С оглед на изложеното предявения частичен иск следва бъде уважен
17
като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца солидарно сумата от
61 081.64 лв., представляваща равностойността на 51 458.84 швейцарски
франка, част от дължимата главница по договор за банков кредит от
11.06.2008г. Сумата от 61 081.64 лв. е определена като равностойност на
51 458.84 швейцарски франка по курс 1.1870 на швейцарски франк към лева,
представляващ курса на банката към датата на усвояване на кредита. Сумата
от 61 081.64 лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от 10.10.2018 г.
до окончателното й заплащане. По този начин кредитополучателите дължат
връщане на равностойността на главницата/в случая част от нея/ в
швейцарски франкове по първоначално определения курс, т.е. по курс
„купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на
кредита. При тези изводи първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която ответниците солидарно са осъдени да заплатят на
„Юробанк България“ АД гр. София сумата от 51 458.84 швейцарски франка,
част от главница по договор за банков кредит от 11.06.2008 г., твърдяна да
възлиза на сумата от 79 605.08 швейцарски франка, ведно със законната лихва
по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 10.10.2018 г. до окончателното
му заплащане, вместо което следва да се постанови решение, с което
ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от
61 081.64 лв., представляваща равностойността на 51 458.84 швейцарски
франка, част от дължимата главница по договор за банков кредит от
11.06.2008г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2018 г. до
окончателното му заплащане.
По отношение на останалата обжалвана част решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Ответниците дължат на ищеца сумата от 60 лв. за разноските,
направени от банката за нотариални такси във връзка с обявяване на кредита
като предсрочно изискуем. Разноските в размер на 60 лв. са направени във
връзка с неизпълнението на кредита от страна на кредитополучателите,
поради което се дължат. Решението в частта за присъдените разноски в полза
на банката в размер на 14 127.83 лв. също е правилно, тъй като искът за
присъждане на част от дължимата главница по договора за кредит се уважава
от настоящата инстанция.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
18
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № Р-29 от 16.02.2021 г. на Окръжен съд-Велико
Търново, постановено по т.д. № 217/2018 по описа на същия съд в частта, с
която М. И. М. и Е. М. М., двамата от гр. Велико Търново, ******** са
осъдени солидарно да заплатят на „Юробанк България“ АД гр. София сумата
от 51 458.84 швейцарски франка, част от главница по договор за банков
кредит от 1.06.2008 г., твърдяна да възлиза на сумата от 79 605.08
швейцарски франка, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху
вземането, считано от 10.10.2018 г. до окончателното му заплащане, вместо
което постановява:
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН ********** и Е. М. М., с ЕГН **********,
двамата от гр. Велико Търново, ********, да заплатят солидарно на
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район «Витоша», ул. «Околовръстен път» № 260,
сумата от 61 081.64 лв., представляваща равностойността на 51 458.84
швейцарски франка, която е част от главница по Договор за потребителски
кредит № HL-39298 от 11.06.2008г., твърдяна да възлиза на сумата от
79 605.08 швейцарски франка, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.10.2018 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № Р-29 от 16.02.2021 г. на Окръжен съд-
Велико Търново, постановено по т.д. № 217/2018 по описа на същия съд, в
останалата обжалвана част, с която М. И. М. и Е. М. М. солидарно са осъдени
да заплатят на „Юробанк България“ АД гр. София сумата от 60 лв. разноски
за нотариални такси по договор за потребителски кредит № HL-39298 от
11.06.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.10.2018 г. до окончателното заплащане, както и да заплатят на банката
сумата от 14 127.83 лв. разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 ат ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
19
2._______________________
20