№ 881
гр. София, 28.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601451 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. XXII НПК.
Образувано е по частна жалба от частния тъжител Г. В. В. срещу определение №
20217121/29.11.2021 г., постановено по НЧХД № 10439/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, Н.О., 3 състав, с което е осъден да заплати на НБПП направените по делото
разноски в размер на 220,00 лева на основание чл. 190, ал. 1 НПК, представляващи
възнаграждение за назначен повереник.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното производство е прекратено не по
негова вина, поради което не следва той да заплати разноските по делото. Моли въззивната
инстанция да отмени обжалваното определение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Производството по НЧХД № 10439/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Н.О.,
3-ти състав е образувано по тъжба на Г. В. В. срещу В.В.М. по обвинение за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1, пр. 1
и пр. 2 НК.
По делото е депозирана молба от частния тъжител за предоставяне на правна помощ
под формата на процесуално представителство. С определение от 17.09.2019 г. районният
съд е назначил адв. С.П. – САК, определена от Адвокатския съвет при Адвокатска колегия –
гр. София, за служебен повереник на частния тъжител Г.В..
С разпореждане № 55122/28.02.2020 г. районният съд е прекратил наказателното
производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. Срещу
постановения съдебен акт е подадена жалба, по повод на която е образувано ВНЧД №
3045/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Н.О., III състав. Въззивното производство е
приключило с окончателен съдебен акт, с който първоинстанционно разпореждане е
потвърдено като правилно.
С Решение изх. № СФ-8637-17957/2021 г.15.09.2021 г. на Председателя на
Националното бюро за правна помощ, ведно с писмо с изх. № СФ-8637-17957/2021 г., за
предоставената от адв. С.П. на частния тъжител Г.В. правна помощ НЧХД № 10439/2019 г.
1
по описа на СРС е определено и изплатено възнаграждение в размер на 220,00 лева, като е
направено искане за присъждане на тези разноски.
В производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК районният съд е постановил
обжалваното определение, с което на основание чл. 190, ал. 1 НПК е осъдил частния
тъжител Г.В. да заплати в полза на държавата по сметка на Национално бюро за правна
помощ сумата в размер на 220,00 лева, представляваща платеното адвокатско
възнаграждение от НБПП на адв. С.П. – САК, вписана под № 7277 в Националния регистър
за правна помощ, за предоставената на частния тъжител В. правна помощ по НЧХД №
10439/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Н.О., 3-ти състав.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Настоящото производство е образувано по жалба, подадена от активно легитимирана
страна, в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
като същата е отправена до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се
явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невиновен или наказателното производство бъде прекратено независимо от основанието за
това, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат в тежест
на частния тъжител. Присъждането на сторените по делото разноски не е обусловено от това
на какъв етап от развитието на наказателния процес е настъпило основанието за неговото
прекратяване, а зависи от изхода на делото. Видно от текста на цитираната разпоредба,
отговорността за разноски следва да се понесе от страната, която неоснователно е
инициирала съдебното производство. Разпоредбата има императивен характер и не
предвижда изключение от правилото за присъждане на сторените по делото разноски, в т. ч.
и за служебна адвокатска помощ. В тази връзка законодателят изрично е вменил като
задължение на съответния компетентен орган да разяснява на заинтересованото лице, че при
неблагоприятен за него изход на делото дължи възстановяване на разноските за правна
помощ (арг. от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗПП).
С оглед гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че за
разлика от гражданския процес, правната помощ по наказателни дела не е безплатна (вж.
разпоредбата на чл. 94 ГПК, която изрично регламентира, че правната помощ по граждански
дела се изразява в осигуряване на безплатна адвокатска защита). В НПК не са предвидени
хипотези, при наличието на които частният тъжител е освободен от задължението да
възстанови разходите за служебна правна помощ. Трайната съдебна практика също не
извежда такива. Следователно при осъществена правна помощ под формата на процесуално
представителство по наказателни дела, когато изхода на производството е неблагоприятен за
лицето, на което такава е била предоставена, то следва да възстановява на Националното
бюро за правна помощ разноските за адвокатски хонорар. В този смисъл при правилно
приложение на закона и съобразно практиката на ВКС районният съд е формирал извода за
дължимост на сторените по НЧХД № 10439/2019 г. по описа на СРС разноски, като е
възложил същите в тежест на частния тъжител Г.В..
Следва да се има предвид, че настоящото производство няма за предмет проверка на
законосъобразността на първоинстанционното разпореждане за прекратяване на НЧХД №
10439/2019 г. по описа на СРС. По този въпрос има произнасяне на съда с окончателен
съдебен акт, а именно с решение № 260157/13.11.2020 г., постановено по ВНЧД №
3045/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Н.О., III състав. Както вече беше посочено,
разноските по делото се дължат независимо от конкретното основание за прекратяване на
наказателното производство (В случая първоинстанционното производство е прекратено
2
поради неотстраняване на констатирани в тъжбата нередовности въпреки
многократните указания на съда в тази насока.). В тази връзка въззивната инстанция
намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че тъй като прекратяването на
първоинстанционното производство не е по негова „вина“, не следва той да дължи
възстановяване на платеното адвокатско възнаграждение за служебно назначения му
повереник.
При изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице
изискуемите предпоставки за възлагане на разноските в тежест на частния тъжител, поради
което счита обжалваното определение за правилно и като такова следва да бъде потвърдено,
а частната жалба – оставена без уважение поради нейната неоснователност.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20217121/29.11.2021 г., постановено по НЧХД №
10439/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Н.О., 3 състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3