Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №16144 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца М.К.А. срещу решение от 22.11.2018 г. по гр.д. №44880/2018 г. на
Софийския районен съд, 142 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу В.П.С. кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.285 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 5832,00 лв., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното заплащане, представляваща продажна цена на
описаните в нот. акт №70, т.ХІІ, рег. №9440, н.д.
№1102 от 2012 г. имоти, и сумата от
1760,00 лв., представляваща лихва за забава за периода 16.12.2013 г. -
16.12.2016 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушения на съдопроизводствените
правила. Сочи, че в противоречие с
разпоредбата на чл.285 ЗЗД първоинстанционният съд е
приел, че по делото не е доказано продажната цена на имотите да е заплатена със
средства на ищеца, както и неправилно е приел предаване на парични средства за
продажната цена от страна на ответника чрез показанията на разпитания свидетел,
които свидетелски показания са недопустими. Поддържа, че неправилно СРС е
приел, че ищецът не е изпълнил задължението си да даде отчет на ответника за извършената
сделка, което обстоятелство е безспорно между страните. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна В.П.С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Предмет
на настоящото въззивно производство е и определение
на СРС, постановено на 31.01.2019 г., с което е оставена без уважение молбата
на ищеца, инкорпорирана във въззивната жалба, за
изменение на решението в частта за разноските. Това определение е обжалвано от
ищеца с частна жалба от 28.02.2019 г., в която е посочено, че недопустимо съдът
се е произнесъл с определение по реда на чл.248 ГПК, тъй като такова искане не
е отправяно до първоинстанционния съд. Твърди също,
че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като СРС не е компетентен
да присъжда на ответника разноски за прекратената част от делото. Жалбоподателят
моли определението на СРС да бъде обезсилено, евентуално - отменено, като въззивния съд се произнесе по искането за разноски,
евентуално – да измени решението на СРС в частта за разноските и да присъди на
ответника такива само за разгледаната пред СРС част от исковата претенция.
Ответникът по жалбата В.П.С. в законоустановения
срок не взема становище по частната жалба.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По въззивната жалба:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е частично неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение
е валидно, но е недопустимо в частта, в която съдът е отхвърлил искане за
законна лихва върху главницата от 5832,00 лв. от подаване на исковата молба до
окончателното заплащане, доколкото такава не е претендирана
от ищеца. Налице
е произнасяне на СРС свръхпетитум,
което в приложение правомощията на въззивния съд по
чл.270 ал.3 изр.1 ГПК налага извод за обезсилване на решението в тази част.
Решението е частично неправилно в останалата му част
по следните съображения:
Предмет на
производството по гр.д. №44880/2018 г. по описа на СРС, 142 състав, са
предявените от М.К.А. срещу В.П.С. кумулативно съединени искове с правно
основание чл.285 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 5832,00 лв.,
представляваща разноски по договор за поръчка от 02.09.2010 г., изразяващи се в
заплатени от ищеца продажна цена и нот. такси по
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нот.
акт №70, т.ХІІ, н.д. №1102/2012 г. на нот. В.М., и
сумата от сумата от 1760,00 лв., представляваща лихва за забава за периода
16.12.2013 г. - 16.12.2016 г.
В срока за отговор по
чл.131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове с твърдения, че е възстановил
на ищеца изцяло направените от него разходи за закупуване на недвижимите имоти.
Релевирал е и възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
Видно от
представеното по делото пълномощно, нот. заверено от нот. Л.З., рег. №3180/02.09.2010 г., ответникът е
упълномощил ищеца да го представлява пред Агенция по вписванията и пред
нотариуси с право да закупува от негово име и за негова сметка недвижими имоти
на територията на Република България, при цена и условия, каквито той прецени,
какво и да заплаща продажната цена, като има право да действа, съгласно чл.38 ЗЗД.
От представения по
делото нот. акт за покупко-продажба на поземлен имот
– земеделска земя №70, т.ХІІ, н.д. №1102/15.12.2012 г. на нот.
В.М. се установява, че А.Т.Л., чрез пълномощника му М.К.А., е продал на В.П.С.,
чрез пълномощника му М.К.А., земеделска земя – две ниви в м. „Шумака“, в
землището на с. Михайлово, Община Хайредин, Област Враца, за сумата от 5718,00
лв.
По делото е
представено преводно нареждане за кредитен превод от 11.12.2012 г., от което се
установява, че М.К.А. е заплатил по банков път по сметка на А.Т.Л. сумата от 29
990,00 лв., представляваща плащане на земеделска земя в с. Михайлово.
Видно от
представената по делото нот. покана, рег.
№2959/30.01.2017 г. на нот. Румен Димитров, ищецът е
поканил ответника да му заплати в 3-дневен срок продажната цена по сделки с
недвижими имоти в общ размер на сумата от 56 429,10 лв., вкл. и сумата от
5718,00 по описания по-горе нот. акт, както и нот. такси и такси за вписване в общ размер на сумата от
1247,31 лв., вкл. и нот. такса от 114,83 лв. по
описания по-горе нот. акт. Поканата е връчена на ответника
на 06.02.2017 г.
От показанията на свид. П.С. се установява, че ответникът е упълномощил ищеца
да закупува земи, като в края на 2012 г. ищецът е намерил земи в м. „Шумака“,
с. Михайлово, като практиката е била предварително да му се дават необходимите
суми за закупуване на имотите, а в случаите, в които разходите превишават
даденото, впоследствие след представяне на нот. акт
му е доплащано. Свидетелят сочи още, че на 10.12.2012 г. лично е предал на
ищеца сумата от 3300,00 лв., а на следващия ден и втората сума от 2500,00 лв.
Други относими доказателства не са ангажирани.
Предявените
пред СРС искове са с правно основание чл.285 ЗЗД - за реално изпълнение на задължението на доверител по договор за
поръчка да заплати на довереника средствата, необходими за изпълнението на
поръчката, и с правно основание чл.86 ЗЗД – за лихва за забава върху претендираната главница.
Съгласно общите правила – чл.280
и сл. ЗЗД, договорът за поръчка е неформален, като съгласно чл.285 ЗЗД,
доверителят е длъжен да осигури средствата, необходими за изпълнението и, като
заплати направените за това разходи, а възнаграждение се дължи само когато е
уговорено между страните - чл.286 ЗЗД.
Във всички случаи за доверителя съществува задължението да възстанови разходите
на довереника, заедно с лихвите и други вреди, ако е претърпял такива.
За
основателността на иска следва да бъде безспорно установено при условията на
пълно и главно доказване, че между страните е налице валидно правоотношение по
договор за поръчка, по силата на който ищецът е изпълнил задълженията си по
този договор – сключил е от името на ответника и за негова сметка сочения
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, както и да се установи
действителният размер на направените разходи. Тежестта за доказване на тази
факти е за ищеца, а ответникът следва да докаже положителния факт на плащането
на направените разходи за изпълнение на поръчката.
Между
страните по делото няма спор, че са били обвързани от соченото от ищеца валидно
мандатно правоотношение със сочения предмет. Няма спор също така и относно
факта, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, както и че ответникът
е приел изпълненото по смисъла на чл.284 ГПК, противно на приетото от СРС.
Спорно
между страните е единствено дали доверителят-ответник в настоящето производство
е заплатил на довереника-ищец в настоящето производство направените разходи за
изпълнение на поръчката, изразяващи се в заплатени от ищеца продажна
цена и нот. такси по договора за покупко-продажба на
недвижими имоти.
Настоящият съдебен състав не споделя решаващия извод на СРС, че от
събраните по делото доказателства е установено при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е възстановил на ищеца процесните разходи за
изпълнение на поръчката. Пълно и пряко доказване е налице,
когато установеното от доказателствения материал
обосновава еднозначен извод за осъществяването на твърдения позитивен факт. В
случая единственото ангажирано в тази насока доказателство, обсъдено от първоинстанционния съд, са показанията на свид. П.С., които обаче в частта на извършените плащания са
недопустими, с оглед разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 пр.2 ГПК.
Независимо от горното, ако все пак показанията биха били
допустими, то настоящият съдебен състав не кредитира същите, с оглед близката
роднинска връзка между ответника и свидетеля и евентуалната заинтересованост на
последния от изхода на спора, и доколкото тези показания не се подкрепят от
нито едно от останалите събрани по делото доказателства.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства,
настоящият въззивен състав намира, че предявеният иск
с правно основание чл.285 ЗЗД се явява изцяло основателен и като такъв следва
да бъде уважен за пълния му претендиран размер.
Основателността на иска по чл.86 ЗЗД - за лихва за забава
предполага наличието на главен дълг, който в случая е в размер на сумата от
5832,00 лв., и забава в погасяването му. Касае се за задължение, денят за
изпълнение на което не е определен, като съгласно чл.84 ал.2 ЗЗД, за да изпадне
в забава длъжникът следва да бъде поканен. Съгласно чл.285 ЗЗД, доверителят е
длъжен да предостави средствата за изпълнение на поръчката при поискване,
откогато изпада в забава и дължи освен средствата за изпълнение на поръчката,
лихвите и разноските, т.е. за поставянето на ответника в забава е необходимо
отправяне на покана.
С представената и описана по-горе нот.
покана от 30.01.2017 г., получена от ответника на 06.02.2017 г., на последния е
даден 3-дневен срок за доброволно плащане, т.е. ответникът е в забава, считано
от 10.02.2017 г. По делото липсват доказателства за установяване за забава на
ответника за процесния период 16.12.2013 г. - 16.12.2016 г.
При тези
данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав намира, че предявеният иск с правно
основание чл.86 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне
изцяло.
С оглед
на изложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.285 ЗЗД
и вместо него да бъде постановено друго, с което искът бъде уважен за пълния му
претендиран размер или сумата от 5832,00 лв., а в
останалата част, в която е отхвърлен изцяло искът с правно основание чл.86 ЗЗД
решението следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Решението
следва да бъде отменено изцяло и в частта на присъдените разноски, като въззивния съд се произнесе по дължимите се на страните
разноски и за двете съдебни инстанции.
С оглед
изхода на делото и направеното искане, на ищeца на
основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство, съразмерно с уважената част, в размер на сумата от 116,64 лв.,
представляваща държавна такса. На ищеца не следва да бъдат присъждани разноски
в първоинстанционното производство, доколкото такива
не са претендирани пред първоинстанционния
съд, а искането е направено едва през въззивната
инстанция.
С оглед
изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и
ал.4 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното
производство за отхвърлената и прекратена част от исковете в размер на сумата
от 1702,05 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и на основание чл.78
ал.3 ГПК разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 222,55 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора и произнасянето на въззивния съд относно разноските, направени пред първата инстанция, частната жалба на ответника срещу определението на СРС по чл.248 ГПК, се явява без предмет, поради което не следва да бъде разглеждана.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №543008/22.11.2018 г., постановено по
гр.д. №44880/2018 г. по описа на СРС, ГО, 142 състав, в частта, в която е отхвърлено
искане на М.К.А., ЕГН **********, адрес: ***, срещу В.П.С., ЕГН **********,
адрес: ***, за заплащане на законна лихва върху
главницата от 5832,00 лв. от подаване на исковата молба до окончателното
заплащане.
ОТМЕНЯ решение №543008/22.11.2018 г., постановено по
гр.д. №44880/2018 г. по описа на СРС, ГО, 142 състав, в
частта, в която
е отхвърлен предявеният от М.К.А., ЕГН **********, адрес: ***, срещу В.П.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.285 ЗЗД за заплащане на сумата от 5832,00 лв., представляваща продажна цена на
описаните в нот. акт №70, т.ХІІ, рег. №9440, н.д.
№1102 от 2012 г. имоти, и в частта,
в която М.К.А., ЕГН **********, адрес: ***, е осъден да заплати на В.П.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 и ал.4 ГПК сумата от
2000,00 лв. - разноски в настоящето производство, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА В.П.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на М.К.А., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.285 ЗЗД сумата от 5832,00 лв.,
представляваща разноски по договор за поръчка от 02.09.2010 г., изразяващи се в
заплатени от ищеца продажна цена и нот. такси по
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нот.
акт №70, т.ХІІ, н.д. №1102/2012 г. на нот. В.М..
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата част.
ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на М.К.А.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 116,64 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА М.К.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на В.П.С., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 и ал.4 ГПК сумата от 1702,05 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство и на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 222,55 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.