Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262/20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесет
и втора година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№217/2022г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ц.М.Ц. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0996-000165/25.05.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Монтана, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
за не повече от шест месеца. В жалбата се иска отмяна на оспорения
административен акт, като се поддържа, че не е извършено нарушение, което да
дава основание за издаване на ПАМ. В съдебно заседание, оспорващият поддържа
жалбата си и моли да бъде отменен оспорения административен акт като
незаконосъобразен.
Ответникът,
чрез пълномощника си юрисконсулт Д*** , оспорва жалбата и излага доводи в
подкрепа на законосъобразността на оспорения административен акт.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №22-0996-000165/25.05.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР Монтана, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
за не повече от шест месеца. Мотивите се свеждат до това, че с Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) №GA691055/25.05.2022г. е установено,
че на 25.05.2022г., около 09,13 часа, в гр.Монтана, на ул.”И*** ”, оспорващият,
като водач на МПС „СЕАТ А*** ” с рег.№С*** , управлява с концентрация на
алкохол в кръвта 0,78 промила в издишания въздух установена с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 инв. номер ARРМ 0827. При така описаното нарушения
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, административният орган е бил мотивиран на
основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП да издаде оспорения административен акт,
с които по отношение на оспорващия е наложена оспорената принудителна
административна мярка.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
От приетия на л.17 по делото АУАН
№GA691055/25.05.2022г. се установява,
че на 25.05.2022г., около 09,13 часа, в гр.Монтана, на ул.”И*** ”, оспорващият,
като водач на МПС „СЕАТ А*** ” с рег.№С*** , управлява с концентрация на
алкохол в кръвта 0,78 промила в издишания въздух установена с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 инв. номер ARРМ 0827. Оспорващият е подписал и
АУАН без да изложи възражения по констатациите в него към момента на
съставянето му, като в последствие е представил писмени възражения
вх.№000-1306/27.05.2022г. (л.27 по делото), с който е представил листовка на
медицински медикамент.
На оспорващия е издаден и връчен
надлежно талон за изследване №090972 (л.18 по делото), който е подписан от него
с отбелязване, че желае да му бъде проведено медицинско и химическо изследване.
Видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества (л.24-26
по делото), на оспорващия е извършено медицинско изследване и е взета кръвна
проба. От приетия на л.20,21 по делото Протокол за химическо изследване за определяне
на алкохол в кръв №22/А-16 от 30.05.2022г. се установява, че въз основа на
изследването е установена крайна концентрация на алкохол в кръвта 0,58 промила.
Въз основа на установеното в АУАН
№GA691055/25.05.2022г., Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Монтана е постановил и оспорената в настоящето съдебно производство на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №22-0996-000165/245.05.2022г,
с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на оспорващия е наложена
оспорената принудителна административна мярка (ПАМ). Оспореният административен
акт е връчен на лично оспорващия на 25.05.2022г., което се установява от
подписа му върху разписка на административния акт, тоест жалбата с вх.№1196/27.05.2022г.,
с която е оспорен административният акт, е подадена в рамките на
законоустановеният срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът
извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от Началник
сектор „Пътна полиция“, който е овластен с правомощия със Заповед
№301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР Монтана (л.38 по делото),
която е основана на дадени правомощия със Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи (л.39 по делото), като в случая и заеманата от административният орган длъжност може да се
идентифицира с ръководител на служба за контрол по този закон (Арг.: чл. 172,
ал. 1, вр. с чл. 170 и чл. 165 от ЗДвП), тоест налице е компетентност на органа издал оспорения
административен акт.
По разбиране на настоящата съдебна инстанция,
в случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява,
че са налице материалноправните
предпоставки за
налагане на ПАМ. По делото не е спорно, че на 25.05.2022г., около 09,13 часа, в
гр.Монтана, на ул.”И*** ”, оспорващият, като водач на МПС „С*** А*** ” с рег.№С*** , управлява с
концентрация на алкохол в кръвта 0,78 промила в издишания въздух установена с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 инв. номер ARРМ 0827. В резултат на проведено
изследване на кръвна проба на оспорващия с Протокол за химическо изследване за
определяне на алкохол в кръв №22/А-16 от 30.05.2022г. се установява, че
крайната концентрация на алкохол в кръвта на оспорващия е 0,58 промила. Следва да се отбележи, че по аргумента на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
на водача на ППС се
забранява да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а в случая по делото е
безспорно установено, че тази забрана е нарушена от оспорващият..
При наличието на безспорно
установена материално правна предпоставка, каквато е управлението на ППС от водач с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, законосъобразно е наложена оспорената ПАМ, с която временно
е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от шест месеца. Настоящият съдебен състав счита
за необходимо да отбележи, че във всички случай управлението на МПС от водач,
които е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда застрашава безопасността на движението, респективно
живота и здравето на участниците в него, тоест следва да се приеме, че при
налагането на ПАМ е спазен принципа на съразмерност регламентиран в чл.6 от АПК, тъй като с отнемането на свидетелството за управление на МПС на оспорващия
ще се преустанови възможността оспорващия, които е извършил описаното деяние,
да застраши на живота и здравето на останалите участници в движението. В тази
връзка следва да се посочи, че в административния акт са изложени достатъчно
обстойни мотиви, който ясно са отразили фактическата обстановка, която е мотивирала
административния орган да наложи принудителната административна мярка. Липсват
основания да се приеме, че в случая има смекчаващи вината на оспорващия
обстоятелства, а и този въпрос е изцяло ирелевантен за настоящия случай, тъй
като при установена материално правна предпоставка за налагане на ПАМ,
административния орган е наложил ПАМ за период от време предвиден в
материалноправната разпоредба. В тази връзка следва да се отбележи, че
неоснователно на оспорващият поддържа, че не е налице съществено административнопроцесуална
нарушение, тъй като установената концентрация на алкохол се дължала на употреба
на лекарство за кръвно. На основание чл.171, ал.4 от АПК на оспорващия е
указано, че следва да ангажира доказателства, които да подкрепят твърдението изложени
от него в жалбата, но по делото не бяха представени такива. Употребата на
определен медикамент е свързано с извършване на преглед от съответен лекар и
предписването на определено лекарство, тоест оспорващия е следвало да установи
твърдяното от обстоятелство с надлежни доказателства, които да установят
употребата на лекарствено средство, което да му е предписано от лекар. Като
доказателство по делото беше ангажирана рецепта от д-р С*** (л.43 по делото), с
която на оспорващия е предписана употреба на лекарството „иневика“, но на
рецептата липсва изписана дата на издаване, тоест не може да бъде обвързана с
твърдението на оспорващия, че към момента на установяване на нарушението е
употребявал лекарствено средство, което да е довело до концентрация на алкохол
установена по надлежния ред. Установяването на концентрацията на алкохол в
следствие на използвано от оспорващия лекарство не е доказан, респективно
следва да се приеме, че е неоснователен, като пълнотата изисква да се отбележи,
че в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества (л.24-26
по делото), оспорващия е заявил, че предходния ден около 19,00 часа е употребил
четири бири, тоест налице е индиция, че оспорващия е употребил алкохол е
количества, които са отчетени като превишаващи разрешените при управление на
МПС.
В административния акт са изложени обстойни
доводи и е посочено, че налагането на ПАМ е поради управление на МПС с
установена концентрацията на алкохол от 0,78 промила, като установения размер
на концентрацията на алкохол е достатъчно основание за да се приеме, че
административния орган е отчел високата степен на обществена опасност и е
мотивирал надлежно налагането на оспорената ПАМ в рамките на предвидения срок.
По разбиране на
настоящият съдебен състав в хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения, които да се лишили оспорващия от правото му на
защита. Следва да се отбележи, че изискването за форма е спазено, тъй като
видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания -
точно посочен акт за установяване на административно нарушение, дата и част на
извършване на нарушението, на нарушителя и номерата на иззетите СУПМПС и контролен
талон, тоест всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно
посочени, което е дало основание да се посочи надлежно и правното основание за
налагането на оспорената ПАМ.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на
законност - чл. 4 от АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със
закона правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон.
Заповедта съответства и на целта на закона - да се запази живота и здравето на
участници в движението и да се предодврати възможността за извършване на
повторно нарушение от същото лице. В случая оспорващият не е бил лишен от право
си на защита, тоест и изискването на чл.8 от АПК е спазено, тъй като макар че
органът не го е уведомил за започване на административното производство по реда
на чл. 26 от АПК, не е налице съществено нарушение, защото в случая става
въпрос за принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати
настъпването на неблагоприятни последици, които именно поведението на
оспорващия би могло да породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид
наличието на надлежно събрани доказателства, които установяват
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ не е налице и нарушение на
разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като при издаване на административния акт са
установени всички факти и обстоятелства от значение за случая.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по
чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №22-0996-000165/25.05.2022г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.171,
т.2а, б.”б” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172,
ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.М.Ц. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0996-000165/25.05.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Монтана.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: