О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Асеновград, 09.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав в закрито заседание на девети
август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕДАЧЕВ
след като се запозна с докладваното от съдията ЧНД 492/19 г. по описа на АРС, втори наказателен състав, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 243 ал.4
от НПК.
Постъпила е жалба от адвокат А.Д.Ш., против Постановление за прекратяване
на наказателното производство на РП-Асеновград от 12.06.2019 г., с което същата е прекратила
наказателното производство по досъдебно производство № 677/2017 г. по описа на РУ - Асеновград образувано на 29.08.2017
г. и водено за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, на основание чл. 243 ал.1
т.1 , във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК, вр.
с чл. 9 ал.2 от НК.
Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че производството
е прекратено при неправилно възприемане и тълкуване на фактите по делото, довело
до неправилно установена квалификация на престъплението, както и неправилно
приет размер на предмета на престъплението, довело до неправилен и незаконосъобразен
правен извод за малозначителност на деянието и
наличието на прекратително основание, относимо към хипотезата на чл. 9
ал.2 от НК и съответно липса на престъпление. Твърдят се различни фактически
и правни положения от приетите от прокурора, а именно, че са налице достатъчно
доказателства за виновно поведение от страна наЕ.В.и извършено от нея престъпление
по чл. 206 ал.1 от НК. Искането към съда е за отмяна
на обжалваното постановление, като
необосновано и незаконосъобразно и връщане на делото с указания относно правилното прилагане
на закона.
Съдът, след като се запозна с
изложените в жалбите доводи и след
анализ на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срока
по чл. 243 ал.3 от НПК, от надлежно лигитимиран процесуален субект и в
законоустановената форма. Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е водено за
престъпление по чл. 206, ал.1 от НК срещу неизвестен извършител, касаещо
обсебване на пари на обща стойност около 8000 лв., собственост на А.Д.Ш.. В хода
на разследването е установено, че действителният размер на присвоените суми е
над 23 000 лв., а инкриминирания период е от 2010 г. до 2017 г., както се
твърди и в жалбата. В хода на
разследването не е било привлечено лице в качеството на обвиняем.
В
прекратителното постановление, след като е изложил непълно фактическата
обстановка и анализирал частично доказателствата, прокурорът е приел, че свидетелкатаЕ.В.макар, че формално е осъществила състава на престъпление по
чл. 206, ал.1 от НК, същото поради своята малозначителност не е обществено
опасно и не съставлява такова, като е приел, че е налице хипотезата на чл. 9
ал.2 от НК. Основния аргумент за да се приеме хипотезата на малозначителност и липса на обществена
опаснокт е приетата от прокурора стойност на предмет на престъплението – сумата
от 1247.63 лева, която е малко по-голяма
от две минимални работни заплати, която е била изцяло възстановена. Тази сума е
изведена от заключението на допълнителната ССЕ-за, от което на базата на
справка от НАП е видно, че към 24.04.2018 г. дължимата от жалбоподателя А.Ш.
сума е в такъв размер, както и лихва в размер на 1344.69 лв. Тази сума обаче
няма нищо общо с предмета на престъплението. Предметът на конкретното
престъпление – обсебване е сборът от всички противозаконно присвоени суми от
свидетелкатаЕ.В.през целия инкриминиран период, а именно от 2010 г. до 2017
г. и именно в тази насока е следвало да
се насочат усилията при разследването. В това отношение, прекратителното
постановление е необосновано, тъй като на практика в него освен, че е приел
една неотносима към състава на престъплението сума, като критерий за
малозначителност, прокурорът никъде не е посочил какъв е действителния предмет
на обсебването, т.е. какъв е общия
размер на присвоените суми и в крайна сметка не е определил правилно и целия инкриминирания
период. В жалбата обаче се твърди общ размер на присвоените суми над 23 000
лева, в каквато насока има събрани и множество гласни и писмени доказателства в
хода на досъдебното производство, които по никакъв начин не са анализирани. От
заключението на ДССЕ-за е видно, че действително дължимите суми за данъци и
осигуровки от физическото лице А.Ш. за
периода 01.07.2010 г. до 30.06.2015 г. са били над 29 000 лв. и те са
внесени с платежни нареждания именно от жалбоподателката А.Ш. по образуваното
срещу нея изпълнително производство, които данни добре кореспондират и с
показанията й в качеството на свидетел и установяват един много по-значителен
размер на задълженията, които тя отново е платила, поради обсебването на
предназначените за това суми от свидетелката Елена
Василева.
При тези данни, съдът намира,
че изводът на прокурора, че деянието наЕ.В.не съставлява престъпление, тъй като
поради своята малозначителност не е обществено-опасно е явно необоснован и
неправилен. Както вече се каза, прокурорът не е посочил размера на вредните
последици от престъплението–в случая на съставомерните имуществени вреди за
пострадалата, но ако приемем, че той е в размера, твърдян от пострадалата,
който кореспондира и с доказателствата, деянието не само че не може да се подведе
под хипотезата на чл. 9 ал.2 от НК, но и ще се отличава с висока степен на
обществена опасност. С оглед големия размер на причинените вреди, същото не
може да се квалифицира и като маловажен случай по чл. 93 т.9 от НК. В тази
връзка възстановяването на причинените вреди, за което също не е установено в хода на
разследването, дали е реализирано изцяло само би довело до квалификация по
привилегирования състав на чл. 206 ал.6, във вр. с ал.1 от НК, но не и до
дисквалификацията на деянието като престъпление.
При
този анализ на фактите и доказателствата съдът намира, че за разкриване на
обективната истина следва да продължат процесуално следствените действия в
досъдебното производство, като на първо място се установи, при необходимост чрез
допълнителни разпити на относимите свидетели точната продължителност на инкриминирания
период, което всъщност е времето на извършване на престъплението, точния размер
на присвоените суми по възможност по години и целия размер на присвоените
недвижими вещи – пари и тяхната обща стойност.
Да се установи и точния размер на внесеното или заместено имущество, т.е.
на върнатите от свидетелката Василева суми и те покриват ли общия размер на
обсебването. При необходимост да се проведат и съответните очни ставки. Да се
изследва длъжностното качество на свидетелкатаЕ.В.и ако се установи, че същата
е била длъжностно лице и е извършила деянието в това си качество, да се
прецизира правната квалификация по чл. 201 или сл. от НК. Да се назначи
допълнителна ССЕ-за, която да установи предметът на престъплението надхвърля ли
70 минимални работни заплати за страната
към инкриминирания период, с оглед установяване на квалифициращия елемент
„Големи размери“ и съответно квалификация по чл. 206 ал.3 от НК.
Ето
защо, с оглед на изложените съображения съдът намира, че изводите на прокурора,
вследствие на които е прекратил наказателното производство са неправилни и необосновани, поради което
следва постановлението за прекратяване да бъде отменено, а делото върнато на
РП-Асеновград за продължаване на разследването в насоката, указана в мотивната част на определението с цел събиране
на всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, след
което следва да се извърши нова преценка
по същество от решаващия прокурор.
Поради горните съображения, и на основание
чл.243 ал.5 т.3, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Асеновград от
12.06.2019 г., с което същата е прекратила наказателното производство по
досъдебно производство № 677/2017 г.
по описа на РУ – Асеновград, образувано на 29.08.2017 г. и водено за
престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с
чл.24 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл. 9 ал.2 от НК.
ВРЪЩА делото на РП-Асеновград за изпълнение на указанията дадени в
мотивната част на определението.
Препис от определението да се изпрати на РП-Асеновград
и на жалбоподателя А.Д.Ш..
Определението подлежи на обжалване и
протест пред Пловдивски Окръжен съд в
7-мо дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: