РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Монтана , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Членове:Аделина Люб. Тушева
Таня Т. Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Люб. Тушева Въззивно гражданско
дело № 20211600500159 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на
Г. Д. Н. от гр. Б подадена срещу решение на РС Берковица от 05.05.2021г. , постановено
по гр. дело № 103/2021г., с което съдът е отхвърлил исковете й с правно основание чл.
344,ал.1,т.1,т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда / КТ/ срещу О Б за признаване уволнението й ,
извършено със заповед № ххххг. за незаконно , за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане обезщетение за оставането й без работа, вследствие
незаконното уволнение като неоснователни и е осъдена за разноски .
С жалбата се поддържа неправилност и необоснованост на обжалваното решение с
твърдения , че съдът в нарушение на процесуалните правила не е допуснал събиране на
искани от нея доказателства – разпит на свидетели , писмени доказателства и експертиза , с
което е нарушил правата й в процеса . Събраните доказателства не са анализирани от съда
точно и коректно, поради което правните му изводи са в противоречие с материалния закон
и съдебната практика с подробно изложени в тази насока доводи . Иска се отмяна на
обжалваното решение и уважаване предявените искове , ведно със законните последици .
Въззиваемата страна О Б чрез процесуалния си представител адвокат И В с подаден
в срок писмен отговор оспорва жалбата с доводи за правилност на решението.
1
При въззивното разглеждане на делото не са искани и събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадени в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .
Разгледана по същество е основателна .
С исковата молба Г. Д. Н. е поискала отмяна на уволнението й извършено на
основание чл.328, ал.1,т. 2 от КТ със заповед № РД-19-04/04.01.2021 г. на кмета на О Б
възстановяване на заеманата преди това длъжност „ххххх“ към отдел хххххкакто и
заплащане на обезщетение за оставането й без работа, вследствие на това уволнение в
размер на 2400 лева до предявяване на иска, като и за периода до шест месеца, в случай, че
настъпи в хода на делото . Незаконността на уволнението е обоснована с твърдения за
липса на реално съкращаване на щата, липса на фактически и правно основания за
уволнението й , освен лично отношение на кмета на общината , като единствената уволнена
след 01.01.2021г. е ищцата , липса на утвърдено от ОбС Б ново щатно разписание , като
одобреното от кмета ново длъжностно разписание е издадено само и единствено с цел
уволнение на ищцата и е налице злоупотреба с права.
С обжалваното решение съдът е приел за установено посоченото в заповедта за
уволнение основание по чл. 328,ал. 1,т. 2 от КТ – одобрено от компетентния за това кмет на
О Б ново длъжностно разписание , считано от 01.01.2021г. , в което заеманата от ищцата
длъжност не съществува , съответно е съкратена , поради което е приел уволнението й
поради съкращаване в щата за законосъобразно и е отхвърлил като неоснователни
предявените искове за отмяната му , възстановяване на ищцата на заеманата длъжност и
заплащане на обезщетение за безработица .
При служебната проверка с оглед чл. 269 от ГПК въззивният съд намира решението
на РС Берковица за валидно и допустимо постановено в производство с правно основание
чл. 344,ал. 1,т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
От фактическа страна по делото е установено безспорно между страните следното :
Ищцата е била трудовоправни отношения с О Б от 2004г. , като към датата на
уволнението е заемала длъжност „ххххх към отдел „ххххх„ в Дирекция „хххххх съгласно
действащо до 01.01.2021г. длъжностно разписание , одобрено от Кмета на Общината ,
считано от 26.08.2020г. . От 01.01.2021 г. Кметът на О Б е утвърдил ново длъжностно
разписание , според което заеманата от ищцата длъжност не съществува, като на нейно
място е създадена нова длъжност – младши експерт „Туризъм и туристически обекти „ . И
двете длъжностни разписания са одобрени от кмета на общината на базата на приета от
ОбС Б с решение № 38 от 25.11.2019г. структура на Общинска администрация Б , в сила от
01.12.2019г. , с която в отделххххххи са предвидени за заемане 4 бройки . Установява се при
сравнение между новото и действащото от 26.08.2020г. до 01.01.2021г. длъжностни
2
разписания , че единствената премахната длъжност е заеманата от ищцата такава „ххххх,
като другите промени са създаване на втора бройка „хххх ОП“ в отдел „ххххх„ както и
преместване длъжносттаххххх„ от отдел „Програми и проекти, обществени поръчки“ в
отдел „хххх. Всички останали длъжности са запазени без промяна . Длъжностни
характеристики на новосъздадената длъжност мл.експерт Туризъм и тур.обекти , както и на
останалите три длъжности в отдел хххх „ от страна на работодателя по делото не са
представени . За доказване законността на уволнението от страна на Община Берковица са
представени единствено двете длъжностни разписания , както и структурата на общинската
администрация, одобрена с решение на ОбС Берковица .
При така установените факти , от правна страна въззивният съд приема следното:
Длъжностното разписание , действащо от 01.01.2021г. е одобрено от компетентния за
това орган - кмета на О Б . Съгласно чл. 21,ал. 1, т. 2 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация / ЗМСМА/, общинският съвет определя структурата на
общинската администрация - основните отдели и принадлежащите им сектори и средствата
за работна заплата в глобалния им размер. В рамките на утвърдената структура и бюджет,
кметът на общината, който съгласно чл. 44,ал.1,т. 7 от ЗМСМА организира изпълнението на
решенията на общинския съвет, утвърждава щатното разписание - длъжностите и
съответните щатни бройки за тях. Утвърденото от кмета на общината щатно разписание,
изготвено в рамките на утвърдената от общинския съвет структура и бюджет, е основание за
привеждане числеността на персонала в съответствие с действащия щат и основание за
назначаване, респ. прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите от
кмета на общината въз основа на правомощията му по чл. 44, ал. 1 , т. 3 от ЗМСМА.
От така одобреното от компетентния за това орган длъжностно разписание,
действащо от 01.01.2021г. , се установява, че заеманата от ищцата длъжностхххххне
съществува , като на нейно място е предвидена в същия отдел длъжност ххххх Формално
длъжността , заемана от ищцата е съкратена , но доколкото бройката не е премахната от
щата , то е налице трансформация на една длъжност в друга при запазване числеността на
отдела според одобрената от ОбС Бхххх структура и численост , в която са предвидени 4
щатни бройки за отдел „Оххххх“ .
Съгласно трайната съдебна практика съкращаване на щата по смисъла на чл. 328,ал.
1,т. 2 от КТ , на което основание е уволнена ищцата , има тогава, когато престава да
съществува трудовата функция за съответната длъжност. Реално съкращаване на щатна
бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но
и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции
изцяло се разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и
когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за
определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови
функции. Когато в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от
трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови
по своята характеристика трудови функции, то налице е реално съкращаване на щата.
Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на
възложената работа и от свойствените задължения за длъжността. Изводът за идентичност
или различие не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от
механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и
съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни
трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да
съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното й
място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на
предприятието. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите
задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за
длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и
естеството на възложената работа за длъжността. Естеството на възложената работа
подлежи на установяване с всички доказателствени средства.
От страна на работодателя , който носи доказателствената тежест за установява
законността на уволнението , по делото не са представени каквито и да било доказателства ,
от които може да се направи извод, че присъщите за заеманата от ищцата длъжност трудови
функции са отпаднали или пък са разпределени между другите запазени длъжности в същия
3
отдел . Единствено от различното наименование на заеманата от ищцата длъжност
Гл.специалист култура, младежки дейности и новосъздадената такава хххх не може да се
направи извод за отпадане присъщите за длъжности й трудови функции , доколкото отделът
Охххххе изцяло запазен в съответствие с одобрената от ОбС структура и численост .
При липса на доказателства за това отпаднали ли са изцяло присъщите за заемната от
ищцата длъжност трудови функции, евентуално разпределението им между останалите
длъжности в отдела , то не може да се направи извод за наличие на реално съкращаване в
щата . Работодателят не е доказал при условията на главно и пълно доказване основанието
по чл. 328,ал.1,т.2 от КТ , а именно реално съкращаване в щата , поради което и
извършеното от същия уволнение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна .
Основателността на иска по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ предпоставя основателност и на
исковата претенция за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
.
Предвид гореизложеното решението на РС Б , с което са отхвърлени като
неоснователни исковите претенции по чл. 344,ал.1,т.1 и т. 2 от КТ е неправилно и следва да
се отмени , като вместо него се постанови ново в посочения по-горе смисъл .
По отношение иска за заплащане обезщетение по чл. 225,ал. 1 от КТ за времето, през
което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение , заявен в размер на 2400
лева към предявяване на исковата молба на 15.02.2021г. , но за период до 6 месеца , считано
от 04.01.2021г. в случай, че настъпи в хода на делото , исковата претенция е неоснователна .
От страна на ищцата по делото не са представени доказателства в подкрепа на твърдението
й, че вследствие на незаконното уволнение е претърпяла вреди поради оставането си без
работа и неполучаване на трудово възнаграждение . Доказателствената тежест за
установяване основателността на този иск с правно основание чл. 344,ал.1,т. 3 от КТ се носи
от ищеца, като в този смисъл е задължителното за съдилищата тълкуване , дадено в
Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014г. по тълк.дело № 6/2013г. на ОСГК на ВКС .
Предвид гореизложеното решението на РС Берковица , с което исковата претенция
по чл. 344,ал.1, т.3 от КТ е отхвърлена като неоснователна е правилно по резултат и следва
да се потвърди.
С оглед изхода на спора за първоинстанционното производство на ищцата се следват
разноски в размер на 333 лева при установени такива 500 лева платено адвокатско
възнаграждение . На ответника дължимите разноски са в размер на 650 лева платено
адвокатско възнаграждение по оценяемия иск с правно основание чл. 344,ал. 1,т. 3 от КТ ,
видно от приложения списък за разноски и договора за правна помощ .
На основание чл. 78,ал. 6 от ГПК ответната община дължи заплащане на държавни
такси по уважените неоценяеми искове , като съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК съдът определя размерът им на 50 лева за всеки един
иск, съответно дължимата по въззивната жалба държавна такса е в общ размер 50 лева /
половината от дължимата такава за първоинстанционното производство .
С оглед изхода на въззивното производство и неоснователност на подадената
въззивна жалба относно иска по чл. 344,ал. 1,т. 3 от ГПК на въззиваемата страна се следват
разноски в размер на 650 лева платено адвокатско възнаграждение по този иск , видно от
приложения списък за разноски и договор за правна помощ .
С въззивната жалба е поискано присъждане на разноски, но по делото липсват
доказателства за направени такива от жалбоподателя в хода на въззивното производство .
4
Водим от гореизложените мотиви , Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Районен съд Берковица от 05.05.2021г. постановено по гр.
дело № 103 / 2021 г. В ЧАСТИТЕ , с които са отхвърлени като неоснователни исковете с
правно основание чл. 344,ал.1,т. 1 и т. 2 от КТ , КАКТО И В ЧАСТТА , с която Г. Д. Н. е
осъдена да заплати на О Б разноски по делото над сумата 650 лева до размер 1300 лева ,
КАТО НЕПРАВИЛНО, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Г. Д. Н. , ЕГН
********** , извършено със заповед № РД-04/04.01.2021 г. на Кмета на Община на
основание чл. 328,ал.1,т. 2 от КТ .
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Д. Н. , ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „хххххх
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд Берковица от 05.05.2021г. постановено
по гр. дело № 103 / 2021 г. В ЧАСТТА , с която е отхвърлен като неоснователен иска с
правно основание чл. 344,ал. 1,т. 3 от КТ , КАКТО и в частта , с която Г. Д. Н. е осъдена да
заплати на О Б разноски в размер на 650 лева .
ОСЪЖДА О Б ЕИК ********* , гр.Б , площад Й Р № хх да заплати на Г. Д. Н. ,
ЕГН **********, с адрес гр. Б , ж.к. хххххххх, бл. хх, ап. хх сумата 333 лева
първоинстанционни разноски .
ОСЪЖДА О Б , ЕИК ********* , гр.Б , площад Й Р № хх на основание чл. 78,ал. 6
от ГПК да заплати по сметка на Окръжен съд Монтана, в полза на бюджета на съдебната
власт, държавни такси в общ размер 150 лева с оглед уважените искови претенции, както и
държавна такса от 5 лева при служебно издаване изпълнителен лист за събирането им.
ОСЪЖххх ЕИК ********* , гр.Б , площад Й Р № хх сумата 650 лева разноски за
въззивното производство .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС при предпоставките на
чл. 280 от ГПК , в едномесечен срок, считано от обявяването му на 12.07.2021г. .
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6