№ 1
гр. Велико Търново, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234000500400 по описа за 2023 година
Производството e по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 266/ 06.07.2023г. по гр. д. №610/2022 год. ОС- Русе е
осъдил „Дженерали застраховане“АД, ЕИК030269049, със седалище и адрес
на управление- гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68, да заплати
на Н. И. М., ЕГН **********, сумата 40 000 лева, представляваща
обезщетение по чл.432 КЗ вр чл.45 ЗЗД вр чл.52 ЗЗД за причинените й
неимуществени вреди от пътно- транспортно произшествие от 16.06.2022г. в
гр. Русе, когато като пешеходка на пешеходна пътека е била блъсната от
л.а.“Фолксваген пасат“ с рег. № Р 72****, управляван от М. Р. И., както и
сумата от 217.50 лева, представляваща обезщетение за причинени й
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 03.10.2022г до окончателното им плащане, като в
останалата част е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за причинени
на Н. И. М. неимуществени вреди над сумата от 40 000лв до 90 000лв., ведно
със законната лихва върху тази сума от 03.10.2022г., като неоснователен и
недоказан.
Присъдени са и разноски.
Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от Н. И.
М., чрез адв. В., в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за
неимуществени вреди над 40 000 лева до пълния предявен размер от 90 000
лева и са определени разноски съобразно отхвърлителната част на иска, като
1
неправилно и необосновано. Изложени са съображения, че съдът правилно
установил фактическата обстановка, но определил занижено обезщетение за
неимуществени вреди. Не били преценени конкретните обстоятелства,
съобразно чл. 52 от ЗЗД- характерът, броят и начинът на увреждането,
обстоятелствата при които е извършено, продължителността на
възстановителния период, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. Не били обсъдени в достатъчна степен всички настъпили
усложнения и трайни последици за здравето на пострадалата, които ще я
съпътстват до края на живота й и негативното отражение на произшествието
върху емоционалното й състояние. Не било отчетено, че преживяните
множество изключително тежки по естеството си травматични увреждания не
са отшумели напълно и до днес, както и силният психологически стрес, който
трайно и необратимо е влошил качеството на живота. Не била взета предвид
тежката оперативна интервенция, която ищцата преживяла и остатъчните
последици след инцидента- ограничен обем на движение на дясна раменна
става (110 градуса при норма 180), засилваща се болка при движение и
натоварване, както и при промяна във времето, намален захват на дясната
ръка, накуцваща походка. Не бил отчетен в достатъчна степен факта, че
ищцата не е могла сама да се обслужва изключително дълъг период, както и
лимитите на застрахователно покритие към датата на застрахователното
събитие.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се
уважи изцяло предявеният иск, като се присъдят още 50 000 лв. обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди, ведно с законната лихва от
03.10.2022г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се разноски-
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид доказателствата
по делото и обсъди възраженията в жалбата, съобразно правомощията си
по чл. 269 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Елементите от правопораждащия фактически състав на вземането по
прекия иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за поправяне на вредите,
причинени на пострадалия, направо от застрахователя на техния причинител,
са налице. Липсва съпричиняване от страна на пострадалата.
Първоинстанционният съд е определил дължимото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, като е посочил, че преценява
всички обстоятелства съгласно чл.52 ЗЗД- конкретните увреждания и
степента на тяхната сериозност, икономически условия в страната,
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент. Посочил е, че уврежданията са довели
до трайно ограничаване на движенията на двата долни крайника и да десен
горен крайник за период по- дълъг от 30 дни. Около 40дни пострадалата е
била на легло абсолютно неподвижна и през този период от време за
извършването на каквото и да било в ежедневието си е била напълно зависима
2
от други хора. В същото време, освен болките и неудобствата от счупването
на тазовите кости, ищцата е била и със счупена дясна ключица и лопатка,
което допълнително е създавало значителен дискомфорт в ежедневнието й и
невъзможността за пълноценен живот в този период от време, като всички
фрактури са били свързани и с значителни болки. След 40 ден ищцата
започнала да се придвижва с помощта на проходилка, но е била нестабилна,
след около месец след използването на това помощно средство е било
възможно да започне рехабилитация, която продължила също около месец.
До 16.11.2022г. ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност
и здравословното й състояние е било проследавяно от лекари. Към
настоящият момент /06.04.2023г./ не е настъпило пълно възстановяване в
движенията на дясна раменна става- налице е ограничени движение до 110
градуса /при норма до 180 градуса/, засилващи се болки при натоварване и
необходимост от периодични почивки, както и намален захват на дясна ръка,
установена е и накуцваща походка, умора, дори и при преход от около 500
метра и обща хипотрофия на мускулатурата. Първоинстанционният съд е
посочил, че според вещото лице с оглед изминалото време, а и възрастта на
ищцата, не е възможно да настъпи пълно възстановяване. Негативните
преживявания свързани с преживяното от ищцата са довели до до промяна
изцяло в начина й на живот и влошаване на неговото качество за значителен
период от време, а и за в бъдеще.
Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът относно
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, по подадената
жалба от пострадалата Н. И. М., като се твърди, че същият е занижен. По
отношение на определеното обезщетение за имуществени вреди решението е
влязло в сила, като необжалвано.
Ищцата /на 76г./ е пострадала като пешеходец при ПТП от 16.06.2022г.,
настъпило в 07.40ч. в гр.Русе, ул.“Потсдам“, на пешеходна пътека до
Хлебозавод/Билла/- при пресичане на улицата е блъсната от лек автомобил с
рег № Р 72****, марка „Фолксваген пасат“, собственост на М. Р. И.,
управляван от същия. Произшествието е настъпило през светлата част от
денонощието при сухо, топло и слънчево време- и двамата участници в
пътното транспортно произшествие са имали видимост един към друг и са
можели да възприемат обстановката. Водачът на автомобила е възприел
опасността и е предприел интензивно спиране /доказателство за това са
установени спирачни следи с дължина от 16 метра всяка/. Не са установени
данни за косо движение на пострадалата. Ударът за автомобила е настъпил в
предната му лява част, в областта на левия му фар, а скоростта на автомобила
в момента на удара е била около 25- 33км/ч. Пострадалата М. е паднала на
пътната настилка. Получила е следните увреждания: фрактура на седалищна
и пубисна кости- двустранно, както и фрактура на дясна клавикула /фрактура
на дясна ключица/ и фрактура на дясна скапула /лопатка/.
Вината на произшествието е изцяло на водачът на лекият автомобил-
той е бил длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
3
когато възникне опасност за движението /чл.20 ЗДвП/, да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците /чл.116 ЗДвП и чл.119 ЗДвП/ и при
приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Въззивната инстанция намира подадената въззивна жалба за частично
основателна, по следните съображения:
При определяне на обезщетението следва да се отчетат всички
конкретни обстоятелства, засягащи нематериалната сфера на ищеца, което се
изразява в характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания,
възрастта на увредения, общественото му положение. В случая става въпрос
за възрастна жена, пострадала като пешеходец пресичайки улицата на
обозначеното за това място- пешеходна пътека, която не е допринесла по
никакъв начин за настъпване на произшествието, при което е увредена.
Жената е била работоспособна, произшествието е станало, когато е отивала на
работа /работела като шивачка/, при което получените увреждания са
попречили и на възможността й да полага труд. През целия период от време
съпреживявяла случилото се, четири месеца близките й не могли да я накарат
да излезе от дома си, защото я било страх, дори сега ходела на разходка с
придружител /показанията на св.Ив. И./.
ОС- Русе е отчел, съобразно медицинската документация и приетата
съдебно- медицинска експертиза, вида и тежестта на травматичните
увреждания получени от ищцата в резултат на пътно- транспортното
произшествие. Но не е отчел в достатъчна степен, че същите се изразяват в
няколко отделни фрактури- на седалищна и пубисна кости- двустранно, както
и фрактура на дясна клавикула /фрактура на дясна ключица/ и фрактура на
дясна скапула /лопатка/. Наличието не на една, а на повече фрактури на
различни кости и крайници е обстоятелство от значение за размера на
претърпяната вреда, обосноваващо увеличаване размера на обезщетението,
предвид допълнително създаден значителен дискомфорт в ежедневнието и
невъзможността за пълноценен живот в този период от време.
При определяне на обезщетението следва да се отчете в по- голяма
степен и обстоятелството, че на пострадалата, която е на 76г., е направената
по спешност закрита манулна репозиция на тазовите кости и е поставена в
анталгична декливна позиция.
Тези обстоятелства не са оценени в достатъчна степен от
първоинстанционният съд при преценка размера на обезщетението, както и,
че не е настъпило пълно възстановяване на пострадалата- налице са
ограничени движения на дясна раменна до 110 градуса /норма до 180 гр./ при
натоварване болките се засилват и са нужни периодични почивки, намален
захват с дясна ръка, походка накуцваща, лесна умора, обща хипотрофия на
мускулатурата.
Не е отчетено в достатъчна степен и обстоятелството, че с оглед
4
изминалото време, а и възрастта на ищцата, не е възможно да настъпи пълно
възстановяване, което има съществено негативно отражение върху
психическото й състояние. Следва да се съобрази, че за значителен период от
време пострадалата е била обездвижена, на легло, изцяло зависима от чужда
помощ, а след това е започнала да се придвижва с проходилка, което също
сочи на необходимост от чужда помощ дори и за най-елементарни дейности в
ежедневието.
С оглед гореизложеното въззивната инстанция счита, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се завиши с 10 000 лева,
освен присъдените от първата инстанция 40 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 03.10.2022г. според приетия от първоинстанционния съд
начален момент на забавата на ответника.
Разноски: За първоинстанционното производство възнаграждението по
чл.38 ЗА в полза на адвоката на ищцата следва да се завиши със сумата 92,46
лева /с включено ДДС/, а за въззивното производство възнаграждението по
чл.38 ЗА е в размер на 1155 лева, вкл. ДДС, определено на база уважената
част от жалбата за размера на неимуществените вреди- общо 1247,46 лева.
С оглед изхода на делото на застрахователната компания следва да се
присъдят разноски за въззивната инстанция- юристконсултско
възнаграждение в размер на 360 лева.
Застрахователната компания следва да бъде осъдена да заплати
допълнително ДТ в размер на 400 лева, чрез ВТАС.
Решението на първата инстанция следва да се отмени и в частта, в
която Н. М. е осъдена да заплати разноски на застрахователната компания
пред първата инстанция над размер от 72 лева, при присъден размер 90 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 266/ 06.07.2023г. по гр. д. №610/2022 год. на
ОС- Русе в частта в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за
сумата над 40 000 лева до размер на сумата 50 000 лева и в частта за
разноските дължими на застрахователната компания над сумата 72 лева,
вместо което постанови:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“АД, ЕИК030269049, със
седалище и адрес на управление- гр.София, бул. “Княз Александър
Дондуков“ № 68, да заплати на Н. И. М., ЕГН **********, допълнително
сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД
вр чл.52 ЗЗД за причинените й неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие настъпило на 16.06.2022г. в гр. Русе, ведно със законната
лихва, считано от 03.10.2022г.
Оставя в сила въззивното решение в останалата обжалвана част.
5
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“АД, ЕИК030269049 да заплати
на Адвокатско дружество „В. и Вачева“, ЕИК *********, с адрес на
дружеството- гр.София, ж.к.“Младост 3“, бл.303А, ет.5, офис 21, на
основание чл.38 ЗА, адвокатско възнаграждение 1247,46 лева /с включен
ДДС/.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК030269049 да заплати
ДТ в размер на 400 лева, чрез ВТАС.
ОСЪЖДА Н. И. М., ЕГН **********, да заплати на „Дженерали
застраховане“АД, ЕИК *********, сумата 360 лева разноски за въззивното
производство- юристконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС по реда на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6