Номер 36629.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София4-ти наказателен
На 29.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело №
20201000600832 по описа за 2020 година
Образувано е по жалба от С. Н. Н. срещу протоколно определение от
10.07.2020г. на СГС, по н.ч.д. № 1868/2020г., с което съдът е оставил без
уважение, като неоснователна, молбата на Н. за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от определеното му по реда
на чл. 23-25 и чл. 27 от НК общо наказание.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания съдебен акт
с мотива, че са налице предпоставките за постановяване на УПО по
отношение на Н., тъй като са изпълнени изискванията на чл. 70 от НПК.
Излагат се съображения, че неправилно е приложен материалният закон.
Твърди се, че е изтекъл необходимият срок, за да е налице първата
предпоставка по смисъла на чл. 70 от НК, като според жалбоподателя,
неправилно е направено изчисляването, тъй като има излежани повече от 21
години, а именно – 23 години и 18 дни. Сочи се още, че има достатъчно данни
за поправянето на лишения от свобода, тъй като поведението му е примерно и
няма наложени дисциплинарни наказания. Поради това се оспорва изводът на
СГС, че по отношение на осъдения не са налице `предпоставките за
постановяване на УПО и се моли за отмяна на определението, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения Н..
Съдът, като прецени доводите, изложени в протеста и доказателствата
по делото, намира за установено следното:
С. Н. Н. търпи общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на
29 ГОДИНИ И 11 МЕСЕЦА, определени по ВНЧД № 675/18г. на ОС –
Плевен. Към 09.07.2020г., а именно – постановяването на атакуваното
определение, осъденият фактически е изтърпял 18 години, 3 месеца и 6 дни,
от работа – 2 години, 2 месеца и 28 дни, като е налице остатък от 9 години, 4
месеца и 26 дни.
Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице
предпоставките за постановяване на условно предсрочно освобождаване на
осъдения С. Н.. Не е налице първата предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1,
т. 2 от НК, а именно – осъденият да е излежал фактически не по-малко от 2/3
от наложеното му наказание, доколкото осъждането по НОХД № 468/06г. на
РС – Хасково, което е включено в съвкупността, е за деяние, извършено при
условията на опасен рецидив. Ето защо, за да е допустимо постановяването на
УПО и да се извършва проверка дали осъденият е дал доказателства за своето
поправяне, същият следва да е изтърпял фактически не по-малко от 2/3 от
общия размер на наказанието. Следва да се посочи, че в понятието
„фактически изтърпяно“ се включва единствено времето, през което
осъденото лице е било в пенитенциарното заведение, времето, през което е
търпял мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА или
ДОМАШЕН АРЕСТ или е бил в отпуск. Времето, през което същият е
полагал труд, който труд е зачетен за намаляване на наказанието не влиза в
понятието „фактически изтърпяно“ наказание. Видно от представената
справка, осъденият Н. фактически е изтърпял период от 18 години, 3 месеца и
6 дни, което е под изискуемите се по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК 2/3 от
общия размер на наказанието. При липсата на първата изискуема от закона
предпоставка, този въззивен състав намира, че не следва изобщо да разглежда
наличието на втората такава, а именно – дали подсъдимият е дал
доказателства за своето поправяне, тъй като двете предпоставки са изискуеми
в своята кумулативност и липсата на която и да е от тях препятства
възможността за постановяване на УПО. Доколкото първата такава, описана
по-горе е въпрос на просто изчисление, при което се констатира изтичане на
срок, който е по-малък от 2/3 от наказанието, при липсата й е безпредметно
обсъждането на евентуалното поправяне на осъдения.
С оглед доводите на осъдения Н., за начина, по който е изчислявано
прекараното от него време в пенитенциарното заведение, съдът намира, че
тези доводи не могат да бъдат предмет на разглеждане в това производство.
Изчисляването на изтърпяното време и остатъка за изтърпяване е изцяло в
правомощията на прокуратурата и администрацията на местата за лишаване
от свобода, като в случай че осъденият счита, че това изчисляване е
некоректно, следва да се обърне към тези две институции за исканото
преизчисление. В предвидените от закона случаи, може да се инициира и
производство по реда на чл. 23-25 от НК, ако става въпрос за невключване на
осъждане, по което има търпяно наказание или предварително задържане, в
съвкупността, но в разглеждания случай няма такива твърдения. Поради това
лицето следва да се обърне към прокуратурата за съответното приложение на
разпоредбите на чл. 25, ал. 2 и чл. 59 от НК. В рамките на това производство,
съдът е обвързан с констатациите на компетентните органи и няма как да
приеме фактически изтърпян период на лишаване от свобода, различен от
обективирания в нарочната справка от затворническата администрация. Ето
защо и този въззивен състав намира, че не са налице предпоставките,
позволяващи постановяването на УПО по отношение на осъдения С. Н. и
правилно молбата му в тази насока е оставена без уважение от страна на
първоинстанционния съд. Изводите на същия намират опора в данните по
делото и целите и изискванията на закона, поради което постановеното
определение следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.07.2020г. на СГС,
по н.ч.д. № 1868/2020г., с което съдът е оставил без уважение, като
неоснователна, молбата на С. Н. Н. за постановяване на условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от определеното му по реда на чл. 23-
25 и чл. 27 от НК общо наказание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________