Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
22.03.2023 |
град |
Кърджали |
|||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
На |
22.02.2023 |
година |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||
|
|
||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ
ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали
|
|
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
2 |
по описа за |
2023 |
година |
|||||
|
|
||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Л.Р.В., с ЕГН ********** и с постоянен адрес: ***, подадена
чрез пълномощник – адв.М.П. от АК-***, с посочен съдебен
адрес:***, против Решение №248 от 23.11.2022 год., постановено по АНД №922/2022 год. по описа на Районен
съд – Кърджали, с
което е потвърдено наказателно постановление №2608 от 15.09.2022 год., издадено
от директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/ – Кърджали.
Касаторът заявява, че счита
обжалваното решение за необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила при анализа на доказателствата - касационни основания за неговата
отмяна. Относно твърдяните като допуснати нарушения
на процесуалния закон
години най-напред се сочи, че съдебният състав приобщил
като част от доказателствения материал по дело
фотоснимки, направени незнайно от кого, незнайно кога, незнайно с какво, а за касатора и незнайно на какво, тъй като въпросните снимки
така и не му бяха представени по време на откритото съдебно заседание. Твърди
се, че с приобщаването на фотоснимките като веществени доказателства по делото
съдебният състав е допуснал грубо нарушение, на процесуалния закон, като са
развити доводи в тази насока с твърдения, че е нарушен чл.126 от НПК. Твърди се, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, при ненапълно изяснена
фактическа обстановка. Според касатора, решаващите
изводи въззивният съд извел въз основа на
свидетелските показания единствено на актосъставителя,
като се твърди, че всяко едно направено негово искане било отхвърлено от
съдебния състав. Сочи се, че първото искане било съдът да изиска от горското
стопанство протокола за въвод в обекта в гората, за
да се установи на коя дата фирмата-изпълнител е започнала работа в обекта и
съответно да се установи, дали посочената в НП като начална дата за извършване
на нарушението е същата, като тази в сочения протокол или е произволно избрана
от актосъставителя, но вместо това, съдебният състав
не уважи това искане с мотивите, че безспорното
установяване на началната дата на извършване на нарушението не била от
значение.
Отхвърлено било и искането за разпит на двама свидетели -
работници (секачи), които са подреждали дървата и които възприели лично фактическата обстановка на терен. Развити са доводи в тази
насока, като се сочи, че по правилото на чл.13, ал.1 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, в производства по обжалване на
наказателните постановления съдът в пределите на своята компетентност е длъжен
да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина по реда
и със средствата, предвидени в НПК, като според касатора,
това в случая не било сторено. Според касатора,
районният съд не изпълнил това свое задължение и в рамките на служебното
начало, чрез допустимите доказателствени средства,
включително и тези по чл.144 от НПК - при липсата на съответни знания и чл.117
от НПК, не отговорил на спорните въпроси, които били от значение за
установяването на административното нарушение. Сочи се, че съдът следвало да
анализира данните в представените от оспорващия документи, като ги отнесе по
съдържание и дати към очертаната хронология на събитията, да ги съпостави с
безспорно установените факти, да разпредели доказателствената
тежест между страните и чрез разпит на свидетели и на двете
страни, да приеме или
отрече проявлението на фактите, които се стреми да докаже
представилата ги страна, а като не сторил това, съдът допуснал съществено
процесуално нарушение, което предвид забраната за ново фактическо установяване
не може да бъде отстранено пред касационната инстанция. Касаторът
счита, че въззивният съд на практика е осуетил
възможността му да упражни пълноценно правото си на защита срещу оспореното от
него наказателно постановление, при условията на равнопоставеност
с другата страна и че констатираното нарушение несъмнено е съществено, тъй като
е довело до ограничаване на процесуалните му права и не е било отстранено.
Счита също, че дори само това допуснато от контролиращата инстанция процесуално
нарушение се явява достатъчно основание за отмяна на решението на първата
съдебна инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, съгласно чл.221, ал.2,
изр.1/първо/, пр.2/второ/ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК. Развити са подробни доводи в насока, че от сочените като временни складове
места в гората не е била транспортирана дървесина и съответно, тези места не би
могло да се считат за временен склад. На следващо място,
в жалбата се сочи, че съгласно чл.84 от ЗАНН, в производството пред въззивния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото няма особени правила в
ЗАНН и общите принципи, уреждащи наказателния процес и че основно задължение на
съда е да осигури разкриването на обективната истина, за което следва да вземе всички мерки, по реда и със средствата на НПК, съгласно чл.13 от НПК. Сочи също, че съгласно разпоредбите на чл.107, ал.2, ал.3 и ал.5 от НПК,
съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой
почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина и че съдът и
органите на досъдебното производство събират и проверяват както
доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата
отговорност, така и доказателствата,които оправдават обвиняемия или смекчават
отговорността му, като всички събрани доказателства подлежат на внимателна
проверка, както и че според чл.117 от НПК, със свидетелски показания могат да
се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за
разкриване на обективната истина. В заключение, с
оглед гореизложеното, касаторът счита, че решението
на районния съд се явява постановено и в нарушение на принципа за разкриване на
обективната истина, тъй като съдът е ограничил правото на защита на
жалбоподателя, като е отхвърлил всяко едно негово доказателствено
искане и че това, от своя страна, довело и до неизпълнение на служебното
задължение на съда, да събере и подложи на внимателна оценка всички допустими и
относими доказателства относно релевантните за спора
факти. Според касатора, независимо от горното и като
самостоятелно основание за отмяна на въззивното
съдебно решение бил фактът, че въззивният съд не се
произнесъл по всички наведени с жалбата твърдения за незаконосъобразност на
издаденото НП, а по въпроса, следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане
на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при
отхвърлянето им като неоснователни, била формирана по реда на чл.290 от ГПК
многобройна константна практика на ВКС, като се сочат такива решения. Излага се довод, че в посочените решения се приема, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на
делото, след като прецени всички относими
доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което
произтича от характера на въззивното производство, а
фактическите и правните доводи на въззивния съд
трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените
задължения е гаранция за правилността на въззивния
акт и за правото на защита на страните в процеса. Твърди се, че необсъдени в
цялост от въззивния съд са останали множество
твърдения, изложени в жалбата. Според касатора,
от описанието на нарушението в съставения АУАН, не ставало ясно, какво точно
нарушение се вменява на Л.В., липсвало точно описание на всяко едно деяние, за
което се твърди, че нарушителят е имал, но не е упражнил произтичащите от
качеството му, контролни правомощия. В тази връзка се твърди, че препращането
общо към технологичния план е недопустимо и от него не можело, по тълкувателен
или логически път, да бъдат извличани твърдения, дори да е приложен по делото,
като по този начин се запълва дефицитът в дейността на актосъставителя
в тази насока и още повече това ставало невъзможно и предвид факта, че нито
контролният орган, нито АНО, били посочили сериен номер на въпросния
технологичен план, който е негов уникален идентифициращ белег, а липсата на
този белег правела невъзможно за административно преследваното лице да узнае,
какво точно е нарушил.
Твърди се, че не ставало ясно, какво точно неизпълнение
на задълженията се приема, че е допуснато от гледна точка на въведената правна
квалификация на деянието и всъщност колко отделни прояви на неизпълнение на
общото му задължение за контрол се твърди, че са реализирани от жалбоподателя,
с оглед спазване принципа по чл.18 от ЗАНН, както и че данните в тази насока
имали важно значение за състава на нарушението от обективна страна, тъй като
заради тяхната липса не можело да се провери, дали той е виновен за него, както
и въз основа на каква - умишлена или непредпазлива, проявена от същият форма на
вина. Твърди се също, че допуснатото процесуално нарушение било съществено по
своя характер, доколкото липсата на надлежно, ясно, пълно и точно описание, при
това релативно на предложената правна квалификация, водела до невъзможност и
привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице да разбере, какво точно деяние му е вменено във вина, а това
лице следвало да знае и да е наясно, с всички факти от състава на съответната
правна норма, която се твърди, че е нарушена, за да може да организира защитата
си срещу тези
факти, а това в случая не било изпълнено по изложените
съображения и освен упражняването на правото на защита, препятствало
възможността и за осъществяване на съдебен контрол. Поради това касаторът счита, че е налице основание за отмяна на
санкционния акт на процесуално основание, без да се обсъждат въпросите по
същество, а съдебната практика от своя страна по този въпрос по дела с такъв
предмет била изключително последователна и безпротиворечива. На следващо място се твърди, че при една дори не до там задълбочена
проверка на реквизитите на наказателното постановление, се констатират
допуснати процесуални нарушения по приложението на императивните изисквания на
чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй като в НП не било посочено пълно описание
на административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Сочи се, че липсвала каквато и да било конкретика относно това, какво е количеството на дървата,
от кого са добити, кога са добити, от кого и др. от съществено значение
обстоятелства и че това било съществено за изясняване фактическите предели на
нарушението, както и се твърди, че наказващият орган не е изпълнил и
задължението си, регламентирано в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, да
посочи мястото на извършване на нарушението, като са развити подробни доводи и
съображения в тази насока. Излага се и довод, че
достигнатите от актосъставителя изводи за извършено
нарушение не са съобразени с тежките зимни условия по време на установяване на
нарушението, а именно - наличието на дебела снежна покривка в посочената в акта
горска територия, че натрупалият се в планината сняг, който се задържал през
целия процесен период (януари - март 2022 год.),
направил обективно невъзможно извозването на добитата в обекта дървесина до
посочените в технологичния план временни складове и поради тази причина
работниците в обекта нахвърляли дървесината на най-близкото свободно място, от
където същата била добита, с нагласата, когато снегът се стопи и извозните пътища са проходими, дървесината да бъде извозена
до посочените в технологичния план временни складове и от там същата да бъде
транспортирана.
На следващо място се твърди, че административнонаказващият
орган е приел, че касаторът е осъществил състава на
нарушението при „допустителство”, а съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗАНН, „Допустителите
се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ.”. Твърди
се, че за описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение, състав на допустителство
не бил уреден, а трайно възприето било в наказателноправната
доктрина, че допустителят (като какъвто бил
санкциониран Л.В.) допуска извършването или довършването на престъпление от
друго лице (в случая административно нарушение), т.е. че той бездейства и
въпреки, че има възможност, не попречва на извършителя на престъплението
(нарушението) и в тази връзка, допустителството
винаги предхожда или съпътства извършването на основното
престъпление (нарушение). Сочи се, че при него има причинна връзка между
деянието на допустителя и извършването/довършването.
на допуснатото престъпление или нарушение, т.е. поведението на допустителя улеснява извършването на допуснатото
престъпление/нарушение и че последното съвсем не било без значение за състава
на административното нарушение, с оглед това, че отговорността за неспазване на
одобрения технологичен план е за лично поведение на нарушителя, докато при допустителство, което е прието от наказващият орган,
отговорността била за действия или бездействия на извършителя, довели до
административно нарушение извършено от трети лица. Счита се в жалбата, че по изложените съображения, вмененото във вина на касатора нарушение не е безспорно и категорично доказано,
като се сочи, че в тежест на административнонаказващия
орган е да установи по несъмнен начин участието на лицето, което санкционира в
осъществяването на деянието и връзката му с него и че не може само поради
факта, че Л.В. има качеството на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, да се приеме априори, че същият носи административнонаказателна
отговорност за, най-общо казано, проблемите, възникнали в посочения в
обжалваното постановление имот. На следващо място, независимо от горното, се
сочи, че като време на извършване на нарушението е посочен един твърде дълъг
период: от 07.01.2022 год. до 24.03.2022 год., а ЗАНН не допускал подобно
посочване на времеви период за извършване на нарушението и трайно установената
съдебна практика по такива дела потвърждавала тази недопустимост. Сочи се също,
че съществува една основна и принципна разлика между наказателната и административно-наказателната
отговорност - последната не предвиждала наличието на усложнена деятелност -
реална, идеална съвкупност и продължавано административно нарушение. Твърди се, че допуснато нарушение на чл.42, т.З от ЗАНН, както и на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, описвайки, че нарушението е извършено в периода 07.01.2022
год. до 24.03.2022 год., практически води до липсата на ясно описана дата на
нарушението, което не би могло да се приеме, че е продължавано нарушение, тъй
като в ЗАНН такъв термин няма, както и се твърди, че реално има извършени
няколко нарушения на няколко различни дати. Излага се и довод, че като не е
описано ясно самото нарушение и датата на неговото извършване,
се е стигнало да нарушаване на цитираните норми от ЗАНН, което винаги било
съществено процесуално нарушение, тъй като препятства и съда да определи от
кога текат или са изтекли давностните срокове по
чл.34 от ЗАНН, като са развити подробни доводи и съображения и в тази насока. Касаторът оспорва във връзка с горното и достоверността на
началната дата на извършване на нарушението - 07.01.2022 год., като сочи, че очевидно
тази дата е възприета от датата на издаване на позволителното за сеч, но на
тази дата сеч изобщо не е била извършвана, камо ли извоз
и складиране на добита дървесина и нещо повече - на тази дата сечището все още
не е било предадено от съответното ДГС, на ползвателя на дървесина. Сочи също,
че това предаване за работа в сечището се осъществява посредством подписването
на приемателно-предавателен протокол между страните, който в случая е подписан
на по-късна дата от 07.01.2022 год. и преди подписването на този протокол, на
практика работа в обекта е било обективно невъзможно да се започне. На следващо място се твърди, че е налице още и нарушение на нормата на
чл.43, ал.5, предл.I/първо/ от ЗАНН, т.к. липсва
надлежно връчване на АУАН на соченото като нарушител лице и че недопустимо би
било на свой ред, като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта, да
бъде посочено лице, което е и свидетел на извършването на нарушението. На следващо място касаторът счита, че е налице
неяснота на правната квалификация, посочена в процесното
НП, довела до ограничаване правото на защита на соченото като нарушител лице,
както сочи, че в нормата на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите били посочени
няколко форми на изпълнителното деяние и че е безспорно, че Л.В. като лице,
упражняващо лесовъдска практика, има задължения произтичащи от посочените
нормативни актове, но не може да се определи от какво е произтекло нарушението
му – „не изпълнил задължение”, „изпълнил несвоевременно задължение”, „не
изпълнил контролни правомощия” или „изпълнил своевременно контролни
правомощия”, възложени му по този, закон, подзаконовите актове по прилагането
му, както и решения и предписания, основани на тях. Независимо от гореизложеното касаторът счита, че
в процесното НП е налице и друго, допуснато от АНО,
съществено процесуално нарушение, както и такова на материалния закон, явяващо
се самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, а именно: АНО не бил
изложил мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН, като липсвали
дори бланкетни такива. Излага довод, че АНО е бил
длъжен да обоснове неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, като изложи подробни
мотиви, релевирани с конкретния казус, като са
развити подробни доводи и съображения и в тази насока. Касаторът заявява също, че на
последно място в жалбата до районния съд е посочил още едно, допуснато от
контролния орган, съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето
на акт за установяване на административното нарушение, водещо до ограничаване
правото на защита на нарушителя, с оглед императивната разпоредба на чл.44,
ал.1 от ЗАНН, като сочи, че видно от приложения АУАН, в него не е указана
възможността за възражение в срока, посочен в ЗАНН, считано от неговото
връчване и че така, безспорно правото на защита на жалбоподателя е било
нарушено, което представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, мотивирано с порочния АУАН. Сочи също, че нормата е императивна
и въвежда една допълнителна възможност за защита на нарушителя, освен правото
да възрази при съставянето на акта и че липсата на изрични указания относно
правото на възражение срещу акта е довела до недопустимо
ограничаване правото на защита на уличеното като нарушител лице, поради което
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на процесното наказателно постановление. В този смисъл касаторът намира, че вмененото нарушение е недоказано, като
АУАН и НП са издадени въз основа на предположения, направени въз основа на
негодни доказателствени средства. Касаторът моли в жалбата,
след извършен анализ на доказателствата по делото и след като съдът се убеди в
истинността на твърдените факти и обстоятелства, да отмени Решение №248 от
23.11.2022 год. на Районен съд - Кърджали, като необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила при анализа на доказателствата
и вместо него да постанови друго по същество на делото/с което вероятно да отмени процесното
наказателно постановление/. Касаторът моли също
така, да му бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Редовно призован
за съдебното заседание, касаторът Л.Р.В. от ***, не се явява
и не се представлява.
Ответникът по
касация – директорът на Регионална дирекция по горите/РДГ/ – Кърджали,
редовно призован за съдебното заседание,
не се явява и не се представлява. От същия е постъпил отговор на касационната жалба, в който заявява, че счита Решение №248 от 23.11.2022 год. по АНД №922/2022
год. по описа на Районен съд - Кърджали за правилно, обосновано и
законосъобразно, както и постановено при спазване на съдопроизводствените
правила и че Районен съд - Кърджали е постановил решение, което е правилно и
законосъобразно предвид представените и приети по делото доказателства. В
писмения отговор са развити подробни доводи и съображения в подкрепа на
обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. Моли
да бъде постановено
решение, с което да бъде
оставено в сила, като правилно и обосновано,
постановено при спазване на материалния закон и на съдопроизводствените правила, обжалваното Решение №248 от
23.11.2022 год., постановено по АНД №922/2022 год. по описа на Районен съд –
Кърджали.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба
е неоснователна. Предлага, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателното постгановление и с което,
на касатора Л.В. е било наложено наказание
по ЗГ за това, че не
е изпълнил своите задължения и не е осъществил контролни правомощия, в качеството му на лицензиран лесовъд, на определено място в землището на ***,
като е допуснал складиране на дървесина,
която не е отразена в съответния технологичен план. Счита, че подробно изложените мотиви в обжалваното решение се опират на събраните
гласни и писмени доказателства, както и че безспорно нарушението е извършено, правилно е отнесено към съответната норма от материалния
закон, като и санкционната норма е приложена правилно.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираните от касатора касационни
основания са нарушение на закона и допуснато
съществено нарушение на процесуални правила - касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№248 от 23.11.2022 год., постановено по АНД
№922/2022
год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №2608 от 15.09.2022
год., издадено от
директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, с което, на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите/ЗГ/, на Л.Р.В., с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300.00/триста/
лева, за извършено нарушение на чл.108, ал.3 от Закона за горите, във вр. с чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012 год. за
контрола и опазването на горските територии и във вр.
с чл.47, ал.1, т.6 от Наредба №8 от 05.08.2011 год. за сечите
в горите. Със същото решение Кърджалийският районен съд е осъдил Л.Р.В., с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, да заплати по
сметка на Регионална дирекция по горите – Кърджали, направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 100/сто/ лева.
За да постанови
решението си, Кърджалийският районен
съд е посочил, че с наказателно постановление №2608 от 15.09.2022
год., директорът на Регионална дирекция по горите - Кърджали, в качеството му
на административнонаказващ орган по чл.275, ал.1, т.1
от Закона горите/ЗГ/ и Заповед №РД 49-199/16.05.2011 год. на министъра на
земеделието и храните, е наложил администраотивно
наказание по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – „глоба”, в размер на 300 лева, на Л.Р.В.
***, за това, че в качеството му на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ - лицензиран
лесовъд, на което е издадено позволително за сеч №*** от *** год., за отдел **,
подотдел „**”, землище ***, не е осъществил контролните си правомощия,
възложени по чл.108, ал.3 от ЗГ, като е допуснал в периода от 07.01. до
24.03.2022 год. извоз и складиране на дървесина от
черен бор на временни складове, неотразени в одобрения технологичен план за
добив на дървесина. Наказателното постановление било издадено въз основа на
съставен констативен протокол cep.КОО
№120288/23.03.2022 год. от инж.М. А. П. - *** в РДГ - Кърджали и инж.Н. В. Я. -
*** в РДГ - Кърджали и Акт за установяване на административно нарушение №096771
от 29.03.2022 год., с актосъставител - инж.М. П. Съдът е посочил, че констативният протокол е съставен и подписан от жалбоподателя,
но АУАН е оформен с отказ на нарушителя, както да подпише акта, така и да
получи екземпляр от него, обстоятелство, удостоверено с подписа на свидетел на
отказа - инж.Н. Я., съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Съдът е посочил също, че тази фактическа обстановка е приел след събиране в
съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства и че при оценка
на доказателствата е преценил, че всички те са еднопосочни и непротиворечиви,
сочещи на възприетата от съда фактология. Отбелязъл е, че свидетелите П. и Я. удостоверяват пред
съда, че са извършили контролна проверка в сечището, находящо
се в землището на ***, отдел **, подотдел „**” и че на проверката присъствал
лицензирания лесовъд Л.В., като същите били категорични, че добитата дървесина
била на фигури, разположени по цялото сечище, а не на посочените в
технологичния план временни складове. Съдът е посочил, че показанията на тези
свидетели, които кредитира изцяло, се подкрепят от приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, от които следва да се акцентира на приложения Технологичен план,
подписан от Л.В., в който ясно били очертани местата на временните складове.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, от
правна страна съдът е приел най-напред, че следва да разгледа по същество
подадената жалба против наказателното постановление, тъй като е подадена в
14-дневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
органи, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ и чл.275, ал.1, т.2 от
ЗГ, предвид представените като доказателства Заповед №РД 05-66 от 22.03.2021 год.
за заемане на длъжността от инж.П., диплома за висше *** образование, длъжностна
характеристика, както и трудов договор №*** от *** год. на инж.Г. Ш., за
заемане на длъжността „***” на РДГ - Кърджали и Заповед №РД49-199 от 16.05.2011
год. на министъра на земеделието и храните. Посочил е, че съгласно разпоредбата
на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по
прилагането му се установяват с актове, съставени от служители на Изпълнителна
агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се
изисква лесовъдско образование и че с оглед на заеманата от актосъставителя
длъжност - ***, съгласно горепосочената заповед, за която длъжност, видно от
представената длъжностна характеристика, се изисква образователна степен - висше
*** образование по смисъла на ал.1, т.33 от ДР на ЗГ, същата притежава
материална компетентност по ЗГ, за съставяне на АУАН. Съдът е приел, че надлежна
материална компетентност по ЗГ притежава и директорът на РДГ – Кърджали,
предвид посоченият му трудов договор и заповед на министъра на земеделието и
храните.
Съдът е приел, че видно от представените материали по образуваната административнонаказателна преписка, Л.В., в качеството си
на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ - лицензиран лесовъд, на което е издадено
позволително за сеч № *** от *** год., за отдел **, подотдел „**”, землище ***,
не е осъществил контролните си правомощия, възложени по чл.108, ал.3 от ЗГ,
като е допуснал извоз и складиране на дървесина от
черен бор на временни складове неотразени в одобрения технологичен план за
добив на дървесина. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ,
лицето по ал.2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и
взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването
на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по
ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на сечището.
Посочил е също, че е безспорно, че Л.В. е лицензиран лесовъд, притежаващ
удостоверение №*** от *** год., на който е издадено позволително за сеч №***/*** год., за отдел **, подотдел „**”,
землище ***. Съдът е описал, че видно от позволителното за сеч, срокът за сеч и
извоз е 30.06.2022 год., т.е. към момента на
извършената проверка и установеното административно нарушение, срокът за сеч и извоз не е бил изтекъл, както и не бил съставен протокол за
освидетелстване на сечището, т.е периодът, за който лицензираният лесовъд носи
отговорност, е от 07.01.2022 год. до 30.07.2022 год. - от издаването на
позволителното за сеч до крайният срок за освидетелстването му. Посочил е също,
че предвид обстоятелството, че позволителното за сеч е издадено на 07.01.2022 год.,
а проверката е извършена на 24.03.2022 год., проверяващите са отразили, че
нарушението е извършено в този период и няма как да бъде установена точната
дата, но че тук има една малка неточност, касаеща
началната дата, от която е могло да бъде извършено нарушението - 07.01.2022 год.,
предвид това, че в цитираното Позволително за сеч изрично е посочен срок за
провеждане на сечта - от 10.01.2022 год. до 30.06.2022 год. Решаващият съдебен
състав е счел, че тази неточност не накърнява правото на защита на нарушителя,
който правилно е разбрал, какво нарушение се твърди, че е извършил.
На следващо място
районният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.7 от
Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл.108,
ал.2 от ЗГ, след получаване на позволителното за сеч, са длъжни да следят за
спазването на одобрения технологичен план при добива на дървесина, както и
лицата, извършващи добива на дървесина, съгласно чл.47, ал.1, т.6 от Наредба №8
за сечите в горите. Съдът е приел за безспорно
обстоятелството, че жалбоподателят е получил позволителното за сеч, описано в
издаденото наказателно постановление и че представеното позволително за сеч е
издадено на Л.В., което доказва, че именно той е бил длъжен да осъществява контрол
върху добива на дървесина в съответния подотдел от държавната горска територия,
както и да следи за спазването на одобреният технологичен план. Съдът е отбелязъл, че особеното качество на нарушителя е посочено,
както в АУАН, така и в НП и че е конкретизирано и мястото на извършеното
нарушение - землище ***, отдел **, подотдел „**”, за които е издадено и
въпросното позволително за сеч.
На следващо място,
районният съд е приел, че правната квалификация в пълна степен отговаря на
описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и на НП, като е
посочил също така, че разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ няма единствено
санкционен характер, но обосновава и особеното качество на нарушителя и
неизпълнението на възложените му по силата на закона контролни правомощия. Съдът
не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
АУАН, като е посочил, че актът е съставен от компетентен орган, установеното
административно нарушение е описано ясно и точно, както в акта за установяване
на административното нарушение, така и в издаденото наказателно постановление и
че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са достатъчно
конкретизирани, свидетелите по акта са индивидуализирани с трите им имена, ЕГН
и адрес. Посочил е също, че съставеният акт е подписан от актосъставителя
и свидетеля по акта, същият е връчен на соченото за нарушител лице, като
отказът му да го подпише е удостоверен с подписа на свидетел. Съдът е приел, че издаденото наказателно постановление №2608 от 15.09.2022
год. на директора на РДГ - Кърджали е издадено при спазване изискванията на
чл.57 от ЗАНН - описано е извършеното нарушение, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които е било извършено, доказателствата,
които го потвърждават и законовите разпоредби, които са били нарушени, както и
че наложеното административно наказание е съобразено с вида и размера на
извършеното нарушение и е постановено при спазване правилата на ЗАНН, относно
произнасянето по административнонаказателната
преписка от страна на административнонаказващия
орган. Отбелязъл е, че размерът на наложената глоба е
в предвиденият по съответната административнонаказателна
разпоредба минимум.
Така, при тези
мотиви Кърджалийският районен съд е извел и окончателния си извод, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
При този изход на делото районния съд е приел, че в полза на
Регионална дирекция по горите – Кърджали следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен
акт е валиден, като постановен от надлежния районен
съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението
на Кърджалийския районен съд, също
така, е допустимо,
като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е.
не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство
и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационната инстанция в настоящия състав намира решението на въззивния
съд за правилно и законосъобразно, а инвокираните в
касационната жалба оплаквания счита за неоснователни. По делото са събрани необходимите писмени
и гласни доказателства за правилното изясняване на делото и след извършения анализ
и преценка на същите, районният съд е постановил един правилен като краен
резултат съдебен акт. След извършената служебна проверка
по чл. 218, ал. 2 от АПК, за съответствие на оспорения акт с материалния закон,
съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като при
постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налагащи
отмяната му, като правилно е приложен и материалния закон. По делото са налице
безспорни доказателства за извършено от касатора Л.В.
нарушение по чл. 108, ал.3 от ЗГ, във вр. с чл.12б,
ал.1, т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012 год., във вр. с чл.47, ал.1, т.6 от Наредба №8/05.08.2011 год.
Съгласно чл.108, ал.3 от ЗГ, лицето по ал.2, на което е издадено позволителното
за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на
незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за
транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148,
ал.11, до освидетелстване на сечището. От своя страна, с разпоредбата на
чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012 год. е
предвидено задължение за лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ, след получаването на
позволителното за сеч да следят за спазването на одобрения технологичен план и
противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.
Безспорно е по делото, че с позволително за сеч №*** от *** год., на „***”, с нает регистриран лесовъд – Л.Р.В., е разрешен добив на дървесина
в отдел **, подотдел „**”, находящ се в землище ***,
със срок за провеждане на сечта: от 10.01.2022 год. до 30.06.2022 год. и срок
за извозване на материалите от сечището – от 10.01.2022 год. до 30.06.2022 год. или, по отношение на разрешения добив на
дървесина в определената територия и в указаните срокове, касаторът
В. е лицето по чл.108, ал.2 от ЗГ, носител на
задълженията, вменени му с чл.108, ал.3 от ЗГ, по упражняване на контрол за спазването на одобрения
технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина. Следва да се добави, че в това
позволително за сеч е отразено, че дърветата са маркирани от С. Р., посочени са
номерата на контролните горски марки и че дърветата са маркирани със синя боя,
отразено е, че очакваният добив е 310.00 плътни кубически метра лежаща маса,
която е описана в табличен вид по категории, дървесни видове и количество,
както и че материалите ще се извозват до временен склад: извозни
пътища.
Установява
се от приложените
по делото доказателства: Констативен протокол серия
КОО №120288 от 24.03.2022
год. и технологичен план
№1/образец по 53, ал.6 от НСГ/, както и от показанията на свидетелите М. П.
и Н. Я., че на 24.03.2022 год., на територията на горното сечище, в рамките на сроковете за провеждане на сечта
и за извозване на материалите, е складирана дървесина от бял бор и черен
бор, разположена извън временните складове, посочени в одобрения технологичен план. При
тези факти, съдът намира за
установено по делото,
че касаторът
Л.В. не е изпълнил
контролните си правомощия за
спазването на одобрения технологичен план, респ., неоснователен е доводът в касационната жалба, че вмененото му
нарушение не било безспорно установено.
Неоснователни
са и оплакванията и многобройните доводи в жалбата, за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на
защита, поради липсата на пълно описание на нарушението, както и на
конкретизация на изпълнителното деяние, което се твърди касаторът
да е извършил. Видно от доказателствата по делото, наказаното лице е
осъществило правото си на защита в пълен обем. В обстоятелствената част на АУАН
и в НП, нарушението е пълно описано и то по начин, от който става ясно, какво
точно нарушение се твърди да е извършил касаторът в
настоящото производство, поради което правото му на защита не е било ограничено.
В случая, видно от съдържанието на съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП, административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана, за това, че в качеството му на лице
по чл.108, ал.2 от ЗГ - лицензиран лесовъд, на което е издадено позволително за
сеч №*** от *** год., за отдел **, подотдел „**”, землище ***, не е осъществил
контролните си правомощия по чл.108, ал.3 от ЗГ, като в периода от 07.01.2022 год. до 24.03.2022 год. е допуснал извоз и складиране на дървесина от бял бор и от черен бор
на временни складове, неотразени в одобрения технологичен план за добив на
дървесина. От това описание следва, че лицето е наказано за конкретно посочено
деяние - неосъществени контролни правомощия по чл.108, ал.3 от ЗГ, относимо към санкционната разпоредба на чл.257, ал.1, т.1
от ЗГ. На следващо място, освен на съставения АУАН, процесното
НП е основано и на Констативен протокол серия КОО №120288 от 24.03.2022 год., с
приложени фотоснимки и схема за добив на дървесина в одобрения технологичен
план, като в последната ясно са отбелязани нерегламентираните временни складове
в отдел **, подотдел „**”, землище ***, наред с одобрените такива, поради което
мястото на нарушението е ясно и пълно описано.
Съдът в настоящия състав намира за неоснователни
оплакванията в жалбата, касаещи приложените по административнонаказателната
преписка и приети като доказателство от съда фотоснимки/на л.15-л.18 от АНД №922/2022 год. на РС -
Кърджали/. В тази връзка следва да се
посочи, че в съставения на място при проверката Констативен протокол серия КОО
№120288 от 24.03.2022 год./на
л.11/, изрично е вписано, че към същия се
прилага снимков материал на констатираното нарушение и скица на
нерегламентираните временни складове в подотдела, като от съдържанието на
протокола става ясно, че фотоснимките са направени от проверяващите служители
от РДГ – Кърджали, при извършването на самата проверка. Този констативен
протокол е съставен в три екземпляра, от които един за проверявания, като в
същия този констативен протокол касаторът Л.В. се е
подписал саморъчно и е вписал името си, т.е. същия е пределно наясно, че при
проверката са направени фотоснимки, които са приложени към констативния
протокол. При това положение е несъстоятелно да се твърди, че тези, приобщени
като част от доказателствения материал по делото, фотоснимки
са направени незнайно кога, незнайно от кого и незнайно на какво, като тук
следва да се посочи, че в мотивите към решението си, районният съд не е
обсъждал фотоснимките.
Съдът намира за неоснователно и оплакването,
че в съставения АУАН, съответно в процесното
наказателно постановление, не било посочено мястото на извършване на
нарушението и че едва ли не, мястото на нарушението следвало да бъде определено
с Джи Пи Ес устройство, с топографска точност. Както в АУАН серия КОО №096771
от 29.03.2022 год., така и в издаденото въз основа на него процесно
наказателно постановление, е описано, че нарушението е извършено в „отдел **,
подотдел „**” – държавна горска територия на ТП ДЛС „***”, в землището на ***”,
като от позволителното за сеч №*** от *** год., получено от касатора
Л.В., е видно, че площното сечище е от 4.600 хектара.
При така даденото описание на мястото на извършване на нарушението съдът
намира, че изискването на процесуалния административен закон, т.е. на чл.42,
т.3, респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, по отношение посочване на мястото на
извършване на нарушението, е изпълнено, като това място е в достатъчна степен
ясно и точно конкретизирано и по никакъв начин не е необходимо същото да бъде
определяно и посочвано с топографска точност, с помощта на Джи Пи Ес
устройство. Тук следва да се посочи, че изискването за посочване на мястото на
извършване на нарушението е от съществено значение за преценката относно
приложимата законова разпоредба съобразно правилата за действие на закона по
място, относно териториалната компетентност на актосъставителя,
респ. и на наказващия орган, както и относно териториалната компетентност на
контролиращата съдебна инстанция. При така направеното описание на мястото на
извършване на нарушението, няма никакво съмнение и респ. няма никакво
затруднение да се направи преценка по отношение на посочените по-горе
обстоятелства, като не подлежи на съмнение, че както актосъставителят/***
„Контрол по опазване на горските територии” при РДГ – Кърджали, видно от
представената по делото длъжностна характеристика/л.23-л.26/, така и наказващият
орган/директор на РДГ – Кърджали/, имат съответната териториална компетентност
– първият да състави АУАН за описаното нарушение, а вторият – да издаде въз
основа на него наказателно постановление, като не подлежи на съмнение и че
контролиращата съдебна инстанция в този случай е Районен съд – Кърджали, пред
който и е било обжалвано в срок наказателното постановление.
Съдът в настоящия състав намира за
неоснователни и развитите подробни оплаквания и доводи в жалбата в насока, че в
АУАН и в наказателното постановление бил посочен твърде дълъг период, като
време на извършване на нарушението – от 07.01.2022 год. до 24.03.2022 год. и че
ЗАНН не допускал подобно посочване на времеви период за извършване на
нарушението. Няма спор, че както нормата на чл.42, ал.3 от ЗАНН, така и на чл.57,
ал.1, т.5 от с.з., изискват, съответно първата - в АУАН, а втората – в НП, да
бъде посочена дата на извършване на нарушението. Съдът намира, че това
изискване ще се счита за изпълнено, в случай че в акта, съответно в НП, са
посочени: точна дата на извършване, респ. довършване на нарушението/респ. на
всяко от твърдяните нарушения при настъпването на общественоопасните последици; точната дата, на която
субектът на нарушението е следвало да изпълни определено задължение,
неизпълнението на което е скрепено с административна санкция; приблизителният
период от време на извършване/довършване на нарушението – начален и краен или
само краен момент/който би могъл да бъде впоследствие прецизиран от наказващия
орган, ако не е прецизно посочен в АУАН/; приблизителния период от време, през
който е траело осъществяването на нарушението – при т.нар. „продължени” нарушения,
т.е. нарушения, чиито фактически състав се осъществява непрекъснато
(продължено) във времето до момента, в който то се установи от съответния
контролен орган по реда на ЗАНН, като този вид нарушения най-често се
осъществяват чрез бездействие. Тук също следва да се отбележи, че изискването
за посочване на датата на извършване на нарушението е от съществено значение за
преценката относно спазването на давностните срокове
по чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН; относно съблюдаване на давностните
срокове по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от
НП; относно приложимата законова разпоредба/и, съобразно правилата за действие
на закона по време. Съдът в настоящия състав намира, че така посочения в
съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, период от време на
извършване/довършване на нарушението – с посочен начален и краен момент,
изпълняват изискванията на посочените по-горе две разпоредби от ЗАНН. Съдът
споделя довода, че началната дата на този период на извършване на нарушението
не може да е 07.01.2022 год., т.к. в самото позволително за сеч изрично е
вписано, че срокът за провеждане на сечта е от 10.01.2022 год. и това явно не е
било съобразено от актосъставителя. Тази неточност в
началната дата на периода, през който е извършено нарушението, между впрочем е
констатирана от решаващия състав на районния съд, като в мотивите към решението
коректно е посочено, че началната дата, от която е могло да бъде извършено
нарушението, не може да е 07.01.2022 год., а 10.01.2022 год., но и настоящият
касационен състав намира, както е приел и районният съд, че тази неточност не накърнява
правото на защита на нарушителя, който правилно е разбрал, какво нарушение се
твърди да е извършил. Следва да се посочи, че АУАН серия КОО №096771, въз
основа на който е издадено процесното наказателно
постановление, е съставен на датата 29.03.2022 год. и съответно е предявен и
връчен на соченото за нарушител лице на същата дата, като последният е отказал
да получи препис от акта, който отказ е оформен с трите имена, адрес и
саморъчен подпис на свидетел при отказа. В случая, предвид изложеното по-горе,
е пределно ясно, че този АУАН серия КОО №096771 от 29.03.2022 год. е съставен
само няколко дни след като е бил открит нарушителя, съответно и самото описано
в него нарушение. От горното следва, че този АУАН при всички случаи е съставен
в тримесечния давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН,
считано от датата на откриване на нарушителя – 24.03.2022 год., когато е
извършена проверката на място и съответно, и в едногодишния срок от извършване
на нарушението, т.к. дори и хипотетично да се приеме, че описаното нарушение е
било еднократен акт и че то е извършено на най-ранната възможна дата - в случая
на 10.01.2022 год., актът е съставен два месеца и 19 дни след тази дата, т.е.
много преди изтичането на този едногодишен срок. По отношение действието на
приложимите материалноправни разпоредби следва да се
отбележи, че през посочения период на извършване на нарушението, всички
посочени като нарушени разпоредби от Закона за горите, от Наредба №1 за контрола
и опазване на горските територии и от Наредба №8 за сечите
в горите, са действали във вида и редакцията им, в която действат понастоящем и
не са били изменяни или отменяни в този период.
Настоящият
състав намира, че не се установяват
и сочените нарушения при връчването на АУАН. Последният е връчен при спазване изискванията
на чл.43, ал.2 ЗАНН, в условията на отказ, оформен по надлежния ред
с подписа на един свидетел.
Във
връзка с оплакването в жалбата, че в АУАН не била посочена
възможността за подаване на възражение следва да се
отбележи, че правото на възражение срещу съставения АУАН е уредена в закона възможност, но тя не е част
от задължителните реквизити на АУАН, посочени в
чл.42, ал.1 от ЗАНН.
Не
са налице и предпоставки за прилагането на чл.28 от ЗАНН, във връзка с §1, т.4
от ДР на ЗАНН, тъй като конкретният случай не се отличава от обикновените случаи на нарушения от този
вид. По делото не са представени доказателства за сочената в жалбата обективна
невъзможност за извозване на дървесината до временните складове, посочени в
технологичния план, поради тежките зимни
условия. Освен това, въпросното деяние касае неупражняване на контролни
правомощия, като обстоятелствата, свързани с невъзможността за извозване на
дървесината до регламентираните временни складове, са неотносими
към състава на нарушението, за което е издадено процесното
наказателно постановление.
Така, по изложените по-горе съображения, касационната
инстанция в настоящия състав намира подадената жалба от Л.Р.В., с постоянен адрес:***, подадена чрез пълномощник – адв.М.П. от АК-***, за
неоснователна и недоказана, като при извършената служебна проверка на решението
на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не се
констатираха твърдяните в жалбата основания за
отмяната му. Ето защо, обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като
правилно и законосъобразно, следва с решението по настоящото дело, да бъде
оставено в сила.
Независимо от изхода на делото, съдът не следва
да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани от ответника по касация, а и реално, такива не
са и сторени от него.
По изложените съображения и на основание чл.221,
ал.2, предл.I/първо/,
във вр. с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/
от АПК и чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№248 от
23.11.2022 год., постановено по АНД
№922/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.