Р E Ш Е Н И Е
град София, 05.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско
отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в открито
съдебно заседание на двадесет и осми септември
две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ
МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА
АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина,
и с участието на прокурора от Софийска градска прокуратура Радослав Стоев, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр.
дело № 12432 по описа за 2016 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 – 273 от
Граждански процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, вх. № 1100276 от 27.06.2016 г.,
на молителката Я.И.Т., подадена чрез пълномощник адвокат Й.Б., срещу Решение № 6899
от 19.05.2016 г., постановено по гр. дело № 3213 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 86-ти
състав, с което е оставена без уважение молбата на Я.И.Т., ЕГН **********,***, с правна квалификация чл. 73, във връзка с чл. 76, ал. 4, във връзка с
чл. 45, ал. 1, т. 8, предл. 1 от Закона на
гражданската регистрация (ЗГР) – за допускане на промЯ.на пола й от женски на мъжки. Оставил е без уважение
молбата на Я.И.Т., с правна квалификация чл. 19, ал. 1 ЗГР – за допускане на промЯ.на имената й на А.И.Т..
В жалбата се твърди, че първоинстанционното Решение било изцяло неправилно и постановено в
противоречие с материалния закон. Според жалбоподателката
в ЗГР не се поставяло изисквания промЯ.та на пола
задължително да се предхожда от хирургическа интервенция за промЯ.на
половите белези, и от друга страна подобно изискване противоречало на чл. 128 НК (тежка
телесна повреда с причиняване на детеродна неспособност). Важно била установената по медицински път
”транссексуалност” на лицето, и как се самоидентифицира самият човек, като се цели постигане на
психичния му комфорт. В този смисъл са развити подробни съображения за
постановени съдебни решения от български окръжни съдилища. Сочи се, че в
настоящия случай полът на жалбоподателката, който бил
определен при раждането й, бил чиста фикция, която била наложена през цялото й
съществуване, без тя да е имала до момента възможност да изрази пред Държавата
личното си самоопределение. Предвид което отказът на компетентния съд да уважи
това нейно право бил в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 8 ЕКЗПЧОС и
съответно нарушавал гарантираните човешки права на лицето и позитивните
задължения на държавата. Съобразно изложеното жалбоподателката моли да бъде отменено Решението на първоинстанционния съд и въззивният
съд да постанови друго Решение, с което да допусне
исканата от Я.И.Т. промЯ.в данните за гражданско
състояние – относно пола и името й. Жалбата се
поддържа в хода на въззивното производство, от пълномощника на въззивницата.
Столична община - Район ”С.” и Район ”П.”, както и Софийска районна
прокуратура не са подали отговори на въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция Софийска градска прокуратура изрази
становище в съдебно заседание
да бъде постановено Решение, с което да бъде уважена въззивната жалба.
Столична община не взе участие в настоящото производство и не изрази
становище по жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по молба на Я.И.Т.. Молителката е твърдяла, че е родена на *** г.,
като в удостоверението й за раждане била записана като лице от женски пол.
Твърдяла е, че през годините винаги се е усещала по – различна от другите
момичета. През целия си живот се чувствала като момче. С течение на времето
тежкото чувство за непринадлежност към женския пол се засилило, и в молителката
настъпили депресивни състояния. Молителката започнала да се представя с мъжко
име ”А.” и с това име била популярна в социалните среди, всички я въприемали като мъж. Твърдяла е, че от есента на 2008 г.
живеела в Нюрнберг, Германия, където била студент и работела. Сочила е, че
последните 4 години се лутала между решението да направи физическа промЯ.и пълно отрицание на тази идея в страха от социална
изолация. Това се променило през 2013 г., когато молителката решила, че ще го
направи и започнала да търси помощ от специалисти, тъй като се запознала с
положението на транссексуалните хора в Германия. В
този смисъл проучила възможностите, които предлагала медицината и психологията
и започнала да предприема решително стъпки към достигането на желаната от нея
промяна. Молителката е твърдяла, че от м. септември 2013
г. започнала да посещава психолог, който работел с нея по тази тема. От тогава
молителката започнала да изпълнява ”всекидневен тест”, който включвал носене на
мъжки дрехи, аксесоари и др., използване на мъжко име и местоимения в
обществото, доколкото условията го позволявали. Оттогава молителката живеела
като мъж по всички показатели. Твърдяла е, че на 20.06.2014 г. започнала по
съвет на лекар заместваща хормонална терапия, която се състояла в приемане на ”тестостерон”, чрез инжекции. Тази терапия се провеждала в
клиника в Нюрнберг под ръководството на гинеколог, който се занимавал с транссексуални мъже. Сочила е, че към момента вече нямала
менструален цикъл и физиологически тялото й започвало да се доближава до
мъжкото тяло. Сочила е също, че от м. юни 2014 г. се срещала веднъж на 3 месеца
с психиатър, който наблюдавал цялостното й състояние и следял случващите се
промени. Мнението на специалистите, които се занимавала с проблема на
молителката, било единодушно, че при нея ставало дума за транссексуално
състояние на жена към мъж. В молбата се сочат и доводи относно исканата промЯ.на пола и името, свързани с пречки в университета и в
работата на молителката в Германия, тъй като тя разкрила своята транссексуалност на колегите и преподавателите си, срещнала
голямо разбиране и подкрепа от тях, но не можела да смени името си, тъй като
липсвал официален документ и се получавали неприятни ситуации при комуникациите
й, когато молителката се представяла с име ”А.” (а
в трудов договор, договор за наем, ел. поща и акаунт показвали друго име). Молителката е твърдяла, че липсата на хармония
между начина, по който се чувствала и възприемала, и свързаността й с женския
пол, била съществена пречка за пълноценно интегриране в обществото.
поведението, визията и характерът й били на лице от мъжки пол, като хората я
възприемали като мъж, но когато се налагало да представи документ за
самоличност или да разкрие истинското си име, изпадала в конфузна ситуация,
често имала проблеми и с недоверието от това обстоятелство. Предвид
разстройството на половия идентитет съществувало противоречие
между начина, по който изглеждала и се чувствала молителката – като лице от
мъжки пол, и отбелязванията в документите й за самоличност и актовете за
гражданско състояние – като лице от женски пол. Молителката е сочила, че
желанието й да промени пола си било сериозно и непоколебимо, за да можела да функционира
и се чувства пълноценна в обществото. Предвид което молителката е искала да
бъде постановено съдебно Решение, с което съдът да установи, че е лице от мъжки
пол, и да се допусне промЯ.в акта за раждане в частта
относно пола – от ”женски” пол да се промени на ”мъжки” пол, и в този случай да
се допусне промЯ.на ЕГН, както и да се допусне промЯ.в собственото й име от ”Яна” на ”А.” и бащиното и
фамилното име да бъдат изписани със съответните окончания за мъжки род – И.Т.,
като тази промЯ.също да бъде отразена в акта за
раждане на молителката.
В хода на
първоинстанционното производство от писмената
доказателствена съвкупност в първата инстанция е
установено, че молителката е
родена на *** *** и е била вписана в акт за раждане № 39, съставен на 25.04.1988 г. в Район
”С.”, Столична община, Област – София, с имената Я.И.Т., ЕГН **********, с пол ”женски” и родители – М.К.Т. и И.И.Т., за които
обстоятелства по делото е прието удостоверение за раждане на Я.И.Т., издадено
от ОбНС ”С.” – София. По делото е приета и лична
карта на Я.И.Т., с отразяване на нейния женски пол и в тази връзка ЕГН.
В първата инстанция е приета
писмена доказателствена съвкупност, от която се установи, че молителката е започнала
на 27.06.2014 г. да посещава психиатър в Германия, с преглед и на 25.09.2014 г.
В тези документи са посочени три диагнози – дистимия,
съмнение за мъжка идентичност при женски пол (женска към мъжка транссексуална идентичност) и разстройство на половия идентитет. Като оценка и препоръка за лечение се сочи
”изглежда, че е налице транссексуално развитие”.
Установи се, че молителката е провеждала амбулаторно психотерапевтично лечение в
Германия и по нейно желание е започнало обсъждане на въпроса за започване на
хормонално лечение с инжектиране интрамускулно на ”тестостерон”
и такова лечение е започнало на 01.08.2014 г. (документ от Амбулаторен
медицински център към Клиника - Нюрнберг от 22.09.2014 г.). Установи се също от приетите
писмени доказателства Доклад за резултати и оценка от 01.09.2015 г. от
медицински център Хуманна генетика, Мюнхен, и удостоверение от 06.07.2015 г. от
Амбулаторен медицински център, Клиника – Нюрнберг, че Я.Т. е с нормален женски кариотип (женски фенотип) и поради транссексуализъм провежда хормоналан
терапия с тестостерон, като в резултат на това
стойностите на тестостерона са в референтните граници
за мъже.
В първата инстанция е изслушана
съдебно – психиатрична и сексологична експертиза (СПСЕ) на Я.Т., която съдът възприема.
В заключението се сочи, че Я.И.Т. е психично здрава и притежава дееспособност.
При нея е налице транссексуалност – F 64.0 по МКБ (10-та ревизия), която датира от предпубертетна възраст. Я.Т. биологично е лице от женски
пол. По независещи от волята й обстоятелства при нея е изградено съзнание за
полова принадлежност типична за лице от мъжки пол, което е определящо за начина
на функционирането й в социума. Според вещото лице невъзможността за постигане
на компромисно и в значителна степен на удовлетворително за личността
хармонизиране между съзнанието за полова принадлежност, гражданския пол и
телесната схема е източник на хроничен стрес, който с течение на времето може
да стане причина за телесни и/или психични заболявания.
В първата инстанция са събрани и
гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетел С.Д.. Заявила е, че
познавала молителката от 2001 – 2002 г., и я възприемала като мъж, откакто се
познавали не се е държала като типична жена. В Германия св. Д.гостувала на
молителката и всички там я възприемали като мъж и й казвали А. от около година
и половина – две години.
Във въззивната инстанция е приет като доказателство за новонастъпило обстоятелство медицински документ от
26.08.2016 г., издаден от Център за хирургия в Болница на област Бамберг, в заверен превод от немски език, от който се
установи, че жалбоподателката Я.И.Т. е с диагноза
”Относителна макромастия при транссексуализъм
жена към мъж”. На същата е била извършена операция ”мастектомия” от двете
страни.
Във въззивната инстанция е
изготвена и изслушана съдебно-медицинска
експертиза (СМЕ), с вещо лице ендокринолог, чието заключение съдът намира за обективно и го
възприема. В заключението се сочи, че Я.Т. провежда хормонална терапия при транссексуализъм от жена към мъж от м. юни 2014 г. до преди
3 месеца с ”тестостерон”, а от 3 месеца – с друг
препарат ”Небидо” до момента. Вещото лице изясни, че
въз основа на провежданата хормонална терапия с ”тестостерон”
и при съответното й спиране се намалява интензивността на изява на вторичните
полови белези, а именно окосмяването мъжки тип по лицето, тялото и краката. Въз
основа на провежданата хормонална терапия от м. юни 2014 г. жалбоподателката
има вторични полови белези към мъж – окосмяване на тялото, брада, преразпределение
(леко разширяване на раменния пояс
при спортуване в хода на лечението и съответно леко намаляване на размерите на
ханша), плътен нисък глас, мъжка пострижка и при разговор и контактуване визия, вторични
белези и поведение на мъж. Според вещото лице по СМЕ провежданата хормонална
терапия от жена към мъж, заедно с проведената оперативна интервенция (двустранна мастектомия) допринася за потвърждаване на
мъжкия пол на въззивницата и показва сериозността на
лицето за промЯ.на данните относно гражданския му
пол. Въззивницата била с намерение и подготовка за
провеждане на пластика и на гениталиите, за което били проведени първоначални
консултации и запитвания. В съдебно заседание вещото лице заяви, че след
запознаване с медицински документи, представени от въззивницата,
станало ясно, че същата получава ”тестостерон” по Здравната
каса на Германия, където лицето живее и работи. Вещото лице изясни също, че ако
престане лицето да си поставя ”тестостерон”, както и
при здравите мъже в една определена възраст, реално намалява изразеността на вторичните полови белези. Вещото лице
сравни този процес и при жените, при които доминира ”тестостерона”
– така нар. ”поликизтозна болест”, която има хронично
рецидивиращ ход и при която болест също е налице характерно по - силно окосмяване.
Или, вторичните полови белези са във връзка с постоянното ниво на ”тестостерона”, като няма да изчезнат, но ще намалеят, ако
този хормон престане да се слага по схема. Вещото лице посочи също, че в
момента гениталиите на лицето са от женски пол.
Софийски градски съд, като взе предвид описаните и установени факти и ги подложи на преценка
съобразно разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Основанието на молбата следва да се квалифицира като такова по чл. 73, във
връзка с чл. 45 и чл. 19 ЗГР. На настоящия съдебен състав по предходни разглеждани от
него дела, на същото основание, са известни указания на Върховния касационен
съд, че за уважаване на такава молба е необходимо сериозно осъзнато намерение
за биологично потвърждаване на психичния пол, със започнала подходяща
хормонална терапия. В този смисъл, според Върховния касационен съд, в предмета
на делото е изясняване на въпроса обратими ли са предизвиканите от хормоналната
терапия промени и дали провежданата терапия би имала сочения по - горе ефект за
молителката, и оттам – може ли да допринесе за телесно потвърждаване на
психичния й пол и да покаже сериозността на лицето за промЯ.на
гражданския пол.
Въззивният съд в този състав приема, че от
доказателствената съвкупност безспорно при въззивницата
– молител е налице състояние на транссексуалност – в
случая ясно дефинирана генетическа и физическа (генитална) принадлежност към женски пол, и ясно дефинирана
психологическа принадлежност към противоположния мъжки пол. Лицето има сериозно
осъзнато намерение за биологично потвърждаване на психичния пол. Тук следва да
се отбележи, че доказателствената съвкупност безпротиворечиво
сочи, че към момента въззивницата качествено е
интегрирана в социума като мъж. Към момента обаче е променен визуално само соматичният
пол на молителката в мъжки тип с част от външните мъжки вторични полови белези
– окосмяване на тялото, преразпределение (леко разширяване на раменния пояс
при спортуване в хода на лечението и съответно леко намаляване на размерите на
ханша), плътен нисък глас, мъжка подстрижка и лицето има поведение на мъж, предвид и на
провежданата от въззивницата хормонална терапия от 2014
г., с цел подтискане на женски и изграждане на мъжки външни полови белези.
Действително, вследствие на провежданата по желание на въззивницата
в Германия хормонална терапия с ”тестостерон”, лицето
вече няма менструален цикъл от 2014 г. (което според вещото лице –
ендокринолог е необратим процес). Вярно е също така, че наред с хормоналната терапия, въззивницата
през 2016 г. в Германия по своя воля се е подложила и на медицинска интервенция
за премахване на двете гърди (двустранна мастектомия). Според заключението на вещото лице на приетата в настоящата инстанция ендокринологична СМЕ, уточнена и в съдебно заседание, настъпилите промени при въззивницата,
няма да се поддържат в 100% и намалява тяхната интензивност при прекъсване на
хормоналната терапия (напр. разрежда се окосмяването на лицето). В тази връзка е съществено да
се обоснове, че по изразеният мъжки тип телосложение при въззивницата
е в резултат на спортуване в хода на лечението, и не е изцяло следствие от
предприетата хормонална терапия. Във връзка с преценката за обратимостта на
външните белези от мъжки тип съществено е също и обстоятелството, че този тип
окосмяване и спиране на менструалния цикъл могат да бъдат като последица и от ”поликистозна болест”, и както вещото лице – ендокринолог
уточни дори и най-малкото отклонение между ”естроген” и ”тестостерон”
веднага прави невъзможна овулацията, съответно – редовния менструален цикъл при
лицата, подобно както и при наличието на ”поликистозна
болест” при жени. На съда е ноторно известно, че има
жени, които са с такъв тип мъжко окосмяване (а според вещото лице при въззивницата окосмяването не е и така изразено), поради заболяване на яйчниците,
и дисбаланс на мъжки и женски полови хормони, което обаче само по себе си не
води до извод, че същите следва да бъдат възприемани като мъже. Освен това, на
съда е ноторно известен и фактът, че в света има жени,
на които оперативно са премахнати двете гърди, без това да ги прави и да бъдат
възприемани като лица от мъжки пол.
В случая, въззивният
съд счита за съществено да обоснове, че и към момента при въззивницата
са налични женски гениталии, което наред с изложените мотиви, води до извод, че
не са необратими предизвиканите на въззивницата промени.
При това положение се налага
изводът, че и към момента при въззивницата не е налице основанието за промЯ.по
съдебен ред на данните относно пола й, а като последица – и относно името й, в нейния
акт за раждане, тъй като не може да бъде прието, че е налице грешка при
съставянето му относно тези данни, нито такава грешка да е възникнала
впоследствие, поради установяване на друг генетичен пол на лицето и при телесна
промЯ.на пола. Това от своя страна не налага, по единствено възможния към
момента ред на чл. 73, във връзка с чл. 45 и чл. 19 ЗГР, тези данни да бъдат променени като се приведат в съответствие с
обективния факт на принадлежност на лицето към мъжкия пол и тогава евентуално
съдът да допусне отразяването на тази промЯ.(данните) съответно и в документите по
гражданска регистрация на лицето.
В противен случай, според последователно изразеното убеждение на настоящия въззивен състав, ако
се приеме основателност на молбата само въз основа на наличното при въззивницата състояние на транссексуалност,
респ. нейно самосъзнание за принадлежност към мъжки пол, без при нея да е
налице генетична и генитална принадлежност (първични полови белези) на този желан от нея пол, то би се стигнало до постановяване на съдебно
Решение извън обхвата на българското обективно право и предвидения законов ред.
При това положение не може да бъде приет за основателен доводът в жалбата,
че обжалваният съдебен акт е неправилен и постановен в противоречие с
материалния закон, каквито не са налице.
Отделно от изложеното, стои важният въпрос за съществуващата празнота в
българското законодателство, която да дефинира понятието ”транссексуалност” за целите на правото (отчитайки развитието на
медицинската наука и социалните отношения), като уреди правила и критерии
за уважаване или отхвърляне на подобни искания за промЯ.на
вписания в гражданския регистър пол и свързаните с него данни на лицето, а и
съществува противоречива уредба относно възможността транссексуалните
лица, при изразено от тях желание, легално да се подложат на медицински
процедури за физиологична промЯ.на тялото им
съответна с избрания психо-социален пол. Съобразно изложеното и значимостта на
проблема, според настоящия въззивен състав тези празноти в българското материално
право и процесуален ред не могат да бъдат запълнени единствено с директно
прилагане на нормата на чл. 8 ЕКПЧ, въпреки и част от вътрешното ни право. Тази
норма, като най - свободно формулирания и обхватен текст в ЕКПЧ, задава само
рамките. Необходима е и допълнителна регламентация в българското
законодателство, съответна на българските обществени и социални отношения, добри
нрави и традиции, като по тези казуси не
следва да бъде задължен съдът да прилага по аналогия несъответен законов ред
(този по чл. 73, във връзка с чл.
45 ЗГР).
По тези аргументи въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде изцяло потвърден.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 6899 от 19.05.2016 г., постановено по гр. дело № 3213 по описа за 2015 г. на Софийски районен
съд, III Гражданско отделение, 86-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, с касационна жалба пред Върховния касационен
съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.