№ 774
гр. Варна , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500267 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение № 261344 от 20.11.2020г. по гр.д. № 3822/2020г. по
описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията
между страните, че И. К. К. не дължи на въззивното дружество 982,54лв., представляваща
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойностна електрическа енергия за периода
28.11.2018г.-23.02.2019г. за обект с кл.№ **********, за която сума е издадено дебитно известие №
**********/19.02.2020г., коригирано с кредитно известие № **********/19.02.2020г. на основание
чл.124 ГПК и дружеството е осъдено да заплати сумата от 355лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно основание за
възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в
обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.38, ал.2 от ОУ
на ДПЕЕЕМ. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от
отчетеното и на основание договорното правоотношение между страните и установената
неизправност в СТИ-повреден броителен механизъм. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД,
гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било
отчетено от СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е
неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата И. К. К. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, предявен от И. К. К. срещу „Енерго-Про продажби“АД, относно недължимостта на
сумата от 982,54лв., представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия в
резултат на преизчисляване на електроенергия за минал период. Ищцата е изложила в исковата
молба, че при заплащане на ежемесечните си задължения за електроенергия узнала, че и е
1
начислена сума в размер на 1152,52лв. и служители на ответното дружество я уведомили че
посоченото сума е дължима за начислена служебно електроенергия. На 29.01.2019г. била
извършена проверка на електромера в обекта на ищцата, при която е съставен КП. Въз основа на
КП е извършена корекция на сметката за електроенергия за периода 28.11.2018г. – 23.02.2019г.
Оспорва се дължимостта на претендираната сума и констатациите, обективирани в констативния
протокол, както и, че допълнително начисленото количество електроенергия да е било реално
потребено. Твърди също, че не е установено неправомерно поведение от страна на абоната, довело
до повреда в СТИ. Наведени са и твърдения, че не са налице основания за корекция на сметката,
поради отмяната на разпоредби на ПИКЕЕ. Оспорва законосъобразността на процедурата.
Искането, отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про
Продажби” АД, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди, че процесната
сума се дължи от ищцата на основание чл.200, ал.1 ЗЗД, вр.чл.38, ал.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ и
представлява стойност на реално потребено количество ел. Енергия. Предвид наличието на
договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е
дължима. В резултат на извършена техническа проверка, замервания, е установено, че е налице
неточно отчитане на електрическата енергия. При експертиза от БИМ е установено, че е налице
повреда в броителен механизъм. Начислената сума е конкретизирана въз основа на справка за
потреблението на абоната за последните 12/24 месеца. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за
валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269,
ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките
за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за
електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция)
електроенергия в случая и дали допълнително начислената електроенергия е реално потребена от
абоната за процесния период.
От представения по делото констативен протокол от 19.01.2019г. се установява, че
служители на „Електроразпределение - Север“ АД са извършили техническа проверка на
електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката е констатирана
повреда в броителния механизъм, като СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза, извършена от БИМ от
20.03.2020г., не е осъществен достъп до вътрешността на електромера, същият съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването;
часовникът отчита в 10,05ч.-19,29ч.
Въз основа на установените от констативния протокол обстоятелства и справка за
потребление на абоната и извлечения за фактури и плащания, ответното дружество е начислило
допълнително количество електроенергия за периода 28.11.2018г. – 23.02.2019г. За стойността на
това количество е издадена фактура от 19.02.2020г. на стойност 982,54лв.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, с
процесното СТИ не е възможно да се измери цялата потребена от абоната електроенергия в
периода, посочен в корекционната сметка, предвид констатираната с КП от проверката повреда на
2
броителния механизъм. Не са констатирани данни за неправомерно вмешателство върху
измервателната схема или СТИ. Съгласно констатациите от проверката е налице неотчитане от
измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел.енергия;
повреден е броителния механизъм; извършените математически изчисления по извършената
корекционна процедура са точни, като изчислението е извършено на база на потребеното
количество електроенергия за предходен аналогичен период.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега въззивник,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже
дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата, като
количество електроенергия е реално доставено на ищеца в процесния период.
Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98
от 12.11.2013г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013г., на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013г.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата
разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов
нормативен акт. В тях са регламентирани условията и редът за установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване
на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.
С решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г., 5 - членен състав (обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на
електромера, е извършена на 19.01.2019г. – след тяхната отмяна.
С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова
делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи
аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за извършване на
проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въззивното дружество
не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към датата на проверката е липсвал
нормативен ред за установяване на условията за корекционна процедура и начина на извършване
на проверка на СТИ. Дори и да се приеме, че съставеният от служители на дружеството
констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от
метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено количество ел.енергия, то не са
налице основания за извършеното преизчисление.
В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите по чл.48-49 от ПИКЕЕ, а и не се
претендира корекцията да е извършена по разписаните в тези две разпоредби методологии.
Недоказано е и обстоятелството за начина и причината, в резултат на които е настъпила повредата
в СТИ, и конкретно това да се дължи на виновно поведение от абоната.
Съдът намира, че правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за минал
период, не е възникнало за ответното дружество, доколкото не са осъществени нормативно
предвидените в ПИКЕЕ предпоставки за това. С разпоредбата на чл. 38,ал.6 от ПИКЕЕ е
3
предвидена хипотеза и методика на начисляване на аналогично количество електроенергия при
данни за техническа неизправност на електромера, но от ангажираните по делото доказателства не
се установява, че в процесния период в обекта на ищеца е имало потребление на електроенергия.
Следва де отчете и факта, че при извършената техническа проверка и при проверката от БИМ не са
констатирани механични повреди, деформации или неизправност по корпуса или схемата на
измерване на СТИ.
Не се установи от събраните доказателства точният момент, от който електромерът, е
започнал да не отчита или да отчита с грешка потребената енергия. Допълнително начисляване на
ел.енергия би било допустимо само при установяване виновно поведение на конкретно лице и
периода на неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия, което в настоящия случай не
се доказа.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивното дружество
не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално процесната електроенергия
в процесния период, следователно предявеният отрицателен установителен иск се преценява като
основателен.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и направеното искане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., доказателства за които са представени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261344 от 20.11.2020г. постановено по гр.д. № 3822/2020г. по
описа на ВРС
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на И. К.
К. с ЕГН **********, сумата от 300 лева – разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. на чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4