Р Е Ш Е Н И Е
№ 1523
Гр. П., 23.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 00658/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу К.Л.И.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 786,07 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***,
с абонатен № **, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 54,20 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
15.10.2018 г., за които суми по
ч. гр. дело № 07201/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, II-ри състав е издадена Заповед № 52** от 22.10.2018 г. за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от
своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение, като собственик
на процесния имот, за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът,
като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 54,20 лв. за периода от 09.07.2017 г. до
15.10.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К.Л.И.
не е подал писмен отговор на исковата молба. В производството по ч. гр. дело №
07201/2018 г. по описа на съда същият не е депозирал възражение по чл. 414 ГПК,
като препис от заповедта за изпълнение му е бил връчен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В проведеното по делото първо съдебно заседание ответникът И. признава, че
е собственик на процесния имот, но през исковия период не е живял в жилището и
не е ползвал топлинна енергия. Твърди, че в апартамента няма отоплителни тела –
радиатори. Не отрича, че е изградена инсталация за топла вода, както и, че
такава е ползвана от него, както през процесния период, така и към настоящия
момент.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
Между
страните не е спорно обстоятелството, че през процесния период от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018г. ответникът К.И. е бил собственик на исковия имот – апартамент №
**, находящ се в гр. П., ул. „**. Предвид това и с оглед изричното признание от
ответника на това обстоятелство, с протоколно определение от 13.06.2019 г. същото
е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Ето
защо, съдът приема, че през релевантния период ответникът, като собственик на
имота, е придобил качеството потребител на топлинна енергия и на страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с
нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното
количество топлоенергия – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите
Общи условия.
Основният
спорен въпрос в настоящото производство е изпълнил ли е ищецът задължението си
да достави до имота на ответника топлинна енергия на твърдяната цена, начинът
на нейното формиране и на отделните компоненти, включени в нея.
Съгласно
разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ доставеното количество топлинна
енергия се разпределя между индивидуалните потребители по система за дялово
разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По
силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим
на етажна собственост, изчислена като разликата между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода, включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално
дължимата от потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е
доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението
по приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като обосновано, обективно и
компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и останало
неоспорено от страните. В заключението е отразено, че същото е изготвено при
анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество,
както и от фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо по делото
лице, конкретно „Нелбо“ АД – гр. София. От заключението се установява, че последователно
монтираните в абонатната станция средства за търговско измерване – 2 броя
топломери са преминали през необходимите метрологични проверки, в хода на които
са окачествени като съответстващи на одобрения тип. Въпреки че не е спазен
законоустановения двугодишен период между последната проверка от 22.03.2018 г.
и момента на монтиране на втория топломер на 13.07.2015 г., то последният е
изправен и показанията му могат да се считат за достоверни. Отразено е, че през
процесния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са
останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за
разпределение само нетната топлоенергия.
От представената в табличен вид информация в заключението
се установява, че през релевантния период в имота на абоната има две
отоплителни тела – в помещението дневна, което не е използвано и за което не е
начисляван разход на топлинна енергия и едно работещо отоплително тяло в
помещението баня – „щранг-лира“, което е без ИРУ и за което е начислен разход
по изчислителен път като за тяло, работило непрекъснато. Отоплителните тела в
останалите помещения в имота – две стаи и кухня са демонтирани и за същите няма
начислен разход. Начисляван е такъв за топлинната енергия, отдавана от
сградната инсталация, пропорционално на обема на отоплявания имот по проект – 182
м3 и само през зимния отоплителен сезон – времето, през което е
работила отоплителната инсталация в СЕС. В имота на абоната не е монтиран уред
за измерване на разхода за топло вода, като през обсъждания период от време е
начислено служебно количество потребена БГВ по норматив – за 1 обитател на
имота с дневен разход от по 140 литра. Ежемесечно са начислявани суми,
представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ
размер от 8,52 лв. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като
дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива.
В заключението е отразено, че начислените суми по партидата на абоната са в
съответствие с методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба.
Изяснено е също, че през процесния от страна на ответника не е бил осигурен
достъп за отчет, което обстоятелство е удостоверено в двустранен констативен
протокол, подписан от представител на СЕС и на ФДР. При така установените факти
и въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата
дължима сума за времето от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е на стойност от 578,33
лв.
От
изложеното съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на
страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е доставил до имота му топлинна енергия, чиято
обща цена възлиза на сумата от 578,33 лв., чието заплащане в качеството си на
потребител дължи И..
В
тази връзка и в отговор на възраженията на ответната страна съдът намира за
необходимо да отбележи, че фактът на демонтиране на отоплителните тела в стаите
в процесния имот е било съобразено от доставчика на топлоенергия –
„Топлофикация – П.“ АД като през релевантния период за жилището не е начисляван
разход за топлинна енергия от същите, а единствено за отоплителното тяло „щранг
– лира“ в помещението баня, съответно за БГВ, чието ползване ответникът не
отрича, както и за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
По
отношение на цената за разхода на топлинна енергия за сградна инсталация следва
да се посочи, че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и дължат заплащането ѝ. Това задължение следва от факта, че
сградната инсталация е обща част по своето предназначение, съгласно изричната
норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по предварителен проект, от която никой
не може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в сграда в
режим на етажна собственост може да се извърши в хипотезата на чл. 153, ал. 2
от ЗЕ, която в случая не е налице. В подкрепа на този извод са разясненията,
дадени в мотивите на Тълкувателно решение от 25.05.2017 г., постановено по
тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че поради естеството
на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да
бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък
той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на
топлинна енергия. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния съд,
постановено по к. дело № 15/2009 г. изрично е прието, че сградната инсталация в
сграда – етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на
топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали
или демонтирали отоплителните тела. Тъй като всеки собственик на самостоятелен
обект придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия, то
всеки следва да участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата
вещ, като заплаща топлинната енергия, отдадената от сградната инсталация.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 – 334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост се извършва от ФДР при спазване
изискванията на Наредбата и на приложението към нея. Съгласно т. 6.1.3. от
последното количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се
разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Изясни се,
че съгласно изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в
процесния случай топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС,
където се намира имотът на ответника, е определена именно по реда на т. 6.1.1
от приложението към Наредбата и е разпределена между индивидуалните потребители
по реда на т. 6.1.3 – пропорционално на отопляемия обем на имота по проект, а
именно 182 м3. Предвид изложеното и като потребител К.И. дължи заплащането на
сумата.
Последният
не твърди и не доказва да е извършил плащане на цената или на част от нея.
Изложеното
обуславя извода, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява частично основантелен – за сумата от 578,33 лв., за
която следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 786,07 лв. или за сумата от 207,74 лв. – отхвърлен като
неоснователен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок
и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си
на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Съдът определи размера
на лихвата на 36,13 лв. по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен лихвен
калкулатор и при съобразяване с размера на уважената и отхвърлената част от
главнот овземане.
Ответникът
не твърди и не доказва плащане на сумата, поради което и предявеният иск с чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата от 36,13
лв. и за същата следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер
от 54,20 лв. или за сумата от 18,07 лв. искът се явява неоснователен и следва д
абъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на
предявените искове, право на разноски имат и двете страни – съразмерно с
уважената респ. отхвърлената част от исковете, както за тези, сторени в
исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 7201/2018
г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищеца, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважнета част от исковете следва да бъде
присъдена сумата от 54,84 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и сумата от 186,47 лв. – платена
държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете
съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. Ответникът не е претендирал и не е доказал извършване на
разноски поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу К.Л.И., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес:*** установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че К.Л.И. ***
АД сумата от 578,33 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в
гр. П., ул. „**, ап. **, с абонатен № ** и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането за които суми по ч. гр.
дело № 07201/2018 г. по
описа на Районен съд – П., ГО, II-ри състав е
издадена Заповед № 52**
от 22.10.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 578,33 лв. до пълния предявен размер от 786,07 лв. или за сумата от 207,74 лв.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу К.Л.И., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес:*** установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К.Л.И. *** АД сумата от 36,13 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г.,
за която сума по по ч. гр. дело № 07201/2018 г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, II-ри състав е издадена Заповед № 52** от 22.10.2018 г. за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 36,13 лв. до пълния предявен размер от
54,20 лв. или за сумата от 18,07 лв.
ОСЪЖДА К.Л.И., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата
от 54,84 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 07201/2018 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, II-ри състав и сумата от 186,47 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 07201/2018 г. по описа на съда, да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: