Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.10.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесет и девети септември година
2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 3888 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на производството е пряк иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, приложим съгл.
§ 22 от КЗ.
По изложените в искова молба обстоятелства ищецът
М.В.Б., ЕГН ********** - непълнолетен, действащ със съгласието майка си К.Т.К.,
ЕГН ********** е предявил срещу З. „Б.И.“ АД с ЕИК *******, иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на
ответното дружество да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди от ПТП
настъпило на 17.05.2014г. виновно причинено от водача на
застрахован при ответното дружество лек автомобил по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.
Твърди се, че на 17.05.2014г., около 14:50ч., на ул. „Г.Димитров" в
село Лехчево, обл. Монтанска, И.М.К.управлявал л.а. „Опел Корса", с per. №
*******. В същото време, в обратна посока на движение, ищецът М.Б. управлявал
велосипед. Сочи се, че ищецът Б. предприел маневра ляв завой, като от дясното
платно, по което се движил, поел през лявото платно на движение. Водачът на
л.а. „Опел Корса" се опитал да предприеме аварийно спиране, но поради
движение с превишена скорост, реализирал ПТП между управляваното от него МПС и
велосипеда. Сочи се, че при настъпилия
пътен инцидент е пострадал ищецът, който е получил следните травматични
увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на мозъка с
изпадане в пълно безсъзнателно състояние и разкъсно- контузни рани на главата;
контузия на ляв горен крайник. След настъпилото ПТП М.Б. е закаран в МБАЛ „Д-р
Стамен Илиев" АД - гр.Монтана, проведено е лечение, извършени прегледи и
консултации с невролог и неврохуруг. На 19.05.2014г. ищецът бил изписан, като
са дадени указания за лечение в амбулаторни условия. Твърди се, че въпреки
проведеното консервативно лечение, ищецът продължава да изпитва силни болка в
областта на главата. Продължавал да изпитва страх и притеснение всеки път,
когато се налагало да излезе от дома си. Винаги искал да има придружител с него.
След претърпяното ПТП ищецът се
страхувал да се качи да кара отново велосипед, дори в пространства, далеч от
автомобили. Постоянно чувствал тревожност, събужда се през нощта и не можел да
заспи, сънувал кошмари. През целия период на възстановавяне
М. бил затворен в себе си, като не искал
да излиза навън, не говорел, криел се и плачел. Не искал да контактува и излиза
с приятелите си.
Твърди се в исковата молба, че за ПТП бил съставен Констативен протокол
№ 86/17.05.2014 г., а по отношение на винавния водач на МПС бил съставен АУАН №
131854/17.05.2014 г. от РУ – Монтана. Образувано било ДП № 448/2014 г. по описа
на РУ МВР - Монтана, пр.пр. № 983/2014 г. по описа на РП - гр. Монтана. Твърди
се, че към датата на ПТП за увреждащия
лек автомобил била налице валидно слкючена с ответното З. „Б.И.” АД застраховка
„Гражданска отговорност“. Съобразно изложеното ищецът моли исковата претенция
да бъде уважена.
Ответното З. „Б.И.” АД, чрез
пълномощника си адв.А.И.депозира писмен отговор на
исковата молба в рамките на преклузивния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, в който
оспорва прекия иск по основание и размер. Поддържа, становище за
неоснователност на предявените искове. Навежда възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на акцесорната претенция за лихва. Навежда
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, като е извършил маневра
ляв завой като е навлязъл в насрещната за неговата посока на движение
лента. Поддържа, че ПТП не би настъпило,
ако непълнолетния М.Б. не бе навлизал в лентата за насрещно движение, по която
се е движел лекия автомобил. Навежда възражение за перкомерност на исковата
претенция. Ответникът поддържа, че на ищеца от страна на ответното
застрахователно дружество е определено и изплатено обезщетение в размер на 500
лева. Сочи се, че с така изплатеното обезщетение са напълно репарирани
понесените вреди.
В срока по чл.372 ГПК от ищецът, чрез пълномощника си адв.Й.Д. е депозирал допълнителна искова молба, в която са
оспорени наведените в отговора правопогасяващи възражения. Твърди се, че сумата
500лв. е крайно недостатъчна, за да компенсира вредите на ищеца.
В срока по чл.373 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, в
който се сочи, че от представената медицинска документация няма данни остатъчни
здравословни усложнения, поради претенцията е завишена по размер, справедлива сума за обещетение би била около
1500 лв. – 2000лв.
В открито съдебно заседание ищеца
чрез пълномощника си адв.Д.поддържа предявения иск. Представя списък на разноски и претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
В открито съдебно заседание ответното дрежество
чрез адв.И.оспорва предявения иск. Претендира
разноски.
Софийски
градски съд, ГО, І-7 състав, като обсъди доводите и възраженията на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 86 / 17.05.2014 г. се установява, че на 17.05.2014 г. около 14.50 ч. в
с. Лехчево, на на ул. „Георги Димитров“ срещу дом №84, се е осъществило ПТП
между велосипед, управляван от М.В.Б., на 12 г., и лек автомобил "Опел Корса", с per. № *******,
управляван от И.М.К., при което е пострадал велосипедиста и са причинени видими
щети по двете ППС. В констативния протокол, като обстоятелства и причини за ПТП
е отразено, че модачът на лекия автомобил се е движил с несъобразена скорост,
като не могъл да намали скоростта и да спре, при наличие на велосипед извършващ
маневра ляв завой, поради което му е бил съставен АУАН № 131854/ 17.05.2014г.
за нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, и по случая е образувано досъдебно
производство ДП №448 /2014г. , пр.пр. №983/2014г. по РП Монтана. /л.6-7
от делото/
Видно от приетия фиш за спешна медицинска помощ издаден от ЦСМП –
Монтана, пострадалия М.Б. на 11г., след претърпяното ПТП, бил откаран с линейка от ЦСМП – Монтана до
Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД, гр. Монтана. Поставена е
диагноза: „Контузио капитис.
Комоцио церебри". Назначена терапия с манитол, физиологичен серум,
дексаметазон, витамин С, след което е хоспитализиран в Хирургично отделение.
От приетата ИЗ №7879 /2014г. и епикризата по нея издадена от МБАЛ „Д-р
Стамен Илиев" АД, гр. Монтана, се установява, че ищеца М.Б. на 11г.
постъпил в Хирургично отделение на 17.05.2014г. по спешност по повод претърпяно
ПТП. В анамнеза е отразено, че пациента няма ясен спомен за случилото се.
Оплаква се главоболие, световъртеж, болки в ляво коляно". От обективното състояние:
„Задоволително общо състояние Контактен, ориентиран Наличие на спонтанна и палпаторна
болезненост в областта на главата и ляво коляно ". От изследванията:
рентгенови изследвания на череп (фас и профил) и лява коленна става и бедро -
без данни за фрактури. Болничното лечение е продължило 2 дни (от 17.05. до
19.05.2014 г.). От неоспорната Епикриза
по ИЗ №7879 /2014г. издадена от МБАЛ
„Д-р Стамен Илиев" АД, се установява, че ищецът М. Венциславон
Б. е изписан на 19.05.2014г. в подобрено
състояние с препопърка за медикаментозно лечение и ХДР. /л.16 от делото/
С Постановление изх.№ 983/ 23.10.2014 г. на прокурор Г. Байчев при
Районна прокуратура гр. Монтана наказателното производство водено срещу М.В. за престъпление по чл.343, ал.1, бук. „б“ НК било
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, поради несъставомерност на деянието, поради установеното чрез
назначена СМЕ, че пострадалия М.Б. е получил наранявания в областта на главата
и ляв долен крайник, съставляващи разстройство на здравето, временно и неопасно
за живота – лека телесна повреда. /л.9-л.10 от
делото/
За установяване
на механизма на ПТП по делото
е допусната авто-техническа експертизи
– изготвена от в.л.доц. инж. А.П.А. и приета в о.з. на 29.09.2020г.,от заключението на която
се установява, най - вероятен механизъм на произшествието, както следва :
На 17.05.2014 г. в
14,50 часа при облачно дневно време в с. Лехчево, по ул. Г.Димитров в дясната
пътна лента в посока от с. Михайлово към центъра на с. Лехчево се е приближавал
л.а. „Опел Корса", с per. № *******, управляван от И.М.К.със скорост около
69 км/ч към дом № 84. В същото време в лентата му за насрещното движение срещу
него се е движил велосипед, с неустановена марка, управляван от М.В.Б., дете на
около 12 години.В определен момент велосипедистът е започнал да завива наляво,
вероятно да отиде към хранителния магазин и е трябвало да пресече лентата за
движение на автомобила. Вещото лице сочи, че не може да се установи точната
траектория на завиването на велосипеда , нито с каква скорост се е движил.
Според заключението на АТЕ, когато л.а. „Опел Корса“ се е намирал на около 10,5
метра преди ориентира и на около 36 метра от мястото на удара, водачът на
автомобила е видял и възприел действията на велосипедиста като опасност и е
реагирал с аварийно спиране при задействане на спирачките с максимални
ефективност, но поради високата си скорост не е имал възможност да спре преди
мястото на удара. Няма данни велосипедистът да е направил опит да спре или да
прекрати левия си завой. Вещото лице инж.А. сочи, че тъй като траекториите на
движение на двете ППС се пресекли и е настъпил удар между крайната лява предна
част на автомобила-прединя ляв ъгъл с предната гума на велосипеда. Предното
колело се е завъртяло наляво и е последвал удар в лявата част на предната вилка
на велосипеда, от който се е изкривила тази вилка и предната капла. Сочи се, че
велосипедът заедно с велосипедиста са придобили ротация в посока обратна на
часовниковите стрелки, гледано отгоре. При това завъртане и постъпателната
скорост на тялото на велосипедиста, то е ударено от странично от предния ляв
калник на автомобила и от лявото външно огледало, след което е отблъсната
напред и надясно и е паднало. От удара
велосипедистът е получел телесни увреждания описани в СМЕ.
В заключението на АТЕ е обоснован извод,
че причината за създаване на опасността и настъпване на ПТП е в действията на велосипедиста,
предприел ляв завой е пресичане на лентата на автомобила. Обосновано е също, че
втората причина за настъпване на ПТП е в действията на водача на л.а. Опел
Корса, който се е движил със скорост 69 км/ч по време на ПТП, но ако се е
движил с допустимата скорост 50 км/ч за населено място, би имал възможност да
спре и да предотврати удара.
В
о.с.з. на 29.09.2020 г. вещото лице инж.А. пояснява, че в случая има завиване, защото
ударът е страничен, като най –вероятно велосипедиста е завил прибързано към
магазина отстрани на улицата. Пояснява още, че за водача на лекия автомобил
удар би бил предотвратим, ако се е
движил с 50 км/ч.
Съдът възприема приетото
заключение на САТЕ изготвено от инж.А., като
обективно и компетентно дадено.
За установяване на причинените на ищеца
телесни увреждания е приета по делото съдебно-медицинска експертиза /на л.60/. От заключението на приетата по делото СМЕ с в.л. д-р Р.И. – специалист
невролог, се установява, че при ПТП на 17.05.2014г. ищецът М. В.Б. на 11 г. според наличната медицинска
документация е получил следните телесни увреждания: Контузио капитис. Комоцио
церебри с непълна загуба на съзнание. Контузио гену синистра. Вещото лице
пояснява, че тези телесни увреждания представляват временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Констатирано е СМЕ, че в медицинската
документация липсват убедителни данни за изпадане в пълно безсъзнателно
състояние непосредствено след травмата. Описаното в Лист за преглед в спешно
отделение безсъзнателно състояние се базира на анамнестични данни от
пострадалото лице и неговите близки и не може да се приеме за сигурно,
доколкото не е потвърдено в останалата документация, вкл. и от невролога в СО д-р
Е., отразила своята консултация на допълнителен лист в същия документ. Според
в.л. д-р И. кратката продължителност на хоспитализацията (2 дни) също насочва
към леко по степен комоцио без пълна загуба на съзнание. В СМЕ е обоснован извод за наличие на причинно-следствена връзка
между телесните увреждания и механизма на ПТП. Вещото лице невролог прави извод,
че механизмът на получаване на процесните увреждания е удар с или върху тъп предмет, което
съответства на претърпяното ПТП.
Констатирано е, че на ищеца е приложено лечение с противооточни
медикаменти (манитол, дексаметазон) и вливания с вит. С, което е адекватно за
диагнозата Мозъчно сътресение. Според епикризата това лечение е продължило 3
дни - от 17.05. до 19.05.2014 г., като в документа не са отразени препоръки за
продължаване на лечението след дехоспитализацията, а
и няма друга медицинска документация, която да показва за провеждано
медикаментозно лечение след изписването от болницата.
В заключението на СМЕ с в.л. невролог е обоснован извод, че предвид
тежестта и давността на травматичните увреждания по отношение на физическото
състояние ищецът е възстановен напълно, като срокът за това възстановяване не
може да се определи ретроспективно. Обичайно срокът за възстановяване на този
тип увреждания е около 30 дни.
Заключението на СМЕ с
вещо лице д-р И., съдът възприема като обективно и компетентно дадено
В събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на св.В.М./баща на ищеца/ и св.А.М./леля на ищеца/,
се съдържат данни, че пътния инцидент с малолетния М. се случил през 2014г. Свид. М.сочи в показанията си, че излизайки от магазина видяла как детето било върху капака на
автомобила и падна на асфалта. Видяла детето как лежеше на земята. Служителите от
магазина донесли вода. Св. М.сочи, че докато се обадят за линейка, родителите
на М. пристигнали на място. Детето се намирало отстрани на колата.
Свидетелят М.сочи в показанията си, че като пристигнали с жена му на
място видели детето паднало на асфалта. Едната му ръка била на ляво, а кракът му
на дясно. Изобщо не помръдвал и не реагирал на техните въпроси. Повикали
линейка, но тя се забавила, затова
качили сина си в колата и тръгнали към гр. Монтана. По пътя срещнали
линейката и качили пострадалото си дете. Според свид.М.,
синът му М. бил в безсъзнание като отишли в болницата. При постъпването медицинският
екип го положил на носилката и го качил на втория етаж. С детето останала майка
му. Останали три дни в болницата. След изписването от болницата, М. се прибрал
вкъщи. Болял го левият крак го е, не можел да стъпва с него. Около месец не
можел да ходи сам. Свидетелят М.сочи, след инцидента, сина им започна да има забавяне
в мисленето си. Продължително се замислял преди да отговори на въпрос.
Показанията на св. В.М., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема
предвид, че е баща на ищеца, но им дава вяра, доколкото почиват на преки лични впечатления,
с изключение на състоянието на безсъзнание, за които липсват данни в СМЕ, както
и в медицинската документация.
Безспорно е между страните, че към
датата на процесното ПТП,
отговорността на водача на л.а.. „Опел Корса", с
per. № ******* била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в ответното дружество БУЛ
ИНС АД,
със застрахователна полица № 02113001447061 с покритие от
31.05.2013г. до 30.05.2014 г.
По делото не се спори, че въз основа на
отправена от ищеца претенция, при ответника е образувана щета №14960001002623,
като е определено и изплатено обезщетение в размер на 500 лева, което
се установява и от приетите Ликвидационен акт
от 26.01.2015г. и преводно
нареждане от 23.02.2015г./л.34 – л.35 от делото/
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявения иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован
по застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./
Обект на застраховане по посочената задължителна
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата
на чл. 257, ал.1 КЗ /отм./.
За да възникне субективното право по чл. 226,
ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо кумулативното осъществяване
на елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени елементи от
неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност
на деянието, причинна връзка между деянието и вредата.
Съдът приема, че към момента на процесното
ПТП между ответника З.Б.И. и деликвента И.К.е налице валиден договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". С оглед изложеното към датата на процесния
деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, поради което
последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди -пряка и непосредствена последица от ПТП.
Съвкупният анализ на събраните по делото
писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на САТЕ,
сочи към извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на
деликвента И.К.се в нарушение на правилото на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Водачът на
автомобила, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество,
е нарушил установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според която водачът на превозното
средство винаги и независимо от това дали се движи по път с предимство или не,
е длъжен да избира такава скорост на движение, която да позволи своевременното
му спиране пред всяко предвидимо препятствие (в случая, при евентуално движещо
се превозно средство управлявано от дете).
По изложените съображения
следва да се приеме, че поведението на водача на автомобила е било
противоправно - същият е управлявал МПС в нарушение на правилата на ЗДвП, причинил е пътнотранспортно произшествие и телесни увреждания на лице.
Налице е и вредоносен резултат - причинени неимуществени вреди на ищеца,
изразяващи се в преживени болки и страдания от причинените му телесни
увреждания. Налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат, както и виновност на дееца (презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е
оборена от събраните по делото доказателства). В обобщение, налице са
предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования
деликвент спрямо увредения ищец.
Съдът приема, че към момента на
процесното ПТП между ответника З.Б.И. АД,
и деликвента К.е налице валиден договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което
обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на
процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника,
поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди - пряка и непосредствена последица от ПТП. Безспорно е между страните, че към
датата на процесното ПТП по отношение на процесното МПС е бил сключен договор
за задължителна застраховка „гражданска отговорност” със застрахователна
полица № 02113001447061 с покритие от
31.05.2013г. до 30.05.2014 г.
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност
на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на
застрахователното обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди, с оглед на което иска е доказан по основание.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП,
посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса.
По размера на неимуществените вреди:
Претърпяните от ищеца
неимуществени вреди от процесния деликт
се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични
увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по
казуса. Техният размер, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52
от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, при
съобразяване със силата, продължителността и интензивността на болките и
страданията от около 1 /един/ месеца; вида на травмите- контузия на главата, мозъчно
сътресение без остатъчна неврологична симптоматика и контузия на ляво коляно, детската
възраст на ищеца - 11 г., при която преди процесното
ПТП същия е бил напълно здрав ученик, а
след него в продължение на един месеца е бил на
лечение – първоначално болнично, а в последствие домашно, преживения
шок, болки и страхови преживявания, намира, че възлиза
на 9 000 лв.
Съдът също
така взе предвид и настъпилото възстановяване на ищеца във връзка с преживяната
злополука. При определяне на обезщетението съдът съобразява и икономическите
условия в държавата в периода, на настъпване на вредите - 2014г., чийто
обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност на
застрахователя. Като се вземат предвид всички тези обстоятелства, съдът приема,
че справедливо обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди би
била сумата от 9 000 лева. който размер представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите на ищцата от ПТП.
Възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия - ищец, като пресичал неправилно, е
основателно и доказано. От заключението на
съдебно – автотехническата експертиза, се
установи, че причината за създаване на
опасността и настъпване на ПТП е в действията на велосипедиста, предприел ляв
завой е пресичане на лентата на автомобила. Налице са предпоставките на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване от страна на ищеца, съдът възприема да е 1/2
степен в общия причинен принос. При определяне степента на съпричиняването
на вредоносния резултат от пострадалия, СГС прецени установените по делото
факти /предприето от велосипедистът завиване наляво и пресичане лентата за
движение на автомобила/, и при съобразяване
с указанията на задължителните за съда ППВС № 17/1963 г. и ТР № 1/2015 г. на
ОСТК на ВКС относно наличието на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. При отчитане на приетото съпричиняване от 1/2 като причинен принос, обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено на 4 500лв.
От тази сума следва да се
приспадне и доброволно платеното от ответника
застрахователно обезщетение за неимуществени от 500 /петстотин/ лв.,
като ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищеца сумата от 4 000 лева, за който размер е основателен предявеният
главен иск. За разликата от присъдения
до целия предявен размер от 30 000лв. прекият иск с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ срещу застрахователя по "Гражданска отговорност" следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По претенцията за лихва: Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено
увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта
– 17.05.2014 г.
В случая обаче ответникът е навел в отговора възражение за изтекла
погасителна давност. Възражението за погасяване на част от лихвите по давност е
основателно. Задълженията за плащане на лихва се погасяват с изтичане на
тригодишна давност съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД, която започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл е и задължителната
тълкувателна практика – Тълкувателно решение N 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Предявяването на иска спира течението на давността. Предвид на това вземанията
на пострадалия за лихви, станали изискуеми за периода преди 21.03.2015г.
/предвид момента на депозиране на исковата молба – 21.03.2018г./ са били
погасени по давност. По тези съображения съдът приема, че възражението за
изтекла погасителна давност за част от лихвите е основателно.
По
разноските: При този изход
на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Й.Д. сумата от 300
лв., съразмерно на уважената част от исковете.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника ЗК Бул Инс АД сумата 1200.лв., съставляваща съдебно-деловодни
разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като сторените разноски
са на стойност 1500лв. адвокатско възнаграждение. Възражението на пълномощника
на ищеца наведено в хода на устни състезания за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника, предвид фактическата и правна сложност и защитавания
материален интерес се явява неоснователно.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 2от ГПК,
ответникът Бул Инс
АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на
160 лв., и разноски 100 лв. пропорционално на уважената част от иска.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на М.В.Б.,
ЕГН ********** - непълнолетен, действащ със съгласието майка си К.Т.К., със
съдебен адрес ***, партер, сумата 4 000
лв. / четири хиляди/ лева, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 17.05.2014г. от водача на
л. а. "Опел Корса", с per.
№ ******* , ведно със законната
лихва, считано от 21.03.2015г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за разликата от присъдения до целия
предявен размер от 30000лв., като неоснователен, както и претенцията за законна лихва за
периода от 17.05.2014г. до 20.03.2015г., като погасена по
давност.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД с ЕИК *******,
да заплати на адв.
Й.Д.-САК, на основание чл.38 , ал.2 от ЗА
вр. с чл.7, ал.2, т.4, от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения сумата 300лв.
– адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.В.Б., ЕГН **********., да
заплати на З. „Б.И.“ АД с ЕИК *******, сумата 1200лв. съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД
с ЕИК *******, да заплати на по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
160.00лв. – държавна такса и сумата 100
лв. – разноски за експертизи – СМЕ и АТЕ, платени
от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: