Р Е
Ш Е Н
И Е № 211
гр. С., 19.02.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
С.
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К.,
като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 5364/2019 г. на СлРС , за да
се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството са предявени искове
с пр. основание чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187 и чл. 179
ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че през периода 01.09.2016 г. - 30.09.2019 г. ищецът
е полагал труд на длъжност командир на екип в Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” - гр. С., която е структурно подчинена на
Главна дирекция ПБЗН при МВР и е изпълнявал служебните си задължения на 24
часови смени по график, при тримесечно сумарно отчитане на работното време.
Сочи се, че ищецът има статут на държавен служител и работи по служебно
правоотношение съгласно ЗМВР, получава брутно месечно възнаграждение, което се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между
които е и това за извънреден труд - по силата на чл. 178 ал. 1 т.З от ЗМВР.
Сочи
се, че нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187
от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно
чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период или 280 часа годишно.
Сочи
се, че в процесния период са действали последователно Наредба № 81213-592 от
25.05.2015 г. /в сила от 01.04.2015 г./ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
/в сила от 02.08.2016 г./ издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка от
тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. Текстовете на чл. 3, ал.З и в двете наредби са идентични, според които
„При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и
6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период”. Наредба № 81213-592 е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването
му и обнародвано на 29.07.2016 г. Тези два наредби се предхождат от друга
аналогична Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която урежда същите въпроси за
работното време и в нея изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 - чл.31, ал.2 от Наредбата. В следващите
две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва. Затова субсидиарно
се прилага КТ и по специално чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно текста - при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място или 8:7=1,143. /Съгл. чл.140 от КТ нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, или 35
часа седмично./
Сочи
се, че за периода 01.09.2016 г. - 30.09.2019 г. ищецът е положил около 1792
часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2048 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд, който
следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Преизчисляването е на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР.
Основното месечно възнаграждение на държавните служители се определя в Наредба
№ 8121з-919 от 13 юли
През процесния период ищецът безспорно е получавал
заплащане за извънреден труд, но до определения брой часове, който е отчел и
може да се заплаща, т.е. по 70 часа на тримесечие. Извънредният труд, получен
след преизчисляването на нощен в дневен такъв, не е платен до момента на ищеца.
Предвид
изложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди Главна дирекция
„ПБЗН” при МВР да заплати на ищеца сумата от 1664 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 256 часа за
целия процесен период от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. по конкретния иск,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, както и законовата лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се направените по делото разноски.
В предоставения
едномесечен срок е постъпил отговор от ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПБЗН”
– МВР, в който се оспорват предявените искове както по основание, така и по
размер, като неоснователни и недоказани.
Сочи
се, че претенцията на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се прилага за
работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по
смисъла на § 1. т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ)
независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение
на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които
се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и
неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за
работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна
нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната
продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136. ал. 3 КТ), а
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл.
140. ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187. ал. 1 ЗМВР).
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице
твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Да се извърши преизчисляване
на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен
от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на
нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица работещи по трудово
правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде
дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187 ал. 3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове.
Сочи
се, че през периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като
извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е
действала Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавите служители в МВР Обн. - ДВ. бр. 60 от 02.08.2016 г.. в
сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.). В чл.З, ал.З на
наредбата е регламентирано, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства
на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. В ЗМВР в чл. 187. ал.
3, законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа, поради
което следва, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата
и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187. ал.
1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната
продължителност на дневното работно време на държавите служители в МВР е 8 часа
(чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187. ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд по ЗМВР (чл. 187. ал. 3) е 8 часа: 8 часа, което е равно на коефициент 1,
а не както е по КТ - 8 часа: 7 часа, което е равно на 1.143.
За
държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто
е ищеца, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност,
той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
Предвид
изложеното се счита, че твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към
предмета на този спор са несъстоятелни и искът му е неоснователен.
За неоснователна се счита и претенцията за заплащане на
нощния труд, като извънреден такъв. Сочи се, че в чл. 176 от ЗМВР изрично е
посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от
основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 от ЗМВР са
посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като
сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд, като ЗМВР прави ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е
определен в чл.187, ал.6 от ЗМВР. В ал.5 на същата разпоредба изрично е
посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно
време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца -
служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е посочен размера на
възнаграждението за нощен труд през процесния период, е № 8121 з-791/28.10.2014
г., като в т. 1 на заповедта е посочено, че за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22:00 и 6:00 часа, на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. Посочва се
По
отношение претенцията за лихви, сочи се, че тя има акцесорен характер и е в
пряка зависимост от дължимостта на главницата. Сочи се, че в настоящия отговор
са изложени основания за недължимост на главните вземания, поради което и
претенцията за лихви се явява неоснователна.
С
оглед на изложеното, се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Претендират
се направените по делото разноски и юриск. възнаграждение.
В
с.з. ищецът редовно призован не се явява. Представлява се от процесуален представител,
който моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването й, както и да
признае сторените от ищеца разноски.
В с.з. ответникът редовно призован, не изпраща
представител. Депозирана е писмена защита, в която моли съда да се произнесе с
решение, с което да отхвърли предявени иск като неоснователен и недоказан, като
излага подробни съображения в тази насока.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
През
исковия период 01.09.2016 г. - 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност
командир на екип в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” - гр. С., която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при
МВР.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, от която е видно, че дължимата сума за неизплатен извънреден труд
на ищеца за периода от 01.09.2016 г. до
30.09.2019 г. след корекция с коефициент 0,143 е 1688,10 лева за положени 241
часа и 23 минути извънреден труд.
На
основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на размера на предявения
иск чрез намалянето му до сумата от 1688,10 лева.
Приети
са като доказателство по делото следните писмени документи:
Заповед
№ 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи – заверено
копие; Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСИ - заверена разпечатка от
правно-информационна система „Сиела"; Докладна записка рег. № 8121р-20741
от 30.04.2015 г. - заверено копие; Платежни бележки за възнаграждението на
ищеца за месеците от м. септември
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Установи
се в производството, че ищецът работи като командир на екип в РДПБЗН гр. С. , със
статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР. през
исковия период 01.09.2016 г. - 30.09.2019 г. и е изпълнявал служебните си
задължение на 24 часови смени по график.
С
определение, постановено в с.з., проведено на 11.02.2020 г. е допуснато изменение
на размера на предявения иск чрез намаляването му до сумата 1688,10 лева.
От
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
дължимата сума за неизплатен извънреден труд на ищеца за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. след корекция
с коефициент 0,143 е 1688,10 лева за положени 241 часа и 23 минути извънреден
труд.
Спорният в настоящото производство въпрос е дължи ли се превръщане на часовете
положен нощен труд в дневни, респ. заплащане като извънреден труд за така
преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал.2 ЗМВР,
статутът на държавните служители в МВР се урежда от ЗМВР, който в чл.178, ал.1,
т.3 предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи.
За исковия период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена възможност при
работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен акт липсва изрична
разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143.
Липсата на такава изрична норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна и
субсидиарно да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за по дневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
В чл.9г, в сила от 01.01.2018г. от
Наредба за работното време, почивките и отпуските и също субсидиарно приложима
по казуса, поради липса на изрична разпоредба за това в специален закон,
касателно служителите на МВР е посочено, че отработените часове от служителя,
които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното
време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за
извънреден труд.
Безспорно се установи в
производството, че ответникът не е превръщал положените от ищеца часове нощен
труд в дневни, с оглед адекватното им заплащане.Установи се също така от
съдебната експертиза, че след превръщането на тези часове, ищецът е работил
часове над нормативно определената за съответния месец норма, които се явяват
извънреден труд, подлежащ на компенсиране.
По горните съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание, а именно след отмяна на Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. /чл.31, ал.2/ за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР и липсата на изрична специална за служителите на МВР разпоредба
към исковия период, то основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тези
служители Наредба за структурата и организацията на работната
заплата - чл.9, ал.2 и Наредба
за работното време, почивките и отпуските – чл.9г.
Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР възнаграждение за извънреден труд се заплаща за отработени до 70
часа на тримесечен период за служители на смени, а според ал.7 извънредният
труд не може да надвишава 70 ч. на тримесечен период и 280 ч. годишно.
Изключения са предвидени в чл.187а ЗМВР над ограниченията по чл.187, ал.7 ЗМВР
при бедствия и други извънредни ситуации, както и след изрично писмено съгласие
на държавния служител за всеки конкретен случай. В настоящия казус се доказа,
че положеният от ищеца труд не надхвърля 70 часа за отчетен период.
Предвид гореизложеното
предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187,
ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен в
рамките на размерите до които съдът е допуснал изменение на исковете , ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 09.10.2019г.
до окончателното изплащане на възнаграждението.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в производството в
размер на 400 лева адв. възнаграждение На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати разноските за вещо лице в размер на 300 лв., както и
държавна такса върху уважения иск в размер на 67.52 лева полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на СлРС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска”
171А, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Д. с ЕГН ********** *** 22-2, със
съдебен адрес *** чрез адв. Й.Ж. ***, както следва:
-
сумата 1688,10 лева /хиляда шестстотин осемдесет
и осем лева и десет стотинки/, представляваща възнаграждение за положен от
ищеца общо 241 часа и 23 минути извънреден труд за периода от 01.09.2016
г. до 30.09.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 09.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Д.
с ЕГН ********** *** 22-2, със съдебен адрес *** чрез адв. Й.Ж. ***, сумата
от 400 лева, представляваща
направените в производството разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в размер на 67.52 леваи възнаграждение за
вещо лице в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: