№ 1716
гр. Варна, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20233110202925 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по жалба на Х. Г., с ЕГН: **********
против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7092014, издаден от
ОД на МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателя Х., на основание
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движение по пътищата, му е наложена глоба в размер на 300 лева (триста
лева) за допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. чл.
21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателя Г. изразява несъгласието си с наложената му глоба,
като в жалбата посочва, че ел. фиш е издаден при съществено нарушение на
материалния закон, при допуснати процесуални нарушения, като
нарушението не е било доказано и по надлежния ред. Моли за цялостната му
отмяна. Като основание за отмяна сочи , че нямало установена обективна и
субективна страна на нарушението, като начина на установяване на
нарушението не бил и подкрепен с доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от
адв. И. З. надлежно упълномощен и приет от съда, като по същество пледира
за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, въззивника действително бил
управител на дружеството собственик на процесното МПС, което бил
предоставил на друго юридическо лице посредством договор за лизинг. Била
1
нарушена презумпцията за невиновност, дори била установена презумпция за
виновност спрямо неговия клиент. Формира и искане за присъждане на
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Варна изразява своето становище по отношение на депозираната жалба
единствено посредством писмени бележки, не се представлява от законен или
процесуален представител по време на откритото съдебно заседание по
делото. Пледира за потвърждаване на издадения ел.фиш и присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 24.09.2022г. в 17:37 часа в обл. Варна, път втори клас 29, км.8+400
посока гр. Добрич, при ограничение на скоростта от 60 км/ч. въведено с
пътен знак В-26 и поставена табела Т2 (1900м.) в посока гр. Добрич с
автоматизирано техническо средство АТСС (АРH CAM S1) била засечена
скорост на движение на моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген голф плюс” с ДК № В 2039 ТК от 94 км/час, при разрешена
скорост на движение в този пътен участък от 60 км/ час. Превозното средство
– лек автомобил „Фолксваген голф плюс” с ДК № В 2039 ТК се движело в
този момент по пътя в посока към гр. Добрич. Лекият автомобил бил
регистриран на името на „Акса-96“ ЕООД със законен представител
жалбоподателя Х. Г. Х..
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден
електронен фиш серия К № 7092014 от 24.09.2022г., с който на представителя
на собственика на автомобила – Х. Г. Х. била наложена глоба в размер на 300
(триста) лева за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Самият електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на 01.05.2023г.
(видно от служебно отразяване в системата), за което е и представена изрична
разписка от АНО в хода на съдебното следствие, както и писмено
потвърждение от страна на въззивника за датата на получаване на ЕФ.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се
потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства, а именно:
самият електронен фиш серия К № 7092014 от 24.09.2022 г.; Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система от 23.09.2022
г., касаещ използването на автоматизирано техническо средство ARH-CAM-
2
S1 на датата 24.09.2022г. и приложения снимков материал; Протокол от
проверка на мобилна система за видеоконтрол ARH-CAM-S1; справка
нарушител – водач и справка АИС АНД.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
При така възприетото от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по
контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за
установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или
системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство.
Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа,
засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила,
представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.
189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може
да установи извършеното нарушение. Видно от Протокол от проверката на
мобилна система за видеоконтрол ARH-CAM-S1, регистрираната скорост
попада в обхвата й, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките
на 3 км./ч., съответно над 3 % при скорост над 100 км./ч.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван
неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да
създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в
идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както
засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на
автомобила.
Следва да се има предвид, че в настоящата си редакция чл. 189, ал. 4
от Закона за движение по пътищата (нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. бр. №
19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се налага електронен фиш за налагане на глоба в
3
размер, определен за съответното нарушение.
Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на Закона за движение
по пътищата определя, че „Автоматизирани технически средства и системи”
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата, Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з – 552
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, обв. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
контрол на правилата за движение по пътищата.
В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и
мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове, чрез
използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки
посочените нормативни разпоредби се обосновава извод, че към датата на
установяване на нарушението – 24.09.2022 г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване
на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС,
обозначени със съответния пътен знак и оповестени по законово определения
начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол.
Въведените изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган – освен включването и изключването на мобилното АТСС
(чл. 9 от Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
4
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол а
правилата за движение по пътищата), отговорят напълно на изискванията,
поставени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на Върховния
административен съд относно непълнотите в регламентацията на работата на
техническите средства, преди изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от Закона за движение по пътищата с ДВ, брой 19 от 2015 г.
Отчитайки настъпилата законова промяна, съдът намира, че
електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за
движение по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо устройство или
система, при условие, че са изпълнение изискванията на Наредба № 8121з –
552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
В конкретния случай, съдът намира, че всички те са изпълнени, като
предвид измененията на ЗДвП с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г. от 09.07.2017г.
отпада изискването на чл. 165, ал.2, т.8 на закона да се публикуват местата,
предназначени за извършване на контрол върху скоростта.
Електронният фиш формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи
образец. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика и ползвателя, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш –
мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е
разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното
МПС.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си,
поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя.
5
В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, което е сторено.
Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на
електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административноинформационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
Измерената скорост на движение на процесното МПС е 97 км/ч.,
допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 94 км/ч., поради което не е налице
процесуално нарушение още повече, че то би било благоприятно за
жалбоподателя.
В този смисъл съдът констатира, че е било установено превишение на
установената скорост, а именно 97 км./ч., но при издаване на електронния
фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 94 км./ч., т.е.
отчетеното превишение е от 34 км/ч., което попада в обхвата на чл. 182, ал.1,
т.5 ЗДвП.
От анализа на доказателствените източници се достига до
недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с
автоматизирано техническо средство ARH-CAM-S1 е било заснето движение
на процесния лек автомобил със скорост от 94 км/час, при ограничение от 60
км/час, тъй като ясно са посочени знаците, с които е въведено ограничението
на скоростта на движение в пътния участък, където е фиксирано превозното
средство.
Безспорно е извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Доказателства, че друго лице, а не жалбоподателят, е управлявало процесното
МПС не са ангажирани в нито един момент от хода на административно
наказателното производство, копието от договора за лизинг от дата
25.10.2020г. представено в хода на съдебното производство от страна на
въззивника по никакъв начин не доказва, че реално друго лице е управлявало
процесното МПС в деня и часа на нарушението, нито пък че друго лице е
негов собственик.
Напротив, от съдържанието на ЕФ е ясно, че се ангажира
6
отговорността на възз. Х. в качеството му на законен представител на фирма
„АКСА-96“ ЕООД и собственик /ползвател на автомобила, който по силата на
закона е имал възможност да попълни декларация, ако друго лице е
управлявало автомобила и да приложи съответните документи, съгласно
изискването на чл. 189, ал. 5 ЗДвП „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на
лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен
срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На
лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.
4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира.“
В тази насока и не съществува задължение за наказващия орган да
кани изрично посочения като нарушител във фиша да депозира декларация по
реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, доколкото това е възможност, предоставена от
закона, от която нарушителят може да се възползва или не по собствена воля,
в предвидения законов срок от получаване на електронния фиш. В тази връзка
възраженията на въззивника се явяват неоснователни.
В случая АНО няма задължение да събира доказателства, кой е
управлявал МПС, а възз. като собственик на МПС е длъжен да представи
такива.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани
доказателства по делото се установява извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина доколкото законния
представител на дружеството – собственик на автомобила в нито един момент
не е представил доказателства, че не той, а друго лице е управлявало
автомобила в процесния ден.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина
пряк умисъл, тъй като жалбоподателя, в качеството си на правоспособен
водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се
движи с разрешената скорост от 60 км/час, но е неглижирал настъпването на
общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на
движещите се по пътя лица), при пряката си цел да управлява своето МПС с
7
избрана от него скорост, независимо от наличното ограничение.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата
на чл. 182 ЗДвП, като за конкретното превишение от 34 км./ч. законодателят
в разпоредбата на ал. 2, т. 4 от същия текст е предвидил глоба от 300 лева
(триста лева).
Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането
на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 34
км/час, следователно обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
За пълнота на мотивите съдът намира, че от приложения Протокол т
проверката на мобилна система за видеоконтрол, се установи, че
автоматизираното техническо средство, с което е фиксирана скоростта на
лекия автомобил, е технически изправно.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен
фиш следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.
С оглед посоченото и предвид направеното искане на наказващия
орган се следват разноски в минимален размер от 80 лева, с оглед
обстоятелството, че по делото бе представено единствено писмено становище
от процесуален представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
7092014, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на Х. Г. Х., с ЕГН:
**********, на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.
2, т. 4 от Закона за движение по пътищата, му е наложена глоба в размер на
300 лева (триста лева) за допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл.
21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА Х. Г. Х., с ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР –
Варна сумата от 80 лева, представляваща разноски за платено
8
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9