№ 197
гр. Бургас , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100500718 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба, предявена от ,,Заложна къща Алекс и Дилан 74“ ООД, ЕИК 20101716, със
седалище и адрес на управление: гр.София-1421, район Лозенец, ж.к.,,Лозенец, ул.,,Цветна
градина“ №72, ет.3,представлявано от Таска Иванова Димитрова, чрез адв.С. К.-БАК, със
съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Пиротска“№26, против Решение №56 от
18.02.2021г.,постановено по гр.д.№5329/2020г. по описа на Районен съдБургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил иска на ,,Заложна
къща Алекс и Дилан 74“ООД, против Д. ИЛ. Р., ЕГН **********, настоящ
адрес:гр.Бургас:Затвор- ЗООТ ,,Дебелт“, за осъждането му да заплати сумата от 3540 лева ,
представляваща договорна неустойка, дължима на основание сключен договор за
предоставяне на паричен заем от 30.12.2019г., обективиран в заложен билет
№8331242/30.12.2019г., ведно със законна лихва за забава от 30.12.2019г., както и искането
за присъждане на разноски по делото.
Със същото решение, съдът е осъдил ,,Заложна къща Алекс и Дилан 74“ООД,
да заплати държавна такса по сметка на Бургаски районен съд в размер на 141.60 лева.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение. Жалбоподателят
намира първоинстанционният съдебен акт за неправилен и необоснован.
Излага се становище във връзка с изводите на съда за липса на валидни облигационни
отношения(договор за заем, респ.заложен билет) между ищцовото дружество и ответника,
въз основа на който да се претендира заплащане на неустойка по чл.8а от заложния билет.
Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, че след
1
като страна по договора, в качеството на заемополучател и залогодател, е друго лице
( Георги Арабов), то исковите претенции следвало да бъдат насочени срещу него. Развиват
се подробни съображения относно правната природа и функции на неустойката. В подкрепа
на изложеното се цитира съдебна практика (Решение№206 от 05.05.2010г. по т.д.
№18/2009г., ІІ-ро г.о. на ВКС; Решение№204 от 18.10.2017г. по гр.д. №442/2016г., ІV-то г.о.
на ВКС; Решение№261 от 26.10.2012г. по гр.д.№390/2012г.,ІІ-ро г.о. на ВКС; ТР№48/86г. на
ОСГК на ВКС).
Жалбоподателят излага аргументи във връзка с предпоставките за възникване
на договорната отговорност по чл.79 от ЗЗД . Навежда доводи в тази насока.
Иска се атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с
което да бъдат уважени исковите претенции. Претендира се присъждане на сторените
съдебноделоводни разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната
страна Д. ИЛ. Р..
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа
жалбата. Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от упълномощен представител на страна с правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което е са допустима и
следва да бъдат разгледани по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БРС е образувано по повод искова молба от ,,Заложна
къща Алекс и Дилан 74“ ООД, ЕИК 20101716, чрез адв.С. К.-БАК, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.,,Пиротска“ №26, за осъждане на ответника Д. ИЛ. Р. да заплати сумата от 3540
лв., представляваща договорна неустойка, дължима на основание договор за паричен заем от
30.12.2019г., обективиран в заложен билет № 8231242, ведно със законната лихва за забава
върху тази сума, считано от 30.12.2019г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.12.2019г., лице, представило лична карта на
името на Г И А, ЕГН **********, поискал и получил паричен заем в размер на 1180 лв.,
срещу предадена лична карта на името на Г И А, ЕГН **********. Като залог била
предадена златна гривна с тегло 25,23 гр., за което бил съставен заложен билет № 8231242, в
т.8 от който била предвидена неустойка в размер на 3540 лв. в в случай на невярно
деклариране на данните в декларацията по чл.14, ал.3 от Наредба за дейността на заложните
къщи или при изземване на заложената вещ. В последствие златната гривна била иззета от
полицейски служители, тъй като същата била предмет на кражба. Установено било, че
лицето получило заема всъщност е Д. ИЛ. Р., който посочил името на брат си в заложния
билет.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание се
явява лично и заявява, че е подписа заложния билет и е получил заемната сума в размер на
2
1180лв.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 92, ал. 1 и чл.86 ЗЗД.
По делото не се спори, че на 30.12.2019г. е подписан заложен билет №
8231242, според който „Заложна къща Алекс и Дилан 74“ ООД предоставил на Г И А, ЕГН
**********, паричен заем в размер на 1180 лв., с падеж 31.12.2019г. Като залог е
предоставена златна гривна с тегло 25,23 гр.
Към делото е приобщено НОХД 1996/2020г. по описа на БРС, приключило със
споразумение, според което Д. ИЛ. Р. е признат за виновен в това, че с цел да набави за себе
си и за Гергина Кайнова имотна облага, спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ –
златна мъжка гривна, собственост на „Карахан Голд 4“ ЕООД, за която вещ е знаел, че е
придобита чрез престъпление –кражба. Р. е признат за виновен и за това, че противозаконно
си послужил с официален документ – лична карта № *********, издадена на името на Г И
А, с цел да заблуди длъжностно лице – Т Ш, комисионер в „Заложна къща Алекс и Дилан
74“ООД.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че е подписал заложния билет и е
получил сумата от 1180 лв.
Съдът намира въззивната жалба за неоснователна.
За сделките, сключени от заложна къща, са приложими особени правила,
регламентирани в Наредба за дейността на заложните къщи. В чл. 14 е посочено, че
заложната къща сключва със заемателя договор, с който му предоставя паричен заем,
обезпечен със залог върху движима вещ, а заемателят се задължава да върне заетата парична
сума и да плати уговорените лихви и такси. Договорът между заложната къща и заемателя се
сключва във формата на заложен билет по образец. При сключването на договора
залогодателят попълва декларация по образец. В случая договорът за заем и залог на
движима вещ е сключен в изискуемата писмена форма, като страни по него са ищцовото
дружество – въззивник и Г И А.
Според чл.20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили, а според чл. 21, ал. 1 ЗЗД договорът поражда своето действие само между
страните, а спрямо трети лица – само в предвидените от закона случаи. В процесния случай
претендираната сума се търси на основание уговорената в т.8 от договора за заем, обезпечен
със залог неустойка, в случай на невярно деклариране на обстоятелствата в декларация от по
чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи или при изземване на заложната
вещ. Дори и да са налице обстоятелствата, при които заложната къща да има право да
получи уговорената в размер на 3540 лв. неустойка, то тя може да се търси от неизправната
страна по договора, заемополучателят, който в случая е Георги Арабов. Фактът, че
безспорно е установено, че ответникът Р. е използвал чужда лична карта и е въвел в
заблуждение служителя на заложната къща при сключване на сделката, не може да обоснове
извода, че страна по договора е именно Р., за да се претендира от него дължимата неустойка
по договора. Функцията на неустойката е обезпечителна-обезпечава изпълнението на
задължението и обезщетителна-кредиторът може да я получи без да е необходимо да
доказва претърпените от него вреди. По правило страните по неустоечното съглашение
съвпадат със страните по главното правоотношение. Тя има акцесорен характер и не може
да има неустойка без главен дълг. В случая между страните не съществува облигационна
връзка, следователно не може да бъде претендирана неустойка.
Съдът намира за неоснователни доводите, изложени във въззивната жалба във
връзка с функциите на неустойката. Безспорно изправната страна по договора има право да
3
бъде обезщетена за вреди, в резултат на неизпълнение на договора, но същото може да се
търси от неизправната страна по договора, а в случая ответникът не е страна по договора т.е
липсва облигационната връзка. Що се отнася до доводите за нищожност и унищожаемост, те
се навеждат за първи път с въззивната жалба и поради настъпила преклузия не следва да
бъдат обсъждани.
По горните съображения, въззивната жалба се явява неоснователна, а
решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на въззивника разноски не се дължат. Въззиваемият
не е ангажирал доказателства за сторени разноски.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №56/18.02.2021г., постановено от БРС по гр.д.
№5239/2020г. в обжалваната част.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4