Р Е Ш Е Н И Е
№ 260498
гр. Пловдив, 26.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито
двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Елена
Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 4822/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен
фиш серия К № 1966769, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на И.Р.Д. с ЕГН **********
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 600
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат бланкетни съображения
за незаконосъобразност на фиша. Моли се да бъде отменен. В съдебно заседание се
твърди да не са спазени изискванията за съдържание на електронните фишове, тъй
като не е попълнена посоката на движение на автомобила. Отделно от това се
възразява за липсата на снимка на автоматизираното техническо средство или
система (АТСС) съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 на МВР, за
наличието на две дати върху протокола за използване на АТСС, липсата на
попълване на графата за начало на ограничение, както и невъзможността да бъде
проверено дали използването на средството е извършено от оправомощено лице,
предвид попълването само на фамилно име на служителя. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е взела становище
за законосъобразността на обжалвания акт, като твърди да се спазени
процесуалният и материален закон. Не се представлява в съдебно заседание.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима.
Доколкото няма данни обжалваният фиш да е влязъл в сила, а данните предоставени
от въззиваемата страна сочат, че не се е върнала разпечатка от връчването му,
то и жалбата е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 07.03.2018 г. в 10:13 ч. в гр.
Пловдив на бул. „Сенкт Петербург“ срещу № 73 при въведено ограничение на
скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост
от минус 3 km/h МПС лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *** се е движил със
скорост от 92 km/h, като е превишил максимално допустимата с 42 km/h и това е
установено с АТСС № TFR1-MN № 529. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя И.Р.Д..
Установява се автоматизирано техническо
средство TFR1-MN № 529 да е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със
срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична последваща
техническа проверка през 19.05.2017 г., като е издаден протокол от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 2-32-17 от 19.05.2017 г.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия
материал от автоматизираното техническо средство от клип с идентификационен № 15007,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4835 на БИМ, протокол
за проверка № 2-32-17
от 19.05.2017 г. на Сектор „Полицейска техника“, Лаборатория за проверка на
радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха, протокол за използване на
АТСС с рег. № 1030р-5699/08.03.2018 г., разпечатка на фиш, снимков материал на
АТСС, разпечатка от база данни за промяна на регистрацията на МПС, протоколи за
извършено обучение от 26.05.2015 г. и № 7088 от 13.03.2019 г.
Показанията на свидетеля З. М. съдът
оцени с доверие частично само относно обстоятелствата, че колата е собственост
на съпругата му (жалбоподателката), по
принцип се ползва от него, както и че на предявената му снимка от АТСС е
техният автомобил и работните места и на двамата са на Кукленско шосе в гр.
Пловдив. В тази част показанията му съответстват на останалите събрани
доказателства, а именно клипа от АТСС, справката за собственост върху
автомобила, протокола за използване на АТСС, доколкото същите данни могат да
бъдат открити и в тях. Затова и съдът ги възприе за достоверни и
непротиворечиви. Не се възприеха като такива обаче показанията му, че на
конкретната дата никой не е управлявал автомобила. Такова твърдение може и
следва да се определи като абсурдно, доколкото същият е заснет на път и то
очевидно в движение. Затова и съдът не възприе такава фактическа обстановка.
Собствеността върху лекия автомобил и
използването му не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото
последното е изрично отбелязано във узнатия
от него електронен фиш.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия
орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са
ограничени правата на жалбоподателя. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение
за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е
ограничено правото му да направи и писмени възражения по него. Правилно е
отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h. На приложената към фиша снимка е
посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на
скоростта, превишена скорост, посоката на движението, регистрационния номер на
заснетия автомобил и координатите.
Не представлява нарушение неизписването
на посоката на движение на автомобила в обжалвания електронен фиш. Това не може
да даде съмнение за извършване на нарушението, при положение че посоката на
задействане съгласно сваления клип е „приближаващ“, което се съдържа и в
протокола за използване на АТСС. Достатъчно ясно е посочено мястото на нарушението,
а именно бул. „Санкт Петербург“ срещу № 73, както и самото нарушение,
изразяващо се в превишаване на разрешената скорост на движение.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр.
чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата
за движение по пътищата, се издават електронни фишове. Разграничават се три
хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС;
2) от мобилни АТСС временно разположени на участък от пътя; и 3) от мобилни
АТСС, прикрепени към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и
в динамична обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се
реализира на място от контролните органи установили по време на движение
нарушението. Процесният случай е от тази група мобилни АТСС, прикрепени към
ППС, което обаче е стационарно, т.е. на участък от пътя и е статично. То се
характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в
присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него.
Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки
действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на
нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на
нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за
реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на
нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния
носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено
чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи,
при спазване на изискванията за тяхното използване.
Необходимо е да се посочи същностната
разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в
отсъствието на контролен орган и нарушител. Затова и съдът вече имаше
възможност да изложи разбирането си, че електронният фиш представлява
електронно изявление. Това обаче не е в противоречие с дефиницията на мобилно
автоматизирано техническо средство или система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР
към ЗДвП, която изисква установяването на нарушението да се извърши в
присъствието на контролен орган, който да постави начало и край на работния
процес на средството или системата. Това обаче не превръща самото АТСС и режима
му на заснемане в мобилно АТСС, а напротив само го отграничава от тези, които
са трайно прикрепени към друг обект и не могат да бъдат премествани в
пространството. Затова и за процесното АТСС е необходим контролен орган, който
да го постави, да стартира и прекрати режима на заснемане.
За да е законосъобразно използването на
техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда
Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. /нататък Наредбата/ след изменението с ДВ
бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен
тип; да е вписано в Българския институт по метрология; да е преминало през
първоначална и последваща метрологична проверка; да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за
одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване
след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или както е
в случая да има общо правило за скоростта в населени места;
да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол
за използване на Автоматизирано техническо средство или система. Доколкото АТСС
е от тези, поставени в ППС, а не самостоятелно разположение на участък край
пътя, не е се изисква съставянето на снимка, която да придружава протокола.
Отделно от това константна е практиката на Административен съд Пловдив, че
несъставянето на снимка на средството за измерване не представлява съществено
нарушение на правилата, доколкото не засяга в такава степен правата на
жалбоподателя, че да ги ограничава. Така Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к.
адм. н. д. № 2413 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив и
др.
В случая са налице всички кумулативно
изисквани условия, които се посочиха по-горе. Представено е удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, преминало е последваща техническа
проверка на 19.05.2017 г., за което е и представен протокол, и измерването е
направено в едногодишния срок на годност на мобилната система. Спазени са
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за
използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което
съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на
скоростта на заснеманата отсечка и принадлежността ѝ към общата пътна
мрежа, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване,
номера на служебния автомобил, в който се е намирало АТСС, началото на работата
по час и минута с номер на първо статично изображение и часа и края на работата
с номер на последното статично изображение, както и използването на АТСС
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания. Протоколът е изготвен и приет от лица, които са преминали
необходимото обучение, за което са представени и документи от
административнонаказващия орган. Не може да бъде възприето възражението, че неизписването
на собственото име на служителя поставил АТСС е пречка да се установи самоличността
му, а оттам и компетентността да борави с него. Това не е такова нарушение, че
да опорочи изцяло протокола по чл. 10 от Наредбата и установяването на
нарушение. Същественото е той да е част от лицата, които са преминали обучение.
Не се споделя и възражението, че следва да бъде посочен началото и края на
заснемания пътен участък. Той би бил необходим при ограничения на скоростта с
пътен знак, докато тук нарушението е в градски условия и действат правилата за
общата пътна мрежа и постоянното ограничение от 50 km/h.
При кумулативното спазване на всички
тези изисквания, биха съществували достатъчно гаранции, че измерванията на
техническото средство са точни и не са налице изкривявания, дължащи се на
неправилен монтаж или експлоатация. При наличие на надлежно попълване се смята
до доказване на противното, че всички нормативни и технически изисквания са
спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на измерването. При липса на
подобно попълване обаче, спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция
за изправност на техническото средство и прецизност на измерванията, не може да
се предполага, а не такъв е настоящия случай. Така Решение № 4424 от 27.6.2019
г. по адм.д. № 4318/2019 г. на Административен съд – София.
Не представлява нарушение на правилата
различната дата на регистриране на протокола по чл. 10 от Наредбата. В този
смисъл протоколът се съставя на дена на извършване на заснемането и се
регистрира чисто технологично в първи възможен момент, като е допустимо това да
е първия следващ ден. Това е изцяло административно-техническа дейност и не
опорочава действията на административнонаказващия орган по налагане на санкция.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото
писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирали
поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу
стойности на скоростта в km/h, като за населено място за ППС от категория В се
предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *** се е движил в посока север-юг в гр.
Пловдив на бул. „Сенкт Петербург“ срещу № 73 със скорост от 92 km/h, като е
превишил максимално допустимата от 50 km/h за градски условия с 42 km/h.
Правилно на основание чл. 189, ал. 5
вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната
отговорност на собственика на процесното МПС, като същият не се е възползвал от
възможността да подаде в 14-дневен срок писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. Следователно установено е и авторството на извършеното
нарушение.
Извършвайки деянието предмет на
издадения фиш, нарушителят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По
наказанието:
Законосъобразно е определена и
административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер
от 600 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Размерът на
глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било
преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл.
28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи
го като маловажен. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно
придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване се от особено
значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач,
който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за
пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението, така и
за пешеходците покрай пътя. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на същото нарушение.
По
разноските:
С оглед изхода на спора на основание
чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН въззиваемата страна има правно на разноски в
настоящото производство за представителство от юрисконсулт. Такава претенция е
своевременно направена от процесуалния ѝ представител в депозираното с
изпращането на преписката писмено становище. С оглед фактическата и правна
сложност на делото и въпреки формалното оказване на професионална помощ, следва
разноски да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 лева.
По посочените съображения следва да се
приеме, че към административнонаказателната отговорност правилно е привлечено
виновно материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са
спазени задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно
действащата законова регламентация към момента на извършване на деянието, което
дава основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и
последицата от това – да бъде потвърден.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 1966769, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на И.Р.Д. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪДЖА
И.Р.Д. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 80 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.