РЕШЕНИЕ
№ 838
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-
МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20221110205991 по описа за 2022
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„Т. Е. Б.“ ЕООД представлявано от управителя Д. С. К. чрез адв. М. е обжалвало
наказателно постановление /НП/ №42-0000592/07.06.2019г. на Началник на ОО „АА”
София, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че АУАН и НП не са
връчени на дружеството по надлежния ред, както и неправилно е приложена
разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН при отбелязване на датата на влизане в сила на
НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. М. поддържа жалбата и моли
НП да бъде отменено по изложените в същата съображения. Допълва, че към момент
на устните прения е изтекла абсолютната давност за ангажиране на
административнонаказателната отговорност, предвид датата на деянието - 29.06.2018г.
Претендира присъждане на разноски по списък, в размер на 500 лева.
Наказващият орган не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
1
С обжалваното НП на „Т. Е. Б.“ ЕООД е наложена имуществена санкция от 200
лева, за това, че на 29.06.2018г., около 00:01ч. в гр. София, при проверка в ОО „АА“ е
установено, че дружеството като превозвач, притежаващ лиценз за извършване на
международен превоз на пътници не доказва финансова стабилност преди изтичане на
срока, за който е сключен договор за застраховка, а застрахователната полица
№0700200201700506 е валидна до 28.06.2017г., според направена справка в базата
данни „Лицензи“ на ИААА - нарушение на чл.6, ал.7, т.3, б. “б“, пр.1 от Наредба
№11/31.01.2002г. на МТС.
НП е издадено въз основа на АУАН, серия А-2012, бл.№260728/18.02.2019г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП.
Разпитани по делото са свидетелите А. Е. Н. - актосъставител и И. Д. С. -
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които при
извършена проверка на превозвача е установено, че същият, притежаващ лиценз за
извършване на международен превоз на пътници не е доказал финансова стабилност
преди изтичане на срока, за който е сключен договор за застраховка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Съдът приема подадената жалба за процесуално допустима, тъй като не е
приложена правилно разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, както по отношение на
датата на връчване на НП, така и по отношение на датата на влизане в сила. Съгласно
действащата към м.10.2019г. разпоредба на чл.58, ал.1 от ЗАНН, препис от НП се
връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, като по правилата на
ал.2, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от
деня на отбелязването.
Към АНП е приложено нечетливо копи на известие за доставка на НП /АНО
въпреки, че е изискано от съда, не е представил известието за доставка в оригинал/,
върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена. При това положение, не може да се
приеме, че търсеното дружество не може да се намери на адреса, тъй като според
известието за доставка не е маркирана опцията „непознат“ или „преместен на друг
адрес“, а е маркирано „непотърсена“. Затова използваната дата 11.10.2019г., отбелязана
върху процесното НП за датата на връчването му, при прилагане на разпоредбата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН е неправилна.
В мотивите на ТР №1 от 07.06.2016г. на ВКС, ОСНК по т.д. №1/2016г. се чете,
че разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН регламентира изключение от общото правило
като възможност за "неприсъствено" връчване на НП, когато нарушителят не е намерен
на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. Нормата е
2
позитивноправна, законодателна фикция, по силата на която при наличието на
регламентираните в нея предпоставки административнонаказващият орган отбелязва
дата върху НП, от която то се счита за връчено на нарушителя, без това действително
да се е случило. Цитираната част от ТР на ВКС е в потвърждение на вече казаното, че
не са били налице предпоставките по чл.58, ал.2 от ЗАНН за отбелязване дата на
връчване на НП, когато пратката не е била потърсена, защото това не означава, че
дружеството не е намерено на посочения от него адрес. Горното означава, че НП не е
връчено по реда на действащия към отбелязаната в същото дата чл.58 от ЗАНН, т.е.
може да се смята, че НП няма данни да е връчено по надлежния ред, а от там, че
подадената жалба е допустима, като подадена в срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При проверка на съставения АУАН, въз основа, на който е издадено
обжалваното НП, съдът установи наличие на предписаното съдържание по чл.42 от
ЗАНН. Актът е съставен и връчен при спазени на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН
и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актосъставителят е оправомощено лице, видно от
длъжностната характеристика.
Касаещо сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, трябва да се
каже, че нарушителят е открит на датата на извършване на проверката, която е на
29.06.2018г., така, както е отразено в АУАН и НП. Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се
образува АНП, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. АУАН е
съставен на 19.02.2019г., т.е. повече от шест месеца от откриване на нарушителя,
поради, което съдът намира, че съставен след изтичане на законоустановения
тримесечен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
При проверка на НП се установиха задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №РД-08-
30/24.02.2020г. на Министър на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, т.I.5.
Съдът не счита за нужно да анализира събраните по делото доказателства по
същество, относно констатациите в АУАН и НП, а само за пълнота на изложението ще
посочи, че се установиха от свидетелските показания, които съдът кредитира,
потвърдени от писмените доказателства към АНП. В тежест на жалбоподателя беше да
докаже изпълнение на задължението, което не стори
Предвид датата на извършване на нарушението 29.06.2018г., за което
дружеството е наказано с процесното НП, е погасена възможността за реализиране на
административнонаказателна отговорност, поради настъпила абсолютна давност, за
която съдът следи служебно.
Макар давността да не е изрично предвидена като основание за прекратяване на
3
административнонаказателното производство, същата съгласно чл.11 от ЗАНН е
приложима, тъй като според посочената разпоредба за неуредените в закона случаи по
отношение на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и
др., се прилага НК. Така процесният административноправен спор попада в хипотезите
на чл.81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която наказателното преследване се
изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. Съгласно чл.81, ал.3
от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в чл.80 от НК. Следователно възможността дадено лице да бъде наказано по
административен ред, какъвто е настоящият случай се изключва по давност с изтичане
на четири години и шест месеца от извършване на деянието.
Към настоящия момент административнонаказателната отговорност на сочения
като нарушител субект, е погасена, защото са изтекли повече от четири години и
половина от дата на извършване на нарушението.
По изложените съображения, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, а АНП да бъде прекратено.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя на осн. чл.63д, ал.1 от
ЗАНН следва да се присъдят сторените разноски за адвокат, в размер на 500 лева, въз
основа на списък и договор за правна помощ. По аргумент на чл.63д, ал.4 от ЗАНН
организацията или учреждението, чийто орган е издал НП следва да бъде осъдена да
заплати тези разноски. В случая това е ИА „АА“.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №42-0000592/07.06.2019г. на Началник на
ОО „АА” София като незаконосъобразно.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано
със съставяне на АУАН серия А-2012, бл.№260728/18.02.2019г. срещу „Т. Е. Б.“
ЕООД за нарушение, извършено на 29.06.2018г., поради изтичане на абсолютната
давност за реализиране на административнонаказателна отговорност.
ОСЪЖДА ИА „АА“ да заплати на „Т. Е. Б.“ ЕООД с ЕИК *********
направените по делото разноски, в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5