ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 864
гр. Перник, 29.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500376 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Производството по делото е образувано по възражение подадено от С. С. С., с ЕГН: **********, живущ
в ***, чрез процесуалния си представител адв. Я.С. от АК ***, със съдебен адрес ***, срещу Заповед за
изпълнение на парично задължение № 4793 от 24.09.2015 г., издадена по ч.гр.дело № 6094 по описа на Районен
съд Перник за 2015 г. въз основа, на която е издаден Изпълнителен лист от 15.12.2015 г.
Във подаденото възражението се навеждат доводи за наличие хипотезите на чл.
423, ал. 1, т. 1 от ГПК с искане да се приеме възражението при наличието на сочените
предпоставки, с искане за спиране на изпълнените на издадената по цитираното частно
гражданско дело Заповед за незабавно изпълнение и въззивният съд да върне делото на
PCПерник за изпращане на указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК на заявителя
„Топлофикация Перник“ АД. Молителят поддържа, че е разбрал за издадената заповед
за изпълнение в началото на месец май 2021 г., когато личната му депозитна сметка по
която получава ежемесечно пенсията си, бил наложен запор. След справка разбрал, че
ЧСИ №*** С. Б. с район на действие Окръжен съд Перник е наложил запор поискан от
взискателя „Топлофикация Перник“ АД по изпълнително дело № 507 по описа за 2021
г.
След осъществена процедура по размяна на книжа взискателят по
изпълнителното дело „Топлофикация Перник“ АД в законоустановения срок не е
депозирал отговор по възражението.
При извършената по реда на чл. 423 от ГПК служебна проверка, съдът установява,
1
че подаденото възражение е допустимо. В производството не са наведени твърдения,
нито са събрани доказателства, от които да се установява, че длъжникът е узнал за
заповедта на по-ранна дата от датата на депозиране на възражението пред заповедния
съд, поради което настоящият въззивен състав приема, че преклузивният 1-месечен
срок по чл. 423, ал. 1 ГПК е спазен.
В настоящото производство в доказателствена тежест на молителя е да установи
наличието на предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, че издадената заповед
заповедта за изпълнение на парично задължение не му е била връчена лично и в деня
на връчването.
В съдебно заседание молителя редовно призован, чрез процесуалния си
представител подържа подаденото възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, моли да
бъде уважено с оглед събраните по делото доказателства, като делото бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на производството.
Насрещната страна редовно призована с писмена молба от 22.02.2021г., преди
датата на насроченото открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие, като изразява становище по
същество за неоснователност на депозираното възражение.
Съдът, след като обсъди доводите на длъжника и прецени събраните по делото доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност, прецени и приложимото право за да се произнесе взе предвид следното:
Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК установява възможност за длъжника, който
е бил лишен от възможността да оспори по реда на чл. 414 от ГПК вземането по
издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред
въззивния съд при наличието на някое от следните алтернативни основания: 1/ ако
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2/ ако заповедта за
изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България; 3/ ако длъжникът не е могъл
да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4/
ако длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
В процесния случай длъжникът се позовава на чл.423, ал.1, т. 1 от ГПК, като
навежда твърдения за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.
Процесната Заповед за изпълнение № 4793 от 24.09.2015 г. е била изпратена за
връчване на длъжника С. С. С. на постоянния и настоящия му адрес, съгласно данните
от справка НБД „Население“ от 23.09.2015 г., като същата е връчена по реда на чл. 47
от ГПК – чрез залепване на съобщение т.е. не е била връчена на длъжника лично. С
Разпореждане от 01.12.2015 г. съдът е приел за редовно връчването на заповедта за
2
изпълнение със съобщение до длъжника, изпратено на постоянния и настоящ адрес, и
връчването му по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 от ГПК. С Разпореждане от
15.12.2015 г. районният съд е разпоредил да се издаде и изпълнителен лист.
Във възражението се поддържа, че при връчване на съобщението не са спазени
изискванията на чл. 47 от ГПК.
Настоящия съдебен състав счита, че съобщението до длъжника не е оформено и
не съдържа данни дали са налице предпоставките на някоя от посочените разпоредби
на чл. 47, ал. 1 или ал. 4, във вр. с ал. 5 и ал. 7 от ГПК, които дават основание за
предприемане на връчване по този ред чрез залепване на уведомление. Не са събрани
никакви данни сочещи, че самият длъжник не пребивава там. В разписката на
уведомлението не е отбелязано дали има достъп до вратата на апартамента или до
пощенската кутия, а само в този случай връчителят може да залепи уведомлението на
входната врата.
От свидетелките показания на М. Г. П. се установява, че се познаваме със С.С. от
много отдавна, тъй като са били колеги. Свидетелят е категоричен, че С. живее повече
от десет години живее в квартал „***“. Преди това живеел в жилище на адрес ***, но
впоследствие в апартамента на *** останала да живее дъщеря му. С. посещавал дъщеря
си поне един път – два в месеца, като се виждал и със свидетеля. Твърди, че входната
врата на входа, в който се намира процесното жилище се заключва и външни лица
нямат достъп до апартаментите. Уточнява, че апартаментите във входа нямат пощенски
кутии, докато в съседния вход, където е неговото жилище има такива. Знае, че ако има
съобщения за живущите в съседния вход се лепят на външната страна на входната
врата. Твърди, че от 5 (пет) години дъщерята на С. не живее постоянно в техния блок и
не знае къде живее сега. С. е упълномощил свидетеля като близък да проверява, ако
има за него писмо, да проверява, дали има такива адресирани до него документи на
входната врата, тъй като така и така минава покрай вход *, до вход *, където живея.
Свидетеля е категоричен, че всеки ден когато се прибира, поглежда, но не е съм
забелязал да има за него някакви съобщения.
От свидетелките показания на М. К. Й. се установява, че живее в кв. „***“ в гр.
***. Познава С.С., който живее в същия квартал. Знае, че има някъде апартамент при
***, но не знае на коя улица. Откакто се помни С. живее в „***“ в гр. ***. Заявява, че
със С. са съседи, като къщата, където живее свидетелката и къщата на С., са през 4-5
къщи. За периода 2014 г. – 2015 г. е сигурна, че С. не е живял в апартамент, не знае кой
е живял там, но е сигурна, че той си живял в кв. „***“.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни, житейски
логични, като не се установява заинтересованост или предубеденост на свидетелите от
3
изхода на спора.
Съгласно редакцията на нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК в периода 01.03.2008 г. (ДВ,
бр. 59/2007 г.) - октомври 2017 г. (ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.), когато ответникът не може
да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската
кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място
около нея. До изменението на разпоредбата със ЗИД ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) в
практиката на ВКС са утвърдени практическите критерии, на които следва да отговаря
търсенето на адресата, за да се прецени, че той всъщност е престанал да живее на
адреса, който е посочил пред администрацията за свой постоянен или настоящ, след
което съдът вече има право да приложи нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Връчителят
трябва да потърси сведения от съседи дали лицето не е напуснало адреса за по-
продължителен период. Ако такива данни липсват, длъжностното лице е длъжно да
посети адреса не по-малко от три пъти в различно време на денонощието, включително
и в обичайното време на пребиваване на адреса (привечер или в почивни дни), като
опитите за търсене на лицето следва да продължат повече от месец. Връчителят е
длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването,
включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства, в
това число по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил
констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както
и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението (Решение № 55 от
4.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4898/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 24 от 10.04.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 4670/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 233 от 03.07.2014 г. по гр. д. №
7723/2013 г. на ВКС, 4 г. о., Решение № 14 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 5741/2014 г. на
ВКС, 1 г. о., Решение № 231 от 15.10.2014 г. по гр. д. № 4270/2014 г. на ВКС, 1 г. о. и
др.). С последното изменение на чл. 47, ал. 1 ГПК посочените изисквания бяха
въведени изрично като законови предпоставки за прилагане на цитираната разпоредба.
Анализът на предприетите действия по изпращане на съобщенията и на уведомленията
до С.С. с оглед издадената заповед за изпълнение сочи, че не са спазени изискванията
на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК (в редакцията към 2015 г. преди измененията – ДВ, бр. 86 от
27.10.2017 г.). В разглеждания случай посещенията на постоянния и настоящ адрес на
длъжника, макар и да са три, са в рамките на по-малко от един месец, тъй като са
извършени в периода от 05 до 28.10.2015 г.; нито едно от посещенията не е в почивен
ден; не е отразено някое от посещенията да е извършено привечер. Не е надлежно
удостоверено и, че длъжникът не може да бъде намерен на адреса (в това число по
сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че
лицето не може да бъде намерено на адреса), както и не е отразено, че не може да се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението по реда на чл. 46 ГПК. От
показанията на разпитаните свидетели се установи, че входната врата е била
4
заключвана, а липсват и пощенски кутии. Липсата на редовно оформяне на
съобщенията предвид гореизложеното опорочава и последващото връчване по реда на
чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление. Гореизложеното обосновава извод, че не
са изпълнени правилата на чл. 47 от ГПК за надлежно връчване на заповедта за
изпълнение и при положение, че липсват доказателства, че е осъществена хипотезата
на чл. 54 ГПК – че длъжникът е бил уведомен или е узнал за връчването впоследствие.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав счита, че по делото се
установява наличието на посочените от подалия възражението обстоятелства по
смисъла на чл. 423. ал. 1. т. 1 ГПК – длъжникът е бил лишен от възможността да
оспори вземането по заповедта, поради нередовно връчване на заповедта.
Следователно предявеното възражение следва да бъде прието на посоченото
основание, като съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК изпълнението на издадената
заповед по чл. 410 ГПК подлежи на спиране. Делото следва да бъде върнато на
заповедния съд за изпълнение на процедурата по чл. 415 ГПК по отношение на
заявителя„Топлофикация Перник“ АД.
По разноските:
В настоящото извънредно производство по реда на чл. 423 от ГПК, когато
последното завършва с постановяване на определение за приемане на възражението на
длъжника и заповедта и изп. лист не се обезсилват, разноски не се присъждат.
Произнасяне по разноските се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за
основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – от исковия съд
при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за
изпълнение, респ. от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 5
ГПК.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА на осн. чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК възражение вх. № 270797 подадено на
12.05.2021 г. от С. С. С., с ЕГН: **********, живущ в ***, чрез процесуалния си
представител адв. Я.С. от АК ***, със съдебен адрес ***, срещу Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4793 от 24.09.2015 г., издадена по
ч.гр.дело № 6094 по описа на Районен съд Перник за 2015 г.
СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК изпълнението на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4793 от 24.09.2015
г., издадена по ч.гр.дело № 6094 по описа на Районен съд Перник за 2015 г.
5
ВРЪЩА делото на Районен съд Перник за продължаване на производството и
изпращане на указание до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6