Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 04.02.2021 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева с участието на прокурор Петко Г. като разгледа
докладваното от съдия М. Русев административно дело №247 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на
ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Т. сейяхат“ООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък,
ж.к. „Изток“, бл.52, вх. Г, ет.3, ап.59, представлявано от управителя М.Г.Т.,
против Ревизионен акт №Р-16002418000929-091-001/15.10.2018 год., издаден от Г.И.
Н. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Д.С.С. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с
Решение №29/18.01.2019 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, относно допълнително
установените задължения за ДДС в размер на 483 796.93 лева и прилежащи
лихви за просрочие към 15.10.2018 год. в размер на 209 024.47 лева, както
и лихви за просрочие в размер на 319.29 лева на деклариран, но невнесен в срок
ДДС.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт,
по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния и на процесуалния закон. Жалбоподателят оспорва като
незаконосъобразен, възприетия от органите по приходите подход за отказ на
правото на данъчен кредит, който се базира на непредставяне на
документите/фактурите/, даващи му това право. Твърди, че липсата на първичните
счетоводни документи не е самостоятелно основание да се откаже правото на
данъчен кредит, доколкото не е било налице и редовно връчване на искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице. В тази връзка
са изложени и съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването на ревизионния акт, като се твърди, че в нарушение на
регламентираните в чл.3 и в чл.5 от ДОПК принципи на служебно начало и
обективност в административното производство, органите по приходите не са
установили обективно и в пълнота, съответно не са преценили всички факти и
обстоятелства от значение за установяване на публичните задължения на
дружеството, в резултат на което са достигнали до необосновани изводи. По
подробно изложени в жалбата съображения е направено искане Ревизионен акт №Р-16002418000929-091-001/
15.10.2018 год., в частта, в която е потвърден с Решение №29/18.01.2019 год. на
Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Ответникът
по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният
ревизионен акт е правилен и законосъобразен, за което излага подробни
съображения в представеното писмено становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за частична основателност
на жалбата и предлага ревизионен акт №Р-16002418000929-091-001/15.10.2018 год.
да бъде изменен, съобразно заключението на вещото лице.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-16002418000929-020-001 от 16.02.2018 год.,
издадена от Г.И. Н., на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии“ при ТД на
НАП – Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването
на ревизия на „Т. сейяхат“ООД, ЕИК *********, като е определено ревизията да
обхване следните видове задължения по периоди: корпоративен данък за периода от
01.01.2013 год. до 31.12.2016 год., данък върху добавената стойност за периода
от 01.01.2013 год. до 31.12.2013 год. и данък върху добавената стойност за
периода от 01.05.2014 год. до 31.12.2017 год. Ревизията е възложена на екип от
ревизори в състав: Д.С.С. – главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията), И.Т.И. – инспектор по приходите и Ю. И. Н. – старши инспектор по
приходите /лист 393, т. I от делото/. Срокът за извършване на ревизията е
определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е
сторено на 04.04.2018 год. по електронен път/лист 398, т.I/. Със Заповед за
изменение на ЗВР №Р-16002418000929-020-002/ 09.05.2018 год., /лист 386, т.I/ е
променен състава на ревизиращите органи, като от него е изключен старши
инспектор по приходите Ю. И. Н.. Срокът за извършване на ревизията е удължен
със Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002418000929-020-003/04.07.2018 год. /лист
383, т.I/ и е определен като такъв до 04.09.2018 год. Заповедта за възлагане на
ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и
подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис
от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество –
Г.И. Н., началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.
С
цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, в
хода на ревизията, са предприети действия по събиране на доказателства, вкл.
въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения
от данъчно задълженото лице, с които са изискани първични и вторични счетоводни
документи, счетоводни регистри и търговска документация, извършени са справки и
са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството
доказателства, са подробно описани в ревизионния доклад.
Въз
основа на извършената на дружеството ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от
определения със ЗВР ревизиращ екип – Д.С.С. на
длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и И. Т.И. на
длъжност инспектор по приходите е съставен и подписан Ревизионен доклад №Р-16002418000929-092-001/18.09.2018
год. /лист 13-31, т. I от делото/, с който по отношение на ревизираното лице „Т.
сейяхат“ООД гр. Казанлък, се предлага установяване на задължения за довнасяне за
корпоративен данък, както следва: за 2013 год. в размер на 31 612.49 лв. и
лихви 14 344.58 лв., за 2014 год. в размер на 21 965.21 лв. и лихви
7 734.97 лв., за 2015 год. в размер на 4 489.78 лв. и лихви 1 123.90
лв. и за 2016 год. в размер на 4 522.43 лв. и лихви 673.39 лв., както и на
задължения за ДДС за довнасяне в общ размер на 483 459.19 лева с прилежащи
лихви в размер на 206 031.95 лева за
данъчните периоди от 01.01.2013 год. до 31.12.2013 год. и от 01.05.2014 год. до
31.12.2017 год. Ревизионният
доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с
електронни подписи от Д.С. и от И. И., като доказателства за датата и начина на
подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази
дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.
Установяванията
в частта по ЗКПО, предвид отмяната на процесния РА в частта за установени за
довнасяне задължение по ЗКПО и връщане на преписката за нова ревизия от
Директора на дирекция ОДОП Пловдив, няма да бъдат обсъждани в настоящото решение.
В
частта по ЗДДС в ревизионния доклад са направени констатации, въз основа на
които е прието, че се следва отказ на упражнено от ревизираното дружество право
на данъчен кредит по конкретно посочени фактури, по които регистрираното лице „Т.
сейяхат“ООД е получател, като съответно на тези изводи са направени корекции
относно декларираните задължения за съответните данъчни периоди, в които
правото на данъчен кредит по тези доставки, е било упражнено.
Прието
е, че на основание чл.71, т.1 от ЗДДС, следва да бъде отказано право на
приспадане на данъчен кредит в посочения размер за доставките по фактури, подробно
описани в приложение №11 към съставения РД, с получател „Т. сейяхат“ООД по
съображения, че ревизираното лице не е представило в оригинал или заверено
копие първичните счетоводни документи – фактури, протоколи по чл.117 ЗДДС и
инвойс фактури към тях.
От
органите по приходите е констатирано още, че за данъчни периоди месец август 2014
год., месец октомври 2015 год., месец ноември 2015 год., месец декември 2015 год.,
месец януари 2016 год., месец февруари 2016 год., месец март 2016 год., месец
април 2016 год., месец май 2016 год. и месец юни 2016 год., дружеството не е внесло в срок декларирания от него резултат
за тези периоди „ДДС за внасяне”, поради което на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК са начислени дължимите лихви.
В
хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че
основната дейност на „Т. сейяхат“ООД, която е декларирана и в подадените ГДД по
чл.92 ЗКПО, е производство и преработка на месо от домашни птици, а за 2015 год.
- дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване. Установено е, че
дружеството е осъществявало дейност в два обекта - магазин в гр. *** и обект ***на
същия адрес.
На
дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №Р-16002418000929-040-001/11.04.2018 год.
/лист 380, т.I/, с което са изискани всички първични счетоводни документи за
покупки и продажби – оригинали на фактури и др., счетоводни регистри, касови и
банкови документи, справки инвентаризационни описи на материалните запаси и
други документи за ревизираните данъчни периоди. В отговор с вх. №9421/ 26.04.2018
год. /лист 314, и сл. т.I/ от М. Т. – управител на дружеството са представени
обяснения, декларация за вида на дейността на фирмата, оборотни ведомости за
периода от 31.12.2013 год. до 31.12.2017 год., главни книги по синтетични и
аналитични сметки за същия период, хронология на счетоводни записвания по сметки,
отчитащи амортизация на ДМА, сметки, отчитащи материали и стоки, сметки,
отчитащи доставчици, клиенти, разчети със собственици, други дебитори, други
кредитори, каса, разплащателна сметка, сметка разходи за основната дейност,
приходи от продажби на стоки и на услуги, инвентаризационни описи, копия от
договор за счетоводно обслужване, договор за наем на автомобил, за наем на
недвижими имоти, справки от №1 до №5, справка за закупени и продадените ДМА,
МПС и други. В представеното обяснение/лист 315, т.I/ управителя М. Т. посочва,
че поради неразбирателство между съдружниците фирмата е преустановила своята
дейност на 15.08.2016 год. и всички първични счетоводни документи за
ревизирания период се съхраняват в гр. ****. Изтъква се, че единият от
съдружниците е затворил обектите и всичкия стопански инвентар и
стоково-материални запаси се съхраняват от него.
С
оглед липсата на изисканите първични документи, на дружеството е връчено второ ИПДПОЗЛ
с изх. №Р-16002418000929-040-002/04.06.2018 год., с което от него са изискани
представянето на всички фактури за покупки и продажби, дебитни и кредитни
известия към тях, митнически декларации, протоколи по чл.117 от ЗДДС, касови и
банкови документи, инвентаризационен опис на материалните запаси на дружеството
към 31.05.2018 год. Изискани са декларация за стопанисваните обекти на
дружеството и декларация за мястото на съхранение на материалните запаси към
31.12.2017 год. и към 31.05.2018 год. В отговор на това искане, с
вх.№12441/11.06.2018 год. /лист 298 и сл., т.I/ от дружеството са представени,
оборотна ведомост за 2017 год., инвентаризационни описи на материалните запаси
към 31.12.2017 год. - 2 броя и към
31.05.2018 год. – два броя. Представена е и декларация от М. Т., в която се
дават същите обяснения за липсата на първичните счетоводни документи, а именно,
че същите се съхраняват в гр. ****.
В
тази връзка от ревизиращия екип е изпратено искане за извършване на проверка по
делегация №Р-16002418000929-034-001/12.07.2018 год. /лист 294, т.I/,
резултатите от която са обективирани в Протокол №П-16002418128395-081-001 от 20.07.2018
год. /лист 287 и сл., т.I/. В хода на тази проверка са били извършени посещения
на посочените адреси, на които управителят е заявил, че се съхраняват първичните
счетоводни документи. Констатирано е, че на тези адреси не е открито помещение
за съхранение на счетоводни документи или стоково-материални запаси, информация
за офис или лице за контакт с „Т. сейяхат“ООД.
Поради
непредставяне на първичните счетоводни документи, по които „Т. сейяхат“ООД е
упражнило право на данъчен кредит за ревизираните периоди, към ревизионното
производство с Протокол №1428467/13.09.2018 год. /лист 423 и сл., т.I/, са присъединени
справки от информационния масив на НАП „VAT 14“ с данни от подадени дневници за
покупки и продажби, както и подадени справки-декларации по ЗДДС (находящи се в
т.I от делото – лист 83 – лист 220 и в т.II – лист 449 – лист 684/.
При
прегледа на тези данни от ревизиращите органи е констатирано, че „Т. сейяхат“ООД
е отразило в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС протоколи по реда на
чл.117 от ЗДДС, документиращи вътреобщностни придобивания /ВОП/ на стоки от
доставчика ЕУРОАВИ СРЛ RO18305733 на обща стойност в размер на 240 147.09
лв. и ДДС в размер на 48 029.41 лв. Установено е, че дружеството е
упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 48 029.41
лева. В тази връзка, органите по приходите са приели, че начисления данък за извършените
ВОП на стоки не е дължим, както и че за „Т. сейяхат ООД не е налице данъчен
кредит поради липса на представени протоколи по чл.117 от ЗДДС и инвойс фактури
към тях.
Въз
основа на декларираните покупки в дневниците за покупки за ревизирания период,
органите по приходите са констатирали, че дружеството е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит и като получател по доставки с място на изпълнение
на територията на страната, облагаеми по смисъла на чл.12, ал. 1 от ЗДДС.
Посочено е, че оригиналите на фактурите, по които е приспаднат данъчен кредит
не са представени до приключване на ревизията, въпреки, че са били изискани по
предвидения в ДОПК ред. Изтъкнато е, че не са представени и заверени копия на
горепосочените данъчни фактури, с които лицето може да упражни правото си на
данъчен кредит, съгласно чл.58 ал.2 от ППЗДДС, при изгубване, унищожаване или
кражба на оригинала на документ, при условие, че е уведомило териториалната
дирекция по данъчната си регистрация. В този смисъл, на основание чл.37, ал.4
от ДОПК, от ревизиращите органи е прието, че тези доказателства не съществуват
и са преценени само събраните в хода на ревизията доказателства, а именно -
подадените от задълженото лице справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупки
за ревизираните периоди от 01.01.2013 год. до 31.12.2013 год. и от 01.05.2014 год.
до 31.12.2017 год. При така установените факти е прието, че за упражненото
право на данъчен кредит не е налице условието на чл.71, т.1 от ЗДДС и с
ревизионния доклад е отказан данъчен кредит по всички документи, по които е
упражнено това право, описани в подадените дневници за покупки.
Ревизионният
доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 19.09.2018 год.,
съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 408, т.I
от делото).
На
основание и в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено
възражение срещу констатациите в РД.
Въз
основа на съставения Ревизионен доклад № Р-16002418000929-092-001/ 18.09.2018г.
и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от Г.И. Н. на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията и Д.С.С. на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт №Р-16002418000929-091-001/15.10.2018
год., с който на „Т. сейяхат“ООД са установени допълнително задължения за ДДС /колона
4 - колона 6 от РА/ в размер на 483 796.93 лева и прилежащи лихви за
просрочие към 15.10.2018 год. в размер на 209 024.47 лева, както и лихви
за просрочие в размер на 319.29 лева на деклариран, но невнесен в срок ДДС.
В
РА е посочено, че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията
доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка,
подробно описани в РД № Р-16002418000929-092-001/ 18.09.2018 год., неразделна
част от ревизионния акт. Прието е, че ревизиращия екип е изследвал всички факти
и обстоятелства, относими към определяне на данъчните задължения за ревизирания
период.
Ревизионният
акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с
квалифицирани електронни подписи от Г.Н. и Д.С., като доказателства за датата и
начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите
към тази дата, са представени по делото на оптичен носител. са представени по делото като разпечатка и на
оптичен носител.
Ревизионният
акт е връчен на „Т. сейяхат“ООД на 30.10.2018 год. по електронен път, видно от
приложеното удостоверение за електронно връчване /лист 62, т.I от делото/.
В
срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „Т. сейяхат“ООД е обжалвало издадения ревизионен
акт по административен ред с подадена до Директора на Дирекция „ОДОП” – гр.
Пловдив на 12.11.2018 год. жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, Офис
Стара Загора с вх.№23911/12.11.2018 год.
С
Решение №29/18.01.2019 год. Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив на основание чл.155, ал.2 от ДОПК е
потвърден РА №Р-16002418000929-091-001 от 15.10.2018 год., издаден спрямо „Т.
сейяхат“ООД, в частта на установения размер на задължението по ЗДДС за
данъчните периоди от 01.01.2013 год. до 31.12.2013 год. и от 01.05.2014 год. до
31.12.2017 год. в размер на 483 796.93 лв., с прилежащи лихви в размер на
209 024.47 лв., както и начислени лихви за неиздължен в срок деклариран
ДДС за внасяне 319.29 лв., и е отменен в частта за установените задължения за
корпоративен данък по ЗКПО за периода от 2013 год. до 2016 год., ведно с
прилежащите лихви и преписката е върната за нова ревизия.
С
решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, са потвърдени констатациите,
че не е налице условието по чл.71, т.1 от ЗДДС, съгласно който лицето упражнява
правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ,
съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е
посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които
лицето е получател. Възприето е установеното в хода на ревизията, че от „Т.
сейяхат“ООД не са представени първичните счетоводни документи, поискани с
връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения. Обоснован е
извод, че правилно органите по
приходите, на основание чл.71, т.1 от ЗДДС са отказали данъчен кредит, поради непредставяне
на оригинал или заверено копие на фактурите, декларирани в дневниците за
покупки на ревизираното лице, по които е приспаднат данъчен кредит в съответния
размер за ревизираните периоди.
Решение
№29/18.01.2019 год. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено „Т. сейяхат“ООД
на 14.03.2019 год., видно от приложената разписка /лист 42, т. I от делото/.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването и обжалването по административен ред
на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа,
възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата,
подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество
РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните
документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен
подпис, както и представените и събрани по искане на оспорващото дружество
доказателства.
В
хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени и приети като
доказателства по делото оригиналите на фактурите за периода 2013 год. – 2016 год.,
общо в 35 броя папки, както следва: фактури за 2013 год. – 11 броя папки; фактури
за 2014 год. – 11 броя папки; фактури за 2015 год. – 8 броя папки; фактури за
2016 год. – 5 броя папки, обособени в отделни томове към делото, съответно от
т.III до т.XXXVIII.
От
страна на ответника, с представено по делото писмено становище, се оспорват
представените фактури, като се поддържа, че същите са били изготвени за нуждите
на съдебното производство.
На
основание чл.192 от ГПК по искане на жалбоподателя по делото са изискани
документи от доставчиците му, а именно копия от фактури, издадени през
ревизирания период, документи, удостоверяващи включването на издадените фактури
в дневниците за покупки и продажби, документи, удостоверяващи плащане, както и
предаване на стоки, в това число товарителници, стокови разписки, експедиционни
бележки и търговска документация, както и документи, удостоверяващи наличната
към периода материално-техническа база. В тази връзка бяха изпратени общо
съобщения на 145 фирми, от които не са връчени съобщенията на 36 фирми. Представените
от третите неучастващи лица документи и приети като доказателства по делото, са
обособени в отделни томове-приложения към делото - от том І до том ХIV.
За
изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на жалбоподателя, е допусната,
назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза /основна – лист 8664 – лист
8702 и допълнителна – лист 8718 – лист 8719 в том XLI от делото/, заключението
по която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и
обосновано. При изслушване на експертизата от вещото лице се заявява, че „Т.
сейяхат“ООД притежава процесните фактури, които отговарят на изискванията на
ЗДДС, същите са представени по делото и контрагентите, са ги включили в
дневниците си за продажби. При изготвяне на заключението, вещото лице е
констатирало, че не всички от доставчиците на жалбоподателя са отговорили по
реда на чл.192 от ГПК, като в тази връзка е приложен списък с 47 броя фирми, от
които не са постъпили по делото изисканите документи и обяснения. По тази
причина приема, че по издадените от тези доставчици фактури, не е начислен ДДС
и не е разчетен с бюджета. За две от тези дружества, а именно ЕТ „У.С.“ и
„Гранд медикъл“ООД, вещото лице, в съдебно заседание, уточнява, че от
извършената проверка в НАП, се установява, че същите не са били и продължават да не са регистрирани по
ЗДДС лица.
По
отношение на останалите доставчици, според вещото лице, след извършения анализ
на представените от тях писмени обяснения и документи по реда на чл.192 от ГПК
и въз основа на допълнително направени справки, се установява, че издадените от
тях фактури са действителни и ДДС е начислен. Посочва, че тези доставчици на
жалбоподателя, са отразили в своите дневници за продажби и в
справките-декларации, извършените доставки на стоки и материали на „Т. сейяхат“ООД;
осчетоводили са продажбите, по съответните счетоводни сметки, като взетите
операции отговарят на изискванията на Закона за счетоводството. Изтъква, че
получените стоки и материали са заприходени при жалбоподателя, като
осчетоводяването им е подробно отразено в хронологичните описи на съответните
сметки, представени като приложение към експертизата. Относно разплащанията по
фактурите е посочено, че по всяка от фактурите е налице плащане, което е
ставало в брой с издаване на фискален бон и по банков път, като разплащането е
било осчетоводено, както при доставчика, така и при получателя – „Т. сейяхат“ООД.
Вещото лице е констатирало, че предаването на стоките е ставало в обекта на „Т.
сейяхат“ООД срещу издадена фактура и касов бон, при продажби в брой или стокова
разписка. Посочва, че не към всички отговори от доставчиците има приложени
съпътстващи документи. Въз основа на представените писмени обяснения и отговори
от доставчиците, постъпили по делото вещото лице е обосновало заключение, че
същите разполагат с материално-техническа база/собствени или наети складове за
съхранение на стоките/производствени помещения, и специализирани транспортни
средства. Посочва, че в почти всички случаи транспорта е за сметка на
доставчиците с техни превозни средства, а за останалите доставки транспорта е
за сметка на „Т. сейяхат“ООД, осъществяван с нает автомобил.
Въз
основа на тези свои констатации, вещото лице е дало вариант, в който е
преизчислен размера на отказания данъчен кредит, съобразно потвърдените и
непотвърдените от доставчиците фактури.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт
№Р-16002418000929-091-001/15.10.2018 год. в обжалваната му част, на основание
чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, във вр. с §2
от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването
на РА №Р-16002418000929-091-001/15.10.2018 год., в частта потвърдена с Решение
№29/18.01.2019 год. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в
законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с
правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на
основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи,
компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за
възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците
на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено
работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и
Кърджали /лист 59 – лист 61, т.I от делото/. В случая Заповед за възлагане на
ревизия №Р-16002418000929-020-001 от 16.02.2018 год., е издадена от Г.И. Н. на
длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за
възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени
в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив,
определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за
възлагане на ревизия №Р-16002418000929-020-001 от 16.02.2018 год. и Заповеди за
изменение на ЗВР №Р-16002418000929-020-002 от 09.05.2018 год. и №Р-16002418000929-020-003
от 04.07.2018 год., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК,
при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран
електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив – Г.И.
Н..
Възложената
ревизия на „Т. сейяхат“ООД е извършена от определените със ЗВР №Р-16002418000929-020-001
от 16.02.2018 год. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002418000929-020-002 от
09.05.2018 год. органи по приходите – Д.С.С. на длъжност главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и И. Т.И. – инспектор по приходите, които длъжностни
лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи
органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата
материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на
Ревизионен доклад №Р-16002418000929-092-001/18.09.2018 год. /чл.117, ал.1 от ДОПК/.
Съгласно
разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа,
възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната
териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на
ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002418000929-091-001 от 15.10.2018г. е
издаден от Г.Н. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „Т.
сейяхат“ООД и от Д.С. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за
ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия. Издателите на РА са разполагали с материална
компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на
същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е
компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Посочените
по-горе, заповед за възлагане на ревизия, заповеди за изменението й, съставения
въз основа на ревизията Ревизионен доклад №Р-16002418000929-092-001/18.09.2018 год.
и РА №Р-16002418000929-091-001 от 15.10.2018 год., са издадени чрез
информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с
електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител
като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по
делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R в
т. I от делото/. От представените електронни документи се установява, че
подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното
съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени
като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният
ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и
при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният
Ревизионен доклад, е неразделна част от него.
Не
се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е
съставен от ревизиращите органи на 18.09.2018 год., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е
извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства. Спазен е и срокът по
чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
В
жалбата се сочи на допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
нарушение на регламентираните в чл.3 и чл.5 от ДОПК принципи в административното
производство, обосновано с твърдения, че по отношение на дружеството не е било
налице редовно връчване на искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице. Изложени са и общи съждения, че органите по
приходите не са установили обективно и в пълнота, съответно не са преценили
всички факти и обстоятелства от значение за установяване на публичните
задължения на дружеството, в резултат на което са достигнали до необосновани
изводи.
Съдът
намира това възражение за неоснователно. Жалбоподателят е бил запознаван с
всички действия и актове на приходната администрация, при предоставена
възможност да реализира защитата си. Видно от приложените по делото ИПДПОЗЛ №Р-16002418000929-040-001/11.04.2018 год. /лист 380,
т.I/ и ИПДПОЗЛ № Р-16002418000929-040-002/04.06.2018 год. /лист 295, т.I/, същите
са били връчени надлежно на дружеството по електронен път, съответно на
12.04.2018 год. /лист 381 на гърба, т.I/ и на 04.06.2018 год. /лист 297, т.I/.
Нещо повече, освен, че е налице редовно връчване, следва да се отбележи и
факта, че по повод на всяко едно от исканията, от страна на жалбоподателя са
били представяни документи и писмени обяснения, както следва: с вх. №9421/
26.04.2018 год. /лист 314, т.I/ и с вх. №12441/11.06.2018 год. /лист 298, т.I/.
Не се споделя и довода, че органите по приходите не са проявили достатъчна
активност при събиране на доказателствата. Именно, след като ревизираното лице
не е представило в хода на ревизията, изрично посочени и в двете цитирани
искания, първични счетоводни документи е била извършена и проверка по делегация
/лист 287 и сл., т.I./, която е имала за цел, с оглед твърденията в
представените писмени обяснения, да обезпечи производството с необходимите
доказателства. В този смисъл, от преписката не се установява при извършването
на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата; при формирането на
фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от
страна на ревизиращите органи или да са извършени действия, надвишаващи законовите
им правомощия. Ревизиращите органи са събрали по надлежния ред предвидени в
ДОПК доказателства, като относимостта и значението им за установените публични
държавни вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. Няма
основание да се приеме и че някое от действията на органите на приходната
администрация, извършени за изясняване на правнорелевантните факти и
обстоятелства, не е в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за
тяхното установяване. Правото на защита на данъчно задължения субект не е
накърнено, съответно не е налице съществено процесуално нарушение, което може
да обуслови отмяната на РА на това основание. Обстоятелството, че оспорващият
не е доволен от анализа на доказателствата и формираните фактически и прави
изводи, не може да обуслови извод за липса на обективност и на безпристрастност
на ревизиращите органи.
Относно
съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:
С
обжалвания РА №Р-16002418000929-091-001 от 15.10.2018 год. на „Т. сейяхат“ЕООД са
установени допълнително задължения за ДДС в размер на 483 796.93 лева /колона
4 – колона 6 от РА/ и прилежащи лихви за просрочие към 15.10.2018 год. в размер
на 209 024.47 лева, както и лихви за просрочие в размер на 319.29 лева на
деклариран, но невнесен в срок ДДС.
Определените
задължения за ДДС в общ размер на 483 796.93 лв. са в резултат на отказано право на данъчен кредит
за данъчни периоди от 01.01.2013 год. до 31.12.2013 год. и от 01.05.2014 год.
до 31.12.2017 год. по всички документи, по които е упражнено това право от
ревизираното лице, описани в подадените от него дневници за покупки. Органите
по приходите са приели, че не е изпълнено условието на чл.71, т.1 ЗДДС, поради
което за „Т. сейяхат“ООД не възниква право на приспадане на данъчен кредит. От фактическа страна отказът се основава на съображения, че
не са представени първичните счетоводни документи/фактурите/ в оригинал или
заверен препис, по които е упражнено правото на данъчен кредит.
Съгласно
разпоредбата на чл.113, ал. 1 и от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице -
доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока
или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите,
когато доставката се документира с протокол по чл.117. Съгласно ал. 2 от същия
член, фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за
получателя. В разпоредбата на чл.71, т.1 от ЗДДС е посочено, че лицето
упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен
документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който
данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или
услуги, по които лицето е получател. В този смисъл са и разпоредбите на
Директива 2006/112/ЕО, според които правото на приспадане на данъчен кредит по получени доставки е
предпоставено от наличието на фактури, които съдържат цялата изискуема
информация по чл.226 от Директивата. Нормата на чл.178 от Директива 2006/112/ЕО
изрично сочи, че притежаването на фактура, съставена в съответствие с чл. 220 -
236, е условие за упражняване на правото на приспадане. При анализа на
цитираните разпоредби, може да се направи извод, че за да бъде надлежно
упражнено възникналото право на приспадане на данъчен кредит е необходимо
данъчно задълженото лице да притежава фактура, която да отговаря на
изискванията на чл.114 и 115 от ЗДДС. Никъде в закона не се изисква този
данъчен документ да е в оригинал, следователно и заверено за вярност копие от
фактурата отговаря на изискванията на закона за представяне на данъчен документ
за доставката.
В
по-общо план следва да се посочи, че за да се признае на получателя по
облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68
от ЗДДС, следва да е изпълнено задължително
и условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен
документ /фактура/, издадена от страна на прекия доставчик. Това е видно и от
практиката на Съда на Европейския съюз – така например с Решение от 29.04.2004
год. по дело С-152/02 правото на данъчен кредит изрично е обвързано с две
кумулативни предпоставки, а именно: стоките да са били предоставени или
услугите извършени и данъчно задълженото лице да притежава фактура или
документ, който съгласно критериите, определени от държавата-членка, може да се
счита за служещ за фактура.
Именно
наличието на тази кумулативна предпоставка – притежаването на фактура или
документ, който съгласно критериите, определени от българския законодател, може
да се счита за служещ за фактура, е отречена от данъчната администрация по
процесните доставки, по които от друга страна е било упражнено правото на
данъчен кредит от оспорващия.
Не
е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че в хода на
ревизията първични счетоводни документи не са представени. От ревизираното лице, двукратно е
изисквано представянето на всички първични счетоводни документи, свързани с
дейността му за ревизирания период, но в указания в исканията 14-дневен срок и
до приключване на ревизионното производство, включително и при
административното обжалване не са представени изисканите първични счетоводни
документи.
Доколкото
приходната администрация не оспорва действителността на доставките, а отказът е
поради липса на оригинални фактури, то съдът приема за безспорно между страните
наличието на останалите предпоставки за възникване и упражняване на правото на
приспадане на данъчен кредит. В тази връзка, следва да бъде посочено, че това
се потвърждава и от съдържанието на РА и РД, в които правото на данъчен кредит
не е отказано, поради липсата на реалност на доставката или защото доставките
не са свързани с икономическата дейност на ревизираното лице, а поради
непредставяне на първични счетоводни документи.
При
съдебното оспорване, от страна на жалбоподателя са представени всички процесни
фактури в оригинал и в заверени копия, обособени в отделни томове към делото, съответно от т.III до
т.XXXVIII. Представени са в това число и протоколите по чл.117 от ЗДДС,
документиращи ВОП на стоки от румънския доставчик ЕУРОАВИ СРЛ RO18305733,
придружени от съответните инвойс фактури и международни товарителници. Фактурите,
както и представените от третите лица първични счетоводни документи, изискани
по реда на чл.192 от ГПК, са проверени от вещото лице по назначената и
извършена по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е приета без
оспорване. Вещото лице в заключението си е обобщило данните за представените оригинали
на фактури, както и документите представени от третите лица, проследило е и
отразяването им във вторичните счетоводни регистри на жалбоподателя. Заключението
установява и редовно осчетоводяване на всички фактури, поради което възприетото
от ревизиращите органи неизпълнение на условието на чл.71, т.1 вр. с чл.114 от ЗДДС за упражняване на правото на данъчен кредит не е налице. В процеса се
установява противното, а именно, че ревизираното лице притежава, съставени в
съответствие с изискванията на чл.114 от ЗДДС данъчни документи. Вещото лице
изрично е заявило, че представените в оригинал фактури, отговарят на тези
изисквания.
В
хода на съдебното производство от приходната администрация не е оспорена истинността
на представените фактури, по реда на ГПК.
От
процесуалния представител на ответника, в нарочна молба се възразява, че
представените фактури са без достоверна дата и са съставени за нуждите на съдебното
обжалване, тъй като не са представени в хода на ревизията. Това възражение е
неоснователно. От събраните по делото доказателствата, включително и от
заключението на ССЕ, се установява, че представените от жалбоподателя фактури,
са включени в дневниците му за покупки, подадени в НАП. Справките-декларации по
ЗДДС и отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС на „Т. сейяхат“ООД, са представени
от самия ответник по преписката, като извлечение от Информационната система на
НАП. Пак от представените по делото отговори от НАП /лист 8720 -8800, т.XLI/, е
видно, че издадените фактури са били включени и в подадените от доставчиците на
жалбоподателя дневници за продажби и това е станало в съответните данъчни
периоди, за които се отнасят, а не в някакъв друг момент. Следователно, самите
стопанските операции, описани в процесните фактури, са били отразени в
счетоводствата на двете страни, дневниците по ЗДДС и справките-декларации за
съответния период, подадени в НАП. Именно споменатите отрязвания, с оглед
чл.181 от ГПК, правят неоснователни доводите за липса на достоверна дата на
фактурите.
Тук
е мястото да се посочи, че макар съдът да кредитира заключението на вещото лице
като обективно и даващо отговор на поставените задачи, не възприема същото в
частта, в която е направен извод, че ДДС по фактурите, издадени от доставчици,
които не са представили отговор по реда на чл.192 от ГПК, не е начислен. Тази
констатация е необоснована, доколкото е в противоречие със събраните по делото
доказателства и предмета на спора. Обстоятелството, че някои от доставчиците не
са намерени и не са отговорили, не е основание да се приеме, че данъкът от тях
не е начислен. Още повече, че самото вещо лице е посочило в приетото по делото
допълнително заключение /лист 8718, т.XLI/, че всички доставчици са отразили в
дневниците си за продажби фактурите, издадени на „Т. сейяхат“ООД и са начислили
дължимия ДДС, с изключение на ЕТ„У.С.“ с ЕИК ********* и „Гранд медикъл“ООД с
ЕИК *********, които не са били и не са регистрирани по ЗДДС лица и към
настоящия момент. По отношение на фактурите, издадени от тези двама доставчика
обаче, следва да бъде направено уточнение, че по тях, от жалбоподателя не е
упражнено право на данъчен кредит. Касае се за фактура №1397/17.04.2013 год.,
издадена от ЕТ„У.С.“ на
стойност 197.00 лева и фактура №*********/11.04.2013 год., издадена от „Гранд
медикъл“ООД на стойност 225.00 лева. Същите са включени в дневника за покупки
по ЗДДС за данъчен период месец април 2013 год. /лист 504 – лист 508, т.II/ като
доставки без право на данъчен кредит.
При
това положение на нещата, съдът приема, че тъй като за процесните доставки по
делото са представени в оригинал и заверено копие, всички фактури и същите
отговарят на изискванията на чл.114 от ЗДДС, е изпълнена спорната по делото
предпоставка за
надлежното упражняване на данъчен кредит – а именно тази по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, поради което и с РА незаконосъобразно е отказано същото на това правно
основание.
В
тази насока не може да бъде споделен довода на процесуалния представител на
ответника, че жалбоподателя не е установил по делото реалността на доставките.
Основанието за отказ на правото на данъчен кредит в хода на ревизията е
единствено липсата на оригинали на процесните фактури, тъй като други
фактически констатации и установявания не са изложени, нито в РД, нито в РА. В случая, евентуална липса на реалност на
доставките, се посочва като основание за първи път в представената по делото
писмена защита, поради което не следва да бъде обсъждано. Изцяло в този смисъл е
и Решение №246 от 08.01.2019 год. на ВАС по адм. дело
№ 12252/2018 год.
За
пълнота на изложението, съдът намира за нужно да подчертае, че задължение именно
на органа по приходите е да извърши цялостна проверка досежно упражненото от
данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка
следва да се отбележи и факта, че в хода на ревизионното производство от страна
на органите по приходите не са събрани доказателства относно получените от
ревизираното лице фактури. Не е направена насрещна проверка на нито едно
дружество. Дори не е събрана информация, която се администрира и съхранява
единствено в НАП – данни дали дружествата са регистрирани по ЗДДС лице, дали
тези фактури са отразени в дневници за продажби и справки-декларации по ЗДДС,
което е една индиция за истинност на представените фактури, още повече при
съвпадение на предмет, данъчна основа и начислен ДДС. Едва в хода на съдебното
производство са представени доказателства с оглед изготвянето на заключение от
експерт, за надлежното начисляване на ДДС по процесните фактури, включването им
в отчетните регистри и справките-декларации по ЗДДС, заприходяването на стоките
и отчитане на приход от продажбите. Отделно от това, при преглед на предмета на стопанската
операция на първичните счетоводни документи и съпоставката й с представените от
част от доставчиците съпътстващи доставката документи, настоящият съдебен
състав констатира, че се касае за доставки на стоки и услуги, пряко или косвено
свързани с икономическата дейност на „Т. сейяхат“ООД – експлоатация на
заведение за бързо хранене и магазин. В
тази връзка, следва да се посочи, че както от заключението на вещото лице, така
и от представените отговори от доставчици на жалбоподателя по реда на чл.192 от ГПК, се изяснява и механизмът на по-голямата част от доставките,
който се очертава като такъв, извършен в условията на разносна търговия. Поради
това, съдът приема, че именно по този начин е ставало зареждането на
търговските обекти на жалбоподателя, поради което страните по доставките с
подписване на фактурата осъществяват и самата доставка, ведно с плащането по
нея при получаване на стоките. При този начин на доставяне на стоки се
установява, че страните по доставките не съставят специални документи като
приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки или други двустранни
документи. При разносната търговия механизмът
на доставяне на стоките е опростен и с подписването на фактурата от получателя
и от доставчика, се приема, че е налице възникнало данъчно събитие - доставка
на стоки /в този смисъл Решение №
13323 от 01.11.2018 г. по адм. д. № 6274 / 2018 на ВАС/.
С оглед на
изложеното и при липса на заявено съмнение относно реалността на доставките или
данъчна измама за жалбоподателя е налице основание за приспадане на данъчен
кредит по чл.71, т.1 от ЗДДС. Обратно приетото от органите по приходите е в
нарушение на материалния закон, поради което обжалваният ревизионен акт в тази
му част следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
С
оспорения РА допълнително са определени и задължения, представляващи лихви за
просрочие в размер на 319.29 лева на деклариран „ДДС за внасяне“, неиздължен в
срок. От приложените по делото справки /лист 63 и сл., т.I/, се установява по
безспорен начин, че дружеството не е внесло в срок декларирания от него
резултат за данъчни периоди м.08.2014 г., м.10.2015 г., м.11.2015 г., м.12.2015
г., м.01.2016 г., м.02.2016 г., м.03.2016 г., м.04.2016 г., м.05.2016 г. и
м.06.2016 г., поради което определената, на основание чл.175, ал.1 от ДОПК,
лихва е дължима за внасяне. В случая, липсват и конкретни възражения срещу тези
констатации в РА, поради което жалбата, в тази й част се явява неоснователна и
следва да се отхвърли.
Въпреки
изхода на правния спор, основателно е искането на ответника за прилагане
нормата на чл.161, ал.3 от ДОПК. Настоящия правен спор е разрешен изключително
и само на база доказателствата, представени пред съда, като същите е следвало и
е могло /те са част от счетоводството на самия оспорващ/ да бъдат представени
още в хода на ревизията. От страна на жалбоподателя не се претендира присъждане
на разноски.
С
оглед материалния интерес по делото, изчислен върху общия размер на
установените с ревизионния акт публични вземания от 692 821.40 лева,
съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл.161, ал.3
от ДОПК, на НАП се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
9 458.21 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1
от ДОПК Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Т. сейяхат“ООД
със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ж.к. „Изток“, бл.52, вх. Г,
ет.3, ап.59, представлявано от управителя М.Г.Т., Ревизионен акт №
Р-16002418000929-091-001/ 15.10.2018 г., издаден от Г.И. Н. на длъжност
Началник сектор, възложил ревизията и Д.С.С. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 29/ 18.01.2019г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на Национална
агенция за приходите, в частта му, с която са установени допълнително
задължения за ДДС в размер на 483 796.93 лева и прилежащи лихви за просрочие
към 15.10.2018 год. в размер на 209 024.47 лева, в резултат на непризнато
право на приспадане на данъчен кредит, като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т. сейяхат“ООД
със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ж.к. „Изток“, бл.52, вх. Г,
ет.3, ап.59, представлявано от управителя М.Г.Т., против Ревизионен акт №
Р-16002418000929-091-001/ 15.10.2018 г., издаден от Г.И. Н. на длъжност
Началник сектор, възложил ревизията и Д.С.С. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №29/18.01.2019 год.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив
при ЦУ на Национална агенция за приходите, в
частта, с която е установено задължение за лихви за просрочие в размер на
319.29 лева на деклариран, но невнесен в срок ДДС за данъчни периоди м.08.2014 год., м.10.2015 год., м.11.2015 год.,
м.12.2015 год., м.01.2016 год., м.02.2016 год., м.03.2016 год., м.04.2016 год.,
м.05.2016 год. и м.06.2016 год., като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Т. сейяхат“ООД, ЕИК ********* представлявано от
управителя М.Г. Т. и със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ж.к.
„Изток“, бл.52, вх.Г, ет.3, ап.59, да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата 9 458.21 лева
/девет хиляди четиристотин петдесет и осем лева и двадесет и една ст./,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: