Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................
гр. Варна,
………………..2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА,
ХІV състав, в публично заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретар Наталия
Зирковска като разгледа докладваното от съдия Васил Пеловски адм. дело №
1990/2022 г. по описа на АдмС - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 215, вр. чл. 57а от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано по жалба
от „В. 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж***представлявано
от управителя И.В.И., срещу Заповед № 2276/25.07.2022 г. на Директор на
дирекция УСКОР към Община Варна, с която на
основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУТ и във връзка с чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 68, ал. 1, т. 1, т. 6 и т. 8 от Наредбата,
е наредено премахване на преместваем обект: „Павилион – хранителни стоки“,
находящ се гр. Варна, ъгъла на ул. Гео Милев и ул. Фантазия.
Оспорващият счита
процесната заповед за нищожна, като издадена от некомпетентен орган, в условия
на евентуалност за неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на
админисстративнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Навеждат се доводи, че при издаване на оспорената заповед не са спазени
изискванията на чл. 35 и сл. АПК, тъй като не са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение за случая с оглед правилното приложение на
разпоредбите на ЗУТ. Твърди се, че процесният обект е изграден въз основа на
надлежно издадено разрешение за поставяне и е разположени върху обозначена схема
одобрена от Главния архитект на Община Варна, а разрешението за поставяне е за
срок от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г. Сочи се, че административният орган (АО)
в производството по издаване на административния акт не е конкретизирал
фактическите обстоятелства и основания за издаване на оспорения акт. На
изложените основания се моли отмяна на заповедта.
В съдебно заседание,
при редовно призоваване, оспорващият се представлява от адв. Д.И. *** и се
изразява становище по съществото на спора. Претендират се присъждане на
сторените по делото разноски, като се прилага списък по чл. 80 от Граждански
процесуалния кодекс (ГПК).
Ответникът – Директор
на дирекция УСКОР към Община Варна, в съдебно заседание чрез процесуален
представител – ст. юрисконсулт П.К., изразява становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата, доколкото заповедта е издадена от компетентен
орган, при спазване на административно производствените правила и в
съответствие с материалния закон. Счита, че издадените разрешения за поставяне
са постановени в нарушение на Наредбата за реда за поставяне на преместваеми
обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ на Община Варна (наричана накратко
Наредбата). Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид представените по делото писмени доказателства, наведените от страните
възражения и приложимата нормативна уредба, за да се произнесе по жалбата, прие
за установено следното:
Съобразявайки
посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и
фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с
оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка,
Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
С
протокол № 279/11.07.2022 г. за извършена проверка от служители на Община Варна
е установено, че обект - „Павилион – хранителни стоки“, находящ се на ъгъла на
ул. Гео Милев и ул. Фантазия в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.3515.392
по КККР на гр. Варна, реализиран от „В. 1“ ЕООД, работи с клиенти, като към
момента на проверката не са предоставени разрешение за поставяне, съгласно
одобрена схема 26.01.2021 г. На представляващия дружеството е указано да се яви
на 14.07.2022 г. в 09:00 часа, на 9 етаж, 912 стая, за да представи разрешение
за поставяне. Указано е, че при неявяване ще бъде стартирана процедура съгласно
чл. 57а ЗУТ за принудително демонтиране. По делото липсват доказателства
представител на оспорващия да се е явил в общината.
Със
съставянето на констативен протокол № 66/14.07.2022 г. е сложено началото на
административното производство по чл. 57а ЗУТ.
Оспорената
Заповед № 2276/25.07.2022 г. е издадена от Директор на дирекция УСКОР към Община Варна, въз основа на протокол № 279/11.07.2022 г. и
констативен протокол № 66/14.07.2022 г., като с нея на основание чл. 57а, ал.
1, т. 1, предл. второ ЗУТ (без разрешение) и във връзка с чл. 57а, ал. 3 ЗУТ,
чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 68, ал. 1, т. 1, т. 6 и т. 8 от Наредбата е наредено
да бъде премахнат обект: „Павилион – хранителни стоки“, находящ се на ъгъла на
ул. Гео Милев и ул. Фантазия в поземлен имот (ПИ) с идентификатор
10135.3515.392 по КККР на гр. Варна, реализиран от „В. 1“ ЕООД. Със заповедта е
определен 14-дневен срок за доброволно премахване на обекта, считано от датата
на уведомяване за издадената заповед, като в случай на неизпълнение е
разпоредено принудително премахване на обекта по възлагане от Община Варна за
сметка на дружеството.
В хода на съдебното
производство е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ),
заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена.
Съгласно заключението
по СТЕ, вещото лице след преглед на документация приложена по делото, направен
оглед на място, справки от Район „Младост“ – Община Варна е констатирало:
обекта: „Павилион-хранителни стоки“ е едноетажен обект, с метална носеща
конструкция, ограждащите стени са от стенни термопанели, покривът е едноскатен,
с покритие от термопанели, в обекта са изградени две помещения – търговска зала
– 60 кв. м. и склад – 15 кв. м.; разположението на обекта отговаря на точки
163, 164, 430, 431, 432 съобразно схема приета с протоколно решение №
19/10.05.2022 г. на ЕСУТ и одобрена от Главния архитект на Община Варна; В
павилиона търговска дейност се извършва от четири дружества – „В. 1“ ЕООД
(Разрешение за поставяне на павилион за търговска дейност върху земя общинска
собственост с площ 15,00 кв.м. – позиция 164), „ИвДеИв“ ООД (Разрешение за поставяне
на павилион за търговска дейност върху земя общинска собственост с площ 15,00
кв.м. – позиция 163), „Иво 10“ ООД (Разрешение за поставяне на павилион за
търговска дейност върху земя общинска собственост с площ 15,00 кв.м. – позиция
430) и „Зеленчук 1“ ЕООД (Разрешение за поставяне на павилион за търговска
дейност върху земя общинска собственост с площ 15,00 кв.м. – позиция 431),
всички разрешения са със срок от 01.01.2022 г. до 31.12.2022г.; изграденият на
мястото обект съответства на издадените от районната администрация разрешения
за поставяне на преместваеми обекти по обща застроена площ; процесният обект е
на разстояние 4,70 м. от бордюра на ул. Гео Милев, а нормативно допустимата
съгласно чл. 27, ал. 2 ЗУТ е най-малко 2 м.; схема приета с протоколно решение
№ 19/10.05.2022 г. на ЕСУТ и одобрена от Главния архитект на Община Варна е
съгласувана със Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.
При изложената
фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
По допустимостта:
Видно от представените
по делото доказателства, оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя на
11.08.2022 г., а жалбата е подадена до съда чрез Община Варна на 23.08.2022 г.,
т. е в законоустановения срок. Поради това и с оглед обстоятелството, че
жалбата е подадена от лице с правен интерес, пред надлежния съд, като отговаря
на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, същата се явява допустима за
разглеждане.
По основателността:
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Неоснователни
са и твърденията на оспорващия за некомпетентност на АО издал обжалваната
заповед. Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган – Директор на дирекция
УСКОР към Община Варна. Функции да издава
заповеди за премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 ЗУТ на основание чл. 57а ЗУТ са му предоставени със Заповед № 2996/20.09.2021 г. на Кмета на
Община Варна, издадена на основание § 1, ал. 3
от ДР на ЗУТ. Спазени са установената писмена форма и съдържание за издаване на
административен акт – чл. 59, ал. 2 и ал. 3 АПК, доколкото в ЗУТ няма други
специални изисквания. При издаването й са спазени специалните
административно-производствени правила по ЗУТ. Заповедта е издадена съобразно
разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗУТ въз основа на констативен акт.
Издадената заповед основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУТ и във
връзка с чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 68, ал. 1, т. 1, т. 6 и
т. 8 от Наредбата.
Наличието на
основанието по чл. 57а ал. 1, т. 1 предл второ от ЗУТ безспорно е относимо към
издаване на заповед от вида на процесната за премахване на преместваем обект.
Ответникът не е
изложил никакви доводи за причините поради които не е взел предвид наличието на
издадено разрешение за поставяне. При издаване на заповед за премахване на
преместваем обект по чл. 57а ал. 1, т. 1 предл. второ ЗУТ релевантно е
единствено има ли влязло в сила разрешение за поставяне, а това дали са налице
материално правните предпоставки за издаването му е предмет на отделна и
самостоятелна проверка. След като се позовава на основание – без разрешение за
поставяне, органът е следвало да изясни защо не приема за валидно разрешението
за поставяне издадено от кмета на район „Младост“ – Община Варна. Доводи в тази
насока не са изложени. Разрешението за поставяне е съществувало към момента на
издаване на оспорената заповед и е релевантно за изхода на административното
производство, тъй като при наличието на влязло в сила разрешение за поставяне
не биха били налице предпоставките по чл. 57а ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУТ.
В производството по
издаване на оспорената заповед ответникът не може да преценява спазени ли са
материално правните предпоставки за издаване на разрешението за поставяне, а
единствено следва да зачете наличието или липсата на влязло в сила разрешение
за поставяне. Така установените от органа факти представляват констатации по
изводите му, а не определят релевантният факт, от който последните произтичат.
Недопустимо е органът при издаване на процесната заповед да излага съображения
относими към предпоставките за издаване на разрешението за поставяне. В
допълнение, въпреки че не е наведено в процесната заповед, ако ответникът
приема, напр. някакво друго основание да не зачете разрешението за поставяне,
то това би обусловило приложимост на друга точка от разпоредбата от чл. 57а,
ал. 1 ЗУТ като основание за издаване на заповедта, каквато обаче не е посочена
като цифрово изражение.
От заключението на
СТЕ се установява, че поставеният обект: „Павилион-хранителни стоки“ находящ се
гр. Варна, ъгъла на ул. Гео Милев и ул. Фантазия, е изграден на място
съответстващо на издадените от районната администрация разрешения за поставяне
на преместваеми обекти по обща застроена площ, съобразно схема приета с
протоколно решение № 19/10.05.2022 г. на ЕСУТ, одобрена от Главния архитект на
Община Варна и съгласувана със Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.
За да е
законосъобразна една заповед точно и ясно следва да е посочена хипотезата,
както чрез посочване цифровото изписване на самата приложима правна норма, така
и чрез текстово описани (възпроизвеждане) на самата правна норма. Нормата на
чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУТ предполага липса на издадено разрешение
за поставяне, какъвто се установи, че не е процесният случай.
С оглед изложеното,
съдът приема жалбата за основателна и счита, че следва да отмени оспорената
пред него Заповед, като издадена в противоречие с установените производствени
правила, довело до некоректно изясняване на всички правнорелавантни факти, при
липса на спазването на принципите на административния процес.
По разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на оспорващия следва да бъдат
присъдени разноски в размер общо на 1700 лева – в т. ч. 50 лева – заплатена
държавна такса; 1250 лв. заплатен адвокатски хонорар и 400 лв. депозит за вещо
лице. С оглед изхода на спора, на ответника не следва да се присъждат разноски.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 215, ал. 7 ЗУТ,
Административен съд – Варна, XIV състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
2276/25.07.2022 г. на Директор на дирекция УСКОР към Община Варна, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУТ
(без разрешение) и във връзка с чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл.
68, ал. 1, т. 1, т. 6 и т. 8 от Наредбата, е наредено премахване на
преместваем обект: „Павилион – хранителни стоки“, находящ се гр. Варна, ъгъла
на ул. Гео Милев и ул. Фантазия.
ОСЪЖДА Община Варна да
заплати на „В. 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ж***представлявано от управителя И.В.И., сумата от 1700 лева разноски по
делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: