№ 67
гр. ***, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430106564 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Д. АЛ. ИВ. от гр.*** против ***
гр.***. Твърди се, че трудовото правоотношение между страните съществува
по сключен Трудов договор № РД-***г. съгласно който ищцата е назначена
на пълна щатна бройка на длъжност „***“, като през последните пет години
преподавала различни предмети в специалност „***“. Ищцата твърди, че на
13.09.2021г. ответникът предложил да подпишат допълнително споразумение
№ РД-15-333/13.09.2021г към трудов договор РД-1***г., с което и било
предложено промяна на длъжността и 1/2 щатна бройка, съответно и промяна
на трудовото възнаграждение. Ищцата отказала да го подпише и същото
допълнително споразумение получила по пощата на 24.09.2021г. Това
накарало ищцата да подаде до работодателя писмено уведомление с Вх.№
19/29.09.2021г., с което изрично отказала да подпише допълнителното
споразумение. Поради това твърди, че не е налице допълнително
споразумение, а изпратеното от работодателя представлява само оферта.
Твърди, че въпреки, че трудовото и правоотношение не било изменено,
1
считано от 15.09.2021г. ищцата получила занижено трудово възнаграждение,
като за периода 01.09.2021г. – 14.09.2021г. основното възнаграждение на
ищцата било 1300 лева, а за периода 15.09.2021 – 30.09.2021г. то било в
размер на 650 лева. В заключение моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че допълнително споразумение № РД-15-
333/13.09.2021г. към Трудов договор РД-1***г. е нищожно поради
противоречие с чл.119 КТ и да осъди ответника да и заплати сумата от 900
лева дължимо трудово възнаграждение за периода 15.09.2021г. – 30.09.2021г.
ведно със законната лихва.
В едномесечния срок ответникът представя писмен отговор, в който
навежда доводи, че предявения иск за признаване за нищожно на
допълнително споразумение е недопустим, тъй като такова допълнително
споразумение между страните не е подписвано и липсва. По отношение на
другия иск за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 900 лева за
периода от 15.09 – 30.09.2021г, твърди, че е неоснователен, тъй като
трудовото възнаграждение на ищцата било изплатено изцяло преди подаване
на исковата молба.
С определението за насрочване, производството по делото по
предявения иск да бъде признато за установено, че допълнително
споразумение № РД 15-333/13.09.2021г. към трудов договор № РД-15-
333/14.09.2017г. е недействително, е прекратено поради липса на предмет.
Определението за частично прекратяване е връчено на страните, не е
обжалвано и е влязло в сила 22.12.2021г.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба. Твърди, че
ответницата е завела делото на 15.10.2021г, когато не е била получила все още
трудовото си възнаграждение и не е знаела, че същото е било преведено.
Ответникът поддържа подадения писмен отговор. Твърди, че
предявеният иск за заплащане на останалата част от полагащото се трудово
възнаграждение е неоснователен, тъй към момента, когато е подадена
исковата молба, работодателят вече е бил превел претендираната сума.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното :
По делото е представен трудов договор № РД-15-3223/14.09.2017г., с
който ищцата е назначена на длъжност „С***“ в *** гр.*** с трудово
възнаграждение в размер на 688 лева с безсрочен трудов договор. С
2
допълнително споразумение от 14.01.2019г. трудовото възнаграждение на
ищцата е увеличено в размер на 955 лева. С допълнително споразумение
трудовото възнаграждение е увеличено на 1120 лева, а считано от
01.01.2021г. – на 1300 лева.
По делото е представено допълнително споразумение № РД-15-
333/13.09.2021г. между страните, с което основното трудово възнаграждение
на ищцата се променя на 650 лева, а длъжността се променя от 1 щатна
бройка на 8 часов работен ден, на половин щатна бройка на 4 часов работен
ден. Видно от представеното по делото споразумение, ищцата е отказала да го
получи.
По делото е представено уведомление, входирано при ответника на
29.09.2021г. с което ищцата е уведомила работодателя, че е отказала да
подпише допълнителното споразумение, поради което следва да се приеме, че
такова допълнително споразумение не съществува и е в сила трудовият
договор, подписан между страните, по който изпълнява задълженията си.
Представени са фишове за заплата на ищцата за месеците май, юни,
юли и август 2021г., като за всеки месец има издаден по един фиш за
полагащото се трудово възнаграждение. Представени са два фиша за трудово
възнаграждение на ищцата за месец септември 2021г. като в единия фиш е
отразено основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, а във втория
– 1300 лева. С двата фиша, на ищцата е начислено трудово възнаграждение за
месец септември в размер на 873,28 лева и в размер на 758,70 лева.
Представени са два броя поименни щатни разписания на длъжностите и
работните заплати. Както в щатното разписание от 01.01.2021г., така и в това
от 15.09.2021г., ищцата Д. АЛ. ИВ. е вписана с основна месечна заплата в
размер на 1300 лева.
Представена е справка извлечение от *** в която е отразено, че на
ищцата е изплатена по банков път сумата от 1671,26 лева.
При така събраните по делото писмени доказателства, от правна страна,
съдът приема за установено, че ищцата работи с трудов договор при
ответника на длъжност „***а“ с основно трудово месечно възнаграждение в
размер на 1300 лева съгласно последното допълнително споразумение към
трудовия договор. На 13.09.2021г. работодателят е предложил на ищцата
промяна в трудовото правоотношение, като същата продължи да работи на
3
половин щат, при 4 часа работен ден и с основно трудово възнаграждение в
размер на 650 лева месечно. Така направеното предложение не е прието от
ищцата, поради което съдът приема, че промяна в трудовото правоотношение
не е настъпила.
Спорно по делото е дали към момента на приключване на съдебното
дирене, работодателят е изплатил изцяло дължимото за месец септември
трудово възнаграждение и дали дължи такова в размер на 900 лева.
За изясняване на това спорно обстоятелство, съдът допусна до
изслушване и назначи съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която
съдът приема като компетентно и обосновано. В заключението е установено,
че дължимото за месец септември трудово възнаграждение е в размер на
1671,26 лева и включва възнаграждение за отработени дни в размер на 1235
лева, клас прослужено време в размер на 333,45 лева, ПКС в размер на 35
лева, бонус в размер на 400 лева, болничен един ден в размер на 57,79 лева,
или брутна сума 2061,24 лева, а нетно възнаграждение за получаване – в
размер на 1671,26 лева. От заключението се установява, че чистата сума по
създадените две ведомости е преведена на 24.09.2021г. и на 14.10.2021г.
Сумата е преведена на два пъти, тъй като вещото лице е посочило, че ищцата
е имала и ползван отпуск по болест.
Видно от исковата молба за образуване на делото, същата е заведена в
съда на 15.10.2021г., т.е. в деня следващ датата на извършеното от
работодателя плащане. Поради това обстоятелство, съдът счита, че исковата
молба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като погасена чрез
плащане. Молбата е била неоснователна не само към датата на приключване
на съдебното дирене, но и към момента на нейното завеждане, поради което
ищцата дължи на ответника заплащане на направените по делото разноски.
Претендираното от ответника адвокатско възнаграждение не е в прекомерен
размер, тъй като се касае за два иска, първия от които е недопустим, поради
което делото е частично прекратено, а вторият е неоснователен. Видно е, че
възнаграждението е уговорено от страните в минимален размер и е заплатено
на процесуалния представител по банков път, поради което съдът приема за
безспорно обстоятелството, че се дължи.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. АЛ. ИВ. от с ЕГН ********** гр.***,
представлявана от процесуалния си представител адв.А.*** със съдебен адрес
гр.*** ул.***ротив *** гр.*** ул.*** представлявана от *** иск с правно
основание чл.242 КТ за заплащане на сумата от 900 лева, представляваща
трудово възнаграждение за месец септември 2021г., ведно със законната
лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане като погасен чрез
плащане.
ОСЪЖДА Д. АЛ. ИВ. от с ЕГН ********** гр.***, представлявана от
процесуалния си представител адв.А.*** със съдебен адрес гр.*** ул*** ДА
ЗАПЛАТИ на *** гр.*** ул.*** представлявана от ***сумата от 650 лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски ОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5