Р Е
Ш Е Н
И Е
260716/5.7.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 02.06.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от районния съдия НАХД № 698
по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „В.с.к.” ООД, против Наказателно Постановление № 03 – 012000/ 26.02.2020г. на Директора на
Дирекция "Областна инспекция по труда" – Варна, с което на въззивното дружество, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500лв. на осн.чл. 416 ал.5, вр. чл.413 ал.2
от КТ.
Въззивната страна редовно уведомена не се явява и не се
предствлява.
В
жалбата са изложени възражения за множество извършени процесуални нарушения, с които са
ограничени правата на въззивника, както и обстоятелството, че скелето не е било
използвано.
Въззиваемата страна, редовно призована,
в съдебно заседание се
явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното наказателно постановление.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.01.2020 г. служители на ДИТ – Варна извършили проверка по повод
съобщение за трудова злополука на строителен обект, находящ се в
гр.Варна, к.к. „Св. Св. Константин и
Елена", гр. Варна с идентификатор
10135.2569.185. В хода на проверката установили, че на обекта е изпълнен
изкоп с вертикални откоси с височина по-голяма от допустимата за изпълнение на
неукрепени изкопи, без да е извършено укрепване от ниво терен, с което се
излага на риск от затрупване на земна маса живота и здравето на работниците. Приели, че поради това е настъпил трудов инцидент с лицето -*** с
ЕГН **********, изпълняващо длъжността „общ работник- строителство на
сгради". На место като работодател установили
въззивното дружество.
Въз основа на събраните доказателства бил съставен акт за установяване
на административно нарушени спрямо въззивното дружество.
Нарушението било квалифицирано като такова по т.3.1 от Приложение
№1 към чл.2 ал.2 Наредба № 2/2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. При предявяването на акта въззивника не посочил
възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той не представил
такива.
Въз
основа на констатациите в акта административно – наказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите
констатации в него и правната квалификация на нарушението: т.3.1 от Приложение
№1 към чл.2 ал.2 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР във вр.чл.275 ал.1 от Кодекса
на труда, като за него,
на основание чл.416 ал.5 и чл.413 ал.2 от КТ на въззивника била наложена
„Имуществена санкция” в размер на 2500лв.
В
съдебно заседание бе разпитана св.М., актосъставител, която потвърди описаната в акта фактическа обстановка. Свидетелката сочи, че не е извършвано лично от тях измерване на
извършените изкопни дейности, такова било осъществено от служители на
полицията. От показанията и се установява, че се е
срутила вече изрината и натрупана до ръба на изкопа земна маса. Свид.М. свидетел
по акта, сочи, че изкопа като цяло е надвишавал 1.50 метра, но не може с
категоричност да посочи височината му. Не си спомня с
точност коя фирма е извършвала строителната дейност на обекта.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като са
обективни, последователни и непротиворечиви.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по
административно-наказателната преписка, които преценени в тяхната съвкупност са
взаимно и логически свързани и поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима и е подадена от надлежна страна. Съдът приема, че същата е
депозирана в срок, считано от датата на получаване на поканите за доброволно
изпълнение, доколкото направените върху постановлението отбелязвания не са
достатъчни да се приеме, че същото е било връчено и влязло в сила на основание
чл.58 ал.2 от ЗАНН. Поради това и жалбата е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
от Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна , в
шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН, считано от датата на съставяне и връчване на акта. Същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, съдържа
описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото
извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Правото на защита е
било реализирано с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и настоящото
съдебно производство.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на
правната норма.
Съгласно чл 1 от Наредба № 2/04г МИЗБУТСМР „ С
наредбата се определят минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) на временните и подвижните
строителни площадки”. Съгласно чл. 16 т.1 б”б”
от Наредбата „ Строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи
трудова дейност, при извършване на СМР
на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на
тази наредба”; Съгл. § 1 т.2 от ДР на Наредбата „ "Строител"
е лицето, определено в ЗУТ, което
самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение”. Съгл.
чл. 163 ал.1 от ЗУТ „Строителят е ФЛ или ЮЛ, включващо
в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа
правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в
съответствие с издадените строителни книжа.” Съгласно чл.163 ал.2 т.1 от ЗУТ строителят
носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на
живота и здравето на хората на строителната площадка. В писмени договори
се регламентират следователно отношенията между дружествата - участници в
строителството, сред които са и задълженията и отговорностите за правилното,
сигурно и безопасно изпълнение на строително-монтажните дейности на обекта.
Строителят е имал задължения за това като изпълнител по
договора за строителство. Строителят не е осигурил
необходимите безопасни условия на труд на работещите на строителния обект, с
оглед изискванията на цитираната Наредба №2. От изложеното следва, че субект на нарушението по : т.3.1 от Приложение №1 към чл.2 ал.2 от от
Наредба № 2/04г е строителя, а това е лицето, сключило с възложителя на строежа
договор за строителство. По см. на § 1 т.10 от ДР на Наредба № 2/04г "Работодател"
е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което
самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който
възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.). Следователно
понятията „работодател” и „строител” са с различно съдържание. Следва да
има събрани доказателства/договор за строителство с възложителя на строежа/, че
наказаното лице се явява „строител”, за да може същото да бъде субект на
нарушението. В протокола за извършена проверка на обекта от Д ИТ”-Варна се
сочи, че въззивното дружество като „ е допуснало множество нарушения на Наредба
№2 и това
качество не се оспорва от наказаното лице. Поради което
настоящата инстанция намира за безспорно между страните, че наказаното лице е
„работодател” на работещите в обекта работници. В хода
на адм. производство не са били събирани
доказателства кое лице е строител съответно възложител на обекта. Такива факти не са описани нито в АУАН нито в НП.
За да е
осъществен съставът на цитираната в наказателното постановление санкционна
норма на чл. 413, ал.2 от КТ следва да е установено наличието на задължено лице –
работодател, вменено
му от законодателя задължение за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и доказано неизпълнение на това му задължение.
С норма на
чл. 14 от ЗЗБУТ е въведено общо задължение за всички лица – ЮР и ФЛ, които самостоятелно наемат работещи,
юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от
предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя
сметка работят сами или в съдружие с други,
да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи,
свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които
по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или
места. В §1, т.9 от същия закон е
дефиниран критерия за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд - такива условия, които не водят до професионални
заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълното
физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица
С Наредба № 2/2004 г.
за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи са въведени специални изисквания, на задължените лица е вменено
задължение за извършване на конкретни действия по изпълнението им. Такива
задължени лица са възложителят (чл. 5 от Наредбата) ;
координаторът по безопасност (чл. 11 от Наредбата) и строителят (чл. 16 от
Наредбата) .
Следва да бъде посочено, че в АУАН не е посочено в какво качество
въззивното дружество е осъществило нарушението, докато в НП вече е посочено, че
това е сторено в качеството му на работодател.
Също така следва да бъде посочено, че описаното нарушение е
непълно. В процесното НП е посочено, че е изпълнен изкоп с вертикални
откоси с височина по-голяма от допустимата за изпълнение на неукрепени изкопи,
без да е извършено укрепване от ниво терен, с което се излага на риск от
затрупване на земна маса живота и здравето на работниците. АНО
не е посочил каква е височината допустима за изпълнение на неукрепени откоси,
като дори изобщо не е посочена на установените откоси. Такава височина при различните видове почва е изрично посочена в
Приложение 1 на Наредба №1.
В показанията си пред съда актосъставителят посочи, че реално е
настъпило свличане на натрупана земна маса от вече изкопаната почва. Свидетелят сочи, че срутването е настъпило, поради натрупване на земна маса до ръба
на изкопа. Изрично се посочва, че се е срутила вече
натрупаната земна маса до ръба на изкопа, както и част от самия изкоп. В случая не е налице свличане на самия изкоп, а на вече изкопана
почва която води до срутване на част от изкопа, което от своя страна се явява
нарушение на друга правна норма от Наредба №2. Това по
съществото си е нов факт който не е намерил отражение в процесното НП, където
фактите не са посочени правилно. Натрупването на земна
маса до ръба на изкопа е съвсем отделно нарушение на правилата визирани в
наредба №2.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и
да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като
следва да се посочат и доказателствата, които го потвърждава.В този смисъл, в
обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните
признаци на нарушението. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението
от фактическа страна, непосочването на
конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението и на факти,
касаещи пряко датата на извършване на нарушението, винаги съставляват
съществени процесуални нарушения, тъй като ограничават възможността нарушителят
да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин
адекватно да организира защитата си. Липсата на факти,
касаещи съставомерни признаци на нарушението лишават и съда от възможността да
прецени извършено ли е конкретно нарушение, правилно ли е било квалифицирано
същото и правилно ли е била приложена санкционната норма.
За пълнота съда следва да посочи, че правилно е била определена
санкционната норма и посоченото адм. наказание
– имуществена санкция.
Ето защо в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, които създават неяснота относно
правните и фактическите твърдения на органите и не дават възможност за преценка
относно приложимостта на чл. 17 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът
намира, че атакуваното постановление следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 03 –
012000/26.02.2020г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по
труда" – Варна, с което на „В.с.к.” ООД,
е наложено административно наказание „ Имуществена санкция” в размер на 2 500лв. на
осн.чл. 416 ал.5,
вр. чл.413 ал.2 от КТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила
на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: