№ 99737
гр. София, 13.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
като разгледа докладваното от Б.Р. Частно гражданско дело №
20231110119178 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415 ГПК.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК не са представени доказателства за предявяване на
искове срещу Т. В. А., въпреки дадените указания за това, връчени на 28.06.2023г. При
това положение съдът следва да обезсили заповедта за изпълнение на основание чл.
415, ал. 5 ГПК..
В полза на адв. К. Б. следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв. Процесуалното представителство за
подаване на възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК не е изрично предвидено
в НМРАВ, поради което и на основание §1 НМРАВ то следва да се определи по
аналогия. Възражението се подава по утвърден образец, не представлява каквато и да е
фактическа, процесуална и професионална сложност и като цяло е бланкетно –
достатъчно е подаването му със съдържащо се в него изявление за
недължимост/оспорване на претендираните суми, при това без каквито и да било
мотиви и доводи. Затова и най-близката хипотеза е тази, уредена в чл. 6, т. 5 НМРАВ –
изготвяне на други молби. Чл. 7, ал. 7 НМРАВ се отнася единствено до защитата и
правното съдействие, оказани на заявителя. В този смисъл: опр.9443/19.06.2020г.-
ч.гр.д.№4348/2020г.-СГС, І-1с-в, опр.3262/10.10.2017г.-в.гр.д.3474/2017г.-АпС-София,
опр.255/09.07.2018г.-в.ч.гр.д.315/2018г.-АпС-Велико Търново, опр.872/22.03.2017г.-
в.ч.т.д.199/2017г.-ОС-Варна, опр.431/02.07.2019г.-в.ч.гр.д.219/2019г.-ОС-Шумен.
Оттук и в полза адв. Б. следва да се присъдят 50,00 лева за адвокатско възнаграждение,
колкото е подходящият и адекватен размер на дължимото в подобни случаи
възнаграждение. Досежно приложимостта на НМРАВ съдът държи да посочи
следното: Действително в предходни свои произнасяния по различни дела съдът
първоначално е застъпвал практика за релевантност на минималните установени от
НМРАВ нива на адвокатските възнаграждения. В последствие, с оглед становището на
Съда на ЕС, обективирано в Решение от 23.11.2017г. по обединени дела С-427/16 и С-
1
428/16 и Определение № 5468/03.05.2023г. по в.ч.гр.д. № 4790/2023г. на СГС, съставът
е възприел виждане, че установените прагове на възнагражденията по НМРАВ не
обвързват съда при преценката за прекомерност, съответно при определяне на
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, както и при определяне на възнагражденията за
особен представител. При това положение следва да се отчита, че законодателят в
редица случаи изрично препраща към лимитите по НМРАВ, например чл. 78, ал. 6
ГПК вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв, чл. 47, ал. 6 ГПК, и др., като е факт, че съдебната практика
преимуществено се позовава на НМРАВ при решаване на делата. Така установеното
противоречиво възприемане на релевантната нормативна база, генериращо от своя
страна изобилна противоречива практика, включително при отчитане произнасянето на
Съда на ЕС, следва да се отстрани на законодателно ниво или чрез задължително
тълкувателно решение/постановление на върховните съдилища. Ясно разписани
нормативни критерии, въз основа на които да се определя адвокатското
възнаграждение, за да отговаря на легитимни цели и за да се избегне съществуващата
субективност при установяване на минималните им размери от адвокатската гилдия,
различни от НМРАВ, към момента не са въведени. Съдилищата не са законодателен
орган, като в правоприлагането си се водят от съществуващата нормативна рамка. Във
върховните съдилища не е инициирана процедура за установяване на практика със
задължително действие (тълкувателно решение, тълкувателно постановление) по
въпроса (арг. опр.60248/28.06.2021г.-ч.т.д.894/2020г.-Іт.о.). Затова и настоящият
съдебен състав намира за правилно и целесъобразно отново да се върне към
застъпваната по-рано позиция за приложимост на НМРАВ при преценката за
прекомерност, при определянето на възнаграждение за особен представител и при
определяне на възнаграждения по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
30.04.2023г., издадена по ч.гр.д. № 19178/2023г. на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 19178/2023г. на СРС.
ОСЪЖДА „***********“ АД, ЕИК ***********, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 50,00 лева, представляваща
адвокатски хонорар за оказана на длъжницата безплатна адвокатска помощ по делото.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3