Решение по дело №324/2019 на Районен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260122 16.10.2020г. гр. Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Търговище Девети състав

На тридесети септември 2020 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА

Секретар: Валентина Войникова

Като разгледа докладваното от Председателя

Гр. дело № 324 по описа за 2019 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

Ищците: 1. Д.Е.К., ЕГН ********** и 2. А.Ж.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, действащи чрез а.. Г.А. ***, съдебен адрес:***, с искова молба Вх.рег.№ 827 от 31.07.2017г. /дата на пощенското клеймо – 28.07.2017г. - по Адм.дело № 158/2017г. по описа на Адм.съд-Силистра/ са предявили, както следва:

І. против ответниците: Прокуратура на Република България и Министерство на правосъдието - осъдителен частичен иск - да заплатят солидарно сумата от 10000 лв. /Десет хиляди лева/ - част от сума от 455 756 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /претърпяна загуба/ от непозволено увреждане вследствие на действия на РП-Добрич и ДСИ при РС-Добрич във връзка с предаване на същата сума от 455 756 лв. на КОНПИ.

ІІ. против ответник: Министерство на правосъдието - осъдителен частичен иск за сумата в размер на 20000 лв. /Двадесет хиляди лева/ - част от сумата 129 249.48 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 455 756 лв. за периода от 13.10.2014г. до 27.07.2017г., която е била предадена незаконно на КОНПИ от ДСИ по изп.д. № 20143230402082 и по изп.д.№ 20143230403074 по описа на СИС при РС-Добрич:

Първият предявен иск и за обезщетение за имуществени вреди, представляващо отговорност за чужди деликти при възлагане на работа – чл.49 ЗЗД и чл.53 ЗЗД.

1.обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

а/ за правата на ищците:

-против Прокуратура на Република България:

Д.Е.К. и А.Ж.К. са съпрузи от 2007г.. На 02.09.2011г. в семейното им жилище в гр. К. са били извършени претърсване, обиск и изземване на различни вещи в това число и пари – сумата в размер на 238 828 лв., описани по банкноти и номинал в протокол за претърсване и изземване по реда на чл.161 ал.2 от НПК, а също и са били иззети и доброволно предадени пари – сумата в размер на 216 928 лв., съхранявани в „Банка ДСК“ ЕАД, съгласно договор за банкова касета /договор за наем на сейф/ , с протокол за доброволна предаване от 02.09.2011г. На 03.09.2011г. е било повдигнато обвинение на Д.К. за престъпление по чл. 282 ал.1 във вр. чл.283 т.1 вр. чл.26 от НК. С влязла в сила присъда същият е бил осъден на наказание лишаване от свобода за соченото престъпление. Това обвинение обаче не е за престъпление против собствеността и изначално липсва основание за изземване на паричната сума. Парите са били иззети и доброволно предадени като веществени доказателства по смисъла на НПК, но тези вещи не са веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК. Конкретното увреждащо действие е отнемането на парите от държане на ищците на 02.09.2011г.

Претърсването и изземването са извършени в нарушение на чл.161 от НПК-процесуалното действие е извършено без санкция на прокурор или съдия; иззетите и доброволно предадени пари не са веществени доказателства и не са предмети, които да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Иззетите парични средства са съпружеска имуществена общност. Втората ищца не е била обвинена в престъпление.;

Многократно първият ищец подавал молби до прокуратурата за връщане на иззетите и доброволно предадени парични средства., на които получавал отказ. Едва с определение № 93/28.07.2014г. по Ч.н.д. № 154/2014г. на ОС-Силистра е разпоредено сумите от 40250 лв., 201700 евро и 1000 долара да му бъдат върнати – на първия ищец. Това определение прокурорът не изпълнил и се наложило с нова молба да се иска връщането на средствата. Прокурорът неоснователно отказал връщане на средствата, като се позовал на наложен запор без да е посочил от кого и как е наложен запор и след като в Определение № 484/18.07.2014г. по Ч.гр.д. № 480/2014г. на ОС-Добрич и Определение № 523/06.08.2014г. по Ч.гр.д. № 530/2014г. по описа на ОС-Добрич прокурорът не е посочен като адресат на тези съдебни актове.

Противоправността на деянието-изземването и задържането на парите произтича от това, че наказателното производство срещу първия ищец не било проведено в разумен срок, както и от това, че прокурорът не се е подчинил и не е изпълнил задължителен за него съдебен акт - определение № 93/28.07.2014г. по Ч.н.д. № 154/2014г. на ОС-Силистра, както и определение № 108/27.08.2014г. по Ч.н.д. № 197/2014г. на ОС-Силистра.

Противоправността на деянието произтича и от нарушението на чл.110 ал.5 НПК-органите на досъдебното производство следва да предадат парите за пазене в търговска банка, обслужваща държавния бюджет или в БНБ, а избраната банка „Алианц банк България“ не е такава и освен това след като парите не са веществени доказателства е следвало да са вложени по сметка и от тях да се получи доход от лихва, а не както в случая са вложени в сейф /банкова касета/.

Противоправността на деянието на прокурора произтича от нарушения на чл.72 НПК и чл.113 НПК. Никога не е имало спор относно собствеността на парите, нито с него е бил сезиран съд. Тъй като парите никога не са били веществено доказателство, нито предмет на престъпление, то не е имало причина за отнемането им и тъй като ищците са били противозаконно лишени от държането на парите от органите на досъдебното производство, то налице е пряка причинно-следствена връзка.

Обезщетението се дължи от датата на причиняване на вредата – от 02.09.2011г.

-против Министерство на правосъдието:

На 13.10.2014г. двама ДСИ, които са в трудови правоотношения с МП – И.М. - по изп.д. № 2082/2014г. по описа на СИС при ДРС и М.С. – по изп.д. № 3074/2014г. по описа на СИС при ДРС, в нарушение на закона привели в изпълнение допуснато обезпечение на бъдещи искове на КОНПИ. Първата обезпечителна заповед е издадена на основание определение № 484/18.07.2014г. по Ч.гр.д. № 480/2014г., което е обезсилено с определение 0 550/10.09.2014г. по В.ч.гр.д. № 455/2014г. и това обезсилване е потвърдено с определение № 652/26.11.2014г. по гр.д. № 6750/2014г. на ВКС, Іг.о. т.е. към датата на провеждане на изпълнителното действие /13.10.2014г./ не е имало основание за извършването му. Втората обезпечителна заповед е издадена на основание определение № 523/06.08.2014г. по Ч.гр.д. № 530/2014г., потвърдено с определение № 788/26.11.2014г. по В.ч.гр.д. № 574/2014г., като производството по обжалването на определението на въззивния съд е прекратено с определение № 58/03.02.2015г. по Ч.гр.д. № 230/2015г. по описа на ВКС, І г.о.

Невярно е твърдението, отразено в протокола, че движимите вещи са „намерени в държане на длъжника“ Описът, изземването на паричните средства е извършено в офис на „Алианц банк България“ АД в гр. Добрич при следните обстоятелства - не е имало представител на ОД на МВР-Добрич, който е титуляр по договора на банкова касета; липса на прокурор; ДСИ е отворил сейфа с ключ, предоставен му от представител на ДАНС, какъвто не е споменат, нито в обезпечителната заповед, нито в постановлението на прокурора. След опис на съдържанието в сейфа, преброяване на парите, описани в обезпечителната заповед, в протокола е посочено, че ДСИ е „ иззел“ сумите, без да е посочено от кого ги е иззел и след това ги предал за пазене на взискателя по изп.дело – КОНПИ. Не е ясно от кого са иззети сумите, а те не са били в държане на ищците, а в държане на трето лице-ОД на МВР-Добрич и този факт изключва законността на изпълнителните действия.. Парите са били в държане на ОД на МВР-Добрич, обезпечителната мярка е запор на вземане, а не запор на пари и е следвало да се забрани на ОД на МВР-Добрич да се разпорежда с парите в полза на кредитора – ищците.

По изп.дело се установили в по-малко от посочените в определението на съда 2142.04 лв., ДСИ поискал от колегата си да му предаде сумата. Описано е в протокола, че е иззета сумата от 2150 лв., което е със 7.96 лв. повече от допуснатото с определението на съда.

Двамата ДСИ са предали без правно основание сумата в размер на 455 756 лв. в държане на КОНПИ. Така се е постигнал незаконно ефектът на принудително изпълнение на евентуално бъдещо решение в полза на обезпечения кредитор – КОНПИ като предметът на изпълнението е предаден в негово държане. По същество се е пристъпило към изпълнение на липсващо съдебно решение и в това се състои причинно следствената връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат. Към датата на постановяване на Определение № 484/18.07.2014г. по Ч.гр.д. № 480/2014г. по описа на ОС-Добрич и Определение № 523/06.08.2014г. по Ч.гр.д. № 530/2014г. по описа на ОС-Добрич, вече е било постановено и влязло в сила определение № 93/28.07.2014г. по Ч.н.д. № 154/2014г. по описа на ОС-Силистра. Това определение е подлежало на незабавно изпълнение, което прокурорът не е изпълнил. Действията на съдебните изпълнители са продължение на незаконните действия на прокурора, тъй като от 28.07.2014г. /датата на постановяване на Определение № 93 на ОС-Силистра/, те не са имали основание да лишат ищците от държането на сумата и да я предадат на КОНПИ, както и поради факта, че са се подчинили на съдебно разпореждане, което не съответства на фактите и проведеното от тях принудително изпълнение. Поради това то-принудителното изпълнение е незаконно и не може да породи правни последици.

Размерът на вредата е цялата сума от 455 756 лв., която е предадена без основание на КОНПИ, като ищците са предявили частичен иск – за сумата от 10000 лв. солидарно против двамата ответници – ПРБ и МП.

б/ за възраженията на ответниците:

-от Прокуратура на Република България:

Няма виновно поведение от страна на служител на Прокуратурата на Република България; длъжностно лице – представител на ПРБ не е нарушило служебните си задължения и с оглед липсата на виновно и противоправно поведение на служител на ПРБ, не следва да се ангажира отговорността и по чл.49 ЗЗД.;

Иззетите парични средства с протокола за претърсване и изземване от 02.09.2011г. и доброволно предадени такива с протокол за доброволно предаване от 02.09.2011г. имат качеството на веществени доказателства, приобщени по образуваното наказателно производство по ДП № 502010г. по описа на ТЗ-БОП-Добрич и в тази насока са издадени множество официални документи на ОП-Добрич и ОС-Добрич /напр. Постановление от 13.09.2011г. на ОП-Добрич по пр.пр. № 1973/2010г.; напр. Определение от 11.10.2011г. на ОС-Добрич по Ч.н.д. № 484/2011г./.

Съгласно чл.113 от НПК, когато възникна спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила, а за прилагането от прокурора в производството по чл.111 ал.2 от НПК на разпоредбата на чл.113 от НПК не трябва да е налице висящо производство пред съда, за да се приеме, че е налице спор за право относно собствеността на вещта, тъй като е достатъчно да са налице претенции на две или повече лица за връщането и /ТР № 282014г. по т.д. № 2/2014г. на ВКС, ОСНК/. По прокурорската преписка има достатъчно данни, че произходът на иззетите парични средства не следва да се свързва само и единствено с Д.К.. В своя молба и жалба той сам посочва, че иззетите по наказателното производство суми са собственост на „Андреев строй“ ООД с управител В.П.; на „Же-Де-2006“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала В.Т.и т.н.;

По отношение на паричните средства, иззети с протокол за претърсване и изземване от 02.09.2011г. по ДП СЗ-71/2013г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КОНПИ с определение от 18.07.2014г. по Ч.гр.д. № 480/2014г. на ОС-Добрич. Издадена е обезпечителна заповед от 18.07.2014г., с която е наложен запор на иззетите парични средства, която е съобщена на ОП-Силистра със запорно съобщение от 04.08.2014г. С определение № 93/28.07.2014г. по Ч.н.д. № 154/2014г. на ОС- Силистра е отменено постановление от 17.06.2014г. на ОП-Силистра по ДП № 18/2014г., с което е било отказано връщане на веществени доказателства и връща на Д.К. иззетите и доброволно предадени парични средства в размер на 40250 лв., 201700 евро и 1000 щ.долари. С друго определение № 523/06.08.2014г. по Ч.гр.д. № 530/2014г. на ОС-Добрич е наложен запор върху парични средства в размер на 216928 лв., съхранявани в банков сейф, съгласно договор за наем от 12.09.2011г. между „Алианц банк България“-клон Добрич и ОД на МВР-Добрич, вследствие на направено искане за допълнително обезпечаване на иска на КОНПИ по реда на чл.391 от ГПК. С постановление от 12.08.2014г. на прокурор в ОП-Силистра по пр.пр. № 256/2014г., ДП № 71/2013г. по описа на ОСлО-Силистра е оставена без уважение молбата на Д. К. за връщане на паричните средства, приобщени като веществено доказателство по делото.

Съгласно чл.48 ал.1 от ЗОПДНПИ / в сила от 19.11.2012г. и отм. от 23.01.2018г./ налагането на запор върху парични средства в национална или чуждестранна валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето им по специална банкова сметка ***. Със съобщение изх.№ 9039/12.09.2014г. на ДСИ при ОС-Добрич Д. К. е известен за датата , на която ще се пристъпи към принудително изпълнение -извършване на опис на парични суми, съхранени в сейф по договор между „Алианц банк България“ и ОД на МВР-Добрич.

Ищецът основава исковата си претенция главно с определение № 108/27.08.2014г. по Ч.н.д. № 197/2014г. на ОС-Силистра, с което отменява като незаконосъобразно постановлението от 12.08.2014г. на ОП-Силистра за отказ да бъдат върнати веществените доказателства по ДП № 18/2014г. по описа на ОСлО-Силистра. Независимо от това обаче следва да се отчете наличието на пречка за предаване на паричните средства на ищеца, а именно – обезпечителна заповед на ОС-Добрич, наложена по реда на ЗОПДНПИ, поради което няма противоправност на действията на Прокуратурата. Действията на ПРБ във връзка с отказа да бъде върната посочената сума парични средства, иззета от ищците при воденото против Д. К. наказателно производство са потвърдени по реда на инстанционния контрол – по реда на НПК пред прокурор от по-горестоящата прокуратура и не е налице виновно противоправно поведение. Същите са били обжалвани и по съдебен ред пред граждански съд. и не е налице виновно противоправно поведение.

От изнесените в исковата молба обстоятелства не става ясно как прокуратурата, изпълнявайки правомощията си по закон, е причинила на ищеца имуществени вреди.

Не са представени доказателства за реално претърпени от ищеца имуществени вреди.

Не са налице доказани конкретно и обективно настъпили обстоятелства, изразяващи се очаквания за резултати от подаваните жалби, които да са пряка и непосредствена последица от издаването на посочените по –горе постановления на прокуратурата.

Възражение за изтекла погасителна давност – 5 –годишна погасителна давност, на осн. чл.110 ЗЗД, считано от 02.09.2011г. откогато ищецът претендира вреди в размер на 10000 лв. /Десет хиляди лева/ - част от сума от 455 756 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /претърпяна загуба/ от непозволено увреждане. Макар и да няма данни за предявен иск за забава по отношение на претендираното вземане, също би бил недопустим поради изтичане 3-годишна погасителна давност, на осн. чл.111 ЗЗД.;

-от Министерство на правосъдието:

По изп.д. № 2082/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич:

Производството по изп.д. № 2082/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич е образувано по молба Вх.рег.№ 2593/21.07.2014г. на КОНПИ-ТД-Варна и приложена към нея обезпечителна заповед от 18.07.2014г., издадена по определение № 484/18.07.2014г. по ч.гр.д. № 480/2014г. по описа на ОС-Добрич. С посочената заповед е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КОНПИ-ТД-Варна против: 1. Д.Е.К., 2.А.Ж.К., 3.В.А.Т., 4.“Андреев строй“ ООД-К., 5. „Же-Де-2006“ ЕООД-К., с цена на иска 4 933 158.61 лв. чрез налагане на обезпечителни мерки „възбрана на недвижим имот“ и „запор на вземания“ на длъжника. В изпълнение на обезпечителната заповед са наложени допуснатите обезпечителни мерки. В изпълнение на чл.400 ал.1 ГПК и искане на взискателя е насрочен опис и смяна на пазача на процесните суми.Описът на сумите е извършен на 13.10.2014г. в офиса на „Банка Алианц“ АД-Добрич и в присъствие на посочените в протокола за опис лица.

От протокол за претърсване и изземване от 02.09.2011г. по ДП № 50/2010г. на ТЗ-БОП-Варна , протокол за доброволно предаване от 02.09.2011г. по същото производство, протокол за оглед на веществени доказателства от 07.09.2011г., постановление на Окръжния прокурор С.Т.от 17.06.2014г. и др. е видно, че съхраняваните в банков сейф № 34 средства са лични средства на Д.Е.К. и частично в СИО със съпругата му А.Ж.К., като иззетите от дома им в гр. К. и в качеството на веществени доказателства по ДП № 50/2010г. на осн. чл.111 НПК са на разпореждане на водещия прокурор.

Описът е извършен на осн. чл. 400 ал.1 ГПК по правилата на чл.465-472 от ГПК и сумите са предадени за пазене на КОНПИ. ДСИ само изпълнява издадената обезпечителна заповед, а съдът, който е издал тази заповед преценява изпълняемостта на обезпеченото право.

Никъде в протокола за опис не е записано, че движимите вещи са „намерени в държане на длъжника“.

Наложеният запор е законосъобразно извършен при спазване на специалната разпоредба на чл.48 ал.1 от ЗОПДНПИ / в сила от 19.11.2012г. и отм. от 23.01.2018г./

В обезпечителна заповед от 18.07.2014г. и в определение № 484/18.07.2014г. по ч.гр.д. № 480/2014г. по описа на ОС-Добрич, въз основа на което е издадена е посочена сумата от 238 828 лв., но и в двата акта на съда не пише чия собственост са и в чие държане са паричните средства.

Разликата от 7.96 лв. е нормално да се получи при закръгляне на числата от превалутиране от евро и долари в лева.

Неоснователни са твърденията на ищците, че не е извършено законосъобразно отнемане и предаване на отговорно пазене на описаните вещи, поради липса на легитимен представител на третото задължено лице, както и соченето на ОД на МВР-Добрич за такова. Описаните вещи са съставлявали веществени доказателства по ДП, като единствен разпоредител и държател на тези вещи по силата на закона е наблюдаващия прокурор, а МВР са страна по облигационно отношение с банката, действащи в условия на обвързана компетентност по смисъла на чл.196 от НПК, който факт не ги прави, нито собственици, нито държатели на вложените в сейфа наличности. Задължено лице при предаването им е ОП-Силистра и прокурора, ръководещ наказателното производство.

Ищците са подавали жалба Вх.№ 3517/23.10.2014г. против действията на ДСИ по изп.д. № 2082/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич, като с молба Вх.№ 4245/08.12.2014г. са оттеглили жалбата си и са молили същата да не се изпраща на ОС-Добрич.

С молба Вх.№ 128/19.01.2015г. от КОНПИ е поискано наложените обезпечителни мерки по изп.дело № 2082/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич да бъдат отменени на осн. влязло в сила определение № 652/26.11.2014г. на ВКС, с което е потвърдено определение № 550/16.09.2014г. на Ап.съд-Варна, с което е обезсилено определение № 484/18.07.2014г. на ОС-Добрич, въз основа на което е била издадена обезпечителната заповед от 18.07.2014г. за допускане на обезпечителни мерки по молбата на КОНПИ за обезпечение на бъдещ иск.

С постановление за прекратяване от 20.01.2015г. на ДСИ при РС-Добрич – И.М. производството по изп.дело № 2082/2014г. е прекратено на осн. чл.433 ал.1 т.4 от ГПК / с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителен лист/ и наложените обезпечителни мерки са отменени. Постановлението за прекратяване на делото е влязло в сила на 11.05.2015г.

По изп.дело № 3074/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич:

Производството по изп.д. № 3074/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич е образувано по молба Вх.рег.№ 2783/06.08.2014г. на КОНПИ-ТД-Варна и приложена към нея обезпечителна заповед от 06.08.2014г., издадена по определение № 523/06.08.2014г. по ч.гр.д. № 530/2014г. по описа на ОС-Добрич. С посочената заповед е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КОНПИ-ТД-Варна против: 1. Д.Е.К., 2.А.Ж.К., 3.В.А.Т., 4.“Андреев строй“ ООД-К., 5. „Же-Де-2006“ ЕООД-К., с цена на иска 4 933 158.61 лв. чрез налагане на обезпечителни мерки „възбрана на недвижим имот“ и „запор на вземания“ на длъжника в т.ч. запор на парични средства в размер на 216 928 лв., съхранявани в сейф № 34 в ТБ „Алианц банк България“-клон Добрич, съгласно договор за наем на банков сейф от 12.09.2011г. между банката и ОД на МВР-Добрич. В изпълнение на обезпечителната заповед са наложени допуснатите обезпечителни мерки.

Описаните в протокола за опис парични средства са на обща стойност 216 882.46 лв. и разликата от 45.54 лв. е нормално да се получи при закръгляне на числата от превалутиране от евро и долари в лева.

И по двете изп.дело № 2082/2014г. и № 3074/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич няма незаконосъобразно, противоправно и виновно извършено деяние на ДСИ; няма вредоносен резултат , няма причинно следствена връзка между твърдяните от ищеца вреди и изпълнителните действия на двамата ДСИ.

Не става ясно от твърденията в исковата молба , не се посочени и не са представите доказателства как е определен претендирания размер на вреди. Няма доказателства за реално претърпени имуществени вреди от ищците.

Вторият предявен е иск за забава при неизпълнение на парично задължение – в размер на законната лихва от деня на забавата – чл.86 ЗЗД.

1.обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

а/ за правата на ищците:

На 13.10.2014г. двама ДСИ, които са в трудови правоотношения с МП – И.М. - по изп.д. № 2082/2014г. по описа на СИС при ДРС и М.С. – по изп.д. № 3074/2014г. по описа на СИС при ДРС, в нарушение на закона привели в изпълнение допуснато обезпечение на бъдещи искове на КОНПИ. Първата обезпечителна заповед е издадена на основание определение № 484/18.07.2014г. по Ч.гр.д. № 480/2014г., което е обезсилено с определение № 550/10.09.2014г. по В.ч.гр.д. № 455/2014г. и това обезсилване е потвърдено с определение № 652/26.11.2014г. по гр.д. № 6750/2014г. на ВКС, Іг.о. т.е. към датата на провеждане на изпълнителното действие /13.10.2014г./ не е имало основание за извършването му. Втората обезпечителна заповед е издадена на основание определение № 523/06.08.2014г. по Ч.гр.д. № 530/2014г., потвърдено с определение № 788/26.11.2014г. по В.ч.гр.д. № 574/2014г., като производството по обжалването на определението на въззивния съд е прекратено с определение № 58/03.02.2015г. по Ч.гр.д. № 230/2015г. по описа на ВКС, І г.о.

Невярно е твърдението, отразено в протокола, че движимите вещи са „намерени в държане на длъжника“. Описът, изземването на паричните средства е извършено в офис на „Алианц банк България“ АД в гр. Добрич при следните обстоятелства - не е имало представител на ОД на МВР-Добрич, която е титуляр по договора на банкова касета; липса на прокурор; ДСИ е отворил сейфа с ключ, предоставен му от представител на ДАНС, какъвто не е споменат, нито в обезпечителната заповед, нито в постановлението на прокурора. След опис на съдържанието в сейфа, преброяване на парите, описани в обезпечителната заповед, в протокола е посочено, че ДСИ е „ иззел“ сумите, без да е посочено от кого ги е иззел и след това ги предал за пазене на взискателя по изп.дело – КОНПИ. Не е ясно от кого са иззети сумите, а те не са били в държане на ищците, а в държане на трето лице-ОД на МВР-Добрич и този факт изключва законността на изпълнителните действия.. Парите са били в държане на ОД на МВР-Добрич, обезпечителната мярка е запор на вземане, а не запор на пари и е следвало да се забрани на ОД на МВР-Добрич да се разпорежда с парите в полза на кредитора – ищците.

Двамата ДСИ са предали без правно основание на 13.10.2014г. сумата от 455 756 лв. на КОНПИ по допуснато обезпечение на бъдещите искове на КОНПИ и върху тази сума се дължи лихва в размер на 129 249.48 лв. , считано за периода от 13.10.2014г. /когато противозаконно са отнети от ищците паричните средства/ до 27.07.2017г. /когато е предявен иска/ .

Ищците са предявили частичен иск за сумата от 20000 лв. , част от сумата 129 249.48 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ от непозволено увреждане вследствие незаконосъобразни действия на ДСИ по изп.д. № 20143230402082 и по изп.д.№ 20143230403074 по описа на СИС при РС-Добрич, които са в размер на законната лихва върху сумата от 455 756 лв. за посочения период -13.10.2014г.-27.07.2017г..

б/. за възраженията на ответника - Министерство на правосъдието:

По изп.д. № 2082/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич:

Никъде в протокола за опис не е записано, че движимите вещи са „намерени в държане на длъжника“.

Разликата от 7.96 лв. е нормално да се получи при закръгляне на числата от превалутиране от евро и долари в лева.

По изп.дело № 3074/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич:

И по двете изп.дела № 2082/2014г. и № 3074/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич няма незаконосъобразно, противоправно и виновно извършено деяние на ДСИ; няма вредоносен резултат , няма причинно следствена връзка между твърдяните от ищеца вреди и изпълнителните действия на двамата ДСИ.

Не става ясно от твърденията в исковата молба , не се посочени и не са представени е доказателства как е определен претендирания размер на вреди. Няма доказателства за реално претърпени имуществени вреди от ищците.

Възражение за изтекла погасителна давност – 3-годишна погасителна давност, на осн. чл.111 б.“в“ от ЗЗД, тъй като по съществото си претенцията на ищците е за лихви за период от 13.10.2014г. до 27.07.2017г.;

в/. за възраженията на привлечените трети лица-помагачи на ответника МП : И.И.М. ***/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич и -М.Г.С.-***/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич:

- И.И.М. ***/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич:

В протокол от 13.10.2014г. по изп.д. № 2082/2014г. по описа на СИС при РСД е посочено, че намерените и описани парични средства се предават на КОНПИ в качеството на „пазач“, каквото искане е било направено с молба вх.№ 2964/09.09.2014г. Никъде в протокола не е вписано, че парите се предават на КОНПИ в качеството на „взискател“ за погасяване на парично задължение. Това действие на ДСИ е законосъобразно с оглед разпоредбата на чл.48 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, която е императивна, както и с оглед разпоредбата на чл.48 ал.3 от с.з.

Съдебният изпълнител е длъжен да изпълни обезпечителната заповед независимо от становището на длъжника по нея, предприетите от длъжника правни действия и/или наличието на други съдебни актове. На дата 28.07.2014г. е постановено определение № 93/28.07.2014г. по Ч.н.д. № 154/2014г. по описа на ОС-Силистра, но то не отменя с влязъл в сила съдебен акт определението на ОС-Добрич - определение № 484/18.07.2014г. по ч.гр.д. № 480/2014г. по описа на ОС-Добрич, с което е допуснато обезпечението. Съгласно чл. 38 ал.3 от ЗОПНПИ /отм./ и чл.41 ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, определението , с което се допуска налагане на обезпечителна мярка подлежи на незабавно изпълнение и налагането на запора се извършва незабавно. До влизане в сила на съдебен акт, с който се отменя допуснатата обезпечителна мярка съдебният изпълнител няма право да преустанови или да не изпълни обезпечението.

Твърдението на ищците, че към датата на провеждане на изп. действие не е имало основание за извършването му, тъй като определението на ОС-Добрич било отменено с определение по Ч.гр.д. № 455/2014г. на Ап.съд-Варна е неоснователно, тъй като към него момент все още определението на Ап.съд – варна не е влязло в законна сила. Затова законосъобразно ДСИ не е удовлетворил молбата на ищеца /вх.№ 3162/29.09.2014г./ за вдигане на запорите.

Законосъобразно след влизане в сила на съдебен акт, с който са отменени допуснатите обезпечителни мерки, ДСИ е изпратил съобщения за вдигане на запорите и е прекратил производството по изп.дело с постановление от 20.01.2015г., влязло в сила на 11.05.2015г., на осн. чл. 433 ал.1 т.4 от ГПК.

Неоснователно е твърдението на ищците, че след като наказателен състав на ОС-Силистра е постановил връщане на парични средства, то върху тях не могат да се налагат обезпечителни мерки. Връщането касае освобождаване на паричните средства като веществени доказателства по наказателното производство и е неотносимо към възможността за налагане на обезпечения по реда на ЗОПДНПИ /отм./ и ГПК.

Допустимо е да се запорират всякакви парични средства, независимо къде се намират, тъй като статутът /собствеността/ на тези средства не се променя с факта на изземването им по реда на НПК. Ищците не оспорват, а твърдят, че процесните банкноти са тяхна собственост, а само чия собственост са е релевантното обстоятелство за допускане на обезпечението.

Никъде в протокола за опис от 13.10.2014г. по изп.д. № 2082/2014г. не е изписано, че банкнотите са „намерени в държане на длъжника“.

Разликата от 7.96 лв. е малка и се формира при закръгляне на числата при превалутиране на долари и евро в лева.

Няма пряка причинна връзка между предприетите от ДСИ действия и евентуално причинена вреда на ищците. Няма никакъв съдебен акт, влязъл в законна сила, с който каквито и да било действия на ДСИ да са признати за незаконни.

По отношение на първоначално предявения иск – прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като изискуемостта е настъпила на 02.09.2011г., , а исковата молба е от 31.07.2017г. т.е. след изтичане на 5-годишната погасителна давност.

По отношение на обратния, регресния иск отговорността е отделна, а не солидарна между двамата ДСИ, тъй като има два протокола за опис от 13.10.2014г. по две отделни изп.дела и развитието по тях е различно , като изп.д. № 2082/2014г. е прекратено, а изп.дело № 3074/2014г. е висящо и към момента.

По отношения на обратния, регресния иск – неоснователно е твърдението на ищеца - МП, че извършените от ответника И.М. са извършени виновно, умишлено във вреда на увредените лица. Всички действия на ДСИ са законосъобразни , при стриктно спазване на императивно уредената процедура в ЗОПДНПИ /отм./ Няма влязъл в сила съдебен акт, с който действията на ДСИ И.М. да се признати за незаконосъобразни.

По отношение на обратния, регресния иск – прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като по същността си претендираната сума е начислена законна лихва за период от 13.10.2014г. до 27.07.2017г., а съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с кратката 3-годишна давност. Исковата молба по обратния иск е подадена на 31.07.2018г. т.е. след изтичане на 3-годишната погасителна давност, считано от 13.10.2014г.;

-М.Г.С.-***/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич:

По отношение на обратния, регресния иск отговорността е отделна, а не солидарна между двамата ДСИ, тъй като касае две отделни производства и всеки от двамата е действал отделно от и независимо от другия. Не е налице съпричиняване на вредоносен резултат, за да отговарят солидарно.;

Ищецът по първоначално предявения иск е подал жалба до ОС срещу всички изпълнителни действия, които се сочат и в исковата му молба, но жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, поради изтичане на преклузивния срок по чл.436 ГПК. Произнасяне по същество относно незаконност на изпълнителни действия е атакуване на влязъл в сила правораздавателен акт, който е породил правните си последици и инцидентното му установяване по повод на настоящото производство е недопустимо. На доказване подлежи не незаконосъобразност по същество, а факта на обявена по съответния ред незаконосъобразност на действията на ДСИ, за което доказателства не са сочени и представени от ищците.;

Не е посочено в исковата молба по първоначално предявения иск в какво се състои имуществената вреда и как точно е определен нейния размер. Няма сочени и представени доказателства как е формирана.

Ищците по първоначално предявения частичен иск за сумата от 10000 лв. претендират пропуснати ползи, но съгласно ТР № 3/2012г. от 12.12.2012г. пропусната полза следва да е реална, а не хипотетична вреда, като това предположение винаги следва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличение на имуществото, както пропускането на ползата да е единственото и пряко следствие от действията на причинителя.

Със ЗОПДНПИ /в сила от 19.11.2012г. и отменен от 23.01.2018г./ е предвиден специален ред за изпълнение на допуснатите в полза на КОНПИ обезпечителни мерки, както по отношение на движението на делото, така и по отношение на предмета на обезпечение и оставянето му на отговорно пазене. По силата на чл.39 ал.2 от с.з. допуснатата обезпечителна мярка обхваща и плодовете на запорираните вещи в т.ч. и гражданските плодове, каквато е и законната лихва. Ето защо длъжникът няма отделно право да се разпорежда с плодовете на вещта. От датата на изземване на сумата на 13.10.2014г., съхраняване в сейф № 34 , същата е предадена на КОНПИ – за влагане в нарочна банкова сметка, ***жата на добър стопанин и да дава сметка за приходите и разходите за съхранение. Съгл. Чл.471 ГПК. В този смисъл от съществено значение за спора е дали за времето от изземването до завеждане на настоящия иск /13.10.2014г. – 27.07.2017г./ върху паричните средства са текли лихви. Запорът няма транслативно действие, не е прехвърлена собствеността върху паричните средства в.ч. и върху плодовете от тях, които още са в патримониума на ищците, но под действието на обезпечението същите нямат властта да се разпореждат с тях, с лихвите. С оглед на това не е настъпило увреждане в имуществената сфера на ищците и обезщетение не им се следва.

В първото по делото заседание, когато е обявен доклада по делото и същевременно приключи съдебното дирене и е даден ход на устните състезания – 30.09.2020г., ищците редовно уведомени не се явиха лично и нямат в това заседание упълномощен процесуален представител; ответникът – Прокуратура на Република България се представлява от упълномощения юрк. Е.З., която поддържа писмения отговор и моли да се отхвърли иска като неоснователен; ответникът – Министерство на правосъдието се представлява от упълномощения юрк. С.Т., която поддържа писмения отговор и моли да се отхвърлят исковете като неоснователни; третите лица – помагачи - ДСИ при РС-Добрич – И.И.М. и М.Г.С. не се явиха лично и нямат в това заседание упълномощен процесуален представител. В указания от съда срок постъпиха писмени бележки от ответника – Прокуратура на Република България чрез пълномощника юрк. З.. След изтичане на дадения на ищците срок за писмена защита постъпи такава от пълномощника им – а.. А. и след изтичане на дадения на ответника-министерство на правосъдието срок постъпиха писмени бележки от пълномощника –ст.юрк. Т..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

По предявения иск против Прокуратура на Република България:

Няма спор, че ищците Д.Е.К. и А.Ж.К. са съпрузи от 2007г. Видно от приложените писмени доказателства към адм.д. № 158/2017г. по описа на Адм.съд-Силистра, на 02.09.2011г. е извършено претърсване и изземване в къщата им в гр. К., за което е съставен Протокол за претърсване и изземване по реда на чл.161 ал.2 от НПК – извършено в неотложен случай, тъй като това е единствената възможност за събиране на доказателства, имащи значение за досъдебното производство № 50/2010г. по описа на ТЗ-БОП-Добрич. Протоколът е подписан освен от разследващия полицай в ТЗ-БОП, от поемните лица и присъствалите двама съпрузи Д. и А. К., както и от експерт при НТЛ при РУП-К.. Претърсването и изземването е приключило в 12.45 ч. и още в същия ден на 02.09.2011г. в 16.55 ч. е одобрено от съдия при РС-Добрич, съгласно разпоредбата на чл.161 ал.2 от НПК. В протокола за претърсване и изземване от 02.09.2011г. са подробно описани всички иззети движими вещи в т.ч. и пари-описани по бр. банкноти и номинал, като няма спор , че сумата е в размер на 238 828 лв. Видно от Протокол за доброволно предаване от 02.09.2011г. Д.Е.К. е предал доброволно на разследващ полицай при ТЗ-БОП-Варна, на осн. чл.109, чл.110 и чл.159 от НПК, в салон на „Банка ДСК“-К., определен брой банкноти в евро, съхранявани в „Банка ДСК“, преброени и запечатани в присъствие на предаващият ги, които могат да имат значение за ДП № 50/2010г. по описа на ТЗ-БОП-Добрич, като няма спор, че сумата е в размер на общо 216 928 лв. По силата на чл.109 от НК като веществени доказателства се събират и проверяват не само предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, а и както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.

С постановление за привличане на обвиняем от 03.09.2011г. разследващ полицай от ПЗ-БОП-Добрич по досъдебно производство № 50/2010г. повдигнал на Д.Е.К. – Началник отдел „ТСУ“ при Община К., обвинение в извършване на престъпление по чл.282 ал.1 във вр. чл.283а т.1 във вр. чл.26 от НК. От приложените писмени доказателства към гр.д. № 394/2017г. по описа на ОС-Добрич се установи, че с Присъда № 66/14.07.2015г. по НОХД № 531/2014г. по описа на ОС-Варна, Д.Е.К. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.282 ал.2 във вр. ал.1 НК във вр.чл.26 НК , както и за престъпление по чл.311 ал.1 във вр. чл.26 НК . С присъда № 16/11.11.2016г. по ВНОХД № 393/2016г. по описа на Ап.съд-Варна, същият подсъдим е оправдан за извършване на престъпление по чл.311 ал.1 във вр.- чл.26 от НК. Съгласно чл.282 ал.1 от НК - Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация. А съгласно чл.282 ал.2 - Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

В периода от 02.09.2011г. когато е било извършено претърсване, изземване и доброволно предаване на пари до 28.07.2014г., първият ищец Д.К. многократно е подавал молби до Окръжна прокуратура-Добрич за връщане на иззети движими вещи и пари, както и доброволно предадени пари и при постановен отказ от страна на прокуратурата, при обжалване, същият е потвърждаван от съда, както следва напр.: 1. с постановление от 13.09.2011г. на ОП-Добрич е отказано връщане на движими вещи и на 40250 лв., като с определение от 11.10.2011г. ОС-Добрич потвърждава отказа; 2. с постановление от 07.10.2011г. на ОП-Добрич е отказано връщане на движими вещи, иззети на 02.09.2011г., като с определение от 03.11.2011г. ОС-Добрич потвърждава отказа; 3. с постановление от 14.06.2012г. на ОП-Добрич е отказано връщане на 40250 лв. и с определение от 25.06.2012г. ОС-Добрич потвърждава отказа; 4.с постановление от 11.07.2012г. ОП-Добрич е отказано връщане на 40250 лв. , необжалвано; 5. с постановление от 21.08.2012г. ОП-Добрич отказва връщане на иззетите с протокол за претърсване и изземване от 02.09.2011г. и с протокол за доброволно предаване от 02.09.2011г. приобщени като веществени доказателства по делото парични средства и с определение от 27.08.2012г. ОС-Добрич потвърждава отказа; 6. с постановление от 19.11.2012г. на ОП-Добрич е отказано връщане на иззетите и доброволно предадени на 02.09.2011г. парични средства; 7. С постановление от 08.03.2013г. на ОП-Добрич е отказано връщането на парични средства в размер на 40250 лв.; 8. с постановление от 26.04.2013г. от Софийска градска прокуратура не се разрешава на разследващия орган да върне на Д.К. веществено доказателства-40450 лв., 201 900 евро, 1000 щатски долари, преди приключване на наказателното производство. ; 9. с постановление от 17.06.2014г. на ОП-Силистра е отказано връщане на иззетите с протокол за претърсване и изземване и за доброволно предаване от 02.09.2011г. като веществени доказателства по делото парични средства и документи. С определение № 93/28.07.2014г. по ЧНД № 154/2014г. на ОС-Силистра се отменя последното посочено постановление от 17.06.2014г. на ОП-Силистра и се връща на Д.К. иззетите и доброволно предадени парични средства, подробно описани по ДП №8/2012г. на ОП-Добрич и ДП № 50/2010г. и ЧНД № 331/2012г. на ОС-Добрич, в размер на 40 250 лв., 201 700 евро и 1000 долара. Това определение е окончателно. Във визираното определение не се сочи, че тези парични средства не са веществени доказателства, а че връщането им няма да затрудни изясняването на обективната истина по делото. Видно от молбата на К. *** ; жалбата му от 13.07.2012г. до ОС-Добрич; жалбата му от 21.08.2012г. до ОС-Добрич ; жалбата му от 21.11.2012г. до ОС-Добрич и др., същият сочи, че иззетите и доброволно предадени парични средства не са негови и че както той така и всички заинтересувани лица искали от ОП-Добрич тяхното освобождаване, но получили постановления за отказ и че различни суми са собственост на „Андреев строй“ ООД -158 750 евро; „Же-Де-2006“ ЕООД-7127.47 лв. , майка му В.А.Т. – 9000 евро; тъст му Ж.З.Б.-12500 евро; съпругата му А.Ж.К.- 7500 евро и 1000 щ.долари; „А.-2007“ ЕООД-20046.21 лв.; негови, на Д.К.-20204 лв./по жалба от 21.112012г. ; или 40250 лв. по жалба от 21.08.2012г. ; или 25404 лв. + 7022 евро по молба от 08.04.2013г. до СГП/.

Няма спор между страните по настоящото дело, че не са незабавно върнати на ищеца К. паричните суми, за които ОС-Силистра е постановил връщането им с определение № 93/28.07.2014г., затова и с молба № 86/14 от 05.08.2014г. същият иска от ОСл.О при ОП-Силистра връщането им.

Междувременно с определение № 484/18.07.2014г. по Ч.гр.д. № 480/2014г. на ОС-Добрич, на осн. чл. 390 ал.1 ГПК във вр. чл.37 ал.1 от ЗОПДНПИ е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КОНПИ срещу Д.Е.К., А.Ж.К., В.А.Т., „Андреев строй“ ООД, „Же-Де-2006“ ЕООД с цена на иска 4 933 158.61 лв., чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, запори на дружествени дялове и вземания, както и запор на парични средства лева, евро и щатски долари, в общ размер на 238 828 лв., иззети с Протокол за претърсване и изземване от 02.09.2011г. по ДП СЗ-71/2013г. Определението подлежи на обжалване и то е обжалвано от К., но съгласно чл. 396 ал.3 от ГПК – определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалване с частна жалба. Още повече, че определението за допускане на обезпечение № 484/18.07.2014г. предхождащо по време определение № 93/28.07.2014г. по ЧНД № 154/2014г. на ОС-Силистра и към него момент не е имало съдебен акт за връщане на паричните суми.

С определение № 523/06.08.2014г. по Ч.гр.д. № 530/2014г. ОС-Добрич, на осн. чл.30 ГПК във вр. чл.37 и сл. От ЗОПДНПИ допуска обезпечение на бъдещ иск на КОНПИ срещу Д.Е.К., А.Ж.К., В.А.Т., „Андреев строй“ ООД, „Же-Де-2006“ ЕООД с цена на иска 5 150 086.61 лв. чрез запор върху парични средства в размер на 216 928 лв., съхранени в сейф № 34 в „Алианц банк България“ АД-клон Добрич съгласно договор за наем на сейф между банката и ОД на МВР-Добрич. От мотивите към определението се изясни, че това са паричните средства доброволно предадени от К. на 02.09.2011г. Съгласно чл. 396 ал.3 от ГПК – определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалване с частна жалба. Няма данни това определение за допускане на обезпечение да е обжалвано пред Ап.съд-Варна от К., но същият е искал от ОП-Силистра да му бъдат върнати паричните средства в размер на 216 928 лв. С постановление от 12.08.2014г. от ОП-Силистра е отказано връщане на посочените парични средства, като с определение № 108/27.08.2014г. на ОС-Силистра същото е отменено.

Ищецът с молба до ОП-Силистра е искал отново връщане на паричните средства, приети като веществени доказателства по досъдебното производство, мотивирайки се с двете съдебни определения – от 28.07.2014г. и от 27.08.2014г. Същият е уведомен с писмо изх.№ 256/25.09.2014г. от ОП-Силистра, че веднага ще му бъдат върнати веществените доказателства, след представянето на доказателства в т.ч. и от съдебния изпълнител, че са вдигнати запорите, наложени с посочените определения от 18.07.2014г. и от 06.08.2014г.

По предявените искове против Министерство на правосъдието:

Няма спор по делото, че И.И.М. и М.Г.С.-Н. са държавни съдебни изпълнители при РС-Силистра, назначени по трудово правоотношение от министъра на правосъдието.

Изп.дело № 2082/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич с докладчик ДСИ И.М. е образувано на 21.07.2014г. по молба на КОНПИ-ТД-Варна с приложена обезпечителна заповед от 18.07.2014г., издадена въз основа на определение № 484/18.07.2014г. по Ч.гр.д. № 480/2014г. на ОС-Добрич. Запорното съобщение за налагане на обезпечителна мярка е връчено на СГП на 28.07.2014г. /л.182 и 237 по изп.дело/ и на ОП-Силистра - на 04.08.2014г. /л.227 и 286/ , на ДАНС-Добрич – на 30.07.2014г. /л.224/. От приложения по изп.дело № 2082/2014г. протокол за опис на движимо имущество от 13.10.2014г. е видно, че в присъствие на ответници Д. и А. К., Д.С.– упълномощен представител, ст.инспектор на КОНПИ-ТД-Варна, И.И. – представител на ДАНС, Д.М.-а.. на банката „Алианц България“ и М.Н.-следовател,представлява ОП-Добрич, Г. Г.-представител на КОНПИ, К. К. –директор на банка „Алианц България“, клон Добрич и а.. Г.А., е отворен сейф № 34, в който се съхраняват иззети с Протокол за претърсване и изземване от 02.09.2011г. по досъдебно производство ДП-СЗ-71/2013г. пари в размер на 238 828 лв., като ДСИ М. ги е описал по брой банкноти и номинал, като е установил, че паричните средства са в размер на 236 685.96 лв., а не както е записано в обезпечителната заповед т.е. с 2142.04 лв. по-малко. Описът на движими вещи е извършен на осн. чл.400 ал.1 ГПК и на осн. чл.470 ал.1 ГПК са предаден за пазене на взискателя, а това е ищец по бъдещия иск – КОНПИ чрез упълномощения му представител. Допълнително ДСИ е описал, иззел и предал за пазене банкноти с номинал по 50 лв. на обща стойност 2150 лв. Никъде в протокола за опис на движими вещи от 13.10.2014г. по изп.д. № 2082/2014г. не е записано, че движимите вещи са „намерени в държане на длъжника“, каквото твърдение имат ищците по настоящото дело.

Първият ищец по настоящото дело Д.К. е подал лично до ДСИ по изп.д. № 2082/2014г. молба с Вх.№ 3162/29.09.2014г. , с която моли на осн. чл.245 ал.2 от ГПК да бъде спряно изпълнението по посоченото изпълнително дело, тъй като с определение № 550/16.09.2014г. на Ап.съд-Варна е обезсилено определението за допускане на обезпечение. ДСИ оставил молбата без уважение, тъй като липсва законово основание за спиране на производството. ДСИ напълно законосъобразно не е уважил молбата, доколкото визираната разпоредба по чл.245 ал.2 от ГПК касае спиране на предварително изпълнение, което е съвсем различно от обезпечение, затова и нормативната му уредба е в глава 18 „Решаване на делата“, раздел ІІ „Отсрочване и разсрочване на изпълнението. Предварително изпълнение.“, за разлика от глава 34 „Допускане на обезпечението“ и съответно глава 38 „Започване, спиране и прекратяване на изпълнението“, а освен това към него момент визираното определение на Ап.съд – Варна не е било влязло в сила.

От приложеното изп.дело № 2082/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич се установи, че подадената от Д. и А. К. чрез пълномощника им а.. А. жалба с Вх.рег.№ 3517/23.10.2014г. чрез ДСИ при РС-Добрич до Окръжен съд – Добрич, против действията на ДСИ при описа на движими вещи на 13.10.2014г. , е оттеглена от жалбоподателите лично с молба Вх.рег.№ 4245/08.12.2014г., като молят жалбата да не се администрира, да не се изпраща до ОС и не искат възстановяване на внесените държавни такси. ДСИ М. по визираното изп.дело е изпълнил своите служебни задължения по чл.41 ал.2 предлож.2 от ЗОПДНПИ /Обн., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г. – отменен ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г./, а именно: налагането на запора се извършва незабавно, и чл.48 ал.3 от същия закон, а именно -запор може да се наложи и върху всички видове вещи, вложени в трезори или касети, както и върху суми, предоставени за доверително управление от ответника по обезпечението. Във връзка с описа на движими вещи от 13.10.2014г. по изп.д. № 2082/2014г. и по изп.дело № 3074/2014г. Д. и А. К. подали жалба, и до министъра на правосъдието /Рег.№ 94-Д-247 от 04.11.2014г./, и до Главния прокурор, като с молба лично от тях, постъпила на 23.12.2014г. в РС-Добрич те оттеглили жалбата си. С определение № 550/16.09.2014г. по Въз.ч.гр.д. № 455/2014г. по описа на Ап.съд-Варна е обезсилено определението, с което е допуснато обезпечението - определение № 484/18.07.2014г. по Ч.гр.д. № 480/2014г. на ОС-Добрич и делото е изпратено по компетентност на ОС-Варна. С влязло в сила на 26.11.2014г. определение № 652/26.11.2014г. по Ч.гр.д. № 6750/2014г. по описа на ВКС, ГК, І о., е потвърдено определение № 550/16.09.2014г. по Въз.ч.гр.д. № 455/2014г. по описа на Ап.съд-Варна. По молба от КОНПИ от 19.01.2015г. до ДСИ М., ведно с приложените визирани по-горе определения на Ап.съд –Варна и на ВКС, с постановление от 20.01.2015г. , на осн. чл.433 ал.1 т.4 от ГПК /“с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителен лист“/ ДСИ е прекратил изп.д. № 2082/2014г. и е вдигнал наложения запор в размер на 238 828 лв. , иззети с протокол за претърсване и изземване е от 02.09.2011г. по ДП СЗ-71/2013г.

Изп.дело № 3074/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич с докладчик ДСИ М.С. е образувано на 07.08.2014г. по молба на КОНПИ-ТД-Варна с приложена обезпечителна заповед от 06.08.2014г., издадена въз основа на определение № 523/06.08.2014г. по Ч.гр.д. № 530/2014г. на ОС-Добрич. Запорно съобщение за налагане на обезпечителна мярка е изпратено на ОП-Силистра и връчено на 11.08.2014г. /л.10 по изп.дело/ и на ОД на МВР е изпратено и връчено на 11.08.2014г. /л.11/. От приложения по изп.дело № 3074/2014г. протокол за опис на движимо имущество от 13.10.2014г. е видно, че в присъствие на длъжници Д. и А. К., Д.С.– упълномощен представител, ст.инспектор на КОНПИ-ТД-Варна, И. Д. /И./– представител на ДАНС, М.Н. А.-представител на ОП-Добрич; Г. Г.-представител на КОНПИ, К. К. –директор на банка „Алианц България“, клон Добрич и а.. Г.А., е отворен сейф № 34, където са открити парични средства в размер на 216 882.46 лв., като ДСИ С. ги е описала по брой банкноти и номинал и левовата равностойност е изчислена по курса на еврото на БНБ. Описаните движими вещи са предадени за пазене на взискателя, като пазач, а това е ищец по бъдещия иск – КОНПИ чрез упълномощения му представител.

От приложеното изп.дело № 3074/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич се установи, че подадената от Д. и А. К. чрез пълномощника им а.. А. жалба с Вх.рег.№ 3518/23.10.2014г. чрез ДСИ при РС-Добрич до Окръжен съд – Добрич, против действията на ДСИ при описа на движими вещи на 13.10.2014г. , е оставена без разглеждане – с определение № 120/30.01.2015г. по В.ч.гр.д. № 71/2015г. по описа на ОС-Добрич, като процесуално недопустима, тъй като обжалваните действия не попадат сред изчерпателно изброените в чл.435 ал.2 от ГПК и още, тъй като е просрочена. Във връзка с описа на движими вещи от 13.10.2014г., както по изп.д. № 2082/2014г. , така и и по изп.дело № 3074/2014г. , Д. и А. К. подали жалба, и до министъра на правосъдието /Рег.№ 94-Д-247 от 04.11.2014г./, и до Главния прокурор, като с молба лично от тях, постъпила на 23.12.2014г. в РС-Добрич те оттеглили жалбата си.

Няма данни ищците по настоящото дело да са обжалвали по реда на чл.396 ГПК определение № 523/06.08.2014г. по Ч.гр.д. № 530/2014г. на ОС-Добрич, с което е допуснато обезпечение и въз основа на издадената по него обезпечителна заповед е започнало изп.дело № 3074/2014г., така както е било обжалвано определение № 484/18.07.2014г. по Ч.гр.д. № 480/2014г. на ОС-Добрич.

И по двете изп.дела № 2082/14г. и № 3074/14г. описът на движими вещи е бил насрочен по-рано – за 19.09.2014г., но не е бил извършен, тъй като Д.К. не е бил редовно уведомен – не е била върната разписката за уведомяването му. За насрочване на описи по двете изпълнителни дела за 13.10.2014г. двамата ДСИ са се съобразили с най-ранната възможна дата по молбата на К. – Вх.рег.№3138/25.09.2014г. да не се насрочва опис в периода от 03.10. до 10.10.2014г., тъй като е на планирана почивка в Турция, която е заплатена много преди това и най-добре да се насрочи за седмицата след 13.10.2014г., за да може да присъства лично.

Съгласно представеното по настоящото дело удостоверение изх.№ 7940/07.06.2019г., изд. от КПКОНПИ-ТД-Варна /л.89/, въз основа на определение № 484/18.07.2014г. и издадената съответно обезпечителна заповед от ОС-Добрич е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КПКОНПИ, като част от наложените обезпечителни мерки включва и запор на парични средства на обща стойност 455 756 лв.Паричните средства се съхраняват в сейф № 434 в Обществен трезор на „Централна кооперативна банка“ АД, клон Варна, съгласно договор № 80810НК-АА-0498 за наем на сейф, сключен между банката и Комисията на 08.09.2014г. ОС-Варна е сезиран с искане от КПКОНПИ-София по чл.74 ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ от Д.Е.К. и А.Ж.К. с цена на иска 4 257 487.99 лв. Образуваното гр.д. № 2469/2016г. по описа на ОС-Варна към момента не е приключило. Описаните парични средства са предмет на отнемане в полза на държавата по посоченото гр.д. № 2469/2016г. по описа на ОС-Варна. Паричните средства са съхранени в брой в банковия трезор и върху тях не са начислявани лихви.

Съобразявайки установената фактическа обстановка от писмените доказателства, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения против ответниците: Прокуратура на Република България и Министерство на правосъдието - осъдителен частичен иск - да заплатят солидарно сумата от 10000 лв. /Десет хиляди лева/ - част от сума от 455 756 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /претърпяна загуба/ от непозволено увреждане вследствие на действия на РП-Добрич и ДСИ при РС-Добрич във връзка с предаване на същата сума от 455 756 лв. на КОНПИ:

Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата. В тази насока: Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС; Решение № 104 от 15.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5422/2013 г., III г. о.

Претърпените вреди и пропуснати ползи от предварително производство, което е надхвърлило установените срокове по НПК и когато е липсвала необходимост от изземване и задържане на вещ като веществено доказателство, подлежат на обезщетяване по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. / Решение № 465 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1794/2010 г., IV г. о., ГК/.

Органът, който назначава съдия-изпълнителите и с когото те са в трудови правоотношения, е Министерството на правосъдието. То следва да носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от действия на съдия-изпълнител. Отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. /Решение № 429 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 936/2008 г., III г. о., ГК/.

За да се ангажира отговорността за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД по делото следва чрез пълно и главно доказване ищецът да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: причинени вреди, виновни и противоправни действия на служители на ответника при изпълнение на служебните им задължения или бездействия, наличие на причинна връзка между противоправните действия или бездействия и причинените вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл Решение № 565 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 94/2008 г., III г. о; Решение № 739 от 6.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1307/2008 г., III г. о.; Решение № 2936 от 28.02.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2229/2004 г., IV о.; Решение № Т-467 от 27.10.2010 г. на САС по т. д. № 243/2010 г., ТО/.

Според ищците отнемането на парите на 02.09.2011г. е конкретното увреждащо действие. Както се установи по-горе една част от паричните средства са иззети с протокол за претърсване и изземване , одобрен от съдия, на 02.09.2011г., а друга част са доброволно предадени на същата дата. Ищците твърдят, че противоправността на действията на прокурора произтича от това, че наказателното производство не е приключило в разумен срок; нарушени са разпоредбите на чл.110 ал.5 НПК; чл. 113 НПК; прокурорът не е изпълнил определение № 93/28.07.2014г. по ч.н.д. № 154/2014г. на ОС-Силистра. По настоящото дело се установи безспорно, че на първия ищец му е повдигнато обвинение на 03.09.2011г. и с влязла в сила на 15.09.2016г. присъда № 66/14.07.2015г. е осъден за престъпление по чл.282 ал.2 във вр. ал.1 във вр. чл.26 НК. Започнало е като ДП № 50/2010г. по описа на ТЗ –БОП-Добрич, след това е водено ДП № СЗ-71/2013г. , пр.пр.№ 1991/2013г. по описа на СГП-СЗ“ПКФДИ“, но така представените и приложени писмени доказателства не са достатъчни и от тях не е несъмнено установено как се е движило, какви действия са извършвани в наказателното производство, поради което не може да се приеме за категорично доказано, че то не е водено и приключило в разумен срок.

Иззетите при претърсване и доброволно предадени от първия ищец парични средства са приети като веществени доказателства в наказателното производство. По силата на чл.109 НПК , като веществени доказателства се събират и проверяват освен предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, така и и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Съгласно чл.110 ал.5 НПК парите и другите ценности се предават за пазене в търговска банка, обслужваща държавния бюджет, или в Българската народна банка. Това могат да бъдат различни търговски банки, обслужващи бюджетни сметки към държавния бюджет, по силата на § 24 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2004г. и ДДС № 08/10.02.2004г. на Дирекция „Държавно съкровище“ към Министерство на финансите и № 91СМ-0052/12.02.2004г. на БНБ. Съдът се придържа към практиката по чл.290 ГПК /напр. Решение № 136 от 27.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 501/2019 г., III г. о./ според която в хипотеза на предприети от страна на компетентните органи действия по реда на чл. 109-113 НПК, противоправност би било възможно да е налице например когато: 1. вещите определени като веществено доказателство не са свързани с престъплението, предмет на образуваното наказателно производство, т. е. за тях не е налице нито едно от следните изброени условия - не са предназначени, или не са послужили за извършване на престъплението, или върху тях няма следи от престъплението, или не са били предмет на престъплението, както и по никакъв начин не могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, 2. постановен е отказ на прокурора за връщане на вещта, иззета като веществено доказателство, без същият да е обоснован със затруднение на разкриването на обективната истина и без вещта да е предмет на административно нарушение, 3. обосновано е задържането на определена вещ като веществено доказателство с наличие на възникнал спор по смисъла на чл. 113 НПК за право върху същата вещ, подлежащ на разглеждане по реда на ГПК, без такъв да е налице или спор е налице, но той е възникнал преди, а не след образуване на наказателното производство. При липса на заявен спор, основанието за задържането на вещ, собственост на трето лице е незаконосъобразно /вж. решение по гр. д. № 4171/2014 г. на І г. о. /; 4. органите на предварителното производство не са изпълнили задължението си да съхранят и опазят иззетите веществени доказателства до приключване на наказателното производство или не са изпълнили задължението си да върнат на лицето, от което са иззети вещите след прекратяване на образуваното производство. В конкретния случай, както се установи по-горе, ищецът неколкократно е искал връщане на паричните средства, приети като веществени доказателства по делото, преди приключване на наказателното производство, като прокурорът , и от ОП-Добрич , и от СГП, е постановявал отказ и тези постановления за отказ когато са обжалвани са били потвърждавани при упражнен съдебен контрол със съответното определение на ОС-Добрич. Отказите на прокурора за връщане на първия ищец на паричните средства, приети като веществени доказателства, са мотивирани най-вече с необходимостта за изясняване на произхода им и размера на облагата , набавяна за него или другиго, с оглед разкриване на обективната истина, и в тази връзка са предприетите съдебни счетоводни експертизи и данъчни ревизии. Не без значение е и обстоятелството, че в своите молба и жалби , самият ищец сочи, че иззетите и доброволно предадени парични средства не са негови и че както той така и всички заинтересувани лица искали от ОП-Добрич тяхното освобождаване, но получили постановления за отказ и че различни суми са собственост на различни юридически лица – търговци и различни физически лица, а отделно, че за своите собствени пари той сочи различни по размер суми. Пазенето на веществените доказателства по делото или на местата, където са оставени за съхранение, по правило трае докато завърши наказателното производство – чл. 111, ал. 1 НПК, когато се връщат на правоимащите, от които са били отнети. Преди да е приключило досъдебното производство, прокурорът може да разреши на основание чл. 111, ал. 2 НПК предметите, иззети като веществени доказателства да бъдат върнати на правоимащите, от които са били отнети. Не е задължително правоимащото лице да е собственикът на вещите, достатъчно е да е упражнявал фактическата власт върху вещите на правно основание /вещно или облигационно/ към момента на изземването им. В случай, че възникне спор за право, относно всякакви имуществени права, които са свързани с упражняването на фактическа власт върху вещите – чл. 113 НПК, вещта, иззета като веществено доказателство, се пази докато решението на гражданския съд влезе в сила. За прилагането от прокурора в производство по чл. 111, ал. 2 НПК на разпоредбата на чл. 113 НПК не трябва да е налице висящо производство пред съда, за да се приеме, че е налице спор за право относно собствеността на вещта, а е достатъчно да са налице претенции на две или повече лица за връщането й. В този смисъл- Тълкувателно решение № 2 от 12.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСНК; Решение № 137 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2957/2017 г., III г. о. Съобразявайки изложеното, съдът счита, че постановените откази за връщане на веществените доказателства преди приключване на наказателното производство, които са и потвърдени от съда, не обективират противоправност в поведението на прокурора.

Противоправно и виновно е бездействието на прокурора за връщане на иззетите и доброволно предадени парични средства в размер на 40250 лв., 201700 евро и 1000 долара, след като постановлението му за отказ за връщането им от 17.06.2014г. по ДП № 18/2014г. на ОП-Силистра е отменено с влязло в сила на 28.07.2014г. определение № 93/28.07.2014г. по ч.н.д. № 154/2014г. на ОС-Силистра. Съгласно чл. 413 ал.1 от НПК, влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания на съда са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Не само, че не е предприето връщане на веществените доказателства по ДП № 18/2014г. по описа на ОСл.О-Силистра, въз основа на влезлия в сила съдебен акт, но с ново постановление от 12.08.2014г. ОП-Силистра отново отказва връщането им, като последното е отменено в хода на съдебния контрол с определение № 108/27.08.2014г. по ч.н.д. № 197/2014г. на ОС-Силистра.

Причинената имуществена вреда като претърпяна загуба за ищците е самото засягане, накърняване на право на собственост и съответно ограничаване на разпореждане с паричните средства, приети като веществени доказателства по наказателното дело при незаконосъобразен отказ за връщането им. Размерът на тази вреда, предвид заявяваните претенции на други лица в наказателното производство при изясняване на произхода им, не е установен чрез пълно и главно доказване от ищците. Не е доказана и пряка причинна връзка между противоправно бездействие на прокурора и вредите, доколкото още преди отмяната на 28.07.2014г. на отказа за връщане на паричните средства е допуснато обезпечение.

Дори и претенцията да е за имуществена вреда, изразяваща се в пропусната полза, също не е доказана. Съгласно ТР № 3 от 12.12.2012 г. по т. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС - пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Предположението за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението, следва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно му настъпване. В случая подобно доказване от страна на ищците не е осъществено. Ищците не доказаха какви благоприятни имуществени последици те са пропуснали, ако процесните парични средства не са били отнети или същите са им били правомерно върнати.

ДСИ по Изп.дело № 2082/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич е извършил опис на движимо имущество на 13.10.2014г. в изпълнение на обезпечителна заповед от 18.07.2014г., издадена въз основа на определение № 484/18.07.2014г. по Ч.гр.д. № 480/2014г. на ОС-Добрич. ДСИ по Изп.дело № 3074/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич е извършил опис на движимо имущество на 13.10.2014г. в изпълнение на обезпечителна заповед от 06.08.2014г., издадена въз основа на определение № 523/06.08.2014г. по Ч.гр.д. № 530/2014г. на ОС-Добрич. Според ищците извършването на описи на движимо имущество по посочените обезпечителни заповеди са действия на ДСИ, които ги увреждат. Факт е, че към момента на издаване на първата обезпечителна заповед от 18.07.2014г. все още не е съществувало цитираното по-горе определение № 93/28.07.2014г. Но дори и към момента на издаване на втората обезпечителна заповед – от 06.08.2014г. вече да е било постановено определението от 28.07.2014г. за отмяна на отказа на прокуратурата за връщане на паричните средства, които са веществени доказателства съдебният изпълнител е длъжен да изпълни заповедта. Не е в правомощията на ДСИ да спира изпълнението по обезпечителна заповед /арг. от чл.396 ал.3 от ГПК/, нито да го прекратява при липса на законовите предпоставки за това /арг. от чл.433 ал.1 ГПК/. Абсолютно законосъобразно двамата ДСИ са изпълнили служебните си задължения по чл.400 ал.1 от ГПК. Съгласно визираната разпоредба налагането на запора са извършва незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съда. Не е във властта на ДСИ да преценява или да редактира диспозитива на обезпечителната заповед, издадена от съда. Право на ответниците по бъдещия иск е да обжалват определението на съда по допускане на обезпечението, по реда на чл.396 ал.1 от ГПК, което и те –ищците по настоящото дело са упражнили по отношение на първата обезпечителна заповед. Преценката за това дали определението по допускане на обезпечението е недопустимо или е неправилно и пр. е в правомощията на въззивната инстанция при инстанционния контрол. ДСИ са извършили изпълнителните действия по налагане на запор и опис на движимо имущество, съобразно разпоредбите на чл.38 ал.3, чл. 43 ал.1-3 и чл.48 ал.1 и ал.3 от ЗОПДНПИ /обн.2012г. и отм.2018г./ Разликата в паричните суми се дължи на закръглянето при превалутиране между тях. Не са доказани неправомерни действия или бездействия на ДСИ по въпросните изпълнителни дела, от които да е настъпило увреждане за ищците. Съображенията, изложени по-горе за недоказани имуществени вреди като претърпяна загуба и пропусната полза и причинна връзка се отнасят също в пълна степен и тук.

Тези изводи налагат отхвърляне на иска, предявен против ответниците: Прокуратура на Република България и Министерство на правосъдието за заплащане солидарно на сумата от 10000 лв. като частичен , целия за сума от 455 756 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /претърпяна загуба/ от непозволено увреждане вследствие на действия на РП-Добрич и ДСИ при РС-Добрич във връзка с предаване на същата сума от 455 756 лв. на КОНПИ.

Същият иск е неоснователен и на друго основание. Ищците претендират заплащане на обезщетение за имуществени вреди от деня на изземването, отнемането им - 02.09.2011г. И двамата ответници направиха възражение за изтекла погасителна давност. Исковата молба, с която е предявен искът е подадена на 31.07.2017г. /дата на пощенското клеймо – 28.07.2017г./ - по гр.д. № 158/2017г. на Адм.съд-Силистра. В уточняваща молба до ОС-Добрич от 06.11.2017г. /дата на пощенското клеймо – 01.11.2017г./ - по гр.д. № 394/2017г. по описа на ОС-Добрич /л.14-15/ ищците отново подчертават, че претенцията е за солидарно заплащане на сумата от 10000 лв., представляваща част от незаконно иззетата на 02.09.2011г. сума от 455 756 лв. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл.114 ал.1 ЗЗД/. В този смисъл общата петгодишна давност е изтекла на 02.09.2016г. и вземането на ищците е погасено преди предявяване на иска. Ето защо следва да се отхвърли като неоснователен.

По предявения против ответник: Министерство на правосъдието - осъдителен частичен иск за сумата в размер на 20000 лв. /Двадесет хиляди лева/ - част от сумата 129 249.48 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 455 756 лв. за периода от 13.10.2014г. до 27.07.2017г., която е била предадена незаконно на КОНПИ от ДСИ по изп.д. № 20143230402082 и по изп.д.№ 20143230403074 по описа на СИС при РС-Добрич: Претенцията е за акцесорно вземане – за законна лихва за забава върху главното вземане, което е цялото в размер на 455 756 лв. , от което е претендирано като частичен иск 10 000 лв. Няма писмени доказателства или заключение на съдебна счетоводна експертиза за установяване размера на законната лихва за забава в посочения период. Отделно от това съгласно чл.119 от ЗЗД, с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Дори и само на това основание, че главният иск е неоснователен, следва да се отхвърли и акцесорният иск за законната лихва за забава.

По разноските: С оглед изхода на спора и на осн. чл.78 ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноски в пълен размер , тъй като исковете се отхвърлят изцяло. По силата на чл.78 ал.10 от ГПК на третите лица-помагачи на ответната страна не се присъждат разноски. Двамата ответници – Прокуратура на Република България и Министерство на правосъдието са юридически лица, защитавани от юрисконсулти, които след подаване на писмените отговори са участвали и в двете открити съдебни заседания и са представили писмени защити. Съдът следва да присъди на всеки един от ответниците възнаграждение на осн. чл.78 ал.8 от ГПК във вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Конкретният размер на юрисконсултското възнаграждение за ответника – Прокуратура на Република България е 300 лв., на осн. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ /за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв./, а размерът на юрисконсултското възнаграждение за ответника – Министерство на правосъдието е 450 лв., на осн. чл. 25 ал.2 предлож.2-ро от НЗПП /за защита по дела с материален интерес, когато материалният интерес е над 10000 лв. възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал.1/.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищците: Д.Е.К., ЕГН ********** и А.Ж.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, действащи чрез а.. Г.А. ***, съдебен адрес:***, против ответниците: Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана чрез пълномощник – юрк. Е.З. и Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 1, представлявано чрез пълномощник – ст.юрк. С.Т., осъдителен частичен иск - да заплатят солидарно сумата от 10000 лв. /Десет хиляди лева/ - част от сума от 455 756 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /претърпяна загуба/ от непозволено увреждане вследствие на действия на РП-Добрич и ДСИ при РС-Добрич във връзка с предаване на същата сума от 455 756 лв. на КОНПИ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищците: Д.Е.К., ЕГН ********** и А.Ж.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, действащи чрез а.. Г.А. ***, съдебен адрес:***, против ответник: Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 1, представлявано чрез пълномощник – ст.юрк. С.Т., осъдителен частичен иск за сумата в размер на 20000 лв. /Двадесет хиляди лева/ - част от сумата 129 249.48 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 455 756 лв. за периода от 13.10.2014г. до 27.07.2017г., която е била предадена незаконно на КОНПИ от ДСИ по изп.д. № 20143230402082 и по изп.д.№ 20143230403074 по описа на СИС при РС-Добрич, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Д.Е.К., ЕГН ********** и А.Ж.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, действащи чрез а.. Г.А. ***, съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана чрез пълномощник – юрк. Е.З., сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.8 ГПК във вр. чл.37 ЗПП и във вр.чл. 25 ал.1 от НЗПП, както и на Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 1, представлявано чрез пълномощник – ст.юрк. С.Т., сумата от 450 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.8 ГПК във вр. чл.37 ЗПП и във вр.чл. 25 ал.2 предлож.2-ро от НЗПП.

РЕШЕНИЕТО има установително действие в отношенията на третите лица – И.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, и М.Г.С.-Н., с адрес ***, двамата представлявани чрез пълномощник – а.. М.Р.Г., съдебен адрес: ***, и насрещната им страна - Д.Е.К., ЕГН ********** и А.Ж.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, действащи чрез а.. Г.А. ***, съдебен адрес:***, на осн. чл.223 ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО има задължителната сила на мотивите за третите лица - И.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, и М.Г.С.-Н., с адрес ***, двамата представлявани чрез пълномощник – а.. М.Р.Г., съдебен адрес: ***, в отношенията им със страната, която ги е привлякла - Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 1, представлявано чрез пълномощник – ст.юрк. С.Т., на осн. чл.223 ал.2 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Търговище.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	260122
Дата:	16 октомври 2020 г.
Съдия:	Красимира Иванова Колева

Дело:	20193530100324
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	18 февруари 2019 г.

Решение по дело №324/2019 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта