№ 457
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Петър Н. Славчев
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
в присъствието на прокурора С. П. С.
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100601717 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивен протест на прокурор в СРП и въззивна жалба
на частния обвинител /ЧО/ И. Д. срещу срещу Присъда № 695 от 27.11.2024г.,
постановена по НОХД № 1315/2023г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, с
която подсъдимият К. Г. М. е признат за невинен в това, че на 13.09.2021 г.
около 20.30 часа в гр. София, кв.“Бенковски“, ул.“Лазар М.“, в близост до
№40А отнел чужди движими вещи: 1 бр. мъжки портфейл на стойност 28 лв.,
съдържащ сумата от 1820 лв., всичко на обща стойност 1 848 лв. от
владението на И. Димитров Д. с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил затова сила - издърпал го за блузата, при което Д. паднал на
земята, напръскал го със спрей и го ударил в областта на гърдите, бръкнал в
десния джоб на панталоните на свидетеля и взел портфейла с намиращата се в
него парична сума и оправдан на осн. чл. 304 от НПК по обвинението за
извършено престъпление по чл. 198 ал. 1, пр. 1 от НК.
Във въззивните протест и жалба, а също и в допълнението към
1
въззивния протест се поддържат сходни по своето съдържание оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт във връзка с
допуснати от съда нарушения при оценката на събраните доказателства по
делото и формиране на вътрешното убеждение на съда, с което е достигнато
до неправилни фактически, а оттам и правни изводи. Поддържа се, че
неоснователно съдът не се доверил на показанията на свидетелите И. Д., И.Г. и
В.В., които се подкрепяли от заключенията на вещите лица по изготвените
СОЕ и СМЕ и извършените разпознавания, представляващи достоверни
източници на информация за държането от пострадалия на паричната сума,
предмет на обвинението. Първият съд е упрекнат в неправилна оценка на
доказателствената стойност и тежест на показанията на свидетелката И. и
обясненията на обвиняемия М., които противоречали на твърденията на ЧО Д.
и свидетелката Т. относно обстоятелства, свързани с фактическия състав на
обвинението, включително за държането на портфейла с паричната сума,
предмет на обвинението от пострадалия.
Повереникът адв. Н. отбелязва в тази връзка, че скоро преди инцидента
свидетелката Т., с която пострадалият И. Д. живеел на семейни начала, била
продала автомобил, от която продажба била получила на ръка парична сума в
брой, като било пренебрегнато обстоятелството, че Т. работила в салон за
красота, откъдето получавала не малки доходи. Сочи, че след нападението над
доверителя му свидетелката Т. е депозирала наличните парични средства в
банка, за да избегне риска от посегателство върху тях, с което се доказвало
наличието на паричната сума. Отбелязва се, че неправилно показанията на
пострадалия Д. не били кредитирани с доверие в частта им, касаеща
отнемането на владението върху портфейла с държаната на паричната сума,
съответно че не е държал паричната сума, предмет на обвинението. Счита
показанията на лицата очевидци на деянието свидетелите Г. и В., закарали
пострадалия в „Пирогов“ за медицински изследвания, пред които
пострадалият подробно заявил какво се случило, за последователни и
логични. Намира, че неправилно районният съд е оценил обстоятелството на
носенето от подсъдимия на спрей и използването му срещу доверителя му при
инцидента. Обобщава, че доказателствената съвкупност водила до извод за
осъществен състав на престъплението грабеж.
ЧО Д. е поддържал изложеното от повереника си пред въззивния съд.
2
От прокурора, от защитата и ЧО Д. се иска съдът да отмени
първоинстанционния съдебен акт, като уважи протеста, съответно въззивната
жалба и признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
Представителят на обвинението е предложил съдът да наложи наказание към
средния размер, чието изпълнение да бъде при първоначален строг режим.
Защитникът адв. С. желае съдът да остави без уважение въззивните
протест и жалба и да потвърди оправдателната присъда. Намира, че в
сезиращите съда актове не се сочили доказателства или основания, които да
водят до извод за неправилност и незаконосъобразност на присъдата.
Обобщава, че основните твърдения в обвинителния акт били опровергани в
хода на съдебното следствие от събраните доказателства. Поставя акцент
върху противоречия в показанията на свидетелката Т. в частта им, в която
потвърдила, че закарала пострадалия до болничното заведение и относно
произхода на паричната сума, за която в обвинението се твърди, че била
отнета. Позовава се и на противоречия в показанията на ЧО Д. за това, че в
резултат от деянието, с което му била отнета паричната сума, били поставени
в невъзможност да изпълнят задълженията си към доставчик на гориво, с
оглед извлечението от движението по банкова сметка, доказващо такова
плащане на следващия инцидента ден. Отбелязва установеното посредством
справка за трафични данни, че мобилните апарати, ползвани с телефонните
номера, заявени от свидетелите Г. и В., били в с.Кокаляне в часа и датата на
инцидента с посока на движение на приносителите им от гр.Самоков към
гр.София, а пред съда нито един от двамата не е потвърдил, какво е възприел,
поради което и с оглед несъответстващите си с обсъдените доказателства
показания на майката и съпругата на тези двама свидетели, не следвало да се
дава вяра на показанията им за това, че били очевидци на деянието.
Обосновава се с последователната и непротиворечива позиция на
подзащитния си за наличие на предходни неуредени финансови
взаимоотношения, в каквато връзка посетил при инцидента пострадалия.
Добавя, че подсъдимият по това време бил със скъсан минискус и трудно
подвижен, като обяснение за това, че носел със себе си за самозащита
използвания спрей. Твърди, че именно свидетелят И. Д. е нападнал
подсъдимия с цел да го респектира, за да спре да настоява за уреждане на
имуществените им отношения във връзка с взетия от свидетеля Д. автомобил,
а подзащитния му влязъл в съприкосновение с него при самозащита, което
3
намирало подкрепа в показанията на свидетеля, съпровождащ подсъдимия.
Във връзка с твърденията за отнетия портфейл, като вещ, в която обичайно се
съхраняват документи за самоличност и банкови карти добавя, че не са налице
данни свидетелят Д. да е заявявал за откраднати такива. Защитникът счита, че
районният съд е обсъдил в пълнота и дължимото внимание доказателствената
съвкупност, за да изведе правилни фактически и правни изводи, за което
намира присъдата за правилна, като моли да бъде потвърдена.
Подсъдимият се е присъединил към заявеното от защитника си и в
последната си дума иска съдът да потвърди първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери следното от фактическа страна:
Подсъдимият К. Г. М. е роден на **** г. в гр.София, живее в
с.Световрачене, ул.“****, българин е, български гражданин е, със средно
образование е, трудово е зает.
Към 2021 г. подсъдимият живеел на семейна начала със свидетелката Р.
И..
По това време ЧО И. Д. живеел заедно със свидетелката М. Т. в гр.
София, кв.“Бенковски“, ул.“****.
Подсъдимият М. и ЧО Д. се познавали от години.
През месец април 2021 г. подсъдимият и ЧО се уговорили да направят
бартер на луксозни автомобили с доплащане. Подсъдимият трябвало да
предостави на ЧО Д. л.а. „Ауди” модел „S8” с рег. №****, а ЧО Д. на него - л.а.
„БМВ 530Д” с рег.№**** с доплащане на сума от 10 500 лв. Автомобилът на
подсъдимия се водел собственост на свидетелката Р. И., а този на ЧО – на
свидетелката М. Т..
Непосредствено след уговорката същия месец и на неустановена по
делото дата подсъдимият М. предал на ЧО Д. пред дома си с.Световрачене,
ул.“**** въпросния л.а „Ауди” модел „S8” с ключове и документи на
автомобила. От своя страна, ЧО Д. му предал л.а. „БМВ 530Д”, свидетелство
за регистрация част 2, удостоверение за техническа изправност, контролен
талон и 2 бр. ключове.
4
Бащата на подсъдимия – свидетелят Г.К. М. лично предал на ЧО Д.
сумата от 10 500 лв. доплащане за автомобила. Той станал свидетел и на
фактическата размяна на автомобилите.
Подсъдимият М. и ЧО Д. се уговорили до седмица да прехвърлят
собствеността на автомобилите пред нотариус. Въпреки молбите на
подсъдимия, ЧО Д. все намирал причина да отложи поетия ангажимент, като
се оправдавал с отсъствието от гр.София на жената, с която живеел на
семейни начала – свидетелката Т., на чието име бил автомобилът.
През месец юни 2021 г. ЧО И. Д. потърсил подсъдимия и го помолил да
прехвърлят пред нотариус собствеността на предоставения му от последния
л.а. „Ауди” модел „S8” с рег. №****, тъй като намерил купувач. Подсъдимият
М. се съгласил, уверен че същото прехвърляне на собственост ще се случи и
по отношение на предоставения му от Д. л.а. „БМВ 530Д” с рег.№****. След
съгласието на подсъдимия, ЧО Д. му посочил къде и при кой нотариус трябва
да осигури присъствието на приятелката му – свидетелката Р. И., на чието име
бил автомобила.
Така на 22.06.2021 г. подсъдимият закарал свидетелката И. до
нотариалната кантора на нотариус М.М.-Р., на адрес: бул. **** в гр. София.
Там, според уговорката между подсъдимия и ЧО, вече ги чакал свидетелят
М.И.. Бил подписан Договор за покупко-продажба на МПС - л.а. „Ауди” модел
„S8” с рег. №**** между страните: Р. И. И. – продавач от една страна и от
друга „Ауто БГ 1” ЕОООД, представлявано от свидетеля М.Ю.И. като
купувач.
Свидетелката Р. И. И., приятелка на подсъдимия към онзи момент,
продължавала да управлява л.а. „БМВ 530Д” с рег.№****, който все още бил
собственост на жената, с която ЧО Д. живеел на семейни начала –
свидетелката М. Т..
В началото на септември 2021 г. ЧО Д. посетил аптеката в центъра на
кв.”Бенковски”, където работела като фармацевт свидетелката Р. И.. Под
неистински предлог, че е забравил нещо в автомобила, той помолил И. да
излезе пред аптеката, след което взел от ръцете ключа от автомобила. Казал
да предаде на подсъдимия да си търси автомобила от него и си тръгнал с
него.
Свидетелката И. съобщила на подсъдимия какво се е случило, като той
5
веднага посетил дома на Д., за да поиска обяснение за поведението му.
Свидетелката М. Т., с която ЧО Д. живеел на семейни начала, казала на
подсъдимия, че Д. не си е вкъщи. Подсъдимият търсил безуспешно ЧО и на
мобилния телефон.
Подсъдимият изчакал няколко дни с надеждата, че ЧО Д. ще му върне
автомобила и когато това не станало, на 13.09.2021 г. той сезирал Софийска
районна прокуратура с жалба вх.№33742/13.09.2021 г. В жалбата подсъдимият
М. изложил обстоятелства за отношенията си с ЧО Д.. Посочил също, че на
10.09.2021 г. в района на кв. Малашевци е видял, че заплатеният от него на Д.
л.а. „БМВ 530Д” е шофиран от лице с имена И.Г. от с.Казичене, когото той
познава.
На по-късен етап, с Постановление от 08.02.2022 г. прокурор от СРП е
отказал да образува досъдебно производство и е прекратил преписката.
На същия ден – 13.09.2021 г., след подаване на жалбата в СРП,
подсъдимият М. решил да направи последен опит за среща с ЧО Д.. Звъннал
му по телефона и му казал, че идва пред дома му в кв.“Бенковски”. Дотам той
стигнал с управляван от него лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№****,
придружаван от негов втори братовчед свидетелят Р. П., който седял на
пасажерската седалка. Тъй като скоро преди това бил претърпял операция на
скъсани кръстни връзки, подсъдимият М. преди срещата се снабдил със спрей
за самозащита, който носил със себе си.
Около 20.30 часа на 13.09.2021 г. подсъдимият спрял управлявания от
него автомобил на главната улица, почти пред входната врата на къщата, от
която излязъл ЧО.
Между подсъдимият и ЧО възникнал спор относно процесния
автомобил, прераснал във физическо стълкновение между двамата, в хода на
което подсъдимият М. нанесъл на ЧО Д. удар отдясно в областта на ребрата и
го напръскал със спрей в лицето, двамата се сборичкали, като паднали на
терена.
Вследствие на физическото съприкосновение с подсъдимия М. и
действията на последния, ЧО Д. получил следните телесни уврежания:
фрактура на 4-то ребро, химично изгаряне на корнеята и конюктивалния сак,
охлузвания на десен лакет, дясна предмишница и мишница, охлузвания на
лява мишница и предмишница.
6
Д. изпитвал пареща болка в очите, поради което бил закаран от
неустановено по делото лице до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, където в
22.40 часа му бил извършен преглед първо в Спешен кабинет по ортопедия и
травматология с назначена рентгенография, която установила фрактура на 4-
то ребро вдясно аксиларно, а впоследствие бил прегледан и в Спешен кабинет
по неврохирургия. След това ЧО Д. бил откаран и в УМБАЛ „Царица Йоанна
- ИСУЛ”, където в 01.06 часа на 14.09.2021 г. му бил извършен преглед в
специализиран Спешен кабинет. Била поставена диганоза: изгаряне на
корнеята и конюктивалния сак.
След прегледа ЧО Д. откаран до 02 РУ-СДВР, където Д. подал
съобщение за извършено престъпление. В него Д. посочил, че е нападнат от
подсъдимия, който му е отнел портфейл със сумата от 1 820 лв. служебни пари
на фирма „Дилакос”. Още на същата дата 14.09.2021 г. за времето от 02.10 часа
до 02.30 часа бил проведен разпит на свидетеля И. Д. Д. /л.5-6 от том 1 ДП/ и
съответно на основание чл. 212 ал. 2 НПК било образувано досъдебно
производство №226 ЗМК-1440/2021г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр.
№32989/2021 г. по описа на СРП. На 14.09.2021 г. непосредствено след
разпита на И. Д., за времето от 02.40 до 03.00 часа бил разпитан и свидетелят
И.Г.. За времето от 03.10 часа до 03.30 часа на 14.09.2021 г. бил разпитан
свидетелят В.В..
На 15.09.2021 г. свидетелите Д., В. и Г. при извършеното разпознаване
на лице по снимка, посочили подсъдимия.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите И. Д. Д. /частично/
вкл. прочететените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК,
И.С. Г. /частично/, вкл. прочететените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2, пр. 2 от НПК, В.В. В. /частично/, вкл. прочететените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, Р. М. П. /само дадените пред съда, но не и
приобщените чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2
от НПК/, Р. И. И., Б.Я.П., М.Ж.Г., Г.К. М., М. А. Т. - частично; писмените
доказателства и доказателствени средства: листове за преглед на И. Д. от
спешен кабинет по ортопедия и травматология с назначена рентгенография и
спешен кабинет по неврология към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕООД, лист за
преглед на пациент в спешен кабинет на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”,
7
протоколи за разпознаване на лица по снимка от 15.09.2021 г. с приложени
към тях фотоалбуми, договор за покупко-продажба на МПС – л.а. „Ауди”
модел С8 с рег.№**** от дата 22.06.2021 г., жалба-сигнал до СРП от
подсъдимия с вх.№33742/13.09.2021 г., справки от мобилни оператори,
справки за движения и наличности по сметки на „Дилакос” ЕООД, с ЕИК
*********, Заповед за задържане на лице с рег.№226зз2452/15.09.2021 г.,
Справка за собствеността л.а. БМВ 530Д с рег.№**** и л.а. Ауди S8 с рег.
№**** за периода от януари 2021 г. до април 2024 г., вносна бележка за
постъпило на дата 14.09.2021 г. захранване на сметка в размер на 8 900 лв. и
платежно нареждане до ШЕЛ, заверено ксерокопие от пр.преписка,
образувана по сигнал, подаден от подсъдимия К. М. с рег. №33742/13.09.2021
г. срещу ЧО И. Д., указания за операция при д-р Х., както и веществени
доказателства, представляващи оригинал за свидетелство за регистрация част
2 на л.а БМВ 530 рег. №****, удостоверение за техническа изправност,
контролен талон на автомобил, както и контактен ключ за същия,
заключението на вещото лице Сашо Н. по изготвената СОЕ, заключението на
вещото лице д-р Б.М. по СМЕ.
Въззивният съдебен състав не намери съществени процесуални
нарушения във връзка с формиране на фактическите изводи на първия съд с
оглед извършената от него дейност по събиране и проверка на
доказателствата. Макар да се установи неправилна оценка на отделни
доказателства и доказателствени средства, като цяло това не е довело до
достигане до неправилни изводи относно относимите фактически
обстоятелства за състава на престъплението и съществените обстоятелства,
при които е извършено. Доказателствената съвкупност е събрана с
необходимата всестранност и пълнота, като надеждна база за извеждане на
обективни фактически изводи. Районният съд е обосновал същите,
извършвайки дължимия доказателствен анализ по начин, даващ възможност
за проследяване на формиране на фактическите му изводи. Първият съд е
аргументирал изводите си, съобразно задължението си по чл. 305, ал. 3,
изречение второ от НПК, посочвайки защо се доверява на доказтелствените
източници, по отношение на които са събрани противоречащи им
доказателствени материали. Доказателствената необходимост за пълнота при
изясняване на относимите към предмета на доказване обстоятелства е
удовлетворена удачно с процесуалните способи на прочитане на показанията
8
на свидетелите, депозирани пред орган на досъдебното производство.
Доколкото въззивният съд изразява съгласие с доказателствения анализ,
извършен от предходната инстанция, същият не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а следва да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста и тези, които счита за неправилно анализирани (в този смисъл
Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС). Ето
защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на
контролирания съд в частите им, които не се оспорват доказателствата и
изводите на районния съд при анализа им и които счита за правилно
анализирани, като следва да отговори изчерпателно на възраженията,
наведени в протеста и допълнението към него и да изложи изводите си
относно доказателствата, за които намира, че са допуснати нарушения при
оценката им.
Като основен източник на информация относно предмета на доказване,
показанията на ЧО И. Д. са поставени под внимателен и задълбочен анализ в
мотивите на районния съд. Последният е открил и с аргументи, които напълно
споделя въззивния съд, е стигнал до изводи за недостоверността на определени
негови твърдения, свързани с решаващи за съставомерността на деянието
спорни обстоятелство. Такива са държането от пострадалия на паричната
сума, сочена в обвинителния акт в себе си към момента на извършеното
деяние и отнемането й от владението му от подсъдимия. Други обстоятелства,
поставящи под съмнение надеждността на показанията на Д., като източник на
информация за формиране на фактическите изводи на съда, са твърденията му
за това, че между него и подсъдимия не са съществували предходни
отношения, а също и показанията на свидетелката Т. относно произхода на
твърдяната парична сума, инкриминирана с обвинението и за това, че
съпроводила ЧО Д. до болничното заведение. В това отношение за
свидетелката е установено, че като живееща на семейни начала с ЧО Димитро,
е заинтересована от изхода на делото.
Районният съд е обосновал с аргументи, които въззивният съд напълно
споделя, отчитайки относимите обстоятелства правилно с доказателствената
им тежест, наличието на предходни имуществени взаимоотношения между
подсъдимия и ЧО Д. във връзка с бартер на два автомобила л.а БМВ 530 рег.
9
№**** и л.а. „Ауди” модел „S8” с рег. №**** между двамата с договореност
за доплащане от страна на подсъдимия М. на сумата от 10 500 лв. за
получения автомобил БМВ. За наличието на тези взаимоотношения
свидетелства значителна по своя обем и разнородна по произход съвкупност
от доказателства, която убедително обосновава горния извод. Правилно са
ценени в това отношение показанията на интимната приятелка на подсъдимия
свидетелката И., касаещи придобиването обратно владението на автомобила
от страна на ЧО Д. с вземането на контактния му ключ при посещението му в
аптеката, в която И. работила, но и приобщените по делото веществени
доказателства, представени от защитата в оригинал - свидетелство за
регистрация част 2 на л.а БМВ 530 рег. №****, удостоверение за техническа
изправност, контролен талон на автомобил, както и ключ на същия. Не се
открива друго логично обяснение на държането от страна на подсъдимия на
въпросните документи и контактен ключ от автомобила, притежание според
регистрационните данни в лицето на ЧО Д., освен с оглед предходното им
получаване именно от него, както посочват в показанията си свидетелката И. и
бащата на подсъдимия М. свидетелят Г. М., който свидетелства и за
заплащането на сумата от 10 500 лв. на ЧО Д., като доплащане при партера.
Тези обстоятелства са обсъдени и в обясненията си подсъдимия М., поради
което коректно първият съд е кредитирал с доверие обсъдените твърдения.
Логично е обсъдена в тази връзка и покупко-продажбата на лекия автомобил
„Ауди” модел „S8” с рег. №**** с продавач свидетелката И. и купувач
свидетелят М.И.. Удачно е съобразена и подадената от подсъдимия М. до СРП
жалба по повод отнетия от владението му лек автомобил БМВ 530 рег. №****,
подадена няколко часа преди извършеното деяние, като обстоятелство,
свързано с мотива за посещение на подсъдимия на адреса, на който живее
пострадалия Д. и подкрепящо извода за достоверност на обясненията на
подсъдимия относно спорните отношения във връзка с въпросния автомобил,
съответно касаещи предходното пасивно отношение на ЧО Д. да прехвърли
собствеността му на подсъдимия М., противно на уговорката им в тази връзка.
Коректни са изводите на районния съд относно характера на срещата
между подсъдимия и ЧО Д., а именно по повод предварителна договореност
между двамата по телефона, за което удачно същият се е позовал не само на
показанията на свидетеля Р. П., съпровождал подсъдимия до дома на
пострадалия, но и на обясненията на подсъдимия, противоречащи на
10
заявеното от ЧО Д. за липса на уговаряне и изненадващ характер на
нападението. Същите представляват логично продължение на позицията на
ЧО Д. за неналичие на предходни имуществени отношения, в каквато връзка
правилно не е дадена вяра на твърденията му.
С оглед на изложеното напълно коректни са изводите на първия съд, с
които не е кредитирал с доверие показанията на свидетелката Т., за липса на
предходни отношения с подсъдимия, които намират обяснение в
заинтересоваността от изхода на делото, предвид личните отношения с
пострадалия. Правилно са преценени и противоречивите твърдения относно
произхода на паричната сума, предмет на престъплението, според
обвинението – като изтеглена още на същия ден от сметка на дружеството
„Дилакос“ ЕООД с предназначение да бъде заплатено гориво на превозни
средства от ЧО Д. и впоследствие като произхождаща от нейни спестявания от
работата в салон за красота и продажба на автомобили. В това отношение, в
съответствие с изискването на чл. 14, ал. 1 от НПК, първият съд е установил
със способите на НПК движението на сметката на въпросното дружество в
деня на извършеното деяние и предходните два дни, от което не се установило
наличие на теглене на суми, като са установени внесени суми на 13.09.2021г.
на каса 3 800 лв. и вноска същия ден от 5 867, 49 лв., което обстоятелство
убедително подкрепя изводите на районния съд за недостоверност на
твърдението за изпадане в невъзможност за изпълнение на задълженията по
зареждане с гориво. Поради изложеното въззивният съд споделя изводите за
недостоверност на показанията на свидетелката Т. и обясненията на
подсъдимия в обсъдената им част.
Не се оспорва от страните ползването на защитен спрей при
извършването на деянието от подсъдимия, съгласно обясненията му и
показанията на самия пострадал, а и с оглед изводите на СМЕ за химично
изгаряне на корнеята и конюктивалния сак. Логично първият съд е свързал
носенето на въпросния спрей с намалената физическа подвижност на
подсъдимия, с оглед скоро претърпяна операция поради скъсване на кръстни
връзки на коляното, но това обстоятелство, при липса на убедителни други
доказателства в тази насока, не може да доведе до достоверни изводи по какъв
начин е ползван въпросния спрей при инцидента – като защитно средство или
при нападение.
11
Въззивният съд не споделя изводите на районния съд относно
съдържанието на разговора между двамата непосредствено преди физическия
сблъсък между тях, при който е настъпила телесната повреда. В тази част
преценката на първия съд е необоснована. Не са налице свидетели на
заявеното в обясненията на подсъдимия М., касаещи причината за вземането
обратно на автомобила от ЧО Д. и обсъждането на подадената жалба от
подсъдимия, чиито показания да потвърдят изложеното. В тази връзка
настоящият съдебен състав отчете противоречивите интереси на пострадалия
и подсъдимия, изразени и в отричането от последния в обясненията му на
нанасянето на удари на пострадалия. Последното се доказва по убедителен
начин от заключението на изслушаната пред първия съд СМЕ, във връзка с
установената фрактура на 4-то ребро. Доколкото охлузванията по тялото на
пострадалия могат да имат за произход падане на терен и сборичкване с
подсъдимия, то фрактурата на реброто има логично обясним произход
целенасочен удар в тялото на пострадалия. Същата е настъпила при въпросния
инцидент, поради което се налага извода за авторството на деянието в лицето
на подсъдимия.
Районният съд е обсъдил и показанията свидетелите Г. и В., като ги е
съпоставил и с показанията на свидетелката Т., доколкото същите съдържат
взаимно изключващи се твърдения, но без основание се е доверил на
показанията на първите двама относно присъствието им на мястото на
инцидента. Не са отчетени от първия съд противоречията във връзка с
твърдението на свидетеля Г., че не се познава с подсъдимия, доколкото
подсъдимият М. го е посочил с името му в жалбата му, депозирана преди
инцидента, като лицето което е видял да е управлявало автомобила БМВ.
Съществено обстоятелство за преценка достоверността на показанията на
свидетелите свидетелите Г. и В. се явява и информацията за
местонахождението на мобилните апарати, използващи телефонните номера,
заявени от самите свидетели на досъдебното производство, на значително
разстояние от мястото на извършване на деянието в часа на извършването им.
Налице е и друго съществено противоречие, а именно между
показанията им и тези на свидетелката Т. за това, кое лице е закарало
пострадалия до болнично заведение за оказването му на медицинска помощ.
Показанията на последната за тези обстоятелства се отличават с конкретика, за
разлика от тези на свидетелите Г. и В., а в съдържателно естество изключват
12
твърденията им. Въпреки това не може да бъде пренебрегнато депозирането
на показания пред 02 РУ СДВР от двамата свидетели непосредствено след
посещението от подсъдимия на двете лечебни заведения УМБАЛСМ
„Пирогов“ и УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“. При тези противоречия
въззивният съдебен състав намери, че не може да се изведе подкрепено от
неоспорим доказателствен източник заключение относно обстоятелството
имало ли е друг свидетел очевидец освен свидетеля Р. П., съпровождащ
подсъдимия М., при инцидента между подсъдимия и ЧО Д. и кое лице е
закарало същия до двете лечебни заведения от подсъдимия – УМБАЛСМ
„Пирогов“ и УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“.
За да формира изводите си, касаещи фактическата обстановка,
въззивният съд се довери и на писмените доказателства и доказателствени
средства – документация от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕООД и УМБАЛ
„Царица Йоанна - ИСУЛ”, касаещи извършените прегледи на ЧО Д. и
изследвания след инцидента; протоколи за разпознаване на лица по снимка от
15.09.2021 г. с приложени към тях фотоалбуми, с които подсъдимият е
разпознат от ЧО Д. и свидетели Г. и В.; договор за покупко-продажба на МПС
– л.а. „Ауди” модел С8 с рег.№**** от 22.06.2021 г.; жалба-сигнал до СРП от
подсъдимия с вх.№33742/13.09.2021 г.; справки от мобилни оператори;
справки за движения и наличности по сметки на „Дилакос” ЕООД, с ЕИК
*********; справка за собствеността л.а. БМВ 530Д с рег.№**** и л.а. Ауди
S8 с рег. №**** за периода от януари 2021 г. до април 2024 г.; вносна бележка
за постъпило на дата 14.09.2021 г. захранване на сметка в размер на 8 900 лв. и
платежно нареждане до ШЕЛ; материалите по пр.преписка, образувана по
сигнал, подаден от подсъдимия К. М. с рег. №33742/13.09.2021 г. срещу ЧО И.
Д.; указания за операция при д-р Х., както и веществени доказателства,
представляващи оригинал за свидетелство за регистрация част 2 на л.а БМВ
530 рег. №****, удостоверение за техническа изправност, контролен талон на
автомобил, както и контактен ключ за същия.
И настоящият съдебен състав се довери на заключенията на изготвените
СМЕ и СОЕ, като произхождащи от лица, притежаващи съответните
специални знания и обосновани.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намери, че след като
събраните по делото доказателствени материали, касаещи съставомерните
13
обстоятелства от престъпния състав на повдигнатото обвинение, са обсъдени
съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК без да е допуснато
превратното им тълкуване, с изключение на отбелязаните пропуски, касаещи
отделни елементи от фактическата обстановка, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите, касаещи съставомерността на деянието, е
формирано правилно.
За да е доказана съставомерност на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, грабеж по основния състав на престъплението по
чл. 198, ал. 1 от НК, следва от обективна страна да бъде установено, че
привлеченият към наказателна отговорност е отнел чужда движима вещ от
владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като е
употребил за това сила – по смисъла на настоящото обвинение. Следва да
съществува функционална връзка между двата акта на престъплението, а
именно упражняването на силата следва да е насочено към сломяване на
съпротивата и отнемането на владението върху веща, предмет на
престъплението. По своя характер престъплението е определяно теоретично
като съставно, а именно престъпният състав обединява две отделни деяния,
всяко едно от които само по себе си осъществяващо състав на отделно
престъпление – в случая принуда и кражба.
Престъпният състав защитава от посегателства комплексен
непосредствен обект, а именно личността и собствеността, тъй като засяга
лични и имуществени права.
Напълно споделени от въззивния съд са изводите на първия съд за
недоказаност на обвинението, с оглед недоказването по изискуемия несъмнен
начин на акта на отнемане от владението на пострадалия на посочените в
обвинението портфейл и парична сума. Правилно в това отношение са
оценени като недостоверни доказателствени източници показанията на ЧО Д.
и лицето, с което живее на семейни начала свидетелката Т., а по делото
липсват други доказателствени източници за тези твърдения на обвинението.
Изложеното следва да се съобрази с наличието на предходни имуществени
отношения във връзка с бартер на автомобили и доплащане на сумата от
10 500 лв. от страна на бащата на подсъдимия М. свидетелят Г. М. в полза на
ЧО Д., а впоследствие и отнемането на владението на подсъдимия на
автомобила БМВ от ЧО Д. при посещение на работното място на свидетелката
14
И.. Тези обстоятелства и подадената жалба от пострадалия представляват
достатъчно основание на съда да приеме като обясними противоречията в
показанията на последния и като възможен мотив за твърдения му за отнета
сума от подсъдимия.
При липсата на доказано по несъмнен начин отнемане от владението на
пострадалия на вещите, посочени в обвинението, не се доказва засягането на
единия от елементите от обекта на престъплението, а именно собствеността. С
оглед на този извод, районният съд е установил несъставомерност на деянието
на подсъдимия М. по повдигнатото му обвинение, до който извод достигна и
въззивния съд, като го е признал за невинен и оправдал на осн. чл. 304 от НПК
по обвинението за извършено престъплението по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК.
Доказа се засягане на другия елемент от комплексния обект на
престъпление от престъпния състав на грабежа, а именно личността на ЧО Д.,
чрез нанасянето на телесна повреда от подсъдимия. С оглед заключението на
СМЕ за характера и вида на същата, а имено лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 1 от НК – престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия, съгласно чл. 161, ал. 1 от НК и тъй като в хода на разглеждането
на делото пред първия съд не е било направено искане по реда на чл. 287, ал. 5
от НПК, правилно районният съд не се е произнесъл с присъдата си за това
престъпление.
Коректни са изводите на първия съд, касаещи веществените
доказателства и разноските по делото, които с оглед разпоредбата на чл. 190,
ал. 1 от НПК и изхода на делото, е оставил за сметка на държавата.
Правилно на ЧО Д., в качеството му на собственик на лек автомобил
БМВ с рег. № **** са върнати веществените доказателства свидетество за
регистрация част 2 на лек автомобил, удостоверение за техническа
изправност, контролен талон и ключ за автомобила. Въззивният съд споделя
изводите на районния съд и във връзка с преценката му за унищожаване на CD
носителите по делото, като вещи към които не е проявен интерес.
Поради изложеното и тъй като въззивният съд не откри основания за
отмяна или изменение на присъдата, намери че същата следва да бъде
потвърдена.
С оглед изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от
НПК, Софийски Градски съд, НО, VII въззивен състав
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 695 от 27.11.2024г., постановена по
НОХД № 1315/2023г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16