Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
17 септември 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВНИЯТ СПЕЦИАЛИЗИРАН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪД трети въззивен състав
в публично заседание на 29 октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
при участието на секретаря Ваня Костадинова и в присъствието на прокурора Тихомир Стоев
като разгледа докладваното от Председателя
ВНОХД 398/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
С
присъда №21 от 22 май 2018г. ,постановена по НОХД 3900/2017г. Специализираният
наказателен съд шести състав е признал подсъдимия М. С. за НЕВИНЕН по
обвинението в това, че за времето от 24.04.2014г. до 11.07.2014г., в гр.София,
бул."Христо Ботев" №
17, в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министерство на
земеделието и храните при условията на
продължавано престъпление , като
длъжностно лице - Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министерство на
земеделието и храните, назначен с Трудов договор № РД-15-740 от 01.08.2013г.от
Министъра на земеделието и храните, нарушил служебните си задължения по чл.84,
ал.4, вр.ал.2 и ал.1 от Закона за държавния служител и по чл.5, ал.1, т.5 и т.8
от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури , с цел да набави за другиго облага- за М. С.
Б. и от това са настъпили значителни вредни последици за бюджета на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури в размер на 3550лв. „Разходи за възнаграждения - служебно
правоотношение", както следва:
l.Ha
24.04.2014год., в гр.София, бул."Христо Ботев" № 17, в Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури към Министерство на земеделието и храните,
като длъжностно лице - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури към Министерство на земеделието и храните, назначен с
Трудов договор № РД-15-740 от 01.08.2013 г.от Министъра на земеделието и
храните, нарушил служебните си задължения по чл.84, ал.4, вр.ал.2 и ал.1 от
Закона за държавния служител и по чл.5, ал.1, т.5 и т.8 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури като със Заповед № ЧР-148 / 24.04.2014г.
наредил на М. С. Б., на длъжност: Началник отдел „ПНОЧР" в ИАРА, да се
изплати допълнително възнаграждение в размер на 1000 лв./хиляда/ лева, със
заплатата за месец април, за изпълнение на допълнителни функции на Директор на
дирекция „АПОФСДУСИО , с цел да набави за другиго облага за М. С. Б. и от това
са настъпили значителни вредни последици за бюджета на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури в размер на 1000лв. /хиляда/ лева.
2. На 24.04.2014год., в гр.София,
бул."Христо Ботев" № 17, в Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури към Министерство на земеделието и храните, като длъжностно лице -
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към
Министерство на земеделието и храните, назначен с Трудов договор № РД-15-740 от
01.08.2013г.от Министъра на земеделието и храните, нарушил служебните си
задължения по чл.84, ал.4, вр.ал.2 и ал.1 от Закона за държавния служител и по
чл.5, ал.1, т.5 и т.8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури - като със Заповед № ЧР-149 / 24.04.2014г.
наредил М. С. Б. - Началник отдел „ПНОЧР", заедно със заплатата си за
месец април да получи допълнително възнаграждение в размер на 700лв.
/седемстотин/ лева, за периода на съвместителство на длъжността финансов
контрольор от 07.04.2014г. до 10.05.2014г. включително и от това са настъпили значителни вредни
последици за Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури в размер на 700
/седемстотин/ лева.
3. На 20.06.2014год., в гр.София,
бул."Христо Ботев" № 17, в Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури към Министерство на земеделието и храните, като длъжностно лице -
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към
Министерство на земеделието и храните, назначен с Трудов договор № РД-15-740 от
01.08.2013г.от Министъра на земеделието и храните, нарушил служебните си задължения
по чл.84, ал.4, вр.ал.2 и ал.1 от Закона за държавния служител и по чл.5, ал.1,
т.5 и т.8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури - като със Заповед № РД-603 / 20.06.2014г.
наредил М. С. Б. - Началник отдел „ПНОЧР" заедно със заплатата за месец
юни да получи допълнително възнаграждение в размер на 350лв./триста и петдесет/
лева, за периода на съвместителство на длъжността финансов контрольор от
23.06.2014г. до 27.06.2014г.включително с цел да набави за другиго облага за М. С. Б.
и от това са настъпили значителни вредни последици за Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури в размер на 350лв./триста и петдесет/ лева.
4. На 20.06.2014год., в гр.София,
бул."Христо Ботев" № 17, в Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури към Министерство на земеделието и храните, като длъжностно лице -
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към
Министерство на земеделието и храните, назначен с Трудов договор № РД-15-740 от
01.08.2013г.от Министъра на земеделието и храните, нарушил служебните си
задължения по чл.84, ал.4, вр.ал.2 и ал.1 от Закона за държавния служител и по
чл.5, ал.1, т.5 и т.8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури като със
Заповед № ЧР-240 / 20.06.2014г. наредил на М. С. Б., на длъжност Началник отдел
„ПНОЧР" в ИАРА, да се изплати допълнително възнаграждение в размер на
700лв./седемстотин/ лева със заплатата за месец юни за изпълнение на
допълнителни функции на директор дирекция „АПОФСДУСИО с цел да набави за
другиго облага за М. С. Б. и от това са настъпили значителни вредни последици
за бюджета на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури в размер на
700лв. /седемстотин/ лева .
5. На 11.07.2014 год., в гр.София,
бул."Христо Ботев" № 17, в Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури към Министерство на земеделието и храните, като длъжностно лице -
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
към Министерство на земеделието и храните, назначен с Трудов договор №
РД-15-740 от 01.08.2013г.от Министъра на земеделието и храните, нарушил
служебните си задължения по чл.84, ал.4, вр.ал.2 и ал.1 от Закона за държавния
служител и по чл.5, ал.1, т.5 и т.8 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури - като със Заповед № РД-715 / 11.07.2014г.
наредил М. С. Б. - Началник отдел „ПНОЧР", заедно със заплатата си за
месец юли да получи допълнително възнаграждение в размер на 800лв./осемстотин/
лева, за периода на съвместителство на длъжността финансов контрольор от
01.07.2014г. до 11.07.2014г. включително с цел да набави за другиго облага за М.
С. Б. и от това са настъпили значителни вредни последици за Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури в размер на 800лв./осемстотин/ лева., поради
което и на основание чл.304 НПК ГО Е ОПРАВДАВДАЛ
по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 282, ал.2, пр.1, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК Е ПОСТАНОВИЛ направените по делото разноски в
размер на 239,33 лева от ДП и 70,00 лева от съдебното производство, общо в размер
на 309,33 лева да останат за остават за
сметка на държавата.
Против тази присъда е постъпил протест от Специализираната
прокуратура,с който се иска отмяната и постановяване на нова осъдителна.
В протеста се
поддържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт.Твърди се ,че
правилно са изяснени всички факти и обстоятелства относими към състава на
престъплението ,в което С. е обвинен,но е неправилен и необоснован крайния
извод за липса на противоправно и виновно действие на подсъдимия в качеството
му на длъжностно лице свързани с
нарушение на задълженията му регламентирани в Закона за държавния служител-
чл.84 ал.4 във вр. с ал.2 и ал.1 ,и чл.5 ал.1 т.5 и 8 от Устройствения правилник
на ИА „РА“ София.Събиране на нови
доказателства с протеста не е поискано.
В съдебно заседание прокурорът от АСП поддържа протеста.Излага
съображения ,че е налице пряк умисъл на
подсъдимия насочен към постигане на специалната цел свързана с набавяне на
облага –в случая имотна за св.М. Б. и причиняване на вреди на ИАРА
София.Прокурорът застъпва становище ,че доказателствата събрани на ДП и в хода
на съдебното следствие пред първата инстанция установяват по несъмнен начин
обвинението против С. в извършване на
длъжностно престъпление по чл.
282, ал.2, пр.1, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК,поради което иска отмяна
на първоинстанционния съдебен акт и Въззивния съд да упражни правомощията си по
чл.336 ал.1 т.2 от НК.
Защитата на
подсъдимия- адв.Н. и адв.П. ,както и лично подс.С. изразяват становище за неоснователност на протеста на
прокуратурата.Молят да бъде оставен без уважение и да бъде потвърдена
пръвоинстанционната присъда като законосъобразна и обоснована.Считат ,че
деянието на подсъдимия,квалифицирани
като продължавано престъпление послужба по смисъла на чл.282 ал.2 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.26 от НК е несъставомерно както от обективна така и от
субективна страна,липса на значителни вредни
последици и пряк умисъл от страна на дееца.Молят присъдата да бъде потвърдена.
АСНС като се занима с оплакванията в протеста и при
направената служебна проверка приема за установено следното:
Въззивната инстанция намира ,че протестът е съответен и подаден в срок.По същество
същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да достигне до крайния правен извода –да признае за
невинен и оправдае подсъдимия С. СпНС след анализ на фактите и обстоятелствата
установени по делото е приел наличие основанието
в чл.304 от НПК –че подсъдимият е невинен поради несъставомерност на
деянието,както и че обвинението не е доказано по несъмнен начин.
СпНС от фактическа страна е приел за установено ,че подс.М.
С. има качество на длъжностно лице за периода на инкриминраното деяние – от 24
април 2014г. до 11 юли 2014г. по смисъла на
чл.93 т.1 б.Б от НК ,което следва от сключения на 01.08.2013г., в гр.София трудов договор №
РД-15-740 между Министерство на земеделието и храните - представлявано от
проф.дсн Д. Ф. Г. - в качеството му на Министър, наричан работодател и
подсъдимия М.А. С. на длъжността
Изпълнителен директор.
Подсъдимият встъпил в длъжност на 02.08.2013г. и започнал да изпълнява своите задължения като
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури при
Министерство на земеделието и храните.На 12.08.2013г. било сключено
Допълнително споразумение № РД-15-771 между Министъра на земеделието и храните
проф.дсн Д. Ф. Г. и обвиняемия М.А. С., на основание чл.119 от КТ, чл.12, ал.1,
7 и 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата,неразделна част от трудовия договор№ РД-15-740/01.08.13г
Длъжността „Изпълнителен директор на Агенцията /ИАРА/"
подсъдимият М.А. С. изпълнявал до 20.08.2014г.Със
Заповед № РД-15-726 Министъра на земеделието и храните - Васил Грудев прекратил
трудовото правоотношение с М.А. С., на основание чл.19а, ал.2 и чл.54, ал.5 от
Закона за администрацията, в която за причини за прекратяване на трудовото
правоотношение било записано „По преценка на органа по назначаване".
Според длъжностната характеристика подсъдимият имал организационно-ръководна и стопанско-разпоредителната дейност в
специфичния държавен орган, който представлявал и ръководил - Изпълнителна
Агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, както и мястото й в държавната
йерархия на управление на страната - Изпълнителния директор на Агенцията /ИАРА/
- подсъдимия М.А. С. се явява длъжностно лице, на което е възложено да
изпълнява със заплата ръководна работа в юридическо лице към Министерство на
земеделието и храните.
СпНС е приел ,че според действащата през инкриминирания
период норма чл.19 , ал.4,
т.З, вр.ал.1 от ЗА изпълнителните директори на
изпълнителните агенции са орган на изпълнителната
власт. В Агенцията Изпълнителният директор
е орган по назначаване на държавните служители, съгласно
нормата на чл.54, ал.7 от
ЗА. Впрочем същите изводи базирани на фактическите
положения установени от писмените доказателства и нормативната уредба са
направени и в обвинителния акт .
Първоинстанционният съд е изяснил и се е занимал със структурата на
ИАРА ,чийто изпълнителен директор е бил през инкриминирания период подсъдимият С.,
с оглед необходимостта да се установи
какви нормативно вменени му в длъжността задължения е нарушил или не е изпълнил.
Така установено е ,че през 2014г. длъжността
Главен секретар на Агенцията - ИАРА изпълнявала св. И. К..
Длъжността
„Директор“на Дирекция
„Административно-правно обслужване, финансово-стопански дейности, управление на
собствеността и информационно обслужване" /Д"АПОФСДУСИО"/ в Агенцията
била изпълнявана от св. А. Б..
Директорът
на
Дирекция „АПОФСДУСИО"/св.Б./ била подчинена на
Изпълнителния директор и на Главния секретар на Агенцията. По силата на нормативно
вменениите и зъдлжения на св.Б. са
вменени ръководене, планиране, организиране,
координиране и отчитане работата на Дирекцията и на служителите в нея, оказване
правна помощ на Изпълнителния директор на Агенцията, на специализираната
администрация и на териториалните структури на Агенцията, с оглед
законосъобразното осъществяване на техните функции.
Длъжността
„Началник отдел „Правно нормативно обслужване и човешки ресурси" /"ПН0ЧР"/
в Агенцията била изпълнявана от св.М. С. Б.. Тази
длъжност „Началник отдел „ПНОЧР" в
Агенцията била подчинена на Изпълнителния директор, Главния секретар и на
Директора на Дирекция „АПОФСДУСИО" в Агенцията. Нормативно
установените и адължения включвали: ръководене, планиране,
организиране и контролиране дейността на отдела, даване на правни становища и
консултации по въпроси свързани с правното обслужване на ИАРА, както и
организиране и участие в осъществяването на процесуалното представителство на
ИАРА пред всички институции по спорове, по които Агенцията е страна.
Останалите длъжностни лица, имащи отношение към определяне
на заместник на св.Б. и изплащането на средвствата в полза на св.М. Б. били
както следва:
Длъжността
„Старши юрисконсулт" в Агенцията през 2014г. до м.октомври 2014г. е била
изпълнявана от св. А. Б. М..
Длъжността
„Финансов контрольор" в Агенцията през 2014г. била изпълнявана от М. Т. Ч..
Длъжността
„Главен счетоводител" в Агенцията през 2013-2014г. е била изпълнявана от
св.А. Т. Г., а „Оперативен счетоводител" била св. М. К. Б..
На 22.04.2014г. със заявление вх.№ Z-4556 / св.А. Б.-директор на дирекцията „Административно-правно
обслужване, финансово-стопански дейности, управление на собствеността и
информационно обслужване", пожелала да ползва служебен отпуск за периода от 22.04.2014г. до
23.05.2014г.,който и бил разрешен със Заповед № 308 от 22.04.2014г. на
Изпълнителния директор на Агенцията – ИАРА подсъдимия
С..Отпускът обхващал 21 работни дни, от
които 7 за месец април 2014г. и 14 работни дни за месец май 2014г.
Бил изготвен и доклад от името на св.Б. като Директора на Дирекция „АПОФСДУСИО",който
бил подписан писан със запетая от М. Б. - началник отдел
"ПНОЧР"Същият няма дата и не е бил входиран в
деловодството на Агенцията РА.В доклада е било направено предложение св.М. Б. да
изпълнява за времето на отсъствие на св.Б. нейните функции на
Директор на „АПОФСДУСИО“ за периода 22.04.2014г.
до 23.05.2014г. включително". Именно тук се съдържало и
предложението на св. М. Б. да бъде изплатено допълнително възнаграждение със
заплатата през месеците април сумата от 1000 лева и през май сумата в размер
общо на 700 /т.1 л.201/
Така подсъдимият като изпълнителен директор „ръководен „ от писменото предложение на св.Б.- „Началник отдел
„Правно нормативно обслужване и човешки ресурси" /"ПН0ЧР"/ издал
Заповед
№ ЧР - 148 от 24.04.2014г. Наредил да и бъдат
изплатени като допълнително
възнаграждение в размер на 1000лв. /хиляда/ лева, със заплатата за месец април,
за изпълнение на допълнителни функции на Директор на дирекция „АПОФСДУСИО",като
заповедта е била получена от св.Б. на 24.04.2014г.срещу
подпис /т.1,л.149/.
Заповедта била изготвена от главен експерт в отдел „ПНОЧР" св. М. Г.,съгласувана
със св. И. К. Главен
секретар и старши
юрисконсулт св.А. М..Като нормативно основание за издаване на тази заповед било посочено чл.19, т.5 от
Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, „за постигнати резултати " когато
се
определя „допълнително възнаграждение".
Подсъдимият
С. изразил с поставена резолюция „Да"
на доклада изговен по посочения по-горе механизъм и подпис в
качеството му на изпълнителен
директор.
Така начисленото и изплатено, съгласно Фиш № 1 от м.април
2014г., възнаграждение на св.М. Б. е осчетоводено по дебита на счетоводна
сметка 6041 „Разходи за възнаграждения - служебно правоотношение" и по
кредита на счетоводна сметка 4211 „Разчети - работници и служители", във
съответствие със Сметкоплана на бюджетното предприятие за 2014г. /т.1 л.60/
СпНС е приел за установено и по отношение на второто
деяние от продължаваното престъплнеие ,в
което е обвинен С.,че по механизма, посочен по-горе било възложено на св.Б. да изпълнява функциите на Директор на
дирекция „АПОФСДУСИО" отново по заместване .
За времето от 07.04.2014г. до 10.05.2014г. се наложило
отсъствие от работа на титуляра на длъжността „финансов контрольор“ св. Ч..
Отново до подс.С. бил изготвен доклад входиран
под №
Z-4500от17.04.2014г. на Директора на Дирекция
„АПОФСДУСИО" в който била цитирана със Заповед № 1672 от 05.12.2013г.,
според която М. С. Б. изпълнява
функциите на финансов контрольор във времето, през което титуляра
на длъжността М. Т. Ч. отсъства от работа
поради отпуск, болест и др., както и че съгласно заповеди с номера № 242, № 243
и № 244 от 28.03.2014г., титуляря ползва полагащ се годишен отпуск и отпуск за
обучение в периода 07.04.2014г. до 10.05.2014г. включително. С доклада си
Директора на Дирекция „АПОФСДУСИО" - А. Е. Б., е отправила молба на
основание чл.19, т.5 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация, на М. С. Б.-началник на отдел „ПНОЧР" да й бъде изплатено
допълнително възнаграждение през месец април в размер на 700 /седемстотин/
лева. /т. 1 л.204/
По делото е установено,че Финансовият контрольор св.М. Т. Ч. е
отсъствала от работа за периода от 07.04.2014г. до 17.04.2014г./9 работни дни/,
за периода от 22.04.2014г. до 25.04.2014г. /4 работни дни/, за периода от
28.04.2014г. до 30.04.2014г. /3 работни дни/ и за периода 01.05.2014г. до
10.05.2014г./4 работни дни/. Общо, срокът на отсъствие бил 20 работни дни,
от които 16 работни дни - за месец април 2014г. и 4 работни дни - за месец май
2014г., видно и от справката с изх. № 1200-826 от 21.07.2015г. на ИАРА. /т.1
л.56-57/
Така подсъдимият издал Заповед № ЧР - 149 от 24.04.2014г. и
наредил
нас см. М. Б., на длъжност Началник отдел „ПНОЧР" в
ИАРА, да се изплати допълнително възнаграждение в размер на 700лв. лева, със заплатата за месец април, за
съвместителство на длъжността „финансов контрольор" за периода
07.04.2014г. до 10.05.2014г.
Установено е ,че заповедта няма
данни да е получена от св.Б.. /т. 1 л. 150/
Отново като правно основание за издаване на тази заповед е посочен чл.5, ал.1, т.8 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАР/.Според тази
нормативна уредба който Изпълнителният директор утвърждава
документи и издава индивидуални административни актове, свързани с развитието
на дейностите и организацията на работата на ИАРА и „одобрен доклад № Z - 4500
от 17.04.2014г. /на Директора на Дирекция „АПОФСДУСИО" -А. Б./.
С ризолюция „Да" и подпис от подс.М.А. С., е
одобрено изплащането на допълнителното възнаграждение със заплатата й през
месец април 2014г.Изплащането на сумата стнало фактичесни
с Фиш № 1 от м.април 2014г., възнаграждение на М.
С. Б. е осчетоводено по дебита на счетоводна сметка 6041 „Разходи за
възнаграждения - служебно правоотно¬шение" и по кредита на счетоводна
сметка 4211 „Разчети - работници и служители", във съответствие със
Сметкоплана на бюджетното предприятие за 2014г. /т.1 л.60/.
От фактическа страна по отношение на третото деяние СпНС е
установил същия механизъм на обосноваване на допълнителна сума към трудовото
възнагражсдение получено от св.М. Б.,а именно:
За времето от 23.06.2014г.
до 27.06.2014г. включително - /5 работни
дни/се наложило отново отсъствие от работа на
титуляра на длъжността „финансов контрольор“ свидетелката Ч..Отново
бил изготвен доклад за необходимостта от заместване на титуляра и предвид особената
важност за осъществяване на нормалната дейност на Агенцията ръководена
от подсъдимия С..Той бил изготвен от директора на
Дирекция „АПОФСДУСИО"- св.А. Б. и входиран с № Z-6862 от 20.06.2014г. В
доклада било упоменато ,, че „съгласно Заповед
№ 1672 от 05.12.2013г. М. С. Б. изпълнява функ-циите на финансов контрольор във
времето, през което титуляра М. Т. Ч.-финансов
контрольор, отсъства от работа, поради отпуск , болест и др. Според
Заповед № 245 от 28.03.2014г.Ч. е
била в отпуск за обучение в периода от 23.06.2014г.
до 27.06.2014г. включително", /срок от 5 работни дни/. С доклада Директора
на Дирекция „АПОФСДУСИО А. Е. Б., е отправила
молба „ ..на основание чл.19, т.5 от ПЗСДА г-жа М. С. Б. /началник на отдел
„ПНОЧР"/, да й бъде изплатено допълнително възнаграждение през месец юни в
размер на 350 /триста и петдесет/ лева. /т.1 л.205/Докладът не
бил утвърден от Изпълнителния директор на ИАРА.Финансовият
контрольор М. Ч. е отсъствала от работа
за периода от 23.06.2014г. до 27.06.2014г.включително т.е. за срок от 5 /пет/
работни дни.
Със
Заповед № ЧР - 603 от 20.06.2014г. подс.М. С. се е разпоредил да бъдат
изплатени на св. М. Б., на длъжност
Началник отдел „ПНОЧР" в ИАРА допълнително
възнаграждение в размер на 350лв. /триста и петдесет/ лева, заедно със
заплатата за месец юни, за съвместителство, на длъжността „финансов
контрольор", за периода 23.06.2014г. до 27.06.2014г. включително./т.1
л.74, л.152/Според записа върху заповедта същата е била изготвена от
св. М. Б., а за съгласувал заповедта, има име и положен подпис от А.
Б../т.1 л.74/
За правно основание за издаването на тази заповед е посочено -
чл.5, ал.1, т.8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури /ИАРА/т.1 л.205/
Със
заповедта, Изпълнителният директор на ИАРА подсъдимият
С. наредил
„заедно със заплатата за месец юни 2014г. св.Б. да получи допълнително възнаграждение в размер
на 350 /триста и петдесет/ лева като формулировката е изразена
така:„..за
периода на съвместителство на длъжността финансов контрольор от 23.06.2014г. до
27.06.2014г. включително ."
Свидетелката А. Б.
подала Заявление № Z-4556 / 22.04.2014г. за ползване на служебен отпуск, за периода от
22.04.2014г. до 23.05.2014г.,който и бил разрешен
със Заповед № 308 от 22.04.2014г. на Изпълнителния директор на Агенцията – ИАРА
подс .С.. Срокът на отсъствие включвал общо 21 работни дни, в т.ч. 7 работни дни за месец април 2014г. и 14 работни дни за месец май
2014г.Със Заповед № ЧР - 240 от 20.06.2014г.С.
наредил, на М. С. Б., на длъжност Началник отдел „ПНОЧР" в ИАРА, да
се изплати допълнително възнаграждение в размер на 700лв. лева, със заплатата за месец юни
отново със следната формулировка :“...за изпълнение на допълнителни функции на Директор
на дирекция „АПОФСДУСИО". Заповедта е записана дата
20.06.2014г. и положен подпис от М. С. Б../т.1 л.151/.Заповедта
била изготвена от М. Г. ,която положила подписа си.Съгласуването
и било направено от Главния
секретар св. И. К. както и от юрисконсулт св. А. М. ,които
са положеили подписи.Отново като правно основание за
издаване на заповедта било
е посочено чл.5, ал.1, т.8 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
съгласно който Изпълнителният директор утвърждава документи и издава индивидуални
административни актове, свързани с развитието на дейностите и организацията на
работата на ИАРА. и Заявление № Z-4556 /
22.04.2014г. и доклад от Директора на Дирекция „АПОФСДУСИО"-А. Б.".
Съгласно
доклада на Директора на Дирекция „АПОФСДУСИО" - А. Е. Б.,
е било е определено М. Б. -
началник отдел "ПНОЧР" да изпълнява функциите на директор на Дирекция
„АПОФСДУСИО", във връзка с отсъствие на титуляра, поради
ползване на служебен отпуск за периода 22.04.2014г. до 23.05.2014г.
включително, т.е за срок от 21 работни дни в т.ч. 7 работни дни за месец април
2014г. и 14 работни дни за месец юни 2014г. В доклада от А. Е. Б. е предложено
на М. Б. да бъде изплатено допълнително възнаграждение със заплатата през месец
април 2014г. в размер на 1000 /хиляда/ лева и през месец май сумата в размер на
700 /седемстотин/ лева./т.1 л.201/ Доклада е без посочена дата на издаване и
същия е подписан със запетая. В доклада липсва заверка от деловодната система
на Агенцията - ИАРА, тъй като доклада не е предаван за завеждане, съгласно
утвърдените правила.Видно от поставената резолюция в доклада „Да" и подпис
от обв. М.А. С., е одобрено изплащането на допълнителното възнаграждение със
заплатата през месец юни 2014г.Начисленото и
съгласно фиш № 1 от м.юни 2014г., допълнително възнаграждение на М. С.
Б. е осчетоводено по дебита на счетоводна сметка 6041 „Разходи за
възнаграждения - служебно правоотно¬шение" и по кредита на счетоводна
сметка 4211 „Разчети - работници и служители", във съответствие със
Сметкоплана на бюджетното предприятие за 2014г. Сумата в размер на 700 лв. е
изплатена по дебитната карта на М. Б. с групово
плащане от 26.06.2014г.
Съгласно
справка с изх.№ 1200-826 от 21.07.2015г. на ИАРА, Директора на Дирекция
„АПОФСДУСИО" - А. Е. Б. е била в служебен отпуск за периода 22.04.2014г.
до 30.04.2014г. - 7/седем/работни дни, и от 01.05.2014г. до 23.05.2014г. - 14
/четиринадесет/ работни дни. /т.1 л.56/.Със Заповед № РД - 715 от
11.07.2014г. наредил, на М. Б., на
длъжност Началник отдел „ПНОЧР" в ИАРА, да се изплати допълнително
възнаграждение в размер на 800лв. /осемстотин/ лева, заедно със заплатата за
месец юли, за съвместителство, на длъжността „финансов контрольор" от
01.07.2014г. до 11.07.2014г. включително, /т.1 л.153/.Към заповедта
няма приложено писмено искане от непосредствения ръководител, съгласно
изискванията на разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗДСл.В издадената заповед, е
посочено за основание - чл.5, ал.1, т.8 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, съгласно който
Изпълнителния директор утвърждава документи и издава индивидуални
административни актове, свързани с развитието на дейностите и организацията на
работата на ИАРА. Със заповедта е възложено „....съвместителство на длъжността
„финансов контрольор".За основание още в заповедта на Изпълнителния
директор на Агенцията - ИАРА, е посочено и „одобрен доклад № Z - 7710 /доклада
от 11.07.2014г. на Директора на Дирекция „АПОФСДУСИО"-А. Б./.
В
доклада вх . № Z-7710 от 11.07.2014г.
на Директора на Дирекция „АПОФСДУСИО"-А. Е. Б. е посочено, че съгласно
Заповед № 1672 от 15.12.2013г. М. С. Б. изпълнява функцийте на финансов
контрольор поради отсъствие на титуляря М. Т. Ч., съгласно болнични листове с №
268 от 02.07.2014г. и с № 273 от 09.07.2014г., в периода от 01.07.2014г. до
11.07.2014г. включително. С доклада Директора на Дирекция „АПОФСДУСИО" - А.
Е. Б., е отправила молба на М. С. Б.-началник на отдел „ПНОЧР", да й бъде
изплатено допълнително възнаграждение през месец юли в размер на 800
/осемстотин/ лева, за да изпълнява функциите на финансов контрольор за периода
от 01.07.2014г. до 11.07.2014г. - срок от 9 /девет/ работни дни. /т. 1 л.206/
В
действителност, финансовият контрольор М. Т. Ч. е отсъствала от работа за
периода от 01.07.2014г.до 11.07.2014г.включително т.е. за срок от 9 работни
дни.
При тези данни със заповедта, Изпълнителният директор на ИАРА
наредил „заедно със заплатата за месец юли да получи допълнително възнаграждение
в размер на 800 лева,като
е посочено че това възнаграждение е :„..за периода на съвместителство на длъжността
финансов контрольор" за периода от 01.07.2014г.до 11.07.2014 включително
Съгласно
справка, с изх.№ 1200-826 от 21.07.2015г. на ИАРА, заеманата длъжност „финансов
контрольор" от М. Т. Ч. е с основна заплата в размер на 1405.00 /хиляда
четиристотин и пет/ лева./т.1 л.56-57/
Допълнителното
възнаграждение е изплатено със заплатата през месец юни 2014г.
Начисленото
и съгласно Фиш № 1 от м.юни 2014г. за възнаграждение на М. С. Б., е изплатено
по дебитната й карта с групово плащане от 26.06.2014г. и е осчетоводено по
дебита на счетоводна сметка 6041 „Разходи за възнаграждения - служебно
правоотношение" и по кредита на счетоводна сметка 4211 „Разчети -
работници и служители", в съответствие със Сметкоплана на бюджетното
предприятие за 2014г. /т.1 л.73/
Така през 2014г. през инкриминирания период по
разпореждане на подсъдимия С. и по механизма посочен по-горе първоинстанционният съд е установил ,че са били изплатени общо 3550.00 лв. от бюджета на ИАРА,
в полза на М. Б. с основание полагане допълнителен труд поради
съвместяване на длужности.
Горната фактическа обстановка СпНС е приел за
установена от доказателствата събрани в
хода на съдебното следствие: обяснения на
подсъдимия, показанията на свидетелите А. Е. Б., А. Б. М., М. Г. Г. – Г., И. П.
К., Д. Б. И. - П., М. К. Б., М. С. Б. и А. Т. Г..
Така възприетата за установена фактическа СпНС е приел и въз основа
на писмените доказателства и доказателствени
средства, приложени по делото, в това число експертните заключения на съдебно
графическата и съдебно икономическата експертиза , доклад на АДФИ .
Следва да се подчертае, че фактическата обстановка установена от
обвинението и описана в обстоятелствената част на обвинителиня акт и тази възприета от първоинстнацинония съд е
единтична и определена въз основа на
едни и същи гласни и писмени доказателства.Гласните доказателства както е
посочил в мотивите си СпНС са непротиворечиви и еднопосочни.Писмените
доказателства също не са в противоречие
с гласните ,а напротив- допълват ги и ги подкрепят.
Настоящата инстанция изцяло възприема за правилно установени всички
факти и обстоятелства относими към състава на престъплението по чл.282 ал.2 във
вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.Изхождайки от конкретиката на фактите
посочените в закона обективни и субективни признаци на престъплението по
слежба,в каквото е обвинен подс.С. АСНС споделя напълно правния извод на
първата инстанция относно липсата на съставомерност на деянието на подсъдимия С..
За да се прецени основтелността на
протеста на Прокуратурата АСНС възприе подхода на анализ на обективните и
субективни признаци на общото престъпление по служба отнесен към конкретните факти по насотящото
дело,установени по съответния процесуалне ред.
Съставът на престъпрлението по
служба каквото е това по чл.282 от НК е приложим съгласно трайно установената
съдебна практика в случаите когато няма специален състав в Наказателния кодекс.Това
престъпление може да бъде извършено само от лице,които има длъжностно
качество.Подсъдимият С. е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1б.“б“ от НК
тъй като му е възложено да изпълнява със заплата ръководна работа в юридическо
лице –ИАРА/Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури/ към Министерството на земеделието и храните в
качеството му на Изпълнителен директор.Първоинстанционният съд не е коментирал
в мотивите си постановлението за привличане на подсъдимия в качеството на
обвиняем ,нито и обвинителния акт досежно това ,че при изписване на този
квалифициращ признак на длъжностно лице
прокурорът не е посочил точния текст на
квалификацията по чл.93 от НК,защото този признак е основоположен за съставомерността на престъплението по
служба по чл.282 от НК.
Така в постановлението за
привличане /т.1 л.240 от ДП/с думи е изписано качеството на длъжностно лице
,което цифрово може да бъде отнесено към нормата на чл.93т.1 б.“б“ пр.1 от НК.Същото се отнася до обвинителния акт
и присъдата ,постановена от първата инстанция,тъй като навсякъде е възпроиведен
текста на обвинението въприет според постановлението на привличане на
подсъдимия като обвиняем.Този пропуск - да се изпише цифрово в квалификацията
на деянието текста на чл.97 т.1б.“б“пр.1 от НК не е довело до ограничаване
процесуалните правата на подсъдимия С. на ДП и в хода на съдебното производство
пред първата инстанция,поради което не следва да се възприема като съществено
процесуално нарушение.В допълнение- в
случая присъдата на СпНС е оправдателна и дори да има съответен протест
Прокуратурата като страна в процеса не може да се позовава и ползва от
собствените си пропуски.Оправдателната присъда във всички случаи е най-добрия
процесуален способ за гарантиране на правото на защита на подсъдимия.
С оглед на изложеното АСНС приема
,че е налично качеството на длъжностно лице за подсъдимия С.-т.е. същият може
да бъде субект на престъплението по чл.282 от НК.
СпНС задълбочено е изследвал
елементите на състава на общото длъжностно престъпление при конкретно
установената фактология по делото .
За правилната и преценка на
съставомерността на деянието се изисква
анализ на обективните и субективни признаци на това деяние,което е СпНС
е сторил и настоящата инстаниця споделя изцяло направените в тази насока правни
изводи за липса на СЪТАВОМЕРНОСТ.В случая С. е обвинен в това ,че е нарушил служебните
си задължения по чл.84 ал.4 във вр. с
ал.2 от Закона за държавния служител и по чл.5 ал.1 т.5 и т.8 от Устройствения
правилник на ИАРА в слиа от 18 октомври 2013 г.
–т.е действащия към момента на деянието правилник.Или изпълнителното
деяние изразяващо се в ДЕЙСТВИЕ СВЪРЗАНО С НАРУШЕНИЕ НА СЛЕЖУБНИТЕ МУ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ следва да се прецени като анализират тези задължения според
длъжностната характеристика и рамките на обвинението което определя като
нарушени две норми –тази на чл.84 ал.4 във вр. с ал.2 от Закона за държавния
служител и чл.5 ал.1 т. 5 и 8 от Устройствения правилник на ИАРА.
Правомощията на подсъдимия С.
като изпълнителен директор към инкриминирания период ,които определят рамката
на длъжностността ,са били уредени в в чл.5 от Устройствения правилник на ИАРА
и няма спор ,че подсъдимият е имал право
да определя със заповед заместник на титуляра при отсъствие на служител и
респективно възнаграждението му.Съгласно чл.57 ал.7 от Закона за
администрацията ,Изпълнитленият директор на
изпълнителната агенция е орган по назначаване на държавните служитеи в
агенцията.Това правомощие определя и извършването на по-ограниченото по обем,а
именно определяне на заместник на държавен служител в случаинте когато той
отсъства за по-малко от 30 дни,респективно опледеляне и размера на
възнаграждението,което заместникът получава в зависимост от срока на
продължителност на заместванет,като нормата на чл.84 ал.1 от ЗДСл дава
възможност за алтернативно решение - държавният
служител да бъде заместен от непосредствения си ръководител или от друг
държавен служител.В случая заместването на държавните сужители от св.М. Б. /пет
случая посочени като част и от продължаваното престъпление/ става въпрос за
неправилно определен размер на допълнително възнаграждение във връзка със
заместване на държанвен служител като
общият размер на изплатеното възнаграждение възлиза на 3550 лева а също и
неправилно посочено основание –такова по чл.19 т.5 от Наредбата за определяне
на заплатите на на служителите в държавната администрация.
За да е налице престъпление по
чл.282 и деянието на подсъдимия да е сътавомерно обаче е необходимо деецът да има пряк умисъл и
специална цел.Видно от събраните гласни и писмени доказателства подсъдимият е
подписал заповедите и в петте случая,но изготвянето на докладите,предложенията
,съгласуването на заповедите е ставало
от съответните длъжностни лица в администрацията на Изпълнителната агенция по
рибарство и аквакултура- главния секретар св.К.,св.Г. .В подготовката на
заповедите участвала св.К. – главен секретар,св.А. Б.-Директор на
дирекция“Административно-правно облслужване,св.А. М.-старши юрисконсулт,св.А. Г.-главен
счетоводител,св.Ч.-финасов контрольор ,св.М. Б.-оперативен
счетоводител.Посочените длъжностни лица са
имали специфични задължения според длъжностното си качество ,свързани
с обезпечаване на правилното приложение на законите ,включително подпомагане на
дейността на изпълнителиня директор при изпълнение на неговите функции свързани
с правомощията му посочени в чл.5 ал.1т.5 и т.8 от Устройствения правилник на ИАРА.Първоинстанционният
съд е анализирал по отделно показанията на всички разпитани свитетели.Те са
единодушни относно факта ,че подсъдимият по никакъв начин с поведението си не е
влиял върху процедурата по издаване на 5-те заповед за заместване на държавни служители нито
върху начина по който ще се съставят и съгласуват заповедите изготвени от
съответните подчинени му дължонстни лица,които той подписал.Показанията на
свидетелите и обясненията на подсъдимия по отношение на тези факти не са
противоречиви ,а са еднопосочни както на досъдебното производство ,така и в
хода на съдебното следствие пред първата инстанция.Подсъдимият подписвайки
заповедите е възприел изписаното правно основание за правилно и законосъобразно,поради което при
същият не е оформено съзнаниеза, че нарушава задълженията си по чл.5 т.5 и т. 8 от Устройствения правилник
на ИАРА,както и нормите на чл.84 от ЗДСсл,че по този начин набавя облага за
другиго и че такава облага представлява възнаграждението ,което се е разпоредил
да бъде изплатено с посочените пет заповеди на св.М. Б..Подсъдимият според
събраните гласни доказателства е възприемал изплащането на допълнително
възнаграждение за положен труд, вместо отсъстващ служител като законосъобразно
действие тъй като наистина свидетелката е извършвала добросъвестно работата на
отсъстващите служители в петте случая в които е била определена да ги замества.В
тази насока са гласните доказателства-показанията на всички свидетели и
обясненията на подс.С..Действал е със съзнанието ,че заместването на отсъстващ
служите е необходимо,за да не се нарушава ритъма на работа в Агенцията и поради
това го е възприел като допустим способ за решаване на кадровия дефицит.
АСНС счита ,че доказателствата по
делото сочат на извод за непредпазливо нарушение на нормата на чл.84ал. 4 от
ЗДСл и чл.5 т.5 и 8 от Устройствения правилник на ИАРА от страна на
подсъдимия,което може да бъде основание за административна или дисциплинарна
отговорност,но не и наказателна.В горния смисъле т.3 на Постановление 2/1980г.
на Пленума на ВКС.
За да е налице общото
престъпление по служба по чл.282 от НК е необходим пряк умъсъл на дееца.За да е
налице пряк умисъл деецът трябва да е
съзнавал ощественоопасния характер на деянието и да и да е целял настъпването
на общественоопасните последици.Или казано иначе- да е съзнавал ,че нарушава
норматино установените му задължения,от което нарушение ще последва облага за св.Б. –неправомерно получаване на 3550
лева възнаграждение за заместване на отсъстващ служител и вредна последици за
управляваната от него ИАРА с имуществен
характер –щета в размер на 3550 лева.
От субективна страна съставът на общото
длъжностно престъпление иизсква и наличие на СПЕЦИАЛНА ЦЕЛ,която намира израз в
желание за реализиране на облага
изразяваща се в заплащане на възнаграждение
положен допълнителен труд.Без наличие на този признак деянието е
несъставомерно.В случая е налице е точно хипотезата,в която липсва специалната
цел у дееца.Подсъдимият се разпорежда за заплащане на допълнителни средства към
работната заплата на свидетелкта със съзнанието ,че действа в интерес на ИАРА
определяки служетел,който да замества отсъстващия така ,че да не се затрудни
работата на администрацията в държавното
учреждение,което ръководи.
Подсъдимият е предаден на съд за
престъпление по чл.282 ал.2 от НК за това ,че от общото длъжностно престъпление
по чл.282 ал.1от НК са настъпили немаловажни
вредни последици.В случая вредните последици имат имуществен израз и според
изтовената съдебно-икономическа експертиза ,приета в хода на съдебното
следствие /т.1л.161 ДП/ вредната последица от имуществен характер е 10.44 пъти
минималната работна заплатаза страната.АСНС
споделя становището на първата съдебна инстанция ,че категорично не е налице и
квалифициращият признак на нормата на чл.282 ал.2 от НК-от деянието на С. да са
настъпили ЗНАЧИТЕЛНИ ВРЕДНИ ПОСЛЕДИЦИ.В случая вредните последици според
обвинението имат имуществен израз в
размер на 3550 лева ,в какъвто размер е засегнат и бюджета на ИАРА.
За наличието на този обективен квалифициращ
признак следва да се преценява според абсолютната стойност на вредните последици,които
вещото лице по икономическата експертиза е определило на 10.44 пъти минималната
работна заплата или в абсолютна стойност на 3350 лева.Тази абсолютна стойност
не дава основание на АСНС да приеме извод, различен от този на първоинстанционния
съд ,а именно ,че не е наличен квалифициращия обективен принак на
престъплението по ал.2 на чл.282 НК ,в което се състои обвинениението на
подсъдимия С..По тази причина деняието
се явява несъставомерно поради липса на обективни и субективни признаци.
Деняието на С. не би могло да се
преквалифицира и по основния текст на чл.282 ал.1 от НК поради констатацията
по-горе в мотивите на решението ,че в качеството си на длъжностно лице С. не е
действал умишлено в рамките на определените му компетенции в Устройствения
правилник на ИАРА и чл.84 ал.4 от ЗДСл при определяне на размера на
възваграждението на св.М. Б..Не е налична от установените по делото факти и
специална цел на деянието-получаване на облага с имуществен израз- свидетелкта
да получи 3550 лева допълнително възнаграждение за положен допълнителен труд по заместване на отсъстващ
държавен служител без да е изпълнила
възложената и със заповедите на подсъдимия работа по заместване в пълен обем
вместо титулярите на
длъжностите.Държавното обвинение не представи доказателства,а от събраните по
делото не може да се опровергае извода ,че св.Б. не изпълнила задълженията
възложени и със заповедите по заместване от подсъдимия,макар и издадена в в
нарушение на ЗДСл и Устройстнвения правилник.
Правилно СпНС е приел, че
подсъдимият С. е невинен по повдигнатото му обвинение по чл.282 ал.2 като го е
признал за невинени оправдал в това , че
за времето от 24.04.2014г. до 11.07.2014г., в гр.София,
бул."ХристоБотев" №17, в Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури към Министерство на земеделието и храните при условията на продължавано престъпление , като длъжностно лице - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури към Министерство на земеделието и храните, назначен
с Трудов договор № РД-15-740 от 01.08.2013г.от Министъра на земеделието и
храните, нарушил служебните си задължения по чл.84, ал.4, вр.ал.2 и ал.1 от
Закона за държавния служител и по чл.5, ал.1, т.5 и т.8 от Устройствен
правилник на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури , с цел да набави за другиго облага- за М. С.
Б. и от това са настъпили значителни вредни последици за бюджета на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури в размер на 3550лв.
От изложеното АСНС приема за
неоснователно оплакването в протеста на прокуратурата за неправилно приложение
на материалния закон от състава на СпНС.Въззивната инстанция изцяло възприема
правните изводи на СпНС ,че от доказателствата по делото и установените
фактически положения единственият правилни
извод е за липса на съставомерност на деянието на С. през инкриминрания период.
АДФИ е извършила проверка и е
съставен акт за начет на подсъдимия С. във връзка с допуснатите нарушения по
чл.84 ал.4 от ЗДСл и чл.5 ал.1 т.5 и 8 от Устройствения правилник на ИАРА.Не
винаги както и в настоящия случай нарушенията на финансовата дисциплина на длъжвостното
лице съставлява престъпление.
Правилно СпНС е приел ,че е
налице хипотезата на 304 от НПК когато не
се установява подсъдимият да е извършил деянието ,за което му е повдигнато
обвинение-а именно това по чл.282 ал.2 от НК или друго престъпление.
В този
смисъл оплакването на прокуратурата за
неправилно приложение на материалноправната норма е НЕОСНОВАТЕЛНО.ОТНЕСЕНО КЪМ
ФАКТИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА УСТАНОВЕНИ МАКАР НЕПРОТИВОРЕЧИВО В ОБВИНИТЕЛНИЯ
АКТ И В МОТИВИТЕ НА ПРИСЪДАТА НА
ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ-ПРАВНИЯТ ИЗВОД ,КОЙТО СЕ НАЛАГА Е ,ЧЕ НЕ Е НАЛИЦЕ
СЪСТАВОМЕРНО ДЕЯНИЕ СПОРЕД ПРЕДВИДЕНОТО В СПЕЦИАЛНАТА ЧАСТ НА НК НА ПОДСЪДИМИЯ С.
Съдът може да преквалифицира деянието
от престъпление по слежба в друго съставомерно ,но само тогава
когато фактическите обстоятелства по делото ,по които деецът се е защитавал във
всички фази на процеса сочат на извръшено същото,еднакво или по-леко наказуемо
престъпление.За да преквалифицира деянието от престъпление по служба в такова
по чл.219 е необходимо да се докаже неполагането на грижи за управлението,стопанисването
или запазването на поверенот имущество в резултат на което са настъпили
сътавомерните последици.В случая не е налице престъпно бездействие на
подсъдимия С. ,а участието на съответните специалисти в ИАРА –юристи и
специалисти по човешките ресурси под
формата на подпомагане с правни съвети и съгласуване на заповедите за
заместване на отсъстващи държавни служители изключва неполагането на грижи за управлението на финансовия ресурс-бюджета
на ИАРА .
Обвинението в извършване на престъпление по чл.282 ал.2 от НК не е доказано по несъмнен начин.От изложеното и анализа на фактическите
положения установени в хода на наказателния процес и от целия съвкупен доказателствен материал
следва ,че изцяло са налице основанията на чл.304 от НПК ,което правилно е мотивирало
на СпНС да признае подсъдимия за невинен
и да го оправдае.
В хода на съдебното следствие
пред първата инстанция е представено
влязлото в сила решение на Никополския РС по гр.д.527/2016г.трети състав,постановено
въввръзка с акта за начет във връзка с неправилно изплатените допълнителни
възнаграждения на св.М. Б. .С решението е реализирана пълната имуществена
отговорност на подсъдимия.В хода на съдебното снледствие пред въвзивния съд
като доказателство беше изискано и изъплнителното дело от ЧСИ рег.№800 на КЧСИ
–Т. Р.,от което е видно ,че сумата,с която е ощетена ИАРА от подсъдимия се
събира чрез удръжки от трудовото му
възнаграждение.
Установените пред първата
инстанция фактически положения от всички доказателства и доказателствени
източници остават непроменени и пред настоящата инстанция.Правинят извод
направен в първоинстанционния съдебен акт отнесен към фактите АСНС приема за
обоснован и законосъобразен.
При извършената служебна проверка
АСНС не констатитара допуснати съществени процесуални нарушения ,довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимия .
Водим от изложеното АСНС намира протеста на прокуратурата за
неоснователен ,а атакувания с него съдебен акт за правилен и
законосъобразен,постановен при спазване
на материалния и процесуалния закон.Ето защо и на основание чл.338 от НПК във вр. с чл.334 т.6 от НПК
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
ПРИСЪДА №21,постановена на 22 май 2018г. по НОХД 3900/2017г. по описа на
Специализирания наказателен съд 6
състав.
Решението
може да бъде протестирано или обжалвано
пред ВКС в петнадесет дневен срок от съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.