РЕШЕНИЕ
Номер 1730 06.11.2015 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІV-ти граждански състав
На: първи октомври Година: две хиляди и петнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар А.Т.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
гражданско дело номер
111
по описа за 2015 година
Производството по делото е образувано по исковата молба,
уточнена с допълнителна молба от 22.01.2015 г., на А.Я.К. ***,
против П.Г. ***, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 6 500 лв., представляваща невъзстановена сума –
главница по сключен между страните договор за паричен заем от 14.05.2013 г., сумата
от 1 044.28 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата от 6 500 лв. за периода от 14.06.2013 г. до
11.01.2015 г., сумата от 8 000 лв.,
представляваща невъзстановена сума – главница по сключен между страните договор
за паричен заем от 17.05.2013 г., и сумата от 1 278.57
лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата от 8 000 лв. за периода от 17.06.2013 г. до 11.01.2015
г., ведно със законната лихва върху главниците от 6 500 лв. и 8 000
лв., считано от подаване на исковата молба – 12.01.2015 г. до окончателното им
плащане, както и направените по делото разноски.
В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове
и моли съда да ги уважи и присъди исковите суми. Ангажира писмени доказателства
и експертиза. Претендират се направените по делото съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника П.Г.К., с който предявените искове се оспорват като неоснователни и
по размер. Твърди се, че между страните не съществуват облигационни
правоотношения, като ответникът не е получавал под никаква форма твърдяните
парични заеми от ищеца, както и не е подписвал представените с исковата молба
договори за заем и разписки към тях. В тази връзка, ответникът оспорва
процесните два договора за заем и разписките към тях като неистински и неверни
документи с твърдението, че положеният подпис не е негов и той не е полагал
подписи върху тези документи, като изписването на имената му в тях също не е
извършено от него. Ангажира експертизи.
Бургаският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно съединени искове
с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По делото е представен писмен договор
за заем от 14.05.2013 г., съгласно който А.Я.К., в качеството му на заемодател,
е предал в собственост на П.Г.К.,
в качеството му на заемател, сумата от 6 500
лв., като заем за потребление, като заемателят се е задължил да върне сумата в
срок до 14.06.2013 г. В договора е посочено, че същият се счита за сключен от
момента на реалното предаване на сумата – предмет на договора, което се
удостоверява чрез подписи на заемателите под текста на договора с обозначаване
на датата на предаване. Договорът за заем е подписан от двете страни –
заемодател и заемател, като саморъчно са изписани и трите имена на ответника.
Под текста на договора и подписите на страните е обективирана разписка,
съгласно която П.Г.К. е заявил, че на 14.05.2013 г. е получил в заем от А.Я.К.
сумата от 6 500 лв., като това изявление е удостоверено с подписа и саморъчно
изписани трите имена на ответника.
По делото е представен и писмен
договор за заем от 17.05.2013 г., съгласно който А.Я.К., като заемодател, е
предал в собственост на П.Г.К.,
като заемател, сумата от 8 000 лв., като заем за
потребление, а от своя страна заемателят се е задължил да върне сумата в срок
до 17.06.2013 г. В договора е посочено, че същият се счита за сключен от
момента на реалното предаване на сумата, което се удостоверява чрез подписи на
заемателите под текста на договора с обозначаване на датата на предаване.
Договорът за заем е подписан от двете страни – заемодател и заемател, като
саморъчно са изписани и трите имена на ответника. Под текста на договора и
подписите на страните е обективирана разписка, съгласно която П.Г.К. е заявил,
че на 17.05.2013 г. е получил в заем от А.Я.К. сумата от 8 000 лв., като това
изявление е удостоверено с подписа и саморъчно изписани трите имена на
ответника.
Между страните по делото е спорен
въпросът относно наличието на облигационни правоотношения между тях по посочените
два договора за заем от 14.05.2013 г. и от 17.05.2013 г., както и предаването
на заетите суми от 6 500 лв. и 8 000 лв. от ищеца и получаването им
от ответника. В тази връзка ответникът твърди, че липсват облигационни
правоотношения между страните по процесните договори и той не е получавал под
никаква форма твърдяните парични заеми от ищеца, както и не е подписвал
представените с исковата молба договори за заем и разписки към тях, като оспорва
същите като неистински и неверни документи с твърдението, че положеният подпис
не е негов и той не е полагал подписи върху тези документи и изписването на
имената му в тях също не е извършено от него.
За установяване автентичността на
представените по делото два договора за заем и на разписките към тях, са
изслушани от съда еднолична съдебно-графологична експертиза, извършена от в.л.Х.Д.,
както и тройна графологична експертиза, извършена от вещите лица С.Ж., К.Г. и Щ.Н..
От заключенията на
единичната и на тройната експертиза се установява, че подписите от името на П.Г.К.
за „заемател” и за „подпис” в оспорените два договора за заем от 14.05.2013г и
17.05.2013г. са изпълнени от ответника П.Г.К., като ръкописните текстове в
същите документи, с които са изписани имената „П.Г.К.” под подписите за „заемател”
и за „подпис” в оспорените договори също са изпълнени от ответника. Вещите лица
са обсъдили наличието на съвпадения в общите и в частните признаци на подписите
и почерка на ръкописните текстове – обект на изследване и подписите и почерка –
сравнителни образци, които са дадени собственоръчно от ответника и положени от
него върху различни документи, посочени в заключенията като сравнителен
материал. При това, всички вещи лица са приели, че описаните в заключенията съвпадащи
признаци са характерни, устойчиви, с висока идентификационна стойност и в
своята съвкупност са достатъчни за даването на категорично положително
становище. Експертите са констатирали различия по транскрипция, изразяващи се в
наличието на щрихова част в сравнителните образци и в завършващата част на
парафа, което се обяснява с вариантност на подписа на К.. В съдебно заседание,
вещите лица по тройната експертиза поясняват, че съвпадащите признаци на
съкратените подписи в договорите и в експерименталните образци се откриват и в
пълния и в съкратения вариант на подписа на ответника, което е показано на
приложения към заключението снимков материал, като разликата между съкратения и
пълния подпис на ответника се състои в това, че в пълния вариант има щрихова
част и завършекът е удължен. Горните констатации, са дали основание на вещите
лица Д. – по единичната експертиза и Ж., Г. и Н. – по тройната експертиза да
дадат категорично становище, че подписите за заемател и ръкописните текстове
(три имена) в оспорените договори за заем от 14.05.2013 г. и 17.05.2013 г. и в
обективираните в договорите разписки, са положени от ответника П.Г.К..
Съдът кредитира и
възприема заключенията на единичната и на тройната графологични експертизи, тъй
като същите са обективни, обосновани и дадени от лица със специални познания и
необходимата квалификация. Вещите лица са извършили задълбочен и обстоен анализ
и изследване, като същите изграждат и представят категорично становище по
поставения въпрос. Съдът счита, че не са налице основания за съмнения в
правилността и обосноваността на посочените експертизи, като обстоятелството,
че изводите на вещите лица не оправдават очакванията на ответника в никакъв
случай не може да бъде основание за необоснованост и некомпетентност на експертните
заключения. В този смисъл, направените от ответника оспорвания на
графологичните експертизи са неоснователни.
При така установената фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира
предявените искове по чл.79, ал.1, вр. чл.240 ЗЗД за основателни. Настоящият
състав приема за установено по безспорен начин, че между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения по сключени между тях на 14.05.2013 г. и на
17.05.2013 г. договори за паричен заем по смисъла на чл.240 ЗЗД. Съгласно
посочената разпоредба, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В този смисъл,
договорът за заем за потребление, какъвто е договорът за паричен заем, е реален
договор и се смята за сключен от момента на предаване на заетата сума.
Договорът за заем е и неформален договор, тъй като законодателят не е предвидил
изискване за форма на договора, като условие за неговата действителност, но
когато същият е за парична сума на стойност над 5 000 лв. е необходимо да
бъде сключен в писмена форма, която с оглед стойността е форма за доказване на
правоотношението, предвид забраната за установяването му със свидетелски
показания (чл.164, ал.1, т.3 ГПК).
В конкретния случай, доказателствата по делото сочат на
извода, че на 14.05.2013 г. ищецът е предал на ответника в заем сумата от 6 500
лв., срещу задължението на последния да върне заетата сума в срок до 14.06.2013
г., както и на извода, че на 17.05.2013 г. ищецът е предал на ответника в заем
и сумата от 8 000 лв., срещу поетото от него задължение да върне заетата
сума в срок до 17.06.2013 г. За удостоверяване на възникналите облигационни
правоотношения между страните са сключени писмени договори за заем от 14.05.2013
г. и от 17.05.2013 г., които съдържат всички елементи на договора по чл.240 ЗЗД
и удостоверяват предаването от ищеца на заемните суми, както и поето от ответника
задължение да върне получените от него суми в уговорените срокове. По делото е
установено по категоричен начин, че процесните два договора за заем са подписани
от ответника, както и че същият е подписал и обективираните след текста на
договорите разписки от 14.05.2013 г. и от 17.05.2013 г. за получаване от него в
заем на сумите от 6 500 лв. и 8 000 лв. В тази връзка,
обстоятелствата относно автентичността на представените писмени доказателства
са безспорно установени по
делото, като от едноличната графологична експертиза и от тройната експертиза
следва категоричния извод, че двата договора за заем и обективираните в тях разписки
са подписани от П.Г.К., като същият е изпълнил и ръкописните текстове, с които
са изписани трите му имена в същите документи. Предвид
това, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на
облигационни правоотношения между страните, а именно, че той не е подписвал
процесните договори и ищецът не му е предоставил в заем претендираните суми.
В конкретния случай, сключването на договорите се доказва с
подписаните писмени доказателства, същите са сключени в писмена форма, като
автентичността на подписите на ответника е безспорно установена от експертните
заключения. В процесните договори за заем от 14.05.2013 г. и от 17.05.2013 г. и
в подписаните от ответника разписки от същата дата се съдържа ясна и
недвусмислено изразена воля на заемателя за получаване на сумите от 6 500
лв. и 8 000 лв. със задължението за тяхното връщане на ищеца, което
всъщност е и съдържанието на договора за заем по чл.240 ЗЗД. Предвид това,
съдът намира за безспорно доказано с представените писмени договори и подписаните
към тях разписки, че между страните са възникнали облигационни правоотношения
по двата договора за заем, като ищецът е предал в заем на ответника сумите от 6 500
лв. и 8 000 лв., а последният се е задължил да върне сумите в уговорените
срокове. В
съответствие с разпределението на доказателствената тежест за установяване на
факта на изпълнение на задължението си, ответникът следва да докаже, че заетите
по договорите за заем парични суми са възстановени от него. По делото не се
спори, че ответникът не е върнал на ищеца заемните суми, като не са ангажирани и
доказателства за изпълнение на поетите от него задължения по договорите, поради
което са налице предпоставките за ангажиране на неговата отговорност по чл.240 ЗЗД. Ето защо, съдът намира, че предявените искове по чл.79, ал.1 чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите от 6 500 лв. и от 8 000 лв. са основателни
и следва да бъдат уважени в претендираните размери.
С оглед основателността на главните
искове за заплащане на дадените в заем парични сума, доказани по основание се
явяват и акцесорните претенции по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна
лихва за забава върху главниците от 6 500 лв. и от 8 000 лв. за периода от
падежа на съответните задължения до 11.01.2015 г. (датата, преди входиране на
исковата молба), както и за заплащане на законната лихва върху заетите суми от
подаване на исковата молба – 12.01.2015 г. до изплащане на задълженията. Съгласно
първия договор за заем от 14.05.2013 г., ответникът се е задължил да възстанови
заетата сума от 6 500 лв. в срок до 14.06.2013 г., а съгласно втория договор от
17.05.2013 г. крайният срок за погасяване на предоставения му заем от 8 000
лв. е на 17.06.2013 г., като след изтичате на крайните срокове ответникът е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане. Предвид това, съдът
намира, че претенциите за мораторна лихва са основателни за периода 15.06.2013
г. – 11.01.2015 г. по първия договор за заем, както и за периода 18.06.2013 г.
– 11.01.2015 г. по втория договор за заем, поради което следва да се уважат за
посочените период. За претендираните начални дати на забавата, съответно
14.06.2013 г. и 17.06.2013 г., акцесорните искове следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По отношение размера на дължимата
мораторна лихва съдът приложи разпоредбата на чл.162 ГПК. В тази връзка,
настоящият състав изчисли, че мораторната лихва върху главницата от 6 500 лв.,
дължима за периода от 15.06.2013г. до 11.01.2015г. възлиза на сумата от 1 042.43
лв., до който размер акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи като
основателен и доказан. За разликата над присъдения размер от 1 042.43 лв.
до претендираната лихва от 1 044.28 лв., претенцията следва да се отхвърли
като неоснователна.
Мораторната лихва върху главницата от 8 000
лв., дължима за периода от 18.06.2013г. до 11.01.2015г., изчислена от съда по
чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 1 276.31лв., до който размер акцесорният
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи като основателен и доказан. За
разликата над присъдения размер от 1 276.31 лв. до претендираната лихва от
1 278.57 лв., претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото и направеното
от ищеца искане по чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да му заплати сумата от 1 730.72
лв. за направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК
и съразмерно с уважената част от исковете
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Г.
***,
ЕГН **********, на основание чл.79,
ал.1, вр. чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД да
заплати на А.Я.К. ***, ЕГН **********,
сумата от 6 500 лв. (шест хиляди и
петстотин лева), представляваща невъзстановена сума – главница по сключен между
страните договор за паричен заем от 14.05.2013 г., сумата от 1 042.43 лв. (хиляда и четиридесет и два лева и
четиридесет и три стотинки) – мораторна лихва за забава върху главницата от
6 500 лв., дължима за периода от 15.06.2013 г. до 11.01.2015 г., сумата от 8 000 лв. (осем хиляди лева),
представляваща невъзстановена сума – главница по сключен между страните договор
за паричен заем от 17.05.2013 г., и
сумата от 1 276.31 лв. (хиляда двеста седемдесет и шест лева и
тридесет и една стотинки) – мораторна лихва за забава върху главницата от 8 000
лв., дължима за периода от 18.06.2013 г. до 11.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от 6 500 лв. и
8 000 лв., считано от подаване на исковата молба – 12.01.2015 г. до
окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в частта за разликата над присъдената лихва от 1 042.43
лв. до претендираната лихва от 1 044.25 лв., начислена върху главницата от
6 500 лв. за претендираната начална дата на забавата – 14.06.2013 г., КАКТО и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в частта за
разликата над присъдената лихва от 1 276.31 лв. до претендираната лихва от
1 278.57 лв., начислена върху главницата от 8 000 лв. за
претендираната начална дата на забавата – 17.06.2013 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА П.Г.
***,
ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК да заплати на А.Я.К. ***, ЕГН **********, сумата
от 1 730.72 лв. (хиляда седемстотин
и тридесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща направените по настоящото
дело съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК и съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Е.Кралева
Вярно с оригинала:
И.Г.