РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Попово, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20233520100633 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от ЗАД „АРМЕЕЦ” с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано
съвместно от Миролюб Панчев Иванов и Константин Стойчев Велев, действащи чрез
юрисконсулт Милен Жеков против Б. Д. Б. с ЕГН: **********, с адрес: с. К., обл. Т., ул.
„Х.А.“ №3, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9 000.00
лева /девет хиляди лева/ - главница за застрахователно обезщетение по регресна претенция
по щета № 10019100100241Н и мораторна лихва, в размер на 2 740.00 лв., за периода от
28.08.2020г. до 29.08.2023г., ведно със законната лихва от датата на образуване на
производството /подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че с полица №BG/11/116001420372 от 16.05.2016 г., ЗАД
“Армеец” е сключило договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите” и „Злополука“ на мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХ Р750“, с рег.
№, собственост на И.П. Ч., със срок на действие от 21.05.2016г. до 20.05.2017г.
На 05.05.2017г., около 12:30 ч. на път III -202 км. 49+ 10 от с. К., в посока на
движение към гр. О. било настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с мотоциклет
марка „Сузуки“, модел „750“ с регистрационен № , който при движение с несъобразена с
характера и интензивността на движението скорост, губи контрол над управлявания
мотоциклет, при което се реализира ПТП, с което са причинени няколко средни телесни
повреди на М.Р.А.. Вината на водача на мотоциклета била потвърдена с влязла в сила
присъда №117/29.06.2018г. по НОХД №34/2018г. В присъдата е установено, че водачът на
мотоциклет марка „Сузуки“, модел „750“ с регистрационен № - Б. Д. Б. е неправоспособен
водач, като не притежава СУМПС от съответната категория.
В резултат на гореописаното ПТП, в ЗАД „Армеец“ в качеството на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на мотоциклет марка „Сузуки“,
модел „ГСХ Р750“, с рег. е подадено уведомление - декларация за щета, с искане за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди на М.Р.А. и в дружеството е заведена
преписка по щета под №10019100100241Н.
С присъда №117 от 29.06.2018г. на Поповски районен съд, с Б. Д. Б. е бил осъден да
заплати на Метин Ахмед сумата от 6000.00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди.
1
Присъдата е обжалвана от пострадалия и с решение на Търговищки окръжен съд, сумата е
увеличена на 9 000.00 лв.
С платежно нареждане № П15884913/13.06.2019г., ЗАД „Армеец“ изплатило в полза
на М. Р. А., сума в размер на 9000.00 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди.
С плащането на дължимите суми ЗАД „Армеец“ било изпълнило задължението си в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” да покрие щетите, причинени на пострадалото от процесното ПТП лице и
н основание чл. 500, ал. 2 КЗ, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 ЗЗД, ЗАД
„Армеец“ имало право на регресен иск против причинителя на вредата.
Ответникът бил поканен да възстанови изплатената като застрахователно
обезщетение сума, но плащане не било извършено.
Моли се за уважаване на исковете. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
Депозирано е писмено становище.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Не оспорва вината си за настъпилото
ПТП, нито че към момента на ПТП е бил неправоспособен за съответната категория МПС.
Поддържа възражението, направено в заповедното производство за погасяване на
задължението по давност. При условията на евентуалност моли да бъдат приспаднати
внесените от ответника суми, за които представа доказателства в о.с.з. Ответникът релевира
доводи, че понеже е безработен, не е в състояние да заплати претендираната сума наведнъж.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422 от ГПК , вр. чл. 500, ал. 2 от Кодекс за застраховането:
Възникването на правото на застрахователя по договор за застраховка "Гражданска
отговорност", който е заплатил застрахователно обезщетение на увредено лице, да се
суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е
обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца, се обуславя от установяването на
следните факти: наличие на права на увредения срещу причинителя на вредата на
основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т. е. вредите да са причинени от делинквента, чрез негово
виновно и противоправно поведение; наличието на валидно облигационно правоотношение
между делинквента и ищеца по договор за застраховка "Гражданска отговорност" и
заплащане от страна на застрахователя на обезщетение на увреденото лице при настъпване
на застрахователно събитие и делинквентът да е управлявал МПС без да притежава
правоспособност за управление на моторното превозно средство, което е управлявал.
Доказването на тези факти е в тежест на ищеца.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
В конкретния случай, видно от приложената по делото застрахователна полица
№BG/11/116001420372 от 16.05.2016 г., се установява, че ЗАД “Армеец” е сключило
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” и
„Злополука“ на мотоциклет марка „Сузуки“, модел „GSX R750“, с рег. , собственост на
И.П.Ч., със срок на действие от 21.05.2016г. до 20.05.2017г., от което следва, че към момента
на ПТП /05.05.2017г./ застраховката е била валидна.
Видно от приложеното по делото писмо на Началника на РУ - Попово с изх. №
321000-833/24.01.2024г. се установява, че процесният мотоциклет първоначално е бил
регистриран в с-р ПП при ОДМВР – Бургас, като за него е била издадена табела № А0075К.
В последствие, на 28.09.2016г. отв. Б. Д. Б. е закупил мотоциклета, като на 03.10.2016г.
същият е пререгистриран в с-р ПП при ОДМВР – Търговище и за него е издадена табела с №
.
От приложеното по делото копие на Присъда № 117/29.06.2018г. по НОХД № 34 по
описа на РС – Попово се установява, че Б. Д. Б., е признат за виновен в това, че на
05.05.2017 г., около 12.30 ч., на път III 202 км 49+10 между с.К.и гр.О. при управление на
2
мотоциклет „Сузуки“ модел GSXR 750 с рег. № , нарушил правилата за движение по чл.
150а, ал.1 от ЗДП: управлявал посоченото МПС без да притежава свидетелство за
управление категория „А“, по чл. 21, ал.1 от ЗДП: извън населеното място се движил със
скорост над 80 км/ч, по чл. 20, ал. 1 от ЗДП: не контролирал непрекъснато управлявания
мотоциклет, по чл. 20, ал. 2 от ЗДП: при възникнала опасност за движението не намалил
скоростта и не спрял, с което е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на
М.Р. А. от с. К., общ. О., изразяваща се в трайно затрудняване на движението на снагата в
резултат на счупване на IV, V, VI, VII ребра в ляво, контузия на лявото белодробно крило с
малък излив в лявата гръдна кухина, довело до затрудняване на движението на лявата ръка в
резултат на счупване на лявата лопатка, като обвиняемият е управлявал моторното превозно
средство без да има необходимата правоспособност, поради което на основание чл. 343, ал.
3, б. „а“ предл. 2 във вр. с чл. 343, ал.1, б. „б“ предл. 2 във вр. с чл. 342, ал.1 от НК и чл. 20,
ал. 1, чл. 20, ал.2, чл. 21, ал. 1 и чл. 150а, ал. 1 от ЗДП му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено
с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от на Б. Д. Б., е наложено и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане в
сила на присъдата.
Със същата присъда Б. Д. Б., е осъден да заплати на пострадалия М.Р.А., от с.К.,
общ. О., сумата в размер на 6 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от престъплението, заедно със законната лихва от
05.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 830.00 лв. –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
С Решение № 89/07.11.2018г., постановено по ВНОХД № 188/2018г. по описа на ОС
– Търговище, въззивният съд е потвърдил присъдата в наказателната й част, а в
гражданската, първоинстанционният съдебен акт е бил изменен, като размерът на
присъденото обезщетение е бил увеличен на 9000 лв.
Присъдата е влязла в законна сила на 07.11.2018г.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, от което следва извода за доказаност, че деянието е извършено виновно от ответника.
Установява се, че на 25.01.2019 г. до ищцовото дружество е била подадена молба от
М.Р.А. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при процесното
ПТП. По повод тази молба е бил изготвен доклад по щета с №10019100100241Н, с
посочена сума за нанесени вреди /имуществени и неимуществени/ в общ размер на 9830.00
лв.
С преводно нареждане от 13.06.2019г., застрахователят ЗАД „Армеец“ е заплатил на
пострадалия М. Р. А. сумата от 9830 лв..
Съгласно чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало МПС, когато не
притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС, или на което
временно е отнето свидетелството за управление на МПС.
Установи се, че настъпилото ППТ е в причинна връзка с противоправното поведение
на ответника, който е управлявал моторното превозно средство без да е бил правоспособен
водач за съответната категория, както и че размерът на причинените вреди съответства на
платената от застрахователя сума.
В проведеното на 01.02.2024г. открито съдебно заседание ответникът представи 8 бр.
платежни нареждания, но в тях е посочено, че всички те касаят плащания по регресна щета
№ 10019100100242, която, видно от приложените по делото Регресна покана с изх. № Л-
3708/16.05.2019г. и Регресна покана с изх. № Л-466/21.06.2019г. се отнася до причинените
на т.а. „Мицубиши“ с рег. № имуществени вреди, а не за причинените на пострадалия
М.Р.А. неимуществени вреди в размер на 9000.00 лв., които са предмет на настоящото
производство. В този смисъл извършените плащания не следва да бъдат приспадани от
процесното задължение.
Макар ответникът да не е депозирал писмен отговор, по силата на т. 11а от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да обсъди релвираното в подаденото срещу
Заповед за изпълнение №248/01.09.2023г. по ч.гр.д. № 526/2023г. на РС – Попово
3
възражение за погасяване на ищцовото вземане по давност.
По въпросите за погасителната давност спрямо регресните суброгационни искове на
застрахователя съществува задължителна практика, обективирана в т.14 от ППВС №7/77г.,
което не е загубило значението си. Тези въпроси се разрешават непротиворечиво от
върховната съдебна инстанция - Решение №178 от 21.10.2009г. по т.д. №192/2009г., II т.о.,
Решение №173 от 30.10.2009 г. по т.д. №455/2009г., II т.о., Решение №53 от 16.07.2009г. по
т.д. №356/2008 г., I т.о., Решение №2 от 02.02.2011г. по т.д. №206/2010г., II т.о., Решение
№15 от 04.02.2011г. по т.д. №326/2010г., II т.о. и др. ВКС приема, че регресните
суброгационни искове на застрахователя се погасяват с изтичане на общата петгодишна
погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който
застрахователят изплати обезщетението на правоимащото лице.
В конкретния случай ищецът ЗАД „Аремеец“ е заплатил на увредения сумата от
9830.00 лв. на 13.06.2019г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено
на 30.08.2023г., т.е. преди да е изтекъл петгодишният давностен срок.
Поради изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 9000.00 лв..
С оглед уважаване на исковата претенция, основателна се явява и претенцията за
присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /30.08.2023г./ до окончателното изплащане на сумата.
По иска по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД:
По исковата претенция с посоченото правно основание ищецът носи тежестта да
докаже, че главното задължение е ликвидно и изискуемо, периода на забавата и размера на
претенцията си.
Според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия
случай, длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай, безспорно се
установи, че вземането на застрахователя е ликвидно и същото е станало изискуемо от деня
на изплащане на застрахователното обезщетение, но доколкото липсва установен срок за
изпълнение на задължението на ответника, то последният изпада в забава от деня на
поканата до него.
По делото е представена регресна покана от ищеца до ответника, която е получена от
последния на 25.06.2019г..
В посочената регресна покана е предложено на ответника разсрочено плащане на
задължението от 9840.00 лв., като първоначалната вноска в размер на 20 % (1900 лв.) е
дължима до 30.07.2019г., а останалата част от дълга да се заплаща на 59 вноски от 165.00
лв. и една от 149.00 лв., дължими след приключване изплащането на сумата по другия
регресен иск, т.е. от 30.01.2022г. до 30.12.2026г.
В случая по делото не са налични доказателства между страните да е постигнато
споразумение за разсрочване на процесната сума, при което съдът приема, че ответникът е
изпаднал в забава с изтичане на срока за заплащане на първата вноска по предложеното
разсрочване – 30.07.2019г. и от следващия ден /31.07.2019г./ дължи лихва за забава върху
претендираната главницата от 9000.00 лв.
Понеже искът за лихва е предявен за по - къс период - от 28.08.2020г. до
29.08.2023г., съдът дължи произнасяне само по него.
За този период върху сумата от 9000.00 лв. лихвата за забава е в размер на 2853.56
лв., като изчисленията са направени с модул „законна лихва“ , находящ се на адрес
www.calculator.bg
Тъй като исковата претенция е за сумата от 2740.00 лв., то тя следва да бъде изцяло
уважена.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в исковото производство в размер на 234.80 лв. за
държавна такса, а на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на ищцовия процесуален представител в размер на 100 лева, или общо
сумата от 334.80 лв., която с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
4
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Предвид задължителните указания, дадени с ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство в размер на 384.80 лв., от които 234.80 лв. за
заплатена държавна такса и 150.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Д. Б. с ЕГН ********** с
адрес: с. К., обл. Т., ул. „Х.с.“ №, ЧЕ ДЪЛЖИ на ЗАД „АРМЕЕЦ” с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано
съвместно от Миролюб Панчев Иванов и Константин Стойчев Велев, действащи чрез
юрисконсулт Милен Жеков, СУМАТА от 9000.00 лв. /девет хиляди лева/ - главница за
застрахователно обезщетение по регресна претенция за изплатено на М.Р.А. от с. К., общ.
О. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, съгласно застрахователна полица
№BG/11/116001420372 от 16.05.2016 г., по щета № 10019100100241Н и СУМАТА от
2740.00 лв. /две хиляди седемстотин и четиридесет лева/ - лихва за забава за периода от
28.08.2020г. до 29.08.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /30.08.2023г./, до окончателното
изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед № 248/01.09.2023г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 526/2023г. по описа на РС – Попово.
ОСЪЖДА Б. Д. Б. с ЕГН ********** с адрес: с. К., обл. Т., ул. „Х.А.“ №, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „АРМЕЕЦ” с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано съвместно от Миролюб Панчев Иванов и
Константин Стойчев Велев, СУМАТА от 334.80 лв. /триста тридесет и четири лева и
осемдесет стотинки/ - разноски в исковия процес и СУМАТА от 384.80 лв. /триста
осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/ - разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
5