№ 24099
гр. София, 11.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110166629 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
348734/05.12.2023 г., подадена по пощата на 04.12.2024 г. Ищецът „Амиго
Финанс“ ЕООД твърди, че е правоприемник на „Мого България“ ЕООД. На
03.04.2018 г. между „Мого България“ ЕООД, в качеството на лизингодател и
Г. Г. С. в качеството на лизингополучател бил сключен Договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0002044. В
изпълнение на задълженията си лизингодателят придобил собствеността
върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „BMW“ модел
„Х5“, идентификационен номер на рама **********, per. № СВ****ММ и е
предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което е съставен
приемо - предавателен протокол от 03/04/2018 г. Размерът на финансирането
бил 11 000,00 лева, а всички съществени условия били подробно описани в
договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията - неразделна
част от Договора. В частност, лизингополучателят поел задължение за
заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта по предназначение с
грижата на добър стопанин. Договорен е срок от 46 месеца, изтичащ на
25/01/2022 г. съгласно приложения Погасителен план - неразделна част от
Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер
на 39,60 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 468,14 лева.
Ищецът твърди, че лизингополучателят преустановил плащания по
договорения Погасителен план. Последното постъпило плащане е от
06/04/2020 г. на стойност 185.00 лева, с него са погасени задължения с по-
1
ранни падежи от датата на плащане до вноска №16 с падеж 25/07/2019 г. -
частично погасена. Предвид допуснатото неизпълнение на договорни
задължения, по реда на чл. 18 от ЗЧСИ и ГПК, Лизингодателят е отправил
нарочно уведомление до длъжника за разваляне на договора. Уведомлението
е връчено чрез залепване на адреса на длъжника. Лизингополучателят не е
изпълнил задължението си за връщане на Лизинговия актив във владение на
собственика - Лизингодател в срок от 2 работни дни след прекратяване на
договора. Предвид това на 20.04.2021 г. е подадена жалба до СРП за
обсебване, образувано е досъдебно производство №15168/2021 г. по описа на
07 РПУ СДВР, пр.пр.№ 17796/2021 г. по описа на СРП, спряно срещу
неизвестен извършител.
На 12.04.2022 г. регистрацията на Лизинговия актив в Пътна полиция е
прекратена на основание „издирване“. И до настоящия момент същият не е
възстановен във владение на собственика.
В исковата молба са изложени твърдените договорни основания за
предявената претенция за договорно неизпълнение. На тези основания
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 38235/2022 г. по описа на СРС, 90 с-
в. Съдът издал заповед за изпълнение на 15.12.2022 г., на която ответникът
възразил по реда на чл.414 от ГПК.
По гореизложените съображения моли съда да постанови решение, с което
да приеме за установено, че Г. Г. С. дължи на „Амиго Финанс“ ЕООД
(предишно наименование „Мого България“ ЕООД), следните суми, дължими
по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив Номер: AG0002044/03.04.2018 г.:
сумите 5 198,86 лева (пет хиляди сто деветдесет и осем лева и 86 стотинки),
представляваща главница за падежирали и непогасени лизингови вноски по
главница по договор за финансов лизинг за период от 25.07.2019 г. до
18.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 14.07.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата 4 566,28 лева (четири хиляди петстотин шестдесет и
шест лева и 28 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
25.08.2019 г. до 18.04.2021 г., 203,94лева (двеста и три лева и 94 стотинки),
представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови вноски за
период от 25.07.2019 г. до 18.04.2021 г., 1 404,42лева (хиляда четиристотин и
2
четири лева и 42 стотинки), представляваща неустойка за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя за период от 18.04.2021 г. , 725,65лева
(седемстотин двадесет и пет лева и 65 стотинки), представляваща заплатени
от лизингодателя застрахователни премии за период от 18.04.2021 г. ,
933,89лева (деветстотин тридесет и три лева и 89 стотинки), представляваща
заплатен данък за период от 18.04.2021 г., 3 670,90лева (три хиляди
шестстотин и седемдесет лева и 90 стотинки), представляваща остатъчна
главница към датата на прекратяване на договора за период от 18.04.2021 г.
Претендира разноски в заповедното и исковото производства.
В писмения си отговор ответникът Г. Г. С., чрез адв. С., оспорва
допустимостта и основателността на иска като прави възражения за
недействителност на лизинговия договор. Твърди, че параметрите и условията
на договора е посочено, че годишния процент на разходите /ГПР/ е в размер
48.60%, без обаче да е посочена каквато и да било информация, относно
направените допускания по Приложение №1 към чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
На следващо място, счита за нищожна поради противоречие с добрите
нрави и клаузата от процесния договор, с която е уговорен фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 39.60%. Заявява, че възнаградителната лихва
съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице
явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това
цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Описаното нарушение, освен, че нарушавало
добрите нрави, нарушава и императивни норми, в които е разписано кога и
какво трабва да бъде поведението на търговеца/кредитора относно
предлагането и подписването на договор за потребителски кредит.
С оглед всички изложени възражения в настоящия писмен отговор на
искова молба, счита, че поради наличието редица нищожни клаузи в
процесния договор за лизинг, част от които касаят неговите съществени
елементи, то същият, е нищожен. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и претендира разноски.
Прави доказателствено искане бъдат изискани и приобщени материалите
по досъдебно производство №15168/2021г. на 07 РУ на СДВР, и по пр. пр.
№17796/2021г. на СРП.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически
3
твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените
искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал.1 от от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1
от ЗЗД.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 от от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от
ТЗ в тежест на ищеца е да докаже – наличието на валидно договорно
правоотношение по договор за финансов лизинг и изпълнение на
задълженията си по него, включително предоставяне на процесния автомобил
и цената по договора.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК , вр. 86, ал.1 от ЗЗД: в тежест на
ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения,
както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидна клауза за неустойка в сключения
договор, както и възникването на обстоятелства, обуславящи претендираното
неустоечно начисление.
В тежест на ответника е докаже възраженията си против исковете,
включително нищожността на договора на твърдените основания, че е
заплатил част от исковите суми, че е върнал вещта, предмет на договора.
Приложените към исковата молба документи са допустими като
доказателствени средства и относими към така очертания предмет на
доказване, поради което същите следва да бъдат допуснати като
доказателства по делото.
Основателно, като относимо към предмета на спора и допустимо е
искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, формулирани в ИМ.
Основателно, като относимо към предмета на спора и допустимо е
искането на ищеца за прилагане към настоящото производство на ч. гр. д. №
38235/2022г. по описа на СРС, 90 състав.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника за изискване на
цитираното от него досъдебно производство, поради липса на връзка с
настоящото производство.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
4
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба документи под опис.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 400 лв., вносими от
ищеца, в едноседмичен срок от получаване на преписа от настоящото
определение, като ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице С. Р. И. от списъка на вещите
лица към СГС.
ПРИЛАГА към настоящото производство за послужване ч. гр. д. №
38235/2022г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване на
цитираното от него досъдебно производство, поради липса на връзка с
настоящото производство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
30.10.2024 г. от 10.20 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по - горе преписи, а вещото лице да се призове след доказателства
за внесен депозит. Препис от отговора на исковата молба да се изпрати на
ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5