МОТИВИ към присъда № 104 от 15.6.2015 г. по НОХД №
1311/2015 г., БРС, НО, XVIII-ти състав
Бургаска
районна прокуратура (БРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №
05-8/2012 г. по описа на 05-то РУП, гр. Бургас, ДП № 47/2012 г. по описа на БРП,
като е повдигнала обвинение срещу В.С.М., ЕГН ********** за това, че на
04.01.2012 г. в град Бургас, при опасен рецидив, отнел чужди движими вещи –
сумата от 5700,00 лева от владението на П.В. *, ЕГН **********, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII
НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще
се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
хода на съдебните прения представителят на БРП поддържа обвинението, за което е
предаден на съд подсъдимия. Намира фактическата обстановка за изяснена, а
направеното от подсъдимия самопризнание за подкрепено от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Пледира за налагане на наказание в
размер на три години лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58а от НК да се намали с една трета до окончателен размер от две години лишаване от
свобода.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, поради което акцентира
върху вида и размера на наказанието. Заявява, че единствено невъзможността да
излезе от затвора и да осъществи връзка със своите близки, възпрепятства
неговия подзащитен да възстанови отнетата сума, като с оглед желанието му
производство да приключи в разумни срокове е изявил съгласие делото да протече
по реда на глава 27 от НПК. Посочва, че подсъдимият страда от различни
заболявания, които няма как да се лекуват адекватно в условията на
затворническо лечебно заведение, поради което моли за налагане наказание в законоустановения
минимум от две години лишаване от свобода, което след редукцията съгласно чл.
58а от НПК да добие окончателен вид от една година и четири месеца лишаване от
свобода.
Подсъдимият
няма какво да добави към казаното от своя защитник, като в последната си дума
моли за налагане на по-леко наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият В.С.М. е роден на *** ***. Той е
българин, български гражданин, с постоянен адрес ***, като понастоящем
изтърпява наказание лишаване от свобода в Затова, гр. Бургас. Подсъдимият е с
основно, образование, не е женен, не работи и е с ЕГН **********.
В.С.М.
е осъждан многократно, като осъжданията, които имат отношение към
квалификацията по чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК са следните:
С
влязло в сила на 21.02.2011 г. определение по НЧД № 4105/2010 г. на PC Бургас,
изменено с Решение по ВНЧД № 1529/2010 г. на ОС Бургас, на подсъдимия е
определено и наложено общо наказание по НОХД № 653/2009 г. на PC Бургас и по
НОХД № 2541/2010 г. на PC Бургас – и двете за престъпления по чл. 211 от НК, а
именно лишаване от свобода за срок от десет месеца, което било увеличено на
основание чл. 24 от НК до общ размер на една година лишаване от свобода при
строг режим в затвор. Подсъдимият изтърпял това наказание на 21.04.2011 г.
С
присъда по НОХД № 4076/2011 г. на PC Пловдив, в сила от 13.07.2011 г., на
подсъдимия за извършено на 19.05.2011 г. престъпление по чл. 211 от НК е
наложено наказание лишаване от свобода за срок една година и два месеца при
строг режим в затвор, като наказанието В.М. е започнал да изтърпява на
16.06.2011 г. От 12.09.2011 г. до 10.01.2012 г. подсъдимият бил в период на
прекъсване на изпълнението на това наказание поради здравословни причини, като
към 04.01.2012 г. М. е следвало да доизтърпи от срока на горепосоченото
наказание десет месеца и девет дни лишаване от свобода.
На
04.01.2012 г. свидетелят Ю.Х. срещнал подсъдимия В.М., който по това време бил
в прекъсване изтърпяването на наложено му наказание лишаване от свобода по
здравословни причини. Св. Х. и подсъдимият се познавали от около 20 години и
живеели в съседство в ж.к. „Меден
рудник” в град Бургас. Подсъдимият заявил на св. Х., че има работа в Трета
поликлиника в гр. Бургас и му предложил да се поразходи с него, а после заедно да
пият кафе. Х. се съгласил и с автомобила на подсъдимия тръгнали към лечебното
заведение, от където М. впоследствие излязъл, носейки някакви документи, и от
там двамата тръгнали към ж.к. „Изгрев”.
В
горепосочения жилищен комплекс подсъдимият видял и решил да заговори живеещия в
блок № *- в ж.к. „*” 85-годишен по това време св. П.М.. Подсъдимият
попитал възрастния човек къде отива, на което М. му отговорил, че отива да си
закупи хранителни продукти. Подсъдимият подел разговор със св. М., в хода на
който му заявил, че в намиращ се в близост блок имало лица от гр. София, които
приемали възрастни и бедни граждани и им давали безвъзмездно от 2 000 до 5 000
лева, но за целта съответният човек трябвало да им покаже поне 2 000 лева и да
посочи, че това са всичките му средства. Подсъдимият казал на М., че ще го
заведе при лицата от гр. София, но му заявил, че трябва да носи поне 2 000
лева, които да им покаже. Св. М. казал на подсъдимия, че у себе си няма пари,
но има налични 8 000 лева в банковата си сметка, които ще изтегли, ще покаже на
лицата от гр. София сумата от 2 000 лева, а остатъка от парите ще да внесе в
клон на банка „ДСК” ЕАД в ж.к. „Изгрев”, тъй като същият бил близо до дома му.
Св. М.
изтеглил от клон на „Първа инвестиционна банка” АД, в гр. Бургас, находящ се в
центъра на града, сумата от 8 000 лева, която поставил в джоба на дрехата си, и
след това се върнал в ж.к. „Изгрев”. В близост до блок № 15 на същия жилищен
комплекс подсъдимият, който бил придружаван от св. Ю.Х., попитал св. М. дали
носи в себе си сумата от 8 000 лева, на което последният отговорил утвърдително.
Подсъдимият поискал да види носената от свидетеля парична сума, като св. М.
извадил от джоба си изтеглените малко по-рано 8 000 лева и ги показал на М.. Подсъдимият
решил да отнеме показаната му парична сума, като в изпълнение на решението си взел
от ръцете на св. М. част от нея, а именно сумата от 5 700 лева. Св. Х. видял
как подсъдимият взима сумата от 5 700 лева от св. М., който на свой ред останал
изненадан от действията на М. и не успял да реагира, предприемайки адекватни
действия. Св. М. успял единствено да попита подсъдимия защо му взима парите, а М.
на свой ред му заявил, че ще доведе при него лицата от гр. София.
Веднага
след това подсъдимият се отдалечил от мястото, на което останал св. М., и се
укрил от последния. Няколко минути по-късно св. М. се отърсил от стреса на
случилото се с него и внесъл останалата у него парична сума в размер на 2 300
лева в своя сметка в клон на „ДСК” ЕАД, находящ се в ж.к. „Изгрев”, като след
това подал сигнал до органите на полицията за случилото се. Подсъдимият М., от
своя страна, се разпоредил с отнетата от св. М. сума по неустановен начин, но
първо преброил същата пред св. Х..
На 13.07.2012
г. В.С.М. бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК.
Разпитан в качеството си на обвиняем М. не дава обяснения.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: показанията на
свидетелите П.В.М. (л. 29, л. 30, л. 31-32 и л. 35-37 по описа на материалите
от ДП № 05-8/2012 г. на 05-то РУП Бургас) и Ю.А.Х. (л. 40-41 от ДП № 05-8/2012
г. на 05-то РУП Бургас); протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно с
фотоалбум (л. 9-11 от ДП № 05-8/2012 г. на 05-то РУП Бургас), писмо от ГД „ИН”
(л. 13 от ДП № 05-8/2012 г. на 05-то РУП Бургас), справки от Затвора, гр.
Бургас (л. 17-18 и л. 84 от ДП № 05-8/2012 г. на 05-то РУП Бургас), протокол за
разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбум (л. 23-26 от ДП № 05-8/2012
г. на 05-то РУП Бургас), копие от спестовна книжка (л. 27 от ДП № 05-8/2012 г.
на 05-то РУП Бургас), писмо от МВР, Сектор „ПП” (л. 54 от ДП № 05-8/2012 г. на
05-то РУП Бургас), писмо от ГД „ИН” (л. 55 от ДП № 05-8/2012 г. на 05-то РУП
Бургас), писма от затворите в гр. Бургас, в гр. Ловеч, в гр. Пловдив и от
специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода в гр. София
(л. 60-62 и л. 86 от ДП № 05-8/2012 г. на 05-то РУП Бургас) и справка за
съдимост на подсъдимия.
Съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 от НПК.
От страна на съда не бяха констатирани
противоречия, несъответствия и непоследователност в събрания по делото годен
доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по съответния процесуален ред.
Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен
състав намира, че от доказателствата по делото, подкрепящи направеното от
подсъдимия самопризнание, несъмнено се установява, че В.С.М. с деянието си е
осъществил състава на престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК.
От
обективна страна на 04.01.2012 г. в град Бургас подсъдимият е отнел чужди
движими вещи – сумата от 5 700,00 лева от
владението на
П.В. *, ЕГН **********,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Налице е
прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец и установяване от дееца
на собствена фактическа власт върху паричната сумата. Подсъдимият е успял да
отнеме инкриминираната сума, да се отдалече от местопрестъплението и да
установи своя фактическа власт върху нея, с което е настъпил и визираният от
закона общественоопасен резултат.
Към
деня на извършване на деянието по настоящето дело, подсъдимият е бил осъждан с влязло
в сила на 21.02.2011 г. определение по НЧД № 4105/2010 г. на PC Бургас на десет
месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличено до
размер от една година лишаване от свобода, както и с присъда по НОХД №
4076/2011 г. на PC Пловдив, в сила от 13.07.2011 г., с която му е наложено
наказание в размер на една година и два месеца лишаване от свобода.
Предвид на гореизложеното, н
е
са налице пречките, визирани в чл. 30, ал. 1 от НК за приложението на чл. 29,
ал.1, б. „а” и „б’ от НК, доколкото към деня на извършване на деянието по
настоящето дело не са били минали пет години от изтърпяване на наказанията по
тези осъждания.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици, като е желаел тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал, че инкриминираната парична сума е чужда, съзнавал е, че прекъсва
фактическата власт на досегашния владелец върху нея, че извършва деянието след
като е осъждан с посочените присъди, че установява своя фактическа власт върху паричната
сума, като е целял това и е имал намерение противозаконно да присвои парите.
По вида и размера на
наказанието:
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая
не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 от НК.
За деянието, наказуемо по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за
срок от две до десет години.
В процесния случай к
ато
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете твърде
обремененото му съдебно минало, а именно - осъжданията, които са извън правната
квалификация на деянието като извършено при условията на опасен рецидив. Видно
от справката за съдимост на подсъдимия се установява, че В.М. е многократно
осъждан за престъпления срещу собствеността на гражданите, като деянието,
предмет на настоящото производство, е извършено след като вече са му били
налагани и М. е изтърпявал множество ефективни наказания лишаване от свобода.
Не могат да бъдат споделени аргументите на защитата, че тъй като това е
последното производство, по което подсъдимият се явява пред съд, то
изтърпяването на наказанието по същото ще има нужния превъзпитателен и
поправителен ефект. Същите се опровергават по категоричен начин от досегашното
поведение на подсъдимия, който след всяко изтърпяване на наложено му наказание
е продължавал активно с престъпната си деятелност, насочена срещу собствеността
на различни граждани, като особено показателно в тази връзка е обстоятелството,
че деянието по настоящото производство е извършено в период на прекъсване
изтърпяването на наложено му наказание лишаване от свобода. В случая не са
налице каквито и да било доказателства, че подсъдимият е преосмислил
поведението си, нито, че полага целенасочени усилия занапред да спазва закона,
като обстоятелството, че това е последното производство, по което подсъдимият
се явява пред съд, се обяснява и с обективния факт, че към момента М. изтърпява
наказание лишаване от свобода. Според настоящият съдебен състав престъпленията
срещу собствеността са се превърнали в начин на живот и средство за препитание
на подсъдимия, поради което намира, че наказателната репресия срещу него следва
да бъде завишена.
Като
отегчаващо вината обстоятелство със значителна относителна тежест съдът счете
обстоятелството, че кражбата е извършена от лице в преклонна възраст, което
трудно е можело да се противопостави на действията на подсъдимия. Все в тази
връзка бе отчетен и механизма на извършване на престъпното посегателство,
характеризиращо се с манипулативни действия от страна на В.М..
Като отегчаващо отговорността обстоятелство
бе отчетен и значителния размер на отнетата парична сума, надвишаващ двадесет
минимални работни заплати за страната към датата на извършване на деянието.
Като смекчаващо вината обстоятелство бе
отчетено здравословното състояние на подсъдимия, като тук следва да се отбележи
обаче, че въпросното здравословно състояние очевидно не е попречило на
подсъдимия да извърши процесното деяние. Обстоятелството дали заболяванията на
подсъдимия могат да се лекуват адекватно в условията на затворническо лечебно
заведение, следва да се преценя при изпълнението на наложеното наказание.
Категорично
не може да бъде споделено становището, че единствено невъзможността да излезе
от затвора и да осъществи връзка със своите близки, е възпрепятствало подсъдимия
да възстанови отнетата сума. Тук следва да се отбележи, че производството е на
съдебна фаза близо три години, през които при желание от страна на подсъдимия
същият е имал обективната възможност да възстанови паричната сума. Още повече,
че такива възможности са му давани неколкократно (ставайки съответно причина за
отлагане на делото), включително в рамките на настоящото разглеждане на спора.
Не
може да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство и желанието на
подсъдимия производството по делото да приключи в разумни срокове, именно
поради което е изявил съгласие делото да протече по реда на глава 27 от НПК.
Освен, че в случая при протичането на производството по диференцираната
процедура на глава 27 от НПК е предвидена редукция на наказанието лишаване от
свобода по чл. 58а, ал. 1 от НК, следва да се отбележи, че това желание на
подсъдимия за по-бързо приключване на делото идва близо три години след внасяне
на обвинителния акт срещу него в РС Бургас.
При определяне на наказанието съдът намери,
че следва да отдаде необходимото значение на обстоятелството, от значение за
отговорността на подсъдимия, а
именно това, че
приключването на делото е извън разумните срокове. Разумният характер
на продължителността на производството следва
се преценява с оглед конкретните
обстоятелства по делото, а именно
– неговата фактическа и правна сложност, но също и от поведението на
подсъдимия, на
органите на предварителното
разследване и на съда.
Действително конкретното дело не се отличава с правна или фактическа сложност,
но тук следва да се отбележи, че процесуалното поведение на самия подсъдим в значителна
степен е способствало за забавяне на производството.
С оглед на гореизложеното съдът определи
наказанието при превес на отегчаващите вината обстоятелства в средния законоустановен
размер, а именно шест години лишаване от свобода и съобразно разпоредбата на
чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с една трета, с оглед
на което наложи на подсъдимия наказание в размер на четири години лишаване от
свобода.
Към
момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил осъждан на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер, поради което по отношение на същия
не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1
от НК. С оглед горното съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 61, т.
2 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС за определяне на първоначален „строг” режим на
изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от свобода”, което следва да
бъде изтърпяно в затвор.
По тези съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Д.Б.