Р Е
Ш Е Н
И Е № 44
гр.
Пловдив, 20.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на единадесети март
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева,
като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 62/2019 г. по описа
на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от Д.Х. против решение № 1312/01.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1289/2017 г. по описа на П.окръжен съд – ХХІІ гр.с.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно по
изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Въззиваемите Й.Х. и В.Х.-Д. оспорват въззивната жалба като изцяло
неоснователна и молят съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение.
Претендират разноски за въззивното производство.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Съдът намира, че
жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по
отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с предявения от Д.Х.Х. против Й.Н.Х. и В.Х.Х.-Д. иск по чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е наследник на Х. Д.Х., починал на **.**.****
г., като той и първата ответница като негова съпруга са притежавали при режим
на съпружеска имуществена общност апартамент с идентификатор *****.***.****.*.**
по КККР на гр. П. с площ от 77,02 кв.м., находящ се в ****, с прилежаща изба № **
от 6,48 кв.м. и 1,453 % ид.ч. от общите части на сградата и съответното право
на строеж върху терена, като с договор за покупко-продажба от **.**.**** г.,
сключен с н.а. № ***, т. **, рег. № ****, н.д. № ***/**** г. на нотариус Н. Х.-С.,
Х. Х. и Й.Х. са прехвърлили на дъщеря си В.Х.-Д. този недвижим имот срещу
заплащане на продажна цена от 9 900 лв., а продавачите са си запазили
правото на пожизнено ползване на апартамента. Ищецът счита, че доколкото уговорената
продажна цена е в пъти по-ниска от данъчната оценка на имота /54 904,10 лв./,
което съчетано с факта, че той е бил ползван от втората ответница, а покойният
Х. Х. дълги години преди сключване на сделката и до смъртта си е живял в с. Р.,
води до извод, че е налице нееквивалентност на престациите по описаната сделка,
поради което моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
договор за покупко-продажба от **.**.**** г., сключен с н.а. № ***, т. **, рег. № ****, н.д. № ***/**** г. на
нотариус Н. Х.-С., поради нарушение на добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите. Претендира разноски.
Ответниците Й.Х. и В.Х.-Д.
считат, че искът е недопустим и неоснователен и молят съда да го отхвърли.
Твърдят, че страните по атакувания договор доброволно и без принуда са
определили условията по него, в т.ч. продажната цена, която е справедлива, при
сключването му не са нарушени добрите нрави, а в продължение на много години
втората ответница като дъщеря се е грижила за родителите си, подпомагала ги е
финансово и продължава да го прави за майка си и понастоящем. Претендират
разноски.
С обжалваното решение е
отхвърлен искът и Д.Х. е осъден да заплати на Й.Х. и на В.Х. по 600 лв.
разноски в производството по делото.
Решението е обжалвано от
ищеца и в своята цялост е предмет на въззивното производство.
Настоящият състав
счита, че предявеният иск е допустим, като постановеното решение също е
допустимо.
Ищецът има правен
интерес да предяви иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД за прогласяване нищожността на атакувания договор на посоченото основание, тъй като по този
начин със сила на пресъдено нещо ще се отрекат правните последици на договора, а
той като наследник на Х.Х. ще има право на собственост върху процесния недвижим
имот.
С договор за
покупко-продажба на недвижим имот от **.**.**** г., сключен с н.а. № ***, т. **,
рег. № ****, н.д. № ***/**** г. на нотариус Н. Х.-С. с рег. № *** и с район на
действие района на П. районен съд, Х. Д.Х. и Й.Н.Х. са продали на дъщеря си В.Х.Х.-Д.
апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.****.*.**
по КККР на гр. П. с площ от 77,02 кв.м., находящ се в ****, ведно с прилежащата
му изба № ** с площ от 6,48 кв.м. и 1,453 % ид.ч. от общите части на сградата и
съответното право на строеж върху терена, срещу продажна цена от 9 900
лв., заплатена изцяло от купувача на продавачите преди подписване на договора,
а продавачите са си запазили правото на пожизнено ползване върху имота, предмет
на продажбата, като в нотариалния акт е записано, че данъчната оценка на имота
е 54 904,10 лв.
Безспорно е, че към
датата на този договор В.Х.-Д. е била разведена /вж. удостоверение за семейно
положение на Община П. – Район „З.“ от 01.06.2017 г. и решение № 253/02.04.2009
г. по гр.д. № 1267/2008 г. на П. районен съд – І бр.с.
Видно от удостоверение
за наследници на Община К. – Кметство с. Р., Х. Х. е починал на **.**.**** г. и
е оставил като наследници преживялата си съпруга Й.Х. и децата си Д.Х. и В.Х.-Д..
В първоинстанционното
производство са събрани гласни доказателства, от които е установено, че
бащата на ищеца Х. Х. дълги години преди сключване на договора и до смъртта си
живял в с. Р. /св. М. П. и св. М.М./, като и двете свидетелки са го посещавали
с групи приятели на ищеца, докато Д.Х. и двете ответници живеели заедно в
процесното жилище до преди няколко години, когато ищецът отишъл да живее и
работи в С., а след този момент в апартамента останали майка му и сестра му
/св. М./, той купил автомобил на старо на баща си и докато работил в И. /до
2015 г. според признанията му в т.нар. отговор/ на два пъти молил св. П. да
даде суми от по 300 лв. на заем на майка му, които след това връщал /св. П./,
родителите му страдали от сериозни заболявания – баща му бил сърдечно болен, а
майка му имала тежка остеопороза и от 7-8 години била лежащо болна и не можела
сама да се обслужва, като и двете й деца я водили на лекари, а В.Х. поела и
разходите за лечение и лекарства, някои от които на значителна стойност,
например инжекция за 700 лв., за които трудно се намирали средства /св. М. и св. П./, в началото отношенията
между ищеца и родителите му били прекрасни, но след това настъпили крамоли и
разправии /св. М./, като първата ответница казала на сина си, че е прехвърлила
апартамента на В.Х., защото тя ще я гледа /св. П./, като за нея и преди това се
грижили втората ответница и синът й /св. М./.
От приетото в
първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническа експертиза с
вещо лице инж.икон. Й. А, се установява, че справедливата пазарна стойност на
процесния апартамент към момента на сделката с отчитане на запазеното право на
ползване е 34 474 лв., или 17 626 евро.
При оспорване на това
заключение и по искане на ищеца е назначена повторна съдебно-техническа
експертиза с вещо лице инж. В. Х., от което е видно, че справедливата пазарна
стойност на апартамента към момента на сделката с отчитане на запазеното право
на ползване е 37 706 лв., или 19 279 евро.
Съдът възприема
заключението на вещото лице Х. доколкото при определяне на пазарната стойност
на жилището са взети предвид всички фактори за формирането й –
местоположението, конструкцията, вида и годината на строителство на цялата
сграда, етажността, площта и състоянието на апартамента, както и са ползвани
данни за продажба на аналогични имоти към датата на сключване на атакувания
договор.
По основния спорен
въпрос дали договорът за покупко-продажба на недвижим имот е нищожен поради
противоречието му с добрите нрави при неадекватност на дължимите престации:
Съгласно разпоредбата
на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите
нрави.
Посочената разпоредба
не съдържа легална дефиниция на понятието „добри нрави“, като такова не се
съдържа и другаде в законодателството ни.
Според ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона, като добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, един от които
е принципът на справедливостта, а в гражданските правоотношения той изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, като преценката за
нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави се извършва за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора.
На база на
възприетото в правната теория и съдебната практика може де се приеме, че
добрите нрави са морални норми, етични правила за поведение, установени в
обществото, общи за всички правни субекти, чието зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяло, поради която причина те са критерий за
преценка действителността на сделките.
Един от основните принципи в
облигационното право е свободата на договаряне между страните, изразен
законодателно в разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, според която страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Следователно на страните е дадена
възможност на самостоятелна преценка за дължимите насрещни престации и тяхната
еквивалентност, като границата за това е спазване на императивните правила и
добрите нрави.
В случаите на прехвърляне на
вещни права върху недвижим имот по възмезден начин страните по сделката дължат
държавна и нотариална такса, която се определя въз основа на по-високата от
данъчната и пазарната цена на имота, което означава, че е предоставен избор на
страните да се договорят за цена, различна от пазарната оценка и от данъчната
такава, като дори тя може да бъде по-ниска от последната.
В същото време обаче възмездният
характер на договора изисква да има насрещни престации и те да са съответни,
като според практиката на Върховния касационен съд, за да се приеме, че има
неравностойност между тях, едната трябва да е такава, че да е сведена на
практика до липса на престация.
В задължителна си практика
/например вж. Р. № 452/25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008 г. на І г.о., Р. №
119/22.03.2011 г. по гр.д. № 485/ 2011 г. на І г.о., Р. № 277/26.01.2015 г. по
гр.д. № 1962/2014 г. на ІІІ г.о. и Р. № 24/09.02.2016 г. по гр.д. № 2419/2015
г. на ІІІ г.о./ Върховният касационен съд възприема също идеята, че при
преценката дали сделката противоречи на добрите нрави съдът не трябва да се
ограничи единствено до нейното формално съдържание, изразяващо се в
неравностойно по размер насрещни престации, а трябва да съобрази дали крайният
резултат на договора и неговата цел са съвместими с общоприетите житейски норми
за справедливост и добросъвестност към момента на сключването му, изхождайки от
действителната воля на страните и всички съществуващи към този момент
фактически обстоятелства, като направи извод дали основанието за сключване на
договора е свързан с удовлетворяване на допустим от закона интерес на страните.
В настоящия случай е установено,
че към момента на сключване на договора /към който момент следва да бъде
преценена неговата действителност/ данъчната оценка на имота /без приспадане на
стойността на вещното право на ползване/ е била 54 904,10 лв., пазарната
му стойност /с приспадане на вещното право на ползване/ е била 37 706 лв.,
а уговорената между страните продажна цена е била 9 900 лв.
Неоснователно е възражението на
ищеца, че при определяне на пазарната стойност на имота не следва да има
предвид запазеното право на ползване на прехвърлителите, доколкото единият от
тях Х. Х. още преди сключване на договора и до смъртта си е живеел в с. Р..
Фактът на местоживеенето на Х. Х.
за посочения период е установен по делото, но това не влияе на вещното право на
ползване, което той си е запазил по договора и е можел да упражни във всеки
един момент, макар да не го е направил, като това ограничено вещно право
обективно намалява стойността на имота към момента на сключване на договора, поради
което то следва да бъде отчетено при определяне на пазарната стойност на
прехвърления имот.
На база на всички събрани по
делото доказателства съдът приема, че при сключване на договора продажната цена
на имота, определена от страните по него, е била около 3,5 пъти по-ниска от
пазарната му такава, но само тази нееквивалентност на насрещните престации не е
достатъчна, за да се приеме, че сделката е нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
От една страна свободата на
договаряне позволява известна преценка на съконтрахентите относно дължимите по
договора насрещни престации, особено когато нееквивалентността не е значителна,
а от друга страна при мотивиране на този извод следва да се съобразят близката
родствена връзка между страните по договора, заложените в народопсихологията ни
възможност за уреждане на отношенията в семейството по неформален начин и
преследваната от съдоговарящите цел за задоволяване на техния значим интерес,
допустим от закона, в случая не само получаване на парична сума от
прехвърлителите, но и уговорката, невключена в текста на договора, но налична
между страните и мотивирала тяхното решение – приобретателката Х.-Д. да се
грижи за родителите си /вж. показанията на свидетелката П./.
Доколкото преценката за
нищожност на договора трябва да бъде извършена към момента на сключването му /**.**.**** г./, не следва да
бъдат обсъждани факти, настъпили след този момент, и събраните доказателства в
тази връзка, като са ирелевантни по делото кой е поел разходите по погребението
на Д.Х., за монтиране на надгробен паметник на гроба му и в какъв размер са те,
какво е направил ищецът с получените 10 заплати при прекратяване на правоотношението
му с М.О. на 04.11.2015
г., какъв е бил размерът на трудовото възнаграждение на В.Х. към 17.11.2017 г.
и каква е била пенсията на Й.Х. към 01.10.2017
г.
Съдът приема за недоказани твърденията на
ответниците /за установяването на които те носят доказателствена тежест/, че
преди сключване на договора ищецът създавал проблеми на родителите си, изнудвал
ги за пари, заплашвал ги и ги е биел, вдигал скандали и те били принудени да
погасяват негови задължения с техни средства, в т.ч. и чрез продажба на техни
имоти.
Не следва да се обсъждат и твърденията за извършени
ремонти от ищеца в процесния недвижим имот, тъй като наличието на такива и
претенцията за възстановяване на тяхната стойност следва да се уредят между
собственика на имота и лицето, което ги е извършило, на плоскостта на
неоснователното обогатяване, но те не рефлектират върху въпроса за действителността
на договора.
Предвид установената фактическа
обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи съдът приема за
недоказано накърняването на добрите нрави при сключване на процесния договор,
поради което искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до
същите правни изводи, решението му е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Решението следва да бъде
потвърдено и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответниците направените
от тях разноски, представляващи заплатено от всеки от тях адвокатско
възнаграждение от по 600 лв. на адвокат В.Д..
Жалбоподателят дължи на
въззиваемите направените от тях разноски във въззивното производство от по 600
лв. заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител адвокат
В.Д..
Ето защо съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1312/01.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1289/2017 г. по описа на П.
окръжен съд – ХХІІ гр.с.
ОСЪЖДА
Д.Х. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес: *** /чрез адвокат А.И./ да заплати
на Й.Н.Х. ***, ЕГН **********,*** /чрез адвокат В.Д./ сумата 600,00 лв.
/шестстотин лева/ разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
Д.Х. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес: *** /чрез адвокат А.И./ да заплати
на В.Х. ***, ЕГН **********,*** /чрез адвокат В.Д./ сумата 600,00 лв.
/шестстотин лева/ разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.