О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16.10.2020г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав
На 16.10.2020година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз. гр. дело №537 по описа
за 2020г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР -
гр.София, подадена от юр.к.Я.Т., против Решение №260043/03.09.2020г.
на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№45/2020г.,
с което ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на Р.Г.Р. ***, на
основание чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР
сумата 1 851,04лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 29.01.2017г.-29.01.2020г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху част от главницата - върху сумата
1 631,43лв. - от подаване на исковата молба - 29.01.2020г., върху сумата 158,18лв.- от 01.02.2020г. и върху
сумата 61,43лв. - от 01.05.2020г., на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати сумата 235,94 лева - лихва за забава
върху главницата от 1 631,43лв. за периода на забавата, от датата на падежа на
всяко плащане, до подаване на исковата молба в съда и разноски в размер на 380лв.,
като ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София е осъдена да заплати ДТ
в размер на 8348лв, разноски в размер на 100лв. в полза на ЕРС и ДТ в размер на
5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът съгл.
разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както
следва:
Оплакването на въззивника е за
неправилност на решението на първата инстанция в обжалваната му част, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на 12-часови смени съгласно
месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е
формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан
като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Въззивникът
изтъква, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране
на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба по специалния
закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, като за процесния период приложими са Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Това според
въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за
изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, КТ
не намира субсидиарно приложение и неправилно
районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са
приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало
да се има предвид, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се
изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока социална закрила от тези на
държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ,
като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово
възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност,
включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно
възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът изтъква,
че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от
НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са
необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези
предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка
от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми.
По тези съображения
се моли за отмяна на решението на ЕРС в обжалваната част и за постановяване на
ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност
на делото.
Въззиваемият Р.Р., чрез пълномощника си адв.М.Д., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на
районния съд, е настоял за потвърждаване на първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноските пред
въззивната инстанция.
Страните не са направили искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че
е налице основание за спиране на производството по делото, като съображенията
са следните:
На съдебния състав е служебно
известен фактът, че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело С-262/2020г.,
образувано по преюдициално запитване на основание
чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция
– Районен съд - гр.Луковит от 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019г. по описа на
същия съд със страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител и
ответник - ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с предмет на делото, идентичен
на настоящия, като в преюдициалното запитване са
включени следните въпроси, имащи значение за проверката на въззивната
инстанция, която ще извърши в настоящото производство по оплакванията на
въззивника:
1./ Ефективната защита по чл. 12,
б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на
полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност
на труда през деня?;
2./ Принципът на равенство,
залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на Европейския съюз,
изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния
труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари?;
3./ Ефективното постигане на
целта по §8
от Преамбюла на
Директива 200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква
ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната
продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?.
Съгласно практиката
на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019
г. на ВКС по ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, Определение №190 от 7.07.2020г. на ВКС по гр.д.
№1432/2020г., IV г. о., ГК и др., разпоредбата на чл.628 от ГПК
задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато
тълкуването на разпоредба от правото на ЕС, е от значение за правилното
решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по
делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след
произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС
по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но
също така за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/.
Това означава, че когато е отправено преюдициално
запитване от национален съд на държавата – членка и пред друг съд на държавата
– членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване
на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд
трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633, вр.с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК,
като такъв е разглежданият случай. В този смисъл са и Определение №444 от
11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение
№42/21.01.2020 по дело №94/2020 на ВКС, ГК, III г.о. Поради това и след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните
за делото въпроси, всеки следващ български съд следва да спре производството
пред себе си до произнасянето на Съда на Европейския съд по преюдициалното
запитване, по което е образувано дело С-262/2020г. на СЕС.
Водим от изложеното,
ЯОС
О П Р Е
Д Е Л И :
СПИРА на основание чл.633, вр. с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК
производството по
настоящото в.гр.д.№537/2020г. по описа на ЯОС, до произнасянето на Съда на Европейския
съюз по преюдициалното запитване, отправено с
Определение от 15.06.2020г. по гр.д.№606/2019г. на РС-Луковит, по което е
образувано дело С-262/20г. на СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за
спиране производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд - гр.Бургас в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните.
След
влизане в сила на определението, делото да се докладва ежемесечно за проверка
относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално запитване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.