Решение по дело №5001/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1723
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 31 юли 2019 г.)
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20182120105001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

1723

04.07.2019 г., гр.Бургас

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Бургаският районен съд, 48 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

Председател: Красимир Сотиров

 

при секретаря: Недялка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №5001 по описа за 2018г. на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит и чл.86 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „БНП Париба пърсънъл файнанс” СА, Република Франция, гр.Париж, per. №*********, чрез клона си „БНП париба файненс” КЧТ, ЕИК:204915054, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост- 4, Бизнес Парк, сграда №14, представлявано от Д.Д.-Заместник- управител, чрез юрк.Ц.С., срещу И.Т.Н., с която е предявен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, за следните суми: сума от 5 137,24 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 13.12.2016г., с период на погасяване до 20.06.2019г., сума от 917,71 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода: 20.05.2017г.- 20.12.2019г., както и сума от 378,24 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 20.06.2017г.-11.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК. Искът е предявен във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1959/2018г. на БРС, 7 състав. Изложени са твърдения за обявена предсрочна изискуемост на кредитното задължение, поради забава в заплащането на 2 анюитетни вноски, извършено чрез покана за доброволно изпълнение, с която е даден 7- дневен срок за изпълнение. Твърди се, че горната покана е връчена по пощата, на адрес, посочен в сключения договор за потребителски кредит. Претендират се сторените съдебни разноски.

В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от назначения на ответника особен представител адв.Т.Ч. от БАК, с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Изложени са аргументи за липсата на доказателства за надлежното изпълнение на задълженията на кредитодателя, такива относно размера на дължимата главница, както и относно факта на ненадлежно настъпване на предсрочната изискуемост на задължението.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявеният иск за основателен, като с решението следва да бъде приложена разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. Съображенията за това са следните:

Приложен към исковата молба е Договор за потребителски кредит от 13.12.2016г., сключен между процесиите страни, с период на погасяване до 20.06.2019г., за отпуснат потребителски кредит за сумата от общо 7 714,08 лв., от която сумата от 5650 лв., представлява главница по отпуснатия потребителски кредит, сума от 762,48 лв. представлява застрахователна премия и сума от 113 лв. представлява такса „ангажимент”. Уговорен е годишен процент на разходите от 16,33%, при лихвен процент от 13,81%.

С изготвения по делото доклад на ищеца е указано да докаже надлежното изпълнение по възникналото кредитно правоотношение.

Между кориците на делото се намира приложение към горния договор, /стр.16 и сл./ съдържащо условията, за които е постигнато съгласие между страните, като съгласно клаузата на чл.29 кредитополучателя е посочил, че е получил отпуснатата сума по кредита.

        Приложена към исковата молба е покана до ответника, с която процесното вземане е обявено за предсрочно изискуемо, поради незаплащане на дължимите анюитетни вноски. Представени са доказателства за връчване на 20.09.2017г. на същата на посочения в договора адрес на лице от домашните на ответника чрез куриер.

        Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:

        По иска за реално изпълнение на договорно задължение в тежест на ответника е да установи правопораждащия факт на изпълнението при условията на пълно и главно доказване. В тежест на ответния кредитополучател е да установи възраженията си с правопогасяващ ефект. В случая не са установени такива настъпили обстоятелства. От представените доказателства по делото може да се направи извод за възникнало облигационно отношение, по което липсва надлежно изпълнение от страна на ответника.

В съдебната практика се приема становището, че връчването на документа, с който се отнема преимуществото на уговорения срок се извършва с зависимост от уговорените между сторените условия. В представения по делото договор е налице клауза, обективираща съгласието на кредитополучателя да бъде уведомяван за статуса на кредита по пощата или чрез куриерска пратка. Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, с който договорното вземане се обявява за предсрочно изискуемо е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, съгласно трайната съдебна практика.

С оглед на горното и предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес следва да бъде направен извод за основателност на предявения установителен иск.

Не са налице условия за спиране на производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, за което се изисква съгласие и на двете страни по делото.

Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Съгласно тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция фактът на плащане в хода на съдебното дирене по иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се взема предвид от исковия съд. С постъпила молба от 14.06.2019г. ищецът е посочил, че в хода на процеса, в периода: м.12.2018г.- м.05.2019г., са заплатени от ответника суми в общ размер на 2 232,60 лв. Съдебното решение отразява съществуващото правно положение към момента на приключване на устните състезания, като настъпилите до този момент факти могат да се ценят от решаващия съдебен състав. С оглед на горното исковите претенции следва да бъдат уважени до разликата между предявените искови претенции и заплатеното от ответника в хода на съдебния процес.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. С оглед изхода на спора на ищеца се дължат сторените разноски, съгласно представен списък на разноските, /стр41/, от които сума от общо 178,66 лв., представляват разноски, сторени в заповедното производство за държавна такса и сума от 50 лв. за юрисконсултско възнгараждение, сума от 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. за исковия процес, определено съгласно приложимата Наредба за заплащането на правната помощ, сума от 176,83 лв.- заплатена държавна такса за исковия процес, както и сума от 350 лв.- депозит за назначения по настоящото дело особен представител.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по отношение на И.Т.Н., ЕГН:**********, че в полза на „БНП Париба пърсънъл файнанс” СА, Република Франция, гр.Париж, peг. №*********, чрез клона си „БНП париба файненс” КЧТ, ЕИК:204915054, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост- 4, Бизнес Парк, сграда №14, представлявано от Д.Д.- Заместник-управител, съществува вземане за следните суми: сума от 3 822,35 /три хиляди осемстотин двадесет и два лева и тридесет и пет стотинки/ лв., представляваща задължение за главница и възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит от 13.12.2016г., сума от 378,24 /триста седемдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 20.06.2017г.-11.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 21.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 3 822,35 /три хиляди осемстотин двадесет и два лева и тридесет и пет стотинки/ лв. до пълно предявения размер от 6054,95 /шест хиляди петдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/ лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА И.Т.Н., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „БНП Париба пърсънъл файнанс” СА, Република Франция, гр.Париж, per. №*********, чрез клона си „БНП париба файненс" КЧТ, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост- 4, Бизнес Парк, сграда №14, представлявано от Д.Д.- Заместник-управител, сума в размер общо на 626,83 /шестстотин двадесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА И.Т.Н., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „БНП Париба пърсънъл файнанс” СА, Република Франция, гр.Париж, per. №*********, чрез клона си „БНП париба файненс” КЧТ, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост- 4, Бизнес Парк, сграда №14, представлявано от Д.Д.- Заместник-управител, сума в размер общо на 178,66 /сто седемдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала: НД