№ 3951
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110129762 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на деветнадесети април 2022 год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
29762/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
1
Ищецът „,, твърди, че е сключил с ответника ,, Д., ЕГН: **********, адр. гр. София, ул. „,,
договор № 000CC-R-003212/26.08.2008 г. и анекс от 11.03.2009 г. към договора, по силата на
който издал на ответника револвираща международна кредитна карта с чип, за да може
ответникът да ползва кредитен лимит от 2 500 лв. Твърди, че по силата на договора за
кредит, ответника следвало да му връща до 5 число на следващия месец, изтеглените суми
от лимита за периода от 20-то до 20-то число. Твърди, че съгласно т.т. 7 и 8 от договора, при
наплащане на падежа съответно на целия или на минимална част от ползваните през
периода суми, то ответникът дължал съответно лихва по т. 7 или т. 8. Твърди, че съгласно т.
10 от договора ответникът дължал и такса за поддръжка на кредита. Твърди, че ответникът
спрял плащанията на 20.01.2017 г. , поради което ищецът, на основание т. 11 от договора
във връзка с т. 13,1 от ОУ, връчил на ответника нот. покана на 04.03.2020 г. , която дал на
ответника 5-невен срок от получаване на поканата да заплати всички задължения по
кредита, като го предупредил, че при неизпълнение договорът щял да счита договора изцяло
и предсрочно изискуем. Твърди, че ответника не изпълнил поканата, поради което ищецът
направил всички задължения на ответника по договора за кредит предсрочно изискуеми,
които към изтичане на срока на поканата били, както следва: неплатена главница 2 500 лв. ;
неплатена договорна лихва по т. 7 от договора в размер на 1 754,60 лв. за периода 20.01.2017
г. – 05.11.2020 г. ; неплатена договорна лихва по т. 8 от договора в размер на 184,97 лв. за
периода 07.02.2017 г. – 12.03.2020 г. ; неплатена договорна лихва по т. 8 от договора в
размер на 227,82 лв. за периода 14.05.2020 г. – 05.11.2020 г. ; неплатена законна лихва в
размер на 8,33 лв. за периода 06.11.2020 г. – 17.11.2020 г. ; неплатени 60 лв. разноски за
връчване на нот. покана; неплатени 39 лв. такса за поддръжка на кредита по т. 10 от
договора. Ето защо, твърди, че на 18.11.2020 г. поискал присъждане на посочените суми по
реда на чл. 417 и сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но
срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал възражение по реда на чл. 414 от
ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, с
който моли да бъде признато за установено, че ответника му дължи следните суми:
неплатена главница 2 500 лв. ; неплатена договорна лихва по т. 7 от договора в размер на
1 754,60 лв. за периода 20.01.2017 г. – 05.11.2020 г. ; неплатена договорна лихва по т. 8 от
договора в размер на 184,97 лв. за периода 07.02.2017 г. – 12.03.2020 г. ; неплатена
договорна лихва по т. 8 от договора в размер на 227,82 лв. за периода 14.05.2020 г. –
05.11.2020 г. ; неплатена законна лихва в размер на 8,33 лв. за периода 06.11.2020 г. –
17.11.2020 г. ; неплатени 60 лв. разноски за връчване на нот. покана; неплатени 39 лв. такса
за поддръжка на кредита по т. 10 от договора. Моли присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска по съображения, изложени в отговор на исковата молба, чрез
процесуалния му представител адв. А.М. Д., адр. г. София, ул. „Г. Бенковски“ № 7, ет. 3.
Предявява възражение за изтекла погасителна давност. Моли присъждане на деловодни
разноски.
2
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране от кредитодателя на отдадена в кредит сума, договорена
лихва и наказателна лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, задължение на
кредитополучателя по договор за кредит е да върне заетата сума, а съгласно разпоредбата на
ал. 2 от същия член, кредитополучателят дължи и договорена лихва. Съгласно разпоредбата
на чл. 430, ал. 3 от ТЗ договорът за кредит се сключва в писмена форма. Или, материално-
правни предпоставки за основателност на процесната претенция са наличието на валиден
договор за кредит с уговорка за възнаградителна лихва, сключен в писмена форма.
В конкретния случай страните не спорят и съдът приема за установено по делото, че ищецът
е сключил с ответника договор № 000CC-R-003212/26.08.2008 г. и анекс от 11.03.2009 г. към
договора /л.л. №№ 7-10 от делото/, по силата на който е издал на ответника револвираща
международна кредитна карта с чип, за да може ответникът да ползва кредитен лимит от 2
500 лв. Не се спори, че по силата на договора за кредит, ответникът е следвало да му връща
до 5 число на следващия месец, изтеглените суми от лимита за периода от 20-то до 20-то
число. Видно то цитирания договор, като е и безспорно между страните, съгласно т.т. 7 и 8
от договора, при наплащане на падежа съответно на целия или на минимална част от
ползваните през периода суми, то ответникът дължи съответно лихва по т. 7 или т. 8 в
различни размери. Безспорно е, а е видно и от договора, че съгласно т. 10 от договора
ответникът дължи и такса за поддръжка на кредита. Видно от приетата по делото повторна
ССЕ на основание чл. 200, ал. 3 от ГПК /л.л. №№ 157-166/, ответникът спрял плащанията
след последно теглене на суми по договора на 22.01.2017 г. Видно от приложенията под л.л.
№№ 80-82 от делото, ищецът, на основание т. 11 от договора във връзка с т. 13,1 от ОУ, е
връчил на ответника нот. покана на 04.03.2020 г. , която дал на ответника 5-невен срок от
получаване на поканата да заплати всички задължения по кредита, като го предупредил, че
при неизпълнение договорът щял да счита договора изцяло и предсрочно изискуем. Видно
от приетите по делото две ССЕ /л.л. №№ 129-133 и 157-166/, което и не се оспорва от
ответника, последният не е изпълнил поканата, поради което ищецът е приел, че е направил
всички задължения на ответника по договора за кредит предсрочно изискуеми, които към
изтичане на срока на поканата били приети, както следва: неплатена главница 2 500 лв. ;
неплатена договорна лихва по т. 7 от договора в размер на 1 754,60 лв. за периода 20.01.2017
г. – 05.11.2020 г. ; неплатена договорна лихва по т. 8 от договора в размер на 184,97 лв. за
периода 07.02.2017 г. – 12.03.2020 г. ; неплатена договорна лихва по т. 8 от договора в
размер на 227,82 лв. за периода 14.05.2020 г. – 05.11.2020 г. ; неплатена законна лихва в
размер на 8,33 лв. за периода 06.11.2020 г. – 17.11.2020 г. ; неплатени 60 лв. разноски за
3
връчване на нот. покана; неплатени 39 лв. такса за поддръжка на кредита по т. 10 от
договора. Горецитираните две експертизи дават заключение, че посочените вземания са
дължими и незаплатени от ответника по договора за кредит. Безспорно между страните е,
като е видно и от приложеното заповедно дело, че на 18.11.2020 г. ищецът е поискал
присъждане на посочените суми по реда на чл. 417 и сл. от ГПК, като подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответникът
подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила.
Както се прие по делото, последното теглене на суми по договора за кредит от ответника е
на 22.01.2017 г. , които е следвало да се отчетата и заплатят обратно на ищеца до 5-то число
на следващия периода месец, а именно – до 05.03.2017 г. На тази дата, съгласно правилото
на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, е започнала да тече погасителната давност за най-късното вземане
на ищеца по договора за кредит. Съдът приема, че давността е специалната 3-годишна по чл.
111, б. „в“ от ЗЗД – такава за периодично плащане. Това е така, доколкото тегленията на
суми по договор за кредит, отпускан, чрез възможност за ползване на кредитен лимит, се
отчитат и връщат за конкретен период, договорен между страните по договора като
неизменен и ясен по съдържание цикъл докато договорът е валиден, като общ
правопораждащ факт. В този смисъл са задължителните указания до съдилищата на ТР №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Не следва да се опровергават тези изводи и при евентуално
случване на хипотезата на еднокатно и изцяло теглене на кредитния лимит, доколкото
отчитането отново е за период. Следователно, 3-годишната давност за най-късното вземане
за главница е започнала да тече на 05.03.2017 г. и е изтекла на 05.03.2020 г. – преди
предявяването на настоящия иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК – на 18.11.2022 г. При тези
факти, давността не е спряна или прекъсната по реда на чл.чл. 115, ал. 1, б. „ж“ и 116, б. „б“
от ГПК. Ето защо, искът за главницата е изцяло погасен по давност и следва да се отхвърли.
Не се налага друг извод и от твърдението на ищеца, че с нот. покана от 04.03.2020 г. е
обявил договора за кредит за изцяло и предсрочно изискуем, тъй като при отпускането на
кредит, чрез възможност да се ползва кредитен лимит, какъвто е настоящият случай,
кредитополучателят не ползва отнапред дадени му суми, а само право да ползва такива.
Следователно, задълженията при никакви обстоятелства не могат да надвишават тези към
най-късното теглене на суми и се съизмеряват със сумите изтеглени именно до този момент.
Тези суми са дължими по своя обем и характер в зависимост от изтегленото, а не от някаква
предсрочна изискуемост. По-конкретно, ако към датата 04.03.2020 г. ответникът
хипотетично е изтеглил и невърнал 1 000 лв. главница, то не може с нот. покана да му се
вменява в задължение да върне 2 500 лв. под формата на предсрочна изискуемост, при
положение, че подобна сума не е изтегляна.
Предвид погасяването на задължението за главница по давност, то всички други процесни
задължения да за лихви такси и разноски са погасени по давност по силата на правилото на
чл. 119 от ГПК.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема че, искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли за всички предявени претенции, както следва:
4
Ето защо, предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено, че
ответника му дължи следните суми: неплатена главница 2 500 лв. ; неплатена договорна
лихва по т. 7 от договора в размер на 1 754,60 лв. за периода 20.01.2017 г. – 05.11.2020 г. ;
неплатена договорна лихва по т. 8 от договора в размер на 184,97 лв. за периода 07.02.2017
г. – 12.03.2020 г. ; неплатена договорна лихва по т. 8 от договора в размер на 227,82 лв. за
периода 14.05.2020 г. – 05.11.2020 г. ; неплатена законна лихва в размер на 8,33 лв. за
периода 06.11.2020 г. – 17.11.2020 г. ; неплатени 60 лв. разноски за връчване на нот. покана;
неплатени 39 лв. такса за поддръжка на кредита по т. 10 от договора.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 500 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв, на
процесуалния представител на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 564,23 лв.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХЪВРЛЯ изцяло, като погасен по давност, иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от
ГПК, предявен от ищеца „,, за признаване за установено, че ответника ,, Д., ЕГН:
**********, адр. гр. София, ул. „,, му дължи следните суми договор № 000CC-R-
003212/26.08.2008 г. и анекс от 11.03.2009 г. към договора: неплатена главница 2 500 лв. ;
неплатена договорна лихва по т. 7 от договора в размер на 1 754,60 лв. за периода 20.01.2017
г. – 05.11.2020 г. ; неплатена договорна лихва по т. 8 от договора в размер на 184,97 лв. за
периода 07.02.2017 г. – 12.03.2020 г. ; неплатена договорна лихва по т. 8 от договора в
размер на 227,82 лв. за периода 14.05.2020 г. – 05.11.2020 г. ; неплатена законна лихва в
размер на 8,33 лв. за периода 06.11.2020 г. – 17.11.2020 г. ; неплатени 60 лв. разноски за
връчване на нот. покана; неплатени 39 лв. такса за поддръжка на кредита по т. 10 от
договора.
ОСЪЖДА ищеца „,, да заплати на ответника ,, Д., ЕГН: **********, адр. гр. София, ул. „,,,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 500 лв. – деловодни разноски по настоящото
производство.
ОСЪЖДА ищеца „,, да заплати на процесуалния представител на ответника адв. А.М. Д.,
5
адр. г. София, ул. „Г. Бенковски“ № 7, ет. 3, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 38,
ал. 1, т. 1 от ЗАдв, сумата от 564,23 лв. – деловодни разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6