№ 115
гр. Кюстендил, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело №
20251500500079 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 13330/20.11.2024 г.,
депозирана от К. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Георги
Тертер“ № 27А, чрез процесуалния представител адв. Л. Б. Б., със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Тунджа“ № 3, ет. 1, ап. 1, насочена против Решение № № 1013/24.10.2024 г.,
постановено по гр.д. № 2637/2023 г. на РС-Кюстендил.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС – Кюстендил е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете К.К.С., ЕГН
**********, на неговата майка З. В. Б., ЕГН **********; определил е местоживеенето на
детето К.К.С. на адрес на неговата майка З. В. Б., ЕГН **********, в с. Жабокрът, гр.
Кюстендил, ул. „Александър Стамболийски“ № 2, както и е определил режим на лични
отношения на бащата К. Г. С. с детето К.К.С., както следва: 1/ всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10:00 часа до 20:00 часа, без преспиване в дома на бащата; 2/ по пет
последователни дни през месеците юли, август и септември – до започване на учебната
година, от 10:00 часа на първия ден до 20:00 часа на последния ден, с преспиване в дома на
бащата, които дни да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; 3/ Коледните
празници всяка нечетна година да бъдат прекарвани в дома на бащата; 4/ Великденските
празници всяка четна година да бъдат прекарвани в дома на бащата; 5/ рожденият ден на
детето следва да бъде празнуван заедно с родителите, като при липсата на съгласие по този
въпрос, бащата има право да прекара заедно с детето деня, следващ рождения ден, от 10:00
часа сутринта до 22:00 часа. 6/ детето има право да прекарва с баща си всяко друго време
след предварителна уговорка и съгласие с другия родител, като детето следва да бъде
вземано от дома на майката с адрес: с. Жабокрът, общ. Кюстендил, ул. „Александър
Стамболийски“ № 2.
1
С решението си районният съд е осъдил К. Г. С. да заплаща месечна издръжка на
детето К.К.С., чрез неговата майка и законен представител З. В. Б., в размер на *** лева,
считано от датата на депозиране на искова молба до настъпване на законни основания за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното погасяване на задължението, а също е осъдил К. Г. С.
да заплати на детето К.К.С., чрез неговата майка и законен представител З. В. Б., издръжка в
общ размер на *** лева за периода 17.05.2023г. до 30.11.2023г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното погасяване на задължението, като е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от *** лева за исковия период. К. Г.
С. е осъден да заплати на З. В. Б. сумата в размер на *** лева, представляващи сторените по
делото разноски; респ.да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по
сметка РС – Кюстендил, сумата в размер на *** лева държавна такса по иска за издръжка,
както и сумата в размер на 56,80 лева по иска за издръжката за минало време, заедно с 5,00
лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. З. В. Б. е осъдена
да заплати на К. Г. С. сумата в размер на *** лева, представляващи сторените по делото
разноски. На основание чл.242, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е постановил
предварително изпълнение на решението, в частта досежно присъдената издръжка.
Въззивникът обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, касаеща
режима на лични отношения между бащата и детето и размера на присъдената издръжка за
бъдеще време. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд в тази част е
необосновано и неправилно поради обстоятелството, че не е базирано на всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства. Счита се, че въззивникът следва да прекарва повече
време с детето К.С. с цел по- пълноценен контакт с детето. Въззивникът намира, че при
неясна формулировка на режима на лични отношения между него и детето К.С.,
въззиваемата Б. ще използва това за конфликт и злоупотреба с предоставените й родителски
права. Сочи се още, че формулировката в съдебното решение за виждане през летните
месеци поставя контактите на въззивника с детето в зависимост от платения годишен отпуск
на въззиваемата Б., което също води до конфликт и злоупотреба с правата върху детето.
Определя се за нерационален постановеният режим по време на Коледните празници,
предвид заявена от страна на въззивника претенция - от първия неучебен ден на Коледната
ваканция до последния ден.
Излага се становище във връзка с присъдения размер на месечната издръжка на
детето К.С., като се счита, че същият е прекомерен, тъй като не са събрани доказателства,
доказващи разходите за детето. Подчертава се, че неправилно е възприето от
първоинстанционния съд разбирането, че отглеждащият родител следва да поеме по-малък
дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура, тъй като липсва
законова уредба на същото.
Моли се за отмяна на атакуваното решение в обжалваните му части, като
необосновано, незаконосъобразно, недоказано и неправилно и за постановяване на решение,
с което да бъдат уважени подадените насрещни искове за режим на лични отношения и
размер на издръжката от въззивника С. така, както са изложени в отговора на исковата
молба. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.По
същество въззиваемата страна оспорва жалбата.
Окръжният съд е приел въззивната жалба за допустима, с оглед подаването й в
законоустановения срок, от страна в първоинстанционното производство, срещу подлежащ
на въззивна проверка съдебен акт.
При извършената служебна проверка в рамките на нормативно установеното,
съгласно чл. 269 ГПК, съдът е констатирал, че доколкото не е обжалвано същото решение в
частта, в която съдът е постановил предоставяне на родителските права за упражнение на
2
майката, то в същата част не се дължи по-нататъшна въззивна проверка в настоящото
производство и в тази си част решението на КнРС по гр.дело №2637/2023г. е влязло в сила.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на което
намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в
надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
В исковата молба се твърди, че родителите на непълнолетния К.К.С. – З. В. Б. и К. Г.
С., живеели на семейни начала, а след раздялата им на 17.05.2023 г. детето останало да
живее при майката. От този момент фактически майката упражнява родителските права
относно детето и изцяло е поела грижите по отглеждането и възпитанието му, включително
всички разходи свързани с тях. Ответникът почти не поддържал връзка с детето си, не
участвал в издръжката, отглеждането и възпитанието му. Твърди се, че липсата на съдебен
акт, с който родителските права по отношение на непълнолетния да са възложени на
майката, водел до неудобства при представителството на детето пред различни институции.
Предвид гореизложеното, е отправено искане до съда да постанови решение, с което да
определи местоживеене на детето К.К.С., ЕГН ********** при неговата майка; да
предостави упражняването на родителските права по отношение на детето К.К.С., ЕГН
********** на майката З. Б.; да определи на ответника К. С. подходящ режим на лични
контакти с детето; да осъди ответника К. С. да заплаща за детето К.К.С. текуща месечна
издръжка от по *** лева, считано от 01.12.2023 г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла или просрочена вноска; а също и сумата от *** лева, представляваща дължима
издръжка за минал период /по *** лева месечно за периода от 17.05.2023г. до 30.11.2023г.
включително/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2023г. до
окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът
заявява, че признава предявения иск за предоставяне упражняването на родителски права и
определяне на местоживеене на детето при майката. Оспорва иска за присъждане на
издръжка като неоснователен и недоказан по основание и размер. Потвърждава, че със З. Б.
са родители на детето К.С.. Бащата заявява, че поддържа изключително чести контакти с
детето, както и че е покривал и продължава да покрива абсолютно всички нужди на своя
син като ежемесечно му дава по *** лева джобни пари, за Коледа и Нова година му е дал ***
лева, за рождения му ден – *** лева, за почивка на море през лятото на 2023г. – *** лева,
както и му е закупил спортни обувки на цена от *** лева. Твърди, че доходите му не
позволяват да заплаща исканата издръжка в размер от *** лева, а има финансова
възможност да заплаща такава едва в минималния размер определен на национално ниво.
Предявени са насрещни искове за предоставяне на родителските права по
отношение на детето К.С. на майката, местоживеенето му да бъде определено при майка му,
както и да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, по план,
подробно описан в насрещната искова молба. Иска се съдът да осъди ищеца по насрещните
искове К. С. да заплаща на непълнолетното си дете месечна издръжка в размер на *** лева,
по банкова сметка, посочена от последната, дължима до 15-о число на месеца, за който се
дължи, считано от 01.01.2024г. до настъпване на обстоятелства, налагащи изменението или
прекратяването й. Отправено е и искане бащата да бъде осъден да заплати издръжка за
3
периода от 15.05.2023г. до 31.12.2023г. на непълнолетното дете в размер на *** лева месечно
или общо в размер на *** лева.
В указания й срок ответницата по насрещните искове е взела становище по
допустимостта и основателността им. Заявява, че ищецът по насрещните искове за
предоставяне на родителски права, определяне на местоживеене на детето и присъждане на
издръжка не е активно процесуално легитимиран да ги предяви. Като допустимо се оценява
единствено искането за определяне на по-разширен режим на контакти на бащата с детето,
но се поддържа, че режимът следва да бъде стандартен. Оспорват се твърденията на
ответника по първоначалните искове, че участва в издръжката на детето след раздялата на
родителите.
За да постанови своя съдебен акт първоинстанционният съд е приел фактическа
обстановка, досежно която липсват повдигнати възражения, като поради липсата на нарочни
възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна съдът, на
основание чл. 272 ГПК, препраща към установената от първоинстанционният съд
фактическа обстановка.
За пълнота на мотивите ще се посочи само, че по делото липсва спор, а и това се
установява от представеното копие на Удостоверение за раждане серия VC-0 №
655238/26.11.2007г., издадено от Община Кюстендил, че родители на детето К.К.С. са З. В. Б.
и К. Г. С..
Не е налице спор и досежно това кой фактически упражнява родителските права
върху детето след раздялата на родителите, местоживеенето на детето и кой да ги упражнява
за в бъдеще.
Спорът, очертан и във депозираната въззивна жалба, се свежда до това какъв е
подходящият режим на лични контакти между детето и ответника, както и относно размера
на присъдената издръжка.
Относно правилността на решението, с оглед релевираните във въззивната жалба
оплаквания, съдът приема следното:
Относно режима на лични отношения на ответника по иска и ищец по насрещния
иск К. Г. С. с детето К.К.С. настоящият съдебен състав приема следното:
Осъществяването на лични контакти между детето и родителя, при когото то не
живее, е част от обема на родителските права и е неотменно правото на детето да контактува
с двамата родители. Чрез определяне на режима на лични отношения се цели постигане на
възможността детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата
родители, доколкото това е право на всяко дете, а и негова естествена потребност. По тази
причина, принципно, мерките за лични отношения следва да предоставят най-широка
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като разбира
се, следва да се имат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай.
Водещото при определяне на мерките за лични контакти е същите да са в интерес на детето,
като се отчита възрастта му, потребностите му, разстоянието, на което следва да бъде
придвижвано и възможностите за адаптация при промяна не само на дома, но и на
населеното място. От друга страна, следва да се има предвид, че независимо на кого е
предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени,
като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане
развитието на детето. Съответно, трябва да бъде отчетена необходимостта от запазване и
развитие на личните отношения с родителя чрез определяне на подходящ за това режим, за
да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка помежду им.
От събраните в хода на производството доказателства, в това число изслушването на
детето К. и родителя К., от становището на служителите към Дирекция „Социално
4
подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ – гр. Кюстендил, както и събраните гласни
доказателства, съдът не установява наличие на родителско отчуждение между детето и
неговия баща. Действително са ангажирани доказателства за съществуващи моменти на
краткотрайно отчуждаване между родителя и детето, но според съда, те не са индикация за
задълбочаване на процеса по отчуждаване, като съдът съобразява, че следва да бъде
определен такъв режим на лични контакти на детето с неговия баща, който да спомогне за
тяхното сближаване.
Съгласно трайно установената практика интересът на детето е водещото основание за
възлагане на родителските права и режима на лични контакти на детето с родителя, комуто
не е предоставено упражняването им. В настоящото производство съдът установи този
интерес, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат
физическото, психическото и нравственото развитие на детето К.С.. Съдът отчита
изградената между детето и неговата майка емоционална връзка, като с оглед възрастта на
детето, която към момента е почти 18 години, респ. наличната при детето емоционална
зрялост, съдът счита, че един разумно определен режим на лични контакти с бащата би
допринесъл за изграждане и между тях на присъщата родител – дете емоционална връзка.
Тук обаче е нужно да бъде отчетено, че един разширен режим, какъвто е заявен с
насрещната искова молба, би повлиял по-скоро негативно на процеса по изграждане на
емоционална привързаност на детето с неговия баща. Съдът достига до този извод,
базирайки се на възрастта на детето, на изградената му към момента личност- в своята
възраст детето К. има изграден свой житейски път, своя житейска среда, свой кръг с
приятели, като всичко това следва да бъде отчетено от съда, при определяне на режима на
лични контакти, доколкото откъсването му от неговия социален кръг за по-дълго време, би
повлияло негативно на психоемоционалното му състояние. Безспорно трябва да бъде
съхранена връзката родител – дете, но трябва да бъде отчетена, с оглед висшия интерес на
детето, и неговата необходимост да има социални контакти и среда извън родителската. Така
ще бъде извършен плавен преход в психоемоционалното състояние на детето, който преход
при положени усилия и от двете страни, би възродил в позитивен аспект връзката баща –
дете.
Така, отчитайки на първо място интереса на детето, съдът взема предвид нарушената
към момента емоционална връзка между него и неговия баща, но от друга страна отчита
желанието на последния да възроди тази връзка, както и че е в интерес на детето връзката
баща – син да се развива. Съдът счита, че това би било постигнато с един не толкова
разширен режим на лични контакти, както е поискан с насрещния иск, респ. преповторен
като искане и с въззивната жалба. Определеният от районният съд режим на лични
контакти, се явява целесъобразен и съответен както на възрастта на детето, така и на
заявеното желание за преодоляване на узряващата към момента емоционална отчужденост,
като не на последно място режимът е съобразен и с битовите възможности на обитаваното
от бащата жилище, където безспорно бе установено, че за детето няма изградена
самостоятелна стая, което предвид възрастта на детето е пречка за осъществяване на
желания от въззивника разширен режим на лични контакти. Всичко това е съобразено от
районният съд при определяне режима на лични контакти, с оглед на което решението в тази
част ще бъде потвърдено.
Относно присъдената издръжка:
С обжалваното решение районният съд е осъдил ответника по този иск да заплаща
детето К.С. месечна издръжка в размер на *** лева, който размер въззивникът приема за
несъответстващ на нуждите на детето и прекалено завишен.
Разпоредбата на чл.143 ал.2 СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е
5
достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете".
Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, са конкретни и освен от възрастта и
образованието, зависят още и от всички обстоятелства, които са от значение за случая, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се
вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Размерът на
издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето,
за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
Правото на издръжка на детето е безусловно, родителите дължат издръжка независимо дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като конкретният размер
се определя от нуждите на детето и съответно възможността на родителите.
В настоящия случай нуждата от издръжка на детето се определя от неговата възраст,
свързана със задоволяването на конкретни потребности. Детето е на навършени 17 години и
същото има присъщите за възрастта нужди от храна, облекло, учебни пособия и извънкласни
занимания. Следва да се отбележи, че икономическите условия на живот в страната,
определени от по-висок жизнен и социален стандарт, продиктуван от ценови, социални и
демографски фактори, безспорно определят по-големи средства за издръжката на едно дето.
С повишаване на възрастта и образователното ниво, нуждите на детето от средства за
издръжка, развитие и обучение обективно се повишават. Завишените в страната
инфлационни промени последните години индикират нужда от по-висок размер издръжка.
Според данни на Националния статистически институт за 2024 г. средния разход на човек в
домакинство е по около 970 лева на месец. В този разход са включени разходите на храна,
облекло, транспорт, свободно време, развлечения и други. От този разход, ако се приспаднат
разходите за данъчни задължения и битови сметки, които предполагаемо се поемат от
майката З., то определената от районният съд необходима издръжка на детето К. в размер на
650 лева е напълно съответна на социално битовите условия в страната и нуждите на детето,
детерминирани от неговата възраст, образование, интереси.
Принципът за определяне на издръжката според възможностите и материалното
състояние на лицето, което дължи издръжка, е основен принцип в СК. Според т. 5 на ППВС
№ 5/ 16.11.1970г. „възможностите„ на лицето, което дължи издръжка следва да се определят
от неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация,
трудоспособност. Следва да се отчетат и „непосредствените грижи” ( грижите и
издръжката, доставяни в натура ) от родителя, който упражнява родителските права. Според
ППВС №5 не се освобождават от задължение за издръжка лицата, които макар и
трудоспособни, неоправдано не работят. В този случай възможностите им да заплащат
издръжка се определят от тяхната професионална квалификация и другите обстоятелства,
които са от значение за случая.
Видно от Удостоверение изх. № 078/09.11.2023г., издадено от „Блу Спорт“ ЕООД, за
периода от ноември 2022г. до октомври 2023г. ищцата е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на 10 285,74 лева /нетно възнаграждение в размер на 7981,51 лева/.
Видно от Удостоверение изх. № 069/16.05.2024г., издадено от „Блу Спорт“ ЕООД, за периода
от ноември 2023г. до април 2024г. ищцата е получила брутно трудово възнаграждение в
размер на 6105,68 лева /нетно възнаграждение в размер на 4737,90 лева/. Видно от
Удостоверение изх. № 25/12.07.2024г., издадено от „Блу Спорт“ ЕООД, за периода от
01.05.2024г. до 30.06.2024г. ищцата е получила брутно трудово възнаграждение в размер на
2326,21 лева /нетно възнаграждение в размер на 1805,09 лева/. Видно от Удостоверение изх.
№ 48/16.01.2024г., издадено от „Дейли Фудс“ АД, за периода от януари 2023г. до декември
6
2023г. ответникът е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер от 12 094,28 лева.
Видно от Удостоверение изх. № 208/17.05.2024г., издадено от „Дейли Фудс“ АД, за периода
от януари 2024г. до май 2024г. ответникът е получил брутно трудово възнаграждение в общ
размер от 5139,73 лева. Видно от Удостоверение изх. № 367/24.09.2024г., издадено от
„Дейли Фудс“ АД, за периода от 01.09.2023г. до 01.08.2024г. ответникът е получил брутно
трудово възнаграждение в общ размер от 16 279,18 лева /нетно възнаграждение в размер на
12 632,35 лева/. Видно от копие на Договор за потребителски паричен кредит, сключен
между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, и погасителен план към него,
ответникът е получил като кредит сумата в общ размер на 20 000 лева, който следва да върне
на 60 месечни вноски /всяка по 412,22 лева/, с краен падеж – 21.06.2026г.
Настоящият състав на въззивната инстанция, след като обсъди доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като
взе предвид установения към момента минимален размер на дължимата за дете издръжка,
възлизащ на сумата от 270 лева, определен на база размера на минималната работна заплата
приема, че размера на издръжката, която ответника е осъден за заплаща с обжалваното
решение а именно *** лева, е справедлив и съответстващ както на нуждите на детето, така и
на неговите възможности. За да достигне до този извод, настоящият състав отчита
потребностите на детето, които неминуемо нарастват с нарастване на неговата възраст.
Силно завишеният към момента жизнен стандарт, породен от значително завишените цени
на стоки и услуги в страната, предопределя неминуемо и увеличение на средствата за
отглеждане на дете. Майката З. Б., както безспорно се установи, поема изцяло грижите за
отглеждането и възпитанието на ищеца. Същата, с оглед получавания към момента нетен
месечен доход от около 900 лева, е в невъзможност сама да осигури нужните средства за
издръжка на детето. Затова е необходимо по-големия дял от месечната издръжка, тъй като се
отчита, че освен в пари, майката участва в издръжката и в натура, като полага лични и
непосредствени, ежедневни физически грижи за отглеждането и възпитанието на детето, да
се поеме от бащата. По делото се събраха данни за получавания от ответника доход, който
съдът приема за достатъчен да покрие неговата и от части издръжката на непълнолетния К..
При ответника не са налице алиметни задължения към други низходящи или възходящи, а
кредитните задължения на ответника са неотносими към спора.
Всички тези относими факти формират извод за възможност от страна на ответника
да заплаща издръжка в присъдения размер. По изложените съображения
първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на въззивника К. С. не следва
да се присъждат разноски.
Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в хипотезата на
чл.38 от ЗАдв. При определяне размера на КнОС взима предвид следните относими факти с
оглед степента на положен труд и характера на производството, както и предвид вида и броя
на исковете и вземайки предвид Решение от 25.01.2024г.по дело С-438/22 на Съда на
Европейския съюз (доколкото съдът не е обвързан с определените размери в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа): процесуалният представител на
въззиваемата страна не е подал отговор на въззивната, но се е явил в съдебно заседание и е
изразил становище по съществото на спора. От друга страна съдът съобразява, че
производството не се отличава с висока фактическата и правна сложност, във въззивното
производство не са ангажирани нови доказателства, проведено е едно съдебно заседание.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че адвокатско възнаграждение в размер на
***лв. е съответно на извършената от адвоката дейност по защита правата на въззиваемата
страна в настоящото производство.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 1013/24.10.2024 г., постановено от РС –
Кюстендил по гр.д. № 2637/2023 г. по описа на същия съд в частта, в която съдът е
определил режим на лични отношения на бащата К. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.
Кюстендил, ул. „Георги Тертер” № 27а, с детето К.К.С., ЕГН **********, както следва: 1/
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 20:00 без преспиване в дома
на бащата; 2/ по пет последователни дни през месеците юли, август и септември – до
започване на учебната година, от 10:00 часа на първия ден до 20:00 часа на последния ден, с
преспиване в дома на бащата, които дни да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката; 3/ Коледните празници всяка нечетна година да бъдат прекарвани в дома на бащата;
4/ Великденските празници всяка четна година да бъдат прекарвани в дома на бащата; 5/
рожденият ден на детето следва да бъде празнуван заедно с родителите, като при липсата на
съгласие по този въпрос, бащата има право да прекара заедно с детето деня, следващ
рождения ден, от 10:00 часа сутринта до 22:00 часа. 6/ детето има право да прекарва с баща
си всяко друго време след предварителна уговорка и съгласие с другия родител, като детето
следва да бъде вземано от дома на майката с адрес: с. Жабокрът, общ. Кюстендил, ул.
„Александър Стамболийски“ № 2, както и в частта, в която е осъдил К. Г. С. да заплаща
месечна издръжка на детето К.К.С., чрез неговата майка и законен представител З. В. Б., в
размер на *** лева, считано от датата на депозиране на искова молба до настъпване на
законни основания за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното погасяване на задължението.
В останалата част решението по гр.д. № 2637/2023г.на РС-Кюстендил е влязло в
сила като необжалвано.
ОСЪЖДА К. Г. С., с посочени данни, да заплати на адв. В. П. от АК – Кюстендил
адвокатско възнаграждение в размер на *** лева за процесуално представителство във
въззивната инстанция на въззиваемата страна по гр.дело №79/2025г.на КнОС.
Настоящото решение на КнОС в частта му досежно издръжката не подлежи на
обжалване, а в останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните с касационна жалба пред ВКС по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8