Р Е Ш Е Н И Е
№1619/17.4.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и
пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на десети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 423 по
описа на Варненски
районен съд за 2018
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 1762 от
9.1.2018 г. от „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А. К.,
чрез пълномощник срещу „Е.П.” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от всеки
двама от членовете на Управителния съвет Б. П., П. С., Я. Д. и Г. К., с искане
до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 17.65 лева,
представляваща
1/6 наследствена част от сумата 105.94 лева, недължимо
заплатена в полза на ответника на 29.11.2012 г. от наследодателя Ф. А. Х., представляваща „4-та“ по ред вноска по сключен договор за разсрочено плащане № ДР
10380/19.07.2012 г., с падеж на вноската 10.11.2012 г., относно издадена
фактура № **********/08.05.2012 г., на стойност 757.80 лева, начислена от
ответника при първоначална липса на основание, по констативен протокол от
21.02.2012 г., представляваща корекция на сметка, с период на корекцията от
26.08.2011 г. до 21.02.2012 г., за обект с клиентски № * и абонатен № *, и
адрес на потребление: гр. *, ул. „*“ № 10, вх. Г, ап. 73, с титуляр на
партидата Ф. А. Х., като задължението е прехвърлено на заявителя „С.Б.“ ЕООД с
договор за цесия от 21.09.2017
г. от А. К. К., ЕГН ********** (в качеството на законен
наследник на Ф. А. Х.), за което вземане по ч. гр. д. № 18010
по описа на Варненски районен съд за 2017 год.
е издадена Заповед № 9721/28.11.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се и направените разноски.
В исковата молба се излага, че наследодателят Ф. А. Х. е потребител на
доставената електрическа енергия от ответника в обект, находящ се в гр. *, ул.
„*“ № *, вх. *, ап. *, с клиентски
№ * и абонатен № *, като по дебитно известие №
**********/08.05.2012 г. е начислена сумата от 757.80 лева, като корекция на
сметката на абоната за периода от 26.08.2011 г. до 21.02.2012 г. Твърди се, че
същата е заплатена от потребителя по сметка на ответника с единствения мотив да
не бъде преустановено електрозахранването в обекта му. От страна на потребителя
(наследодателя), на 21.09.2017 г. е извършено плащането на сумата от 17.65 лева по дебитно известие № **********/08.05.2012 г., което е
осъществено при първоначална липса на основание, поради обстоятелството, че е
начислена неправомерно за електроенергия, която не е потребил. В рамките на
корекционния период потребителят е плащал всички начислени му периодични
месечни сметки в срок. В тази връзка, оспорва верността на констатираното от
ответника нарушение в точността на измервателния уред, като твърди, че абонатът
не е разполагал с техническа възможност да манипулира същия. Извършената
корекция е неправомерна, а съставеният протокол от контролната проверка му е
непротивопоставим; оспорва начина и методиката, по които е извършена
корекцията; факта на реално доставяне на количеството ел. енергия, предмет на
корекцията, отчитането на това количество от електромера. С договор за цесия от
21.09.2017
г. А. К. К., ЕГН ********** (в качеството си на законен
наследник на Ф. А. Х.) прехвърля в
полза на ищеца вземането, недължимо платено от ответника в размер на исковата
сума. За цесията длъжникът е уведомен от стария кредитор с уведомление от
22.09.2017 год. по имейл с електронен подпис.
Ответникът – „Е.П.” АД депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Навежда
възражение за погасяване на вземането по давност. Оспорва
активната материалноправна легитимация на ищеца, основан на твърдения, че
същият не се легитимира като носител на вземането за исковата сума, доколкото
договорът за цесия от 21.09.2017 г. е нищожен, поради липса на предмет.
Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума на цедента нито към
датата на сключване на цесионния договор, нито преди това, поради което
договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект. Евентуално,
навежда доводи за недействителност на договора за цесия като сключен от
представител на цедента без представителна власт. Оспорва и валидността на
уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено чрез пълномощник,
неразполагащ с представителна власт. Оспорва на следващо място елементите от
фактическия състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата сума
е дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо го договорно
правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. Релевира съображения за
редовността на извършената проверка на СТИ. Отправя искане за отхвърляне на
иска.
Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Въз основа на заявление
вх. № 68844 от 27.11.2017 год. по ч. гр. д. № 18010
по описа на Районен съд – Варна за 2017 год.,
е издадена Заповед № 9721/28.11.2017 год., по
силата на която е разпоредено длъжникът
„Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.
П., П. С., Я. Д., Г. К., да заплати на кредитора
„С.Б.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А. К., чрез пълномощник адв. Д. С., сумата от 17.65лв. (седемнадесет лева и
шестдесет и пет стотинки) – дължима сума, представляваща 1/6 наследствена част
от сумата 105.94лв., представляваща „4-та“ по ред вноска по сключен Договор за
разсрочено плащане № ДР10380 от 19.07.2012г., с дата на падеж на вноската
10.11.2012г., недължимо заплатена на 29.11.2012г. от наследодателя Ф. А. Х.,
при първоначална липса на основание, относно издадена Фактура
№**********/08.05.2012г. на стойност 757.80лв., относно корекция на сметка за
потребена електроенергия, с период на корекцията от 26.08.2011г. до 21.02.2012г.,
по констативен протокол от 21.02.2012г., за обект с абонатен №* и клиентски №*,
с адрес на потребление гр. *, ул. „*“ №*, вх.*, ап.*, като вземането е
прехвърлено с Договор за цесия сключен на 21.09.2017г. от цедента А. К. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, явяващ се законен наследник на починалата Ф. А. Х. на
цесионера „С.Б.” ЕООД, ЕИК *, за което длъжникът „Е.П.” АД е уведомен с
уведомление от 22.09.2017г., на основание чл. 410 от ГПК,
както и направените съдебно – деловодни разноски, от които: 25.00лв. (двадесет
и пет лева), заплатена държавна такса и 360.00лв. (триста и шестдесет лева) с
вкл. ДДС, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Посочено е, че вземането
произтича от следните
обстоятелства: Дължима сума,
представляваща 1/6 наследствена част от сумата 105.94лв., представляваща „4-та“
по ред вноска по сключен Договор за разсрочено плащане № ДР10380 от
19.07.2012г., с дата на падеж на вноската 10.11.2012г., недължимо заплатена на
29.11.2012г. от наследодателя Ф. А. Х., при първоначална липса на основание,
относно издадена Фактура №**********/08.05.2012г. на стойност 757.80лв.,
относно корекция на сметка за потребена електроенергия, с период на корекцията
от 26.08.2011г. до 21.02.2012г., по констативен протокол от 21.02.2012г., за
обект с абонатен №* и клиентски №*, с адрес на потребление гр. *, ул. „*“ №*,
вх.*, ап.*, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия сключен на
21.09.2017г. от цедента А. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, явяващ се
законен наследник на починалата Ф. А. Х. на цесионера „С.Б.” ЕООД, ЕИК *, за
което длъжникът „Е.П.” АД е уведомен с уведомление от 22.09.2017г.
Между
страните не се спори, че цедентът А. К. К., ЕГН ********** е потребител на ел. енергия, а
ответникът - доставчик
на ел. енергия.
Видно от приобщеното на л. 12 от делото удостоверение за
наследници, изх.
№ */ * год.,
издадено от Община *, е че А. К. К. е законен наследник
на Ф. А. Х., б. ж. на гр. *, починал на * год.
От
представения протокол за техническа проверка № 0425167/21.02.2012 год. (л. 31) се
установява, че на 21.02.2012 год., служители на „Е. Б. М.” АД са извършили
техническа проверка на СТИ на абонат с абонатен № *
и клиентски № *. Отразено
е още, че при проверката е
констатирана повреда на СТИ, поради което е извършен демонтаж на СТИ с фабр. № * и е
монтиран нов електромер с № *.
Обективирано е, че протоколът е подписан от служители на „Е. Б. М.” АД, както и от лицето Д. Р. Д. с адрес: гр. *, ул. „*“ *.
Приложен е и
констативен
протокол от метрологична експертиза на електромер
№ 66/10-Ел/10.04.2012 год. на БИМ, ГД „МИУ“ - Варна, РО – В., Сектор – *, в който е отразено, че при извършена експертиза
на електромер с фабричен № *, е установена: неправомерна намеса върху
измервателната схема на електромера, с цел промяна на точността на измерване,
вследствие на което електромера не отговаря на метрологичните и техническите
изисквания, като отчита по-малко от реално консумираната ел. енергия и не може
да се използва за търговски плащания.
Видно от
справка за корекция на неточно измерване на
ел. енергия № 23274/07.05.2012 год.,
съставена по реда чл. 38,
ал. 3,
т. 1 от ОУ на ДПЕЕEM, кл. № * и абонатен
№
*, и справка за потреблението за кл. № *,
и на основание констатациите, отразени в
горепосочения
протокол, корекцията е извършена за период от 26.08.2011 год.
до 21.02.2012 год.
Установява се от дебитно известие № **********/08.05.2012 год., че в резултат на корекцията, на Ф. А. Х. е начислена сумата от 757.80
лева.
Съгласно приетия и
приложен споразумителен
протокол № ДР10380/19.07.2012 год. (л. 40 - л. 41) погасяването на вземането на потребителя Ф. А. Х. към
ответното дружество, цялото за сумата от 529.76 лв., е разсрочено на пет
вноски: първа вноска - в размер на 106.01 лв., с падеж – 10.08.2012 год., втора вноска - в размер на 105.94 лв., с падеж – 10.09.2012 год., трета вноска - в размер на 105.94 лв., с падеж – 10.10.2012 год., четвърта вноска - в размер на 105.94 лв., с падеж – 10.11.2012 г. и пета вноска - в размер на 105.93 лв., с падеж – 10.12.2012 г.
Приет по делото е договор за прехвърляне на
вземане от 21.09.2017
год., по силата на който А. К. К., ЕГН **********, в качеството си на законен наследник на починалата Ф. А. Х., чрез пълномощника си П. Н. К., прехвърля на цесионера
„С.Б.” ЕООД вземането си от длъжника „Енерго Про – Продажби” АД за сумата от 17.65 лева, представляваща 1/6 наследствена част от сумата от 105.94 лева, представляваща „4-та“ по
ред вноска по сключен договор за разсрочено плащане №
ДР10380/19.07.2012 год., с падеж на вноската 10.11.2012 г., недължимо заплатена от
наследодателя Ф. А. Х. в полза на „Е.П.“ АД, на 29.11.2012 год., относно разплащане
по фактура № **********/08.05.2012 год., на стойност 757.80 лева, начислена при
първоначална
липса на основание, представляваща корекция на сметка за
потребена електроенергия, с период на корекцията
от 26.08.2011 год. до 21.02.2012 год., по констативен протокол от 21.02.2012 год.,
за обект с абонатен № * и клиентски № *, с адрес на потребление: гр. *, ул. „*“ № *, вх. *, ап. *, и титуляр на
партидата Ф. А. Х. – за цена от 12.65 лева.
Приобщено към
доказателствения материал по делото е уведомление от А. К. К., в качеството на законен
наследник на починалата Ф. А. Х., чрез пълномощник, (л. 14), адресирано до
„Енерго – Про Продажби” АД, за сключения договор за цесия.
Представено е на л. 13 от делото, пълномощно от 24.04.2017
год. от от
А. К. К. в полза на П. Н. К., по силата на което последният е упълномощен от
потребителя с правата да го представлява пред „Енерго - Про Продажби“ АД, като
прехвърля вземания относно заплатени от него фактури по констативен протокол
(корекции на сметки) към „Енерго - Про Продажби“ АД, както и да уведомява
длъжника „Енерго - Про Продажби“ АД за прехвърлени такива, а също и да получава
дължими суми по образувани изпълнителни дела срещу „Енерго - Про Продажби“ АД.
Така установената фактическа обстановка налага, следните
правни изводи:
Искът, с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, е предявен
в рамките на предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок от получаване на
указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 18010/2017 г.
на ВРС, 9 състав.
Съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие
на имуществено разместване между цедента по договора за цесия и ответника,
тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата
страна; твърденията си за наличие на валиден договор за цесия, имащ за
предмет съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума, в това
число надлежното упълномощаване на сключилото договора за цесия лице от името
на цедента; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор
за извършеното прехвърляне на вземането и надлежното упълномощаване на
изпратилото поканата лице от цедента.
В тежест на
ответника е да установи дължимостта на сумата по
корекцията, а именно той следва да установи основанието и размера на вземането
си. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на
иска, в правилен размер.
В
процесния случай не се спори, че цедентът А. К.
К. в периода, за който е извършена корекцията, е
потребител на ел. енергия за битови нужди по силата на договорни отношения с ответника,
както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към
електропреносната мрежа.
От
представените писмени доказателства по делото се установява извършената корекция на сметката на абоната по реда на чл. 38, ал. 3, т. 2
от ОУ към ДПЕЕЕМ. Относно законосъобразността на направената корекция от страна
на предприятието – доставчик на електрическа енергия е налице задължителна
съдебна практика по така поставения материалноправен въпрос. С решения № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г., II т.о. на ВКС и № 79/11.05.2011 г. по т.д. №582/2010г., II
т.о. на ВКС, Решение № 12/11.02.2013 год. по
т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ, ІІ т. о., които на
основание т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК
са задължителни за съдилищата, ВКС се е произнесъл, като е извел нищожност на
клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна корекция.
Едностранното изчисляване на сметката без да е изяснено реалното количество
електрическа енергия, което е доставено и за какъв период, би предоставило на
доставчика правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от
своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и противоречи на
заложения в чл. 2,
ал. 2
ЗЕ принцип за защита на интересите на потребителите. Именно поради
неравноправния характер на съдържащите се в Общите условия клаузи за
едностранна корекция по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите,
същите са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите и като такива не могат да породят правни последици и
да бъдат годно основание за извършване на корекция на сметката на потребителя.
На
следващо място, коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия, само,
въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия,
е в разрез с регламентирания в чл. 81, ал. 1 ЗЗД виновен характер на договорната
отговорност и по същество представлява санкция за потребителя, без да се установи виновно поведение от
страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана само от
законодателя, което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното
правоотношение. В Наредба № 6/9.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, която е приложима спрямо процесното правоотношение, не е
закрепена възможност при констатиране на неточно отчитане или неотчитане на
потребяваната енергия, да бъде извършвана корекция на сметката от страна на
преносното предприятие. Също така средството за търговско измерване по силата
на чл. 120
ЗЕ е собственост на разпределителното предприятие и на основание чл. 89, т. 4 ЗЕ поддържането в
изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера е в тежест
на разпределителното дружество, не е задължение на потребителя, за да бъде той
в неизпълнение при неточно отчитане.
Горният извод на съда не се променя и от установената
с нормата на чл. 83, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./
възможност за извършване на корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергията. Корекцията следва да бъде
извършена при спазване на определени правила, приети
от ДЕКВР – чл. 83, ал. 2 ЗЕ. В случая корекционната процедура е реализирана въз
основа общите условия на доставчика, одобрени от регулаторния орган и влезли в
сила преди изменението на ЗЕ, на която законодателят не е придал обратно
действие. При това положение и при липсата на последващо приемане от ДКЕВР на правила за реализиране на
корекционната процедура, не може да се приеме, че доставчикът надлежно е
реализирал правомощието си да коригира сметката на ищеца за минал период от
време.
С оглед
нищожността на клаузата за едностранна корекция за минал период, ирелевантно е
обстоятелството дали правилно е извършена съобразно общите условия корекцията и
са направени изчисленията. Съдът
намира, че по делото не се установи наличието на основание и законосъобразност
на извършване на корекцията на сметката на абоната, с оглед на което, се явява
недоказано от ответната по иска страна - „Енерго- Про Продажби” АД, че процесната сума
му се дължи.
От друга
страна, не е спорно, че процесната сума е заплатена от потребителя към
ответника.
Предмет на спора е валидността на сключения договор за
цесия. С този договор, уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане
прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99,
ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В случая, възражението на
ответника за недействителност на договора за цесия поради липса на предмет е
неоснователно. Този извод се налага по следните съображения. Предмет на договор
за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо както от
договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да
бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по
давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК,
договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е
вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл,
вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен
предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на
основание, вземането по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни
указания с т.7 от Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г.
по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС е изискуемо от
момента на престацията. От този момент възниква и е определено основанието за
връщане на даденото, както и размера на сумата, идентичен на даденото. Поради
изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо
вземане към ответника.
В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане към ответника,
което преминава към новия кредитор, е конкретно определено, чрез подробно
индивидуализиране с посочване имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за
които е начислена и по коя фактура.
Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника
съобразно изискванията на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Съобразно
предвиденото в
чл. 99 ал. 4
ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР №
142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва
да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на
нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е
извършено с
получаването на преписа от исковата молба с приложения към нея договор за
цесия. Не се касае до лично и незаместимо
действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от
пълномощник.
Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно
действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до
момента на уведомлението /в този смисъл Определение № 987/18.07.2011 г. по
гр.д. № 867/2011 г. на ВКС, IV г.о./.
При това
положение следва да се приеме, че ищецът е носител
на процесното вземане, произтичащо от неоснователното
обогатяване на ответника съобразно горните мотиви.
Поради тези съображения, съдът
намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 17.65 лева, представляваща
1/6 наследствена част от сумата 105.94 лева, недължимо
заплатена в полза на ответника на 29.11.2012 г. от наследодателя Ф. А. Х., представляваща „4-та“ по ред вноска по сключен договор за разсрочено плащане № ДР
10380/19.07.2012 г., с падеж на вноската 10.11.2012 г., относно издадена
фактура № **********/08.05.2012 г., на стойност 757.80 лева, начислена от
ответника при първоначална липса на основание, по констативен протокол от
21.02.2012 г., представляваща корекция на сметка, с период на корекцията от
26.08.2011 г. до 21.02.2012 г., за обект с клиентски № * и абонатен № *, и
адрес на потребление: гр. *, ул. „*“ № *, вх. *, ап. *, с титуляр на партидата Ф.
А. Х., като
задължението е прехвърлено на заявителя „С.Б.“ ЕООД с
договор за цесия от 21.09.2017
г. от А. К. К., ЕГН ********** (в качеството на законен
наследник на Ф. А. Х.), за което вземане по ч. гр. д. № 18010
по описа на Варненски районен съд за 2017 год.
е издадена Заповед № 9721/28.11.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и по арг. ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъждат и извършените в
заповедното производство разноски в общ размер на 386.50 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с
оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в
настоящото производство разноски в общ размер на 26.50 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „Е.П.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от всеки двама от
членовете на Управителния съвет Б. Д. П., П.
С. С., Я.
М. Д. и Г.
К., дължи на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А. К. –
управител, сумата от 17.65 (седемнадесет лева и шестдесет и пет стотинки) лева, представляваща
1/6 наследствена част от сумата 105.94 лева, недължимо
заплатена в полза на ответника на 29.11.2012 г. от наследодателя Ф. А. Х., представляваща „4-та“ по ред вноска по сключен договор за разсрочено плащане № ДР
10380/19.07.2012 г., с падеж на вноската 10.11.2012 г., относно издадена
фактура № **********/08.05.2012 г., на стойност 757.80 лева, начислена от
ответника при първоначална липса на основание, по констативен протокол от
21.02.2012 г., представляваща корекция на сметка, с период на корекцията от
26.08.2011 г. до 21.02.2012 г., за обект с клиентски № * и абонатен № *, и
адрес на потребление: гр. *, ул. „*“ № *, вх. *, ап. *, с титуляр на партидата Ф.
А. Х., като
задължението е прехвърлено на заявителя „С.Б.“ ЕООД с
договор за цесия от 21.09.2017
г. от А. К. К., ЕГН ********** (в качеството на законен
наследник на Ф. А. Х.), за което вземане по ч. гр. д. № 18010
по описа на Варненски районен съд за 2017 год.
е издадена Заповед № 9721/28.11.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Е.П.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от
всеки двама от членовете на Управителния съвет Б. Д. П.,
П. С. С.,
Я. М. Д.
и Г. К., да заплати на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А. К. -
управител, сумата от 386.50 (триста осемдесет и шест лева
и петдесет стотинки) лева,
представляваща разноски,
сторени в производството по ч. гр.
д. № 18010/2017 год. на ВРС, 9 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
Управителния съвет Б. Д. П., П.
С. С., Я.
М. Д. и Г.
К., да заплати на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А. К. -
управител,
сумата от 26.50 (двадесет и шест лева и
петдесет стотинки) лева, представляваща
сторени разноски в настоящото производство,
на основание
чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: