№ 21467
[******], 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110139242 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. А. К., чрез адв. А. В., с която
срещу [******] са предявени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от
20 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска /21.07.2022 г./, както и с
правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 400 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 11.06.2021 г.- 11.06.2022 г.
Ищецът твърди, че на 11.06.2021 г. между страните е бил сключен писмен
договор за паричен заем, по силата на който е предоставил на дружеството сума в
размер на 20 000 лева, преведена на ответника по банков път на 14.06.2021 г.
Поддържа, че падежът на задължението е бил уговорен с чл. 4 от договора – 11.06.2022
г. Към момента на депозиране на исковата молба заемателят не е погасил задължението
си, с оглед което и счита, че изискуемостта на вземането е настъпила. Ищецът поканил
ответника да изпълни задължението си, като изпратил до дружеството нотариална
покана, с която предоставил допълнителен срок за изпълнение, но плащане не
последвало. С договора за заем страните уговорили още да се дължи възнаградителна
лихва в размер на 2 % годишно върху получената сума. Сочи, че към датата на
настъпване на падежа на главното задължение вземането за лихва е в размер на сумата
от 400 лева за периода 11.06.2021 г. – 11.06.2022 г. Моли за уважаване на предявените
искове и претендира разноски за производството.
Ответникът [******] оспорва предявените искове като сочи, че приложеният
към исковата молба неподписан от него екземпляр от договор за заем никога не е бил
сключван между страните. Обръща внимание на представеното от ищеца платежно
нареждане от 14.06.2021 г. Акцентира на реалния характер на договора за заем, като
поддържа, че именно на 14.06.2021 г. (а не на 11.06.2021 г.) между страните е бил
сключен договор за заем за сумата от 20 000 лева с падеж на задължението за връщане
на същата 14.06.2030 г. съгласно чл. 4 от договора, който ответникът представя. Прави
възражение за ненастъпила изискуемост на задължението за връщане на предадената в
1
заем сума, доколкото срокът за изпълнение е бил уговорен в полза на длъжника и
същият е бил конкретно определен. Допълва, че падежът на задължението за
възнаградителна лихва също е 14.06.2030 г., с оглед което вземанията по договора не
са изискуеми. Моли исковете да бъдат отхърлени по изложените съображения.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и
взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с
доклада по делото съдът е указал на страните, че ненуждаещи се от доказване в
производството са следните обстоятелства: че по силата на сключен между страните
писмен договор за заем ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 20 000
лева, която е превел по банкова сметка на ответника на 14.06.2021 г. съгласно
представеното с исковата молба платежно нареждане. Не е спорно също, че страните са
обвързани само от един договор за заем за процесната сума, която е била предоставена
по банков път на ответника на 14.06.2021 г. Не е спорно също, че преди предявяването
на исковете ищецът е изпратил до ответника нотариална покана, получена от
управителя на дружеството на 29.06.2022 г., с която е даден 7-дневен срок за
погасяване на задължението.
Спорно между страните по делото е действителното съдържанието на договора
за заем по отношение на падежите на задълженията на ответника да върне
предоставената му в заем сума и да заплати възанградителна лихва на заемодателя.
С исковата молба щецът е представил подписан само от него договор за заем с
означена дата на подписване на документа 11.06.2021 г., по силата на който се е
задължил да предостави на ответника сума в размер на 20 000 лева, като преведе
същата по посочената в договора банкова сметка в деня на сключване на договора при
договорена годишна лихва в размер на 2 %, която се начислява от деня на усвояване на
сумата и падеж на задължението за връщане на заемната сума до 11.06.2022 г.
Договорът съдържа отбелязване, че се сключва в два еднообразни екземпляра – по
един за всяка от страните.
С оглед направеното своевременно (в срока за отговор на исковата молба)
оспорване от страна на ответника да е подписвал договор със съдържанието на
документа, приложен към исковата молба, съдът е указал на ищеца да уточни дали
разполага с подписан и от двете договарящи страни договор за заем, като ищецът е
заявил, че не разполага с такъв.
С отговора на исковата молба ответникът е представил договор за заем от
14.06.2021 г., сключен между страните, за сумата 20 000 лева, предоставена по
банковата сметка на заемателя, посочена в договора, която страните са уговорили, че
ще му бъде върната при условията и сроковете на този договор, а именно: при
дължима възнаградителна лихва в размер на 2 % годишно, считано от датата на
усвояване на сумата, като заемодателят се задължава да върне предоставената му в
заем сума заедно с начислената възнаградителна лихва в срок до 14.06.2030 г.
Договорът е подписан за заемодател и за заемател чрез полагане на подписи и
изписване на имената на подписалите го лица на втората страница от документа.
С писмо, изх. № 10-44-00-1739/28.04.2023 г., НАП уведомява, че след извършена
проверка в данъчното досие на дружеството ответник е установено наличието на
договор за заем със заемодател ищецът, сключен на 11.06.2021 г. с падеж на
задължението за връщане на сумата до 11.06.2022 г. Към същото е приложен екземпляр
от договора, наличен в масивите на агенцията. Видно е от същия, че е идентичен като
текст и оформление с представения от ищеца с исковата молба договор. Представеният
от НАП препис от договор носи подписи в частите за заемодател и заемател на втора
страница от документа без да са изписани имената на лицата, подписали документа.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Г.М. и М. Т..
2
Въз основа на показанията на свидетеля М., съсед на ищеца, съдът приема за
изяснено по делото, че свидетелят чрез дружеството си [******] се занимавал със
строителна дейност. Имал търговски взаимоотношения с ответника, а освен това
адвокат Г. (управителят на ответника) го е представлявала по дела. Подписали
предварителен договор за инвестиции и строителство на сгради. Бил помолен да
намери паричен ресурс, който да бъде предоставен по договори за заем на ответника.
Тогава разговарял с ищеца и с други заемодатели да предоставят заеми. Ищецът се
съгласил да отпусне сума от 20 000 лв. в заем. Това станало през м.май 2021 г.
Договорът бил изготвен от ответника и бил изпратен на имейл на свидетеля и той го
препратил по имейл на приятелката на ищеца. След това договорът бил подписан от К.
и свидетелят го върнал на ответника. Не е присъствал на физическото му подписване,
но го получил с положени подписи, след което го взел и го оставил в офиса на
адвокатското дружество на адв. Г.. Няма спомен на кого го е дал там. Занесъл и двата
оригинала, като към момента на предаването му договорът бил подписан само от К. К.
в два екземпляра. Заемът следвало да бъде върнат след една година - на 11.06.2022 г.
През м.август 2021 г. получил още един имейл с искане договорът да бъде подписан
отново. Пак го изпратил на приятелката на ищеца. Договорът бил същият като
съдържание. К. подписал и него и свидетелят пак го занесъл. Свидетелят не си спомня
дали преди или след превеждането на сумата е занесъл подписаните екземпляри, но си
спомня датата - 14.06.2021 г. Предполага, че е предал подписаните екземпляри на адв.
Г., но не е съвсем сигурен в последното. Носил е подписани екземпляри и през
м.август, не си спомня на кой ги оставил, но и тези екземпляри били подписани с дата
11.06.2021 г. Имало е уговорка да се върне подписан екземпляр на ищеца, но
свидетелят не е получавал и не му е предавал такъв. Свидетелят не е виждал договора
за заем във вид, подписан и от двете страни.
М. Т. е била служител на адвокатско дружество „Г. и А.“ в периода от м. май
2021 г. до м. декември 2022 г. Известни са й отношения между Г.М. и ответника. М.
идвал доста често в офиса във връзка с проект за изграждане на сгради в [******], в
който двете дружества трябвало да участват с определен капитал на партньорски
начала. За да участва, всяко от двете дружества трябвало да инвестира средства, а Г.М.,
съответно дружеството му, нямали достатъчно. М. казал, че има познати, които могат
да предоставят в заем суми. [******] трябвало да е страна по договорите за заем, тъй
като дружеството на М. имало много задължения и наложени запори. Знае за
конкретен договор за заем, сключен с ищеца, но Т. не го е виждала и не го познава.
Проектът на договора за заем бил изготвен от нея (от св. Т.), като същият бил изпратен
в “Word” формат чрез ел. съобщение. К. превел заемната сума, а все още договорът не
е бил разписан. Не си спомня точна дата, но годината била 2021 г. Г.М. идвал няколко
пъти в офиса и след като с управителя на ответника се уточнили какъв да е падежът на
задължението за връщане на сумата, свидетелят разпечатала екземплярите и ги предала
на М. лично. Предполага, че му е дала 2 екземпляра. По това време от НАП
извършвали ревизия на фирмата, свидетелят трябвало да подготви договорите за заем,
за да ги представи за целите на проверката, а М. не ги връщал. Наближавал краят на
ревизията и договорите трябвало да се представят. Свидетелят не си спомня дали
тогава М. е занесъл договорите за заем на счетоводителите на дружеството или ги е
предал на нея. Не си спомня дали му е дала договорите подписани за [******] или
изцяло неподписани. Не си спомня кой е изпратил договора към НАП. Виждала е
подписан от К. К. договор, като пред съда е изразила предположение, че би следвало
същият да е бил подписан и от другата страна. Свидетелят си спомня, че по-късно пак
се е подписал оригинал на договор между [******] и К. К. относно същия заем. Не й е
известно каква е причината за това. Съгласно показанията на свидетеля договорите в
офиса съгласно наложила се практика се разпечатвали лице-гръб, т.е. двустранно.
Подписвали се на всяка страница и в края задължително с подпис и имена, но няма
спомен договорът, подписан от ищеца, да е бил подписан на всяка страница. Счита, че
конкретният договор е бил двустранно разпечатан. Срокът за връщане на заема бил
3
дълъг, поне 5-10 години напред във времето. Уговорката била след като се реализира
печалба, М. да погасява заема. Свидетелят не си спомня дали договорът, който е бил
предоставен на НАП, е бил подписан двустранно. Не може да каже колко проекта на
договора е имало, но си спомня за преговори между управителя на ответника и Г.М. за
падежа на задължението, като са били нанасяни корекции в самия проект. Накрая
останал окончателният вариант, който бил предаден на М. на ръка за подпис.
По делото е изслушано заключението на първоначалната съдебно-почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ц., въз основа на което съдът приема за
установено, че основните (печатни) текстове на двата документа (договорите за заем),
представени от страните с дати 11.06.2021 г., съответно 14.06.2021 г. са набрани на
компютър и са отпечатани на лазерен принтер с един и същ вид шрифт, размер и
конфигурация на текста. Тонерът в щрихите от печатния текст на страница първа в
договора за заем от 14.06.2021 г. (представен от ответника) не се различава по състав
от тонера, отложен в щрихите от печатните текстове на страница втора, т.е. и двете
страници са били отпечатани на един и същ принтер. Тонерът в щрихите от печатния
текст в договор за заем от 11.06.2021 г. (представен от ищеца) се различава по състав от
тонера, отложен в щрихите от печатния текст на договора за заем, сключен на
14.06.2021 г., представен от ответника. Това е дало основание на вещото лице да
приеме, че документите са били отпечатани на различни принтерни устройства. По
вид, плътност, структурни белези и цвят на видимата луминесценция под УВ светлина
хартията, на която е отпечатан договорът от 11.06.2021 г. е различна от хартията,
използвана при отпечатване на договора от 14.06.2021 г. По-нататък заключението
обосновава извод, че имената и подписите, положени, както в договорите от 11.06.2021
г. (представен от ищеца в оригинал и в копие от НАП), така и в договора от 14.06.2021
г. (представен от ответника) са изпълнени от К. А. К.. По отношение на подписа за
заемател в договора за заем, предоставен в копие от НАП по делото, за управителя на
ответника к. Г., вещото лице Ц. е посочило, че изследваното копие не й позволява да
даде заключение по тази задача с оглед липсата на идентификационна годност на
копието в тази част (по отношение положения подпис за заемател в копието).
Изслушано е и допълнително заключение, изготвено от вещото лице Ц.,
съгласно което основните печатни текстове в договорите от 11.06.2021 г.
(представеният от ищеца и наличиният в НАП) са набрани на компютър, шрифтът,
отразен в печатните текстове на двата договора не се различава по общи признаци (вид,
размер и конфигурация). Печатният текст от страниците на двата договора за заем от
11.06.2021 г. (в оригинал и в копието, представено на ел.носител от НАП) са набрани и
отпечатани с двустранно подравняване. Използван е един и същ по вид, размер и
графичен рисунък. По отношение на задачата да се изследва подписът за заемодател в
копието на договора, представен от НАП, вещото лице е посочило, че е копие на
подпис, който е изпълнен от ищеца. Вещото лице е уточнило, че признакът натиск
може да се изследва само върху оригинал на документ.
Изслушано и е прието заключение на повторната съдебно-графическа
експертиза, изготвена от вещото лице М. М. по отношение на подписа за заемател в
съдържащия се в масивите на НАП в копие договор за заем от 11.06.2021 г., представен
и на ел.носител по делото. Вещото лице е определило качеството на копието като
задоволително, както и че същото е годно за идентификационно изследване в степен на
вероятност. При извършване на изследването вещото лице е установило както
съвпадения, така и различия по общите и по частните признаци на почерка. Вещото
лице е дало вероятностен извод, като е посочило, че допуска, че изследваният подпис е
копие на подпис, който вероятно не е положен от к. Г..
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е прието заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на което съдът приема, че при
ответника получената заемна сума е осчетоводена по сметка 152 „Получени
дългосрочни заеми“, като е вписано основание „договор за заем от 14.06.2021 г. с
4
падеж 14.06.2030 г.“. Към 31.12.2021 г. ответникът е осчетоводил получени в заем
суми в общ размер на 2 455 338,90 лева по 16 броя договори за заем. Начислени са
лихви по конкретния договор към 31.12.2021 г. в размер на 220,27 лева с основание
договор за заем от 14.06.2021 г. Задълженията по процесния заем са отразени в пасива
на годишния баланс към 31.12.2021 г. като дългосрочно задължение. По същия начин
задълженията са осчетоводени и в годишния баланс на дружеството към 31.12.2022 г.,
като съответно е отразен размер на дължимата възнаградителна лихва 400 лева. При
поясняване на заключението си в съдебното заседание, проведено на 28.09.2023 г.,
вещото лице Д. е посочила, че по принцип всичко в счетоводните регистри може да
бъде променяно, като обичайно в практиката същите се попълват с дата последно
число на месеца, в случая е попълнена дата 14.06.2021 г. в хронологичния регистър.
Вещото лице не може да установи дали счетоводното записване е било изпълнено на
датата, на която е посочено, че това е направено, а именно 14.06.2021 г. От разпита на
вещото лице в съдебното заседание съдът приема, че в рамките на 2021 г. е било
възможно осчетоводяването на съответното задължение да бъде променяно, като се
промени сметката, по която същото е осчетоводено, съответно и начинът на
осчетоводяването му. С оглед данните, които са отразени към края на годината и
сумите по счетоводните сметки, баланса и оборотните ведомости, които си
съответстват, вещото лице е потвърдило, че към този момент вече със сигурност е било
налично това записване и не би могло да има промени.
Изслушано и прието е заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от вещото лице Н. К., въз основа на което съдът установява, че
счетоводството на ответника се извършва чрез счетоводна софтуерна система
“[******] [******]“, версия 1.01.080 - компютърна програма, която се стартира на
служебен компютър на [******], което дружество поддържа счетоводството на
ответника. Софтуерната система съхранява данните в локална база данни, която се
намира на същия служебен компютър на това дружество. Експертът е констатирал, че
в опциите на базата данни е изключена възможността за проследяване на извършени
промени. Процесното счетоводно записване е налично в софтуера, както и в базата
данни, като в записите не се съхранява дата на създаване, нито дата на последна
редакция. С оглед заключението на вещото лице К. съдът намира, че дори да са
извършвани промени в счетоводните записвания на ответника, то използваният за
счетоводни цели програмен продукт не позволява тези промени да бъдат проследени.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 154, ал. 1 с доклада по делото
съдът е указал на ищеца, че по исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е
да установи сключването на договора за заем за сумата от 20 000 лева, която е
предоставил на ответника на 14.06.2021 г., а последният се е задължил да му върне до
11.06.2022 г., както и да заплати възнаградителна лихва в размер на 2 % върху сумата
годишно в същия срок.
В тежест на ответника по предявените искове и в случай че ищецът установи
горните обстоятелства, е да докаже, че е погасил задълженията си на падежа.
По възражението за ненастъпила изискуемост в тежест на ответника е да
установи, че падежът на задълженията по договора за заем, в т.ч. и на задължението за
заплащане на възнаградителна лихва е определен от страните на различна от сочената
в исковата молба дата, а именно: 14.06.2030 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят
предоставя на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
неформален договор, който може да бъде сключен в писмена форма или устно, чрез
реално предаване на паричната сума, предмет на договора за заем. Договорът за заем е
неформален договор, за действителността на който не се изисква нарочна писмена
5
форма. За да бъде доказано обаче сключването на действителен договор за паричен
заем за суми над 5000 лв. е необходима писмена форма, предвид разпоредбата на чл.
164, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Досежно писмената форма, доколкото същата е форма за доказване на
съществуването на заемни правоотношения, а не форма за действителност, няма
законови изисквания за валидност. В каквато и писмена форма да са обективирани
волеизявленията на страните, щом тези волеизявления са категорични, респ.
недвусмислени, то същите доказват съществуването на договорни отношения по
договор за заем. Доказването на договор за заем става чрез възпроизвеждане пред съда
(пряко или с поредица изключващи друга възможност косвени факти) на изявлението
на получателя, че получава определена сума пари със задължението да ги върне.
Разписка, съдържаща признание, че ответникът дължи суми във връзка с предходни
правоотношения между страните получени "като заем" доказва пряко и категорично
съществуването на отношения по договор за заем между страните по делото. В този
смисъл е трайната съдебна практика на ВС, възприета и от ВКС – напр. решение №
37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г. на ОСГК на ВС, решение № 52/22.05.2009 г. по т.
д. № 695/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г.
на ВКС, ГК, 4-о гр. о. и пр.
С решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК,
ВКС приема, че договорът за заем се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а
не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката,
независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие -
съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно -
фактическият състав се завършва с предаването на предмета на догорова в случая с
получаване по сметката на ответника на сумата.
В конкретния случай между страните не е спорно, че процесната сума е била
предоставена от ищеца на ответника чрез извършването на банков паричен превод на
14.06.2021 г., следователно и договорът, с оглед неговия реален характер съдът намира,
че е бил сключен на 14.06.2021 г. Без съществено правно значение с оглед изложеното
е дали писменият документ, обективиращ постигнато съгласие за сключването на
договора е бил подписан на 11.06.2021 г., на 14.06.2021 г., на друга дата и т.н.,
доколкото релевантно за сключването на договора е предоставянето на процесната
сума в разпореждане на ответника.
Следователно основният спорен въпрос между страните е какъв е уговореният
падеж на задълженията на заемателя да върне предоставената му в заем сума, заедно с
дължимата възнаградителна лихва в размер на 2 % годишно.
В тази връзка по делото са приобщени общо три броя договори за заем, а
страните не спорят, че заемното правоотношение е само едно, респ., че ищецът е
предоставил на ответника на 14.06.2021 г. именно процесната сума. Не е спорно и
никоя от страните не твърди съдържанието на правоотношението да изменяно, чрез
сключване на Анекс към договора, още повече и двамата разпитани пред съда
свидетели са заявили, че в по-късен момент е бил подписан отново същият договор,
като не им е известна причината, която е наложило това да се случи.
По отношение на договора за заем с дата 11.06.2021 г., представен от ищеца с
исковата молба, следва да се посочи, че ищецът е заявил, че не разполага с подписан и
от двете страни по договора екземпляр от същия. Че не му е предаден такъв, се
потвърждава и от свидетелските показания на разпитаните в производството
свидетели. Свидетелят М. е заявил пред съда, че е получил от К. общо 4 екземпляра от
договора за заем, че същите са били с дата 11.06.2021 г. и падеж на задължението за
връщане на сумата 11.06.2022 г. Не му е предаван екземпляр, който да е бил подписан
и за заемателя било преди К. да подпише договора, било след това. Установява се, че е
имало уговорка на ищеца да се представи двустранно подписан екземпляр, но М. не е
6
получавал такъв от ответника, съответно не му е предавал. От друга страна, ответникът
не установява да е предал било на ищеца, било на М., явяващ се в случая посредник за
сключването на договора, подписан за [******] екземпляр от договора. Свидетелят Т.
е посочила в показанията си, че именно тя е разпечатала на принтерно устройство в
офиса на адвокатското дружество (находящ се на същия адрес, на който и адресът на
управление на [******]). Не си спомня да му е дала подписани за заемателя екземпляри
от договора. Следователно и съдът приема за установени по делото твърденията на
ищеца, че не разполага с двустранно подписан екземпляр от договора за заем поради
конкретиката на случая – от една страна е установено, че договорът физически не е бил
подписан при присъствието и на двете страни, е същият е бил предаден на приносител,
за да бъде подписан от заемодателя. От друга страна, ответникът не установява кога и
при какви обстоятелства представляващият търговеца е подписал този договор и да е
предал на заемодателя екземпляр. Не се установява от нито едно доказателство,
събрано в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция, в какъвто и да било
момент ищецът да е имал в свое държане двустранно подписан екземпляр от договора.
Ето защо и не може да се вмени във вина на тази страна, че не е представила подписан
и от заемателя в оригинал документ. Въз основа на представения от ищеца с исковата
молба договор обаче, не може да се установи съгласувана воля на страните относно
падежа на задълженията на ответника по договора за заем, с оглед което и същият не
следва да бъде по-подробно осбъждан.
По отношение на договора за заем, представен с отговора на исковата молба,
съдът намира за необходимо да посочи, че ищецът своевременно е оспорил документа
относно неговата автентичност в частите на положения за К. А. К. подпис,
автентичността на датата на сключване на договора и на падежа на задълженията на
заемателя по същия. Твърденията на ищеца са били именно в тази насока – че не е
подписал договора със съдържанието, което е представно от ответника, че механично е
била подменена първата страница на същия и е била заменена със съдържание, което
не съответства на волеизявлението му за встъпване в договора за заем. С оглед
направеното оспорване с определение от 24.02.2023 г. съдът е открил производство по
чл. 193 ГПК като е указал на ищеца, че именно негова е тежестта да докаже
неавтентичността на документа в оспорените части. Тук е мястото съдът да посочи, че
по реда на чл. 193 ГПК е допустимо диспозитивният документ да бъде оспорен от
гледище на неговата автентичност – страната, която прави оспорването оспорва
авторството на волеизявлението, такова каквото то се представя в производството, с
твърдения, че е осъществено опорочаване на волята й, т.е. за несъответствие с
изявената от страната воля към момента на нейното обективиране.
С Определение № 815 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 60147/2016 г., IV г. о.,
ГК, съставът на ВКС разглежда въпросите относно тежестта за доказване истинността
на частни диспозитивни документи, състоящи се от няколко отделни страници и
подписани само на последната. Съгласно същото, когато се твърди подмяна на
страница от документ спорен става въпросът налице ли е автентичност на договора,
т.е. не само на неговото авторство, а и че съдържанието, с което документът е
представен по делото, не съответства на волеизявлението, което е направено от лицето,
което го оспорва.
В случая несъмнено е, че ищецът, който е оспорил подписа си в края на
документа, не е провел успешно доказване на оспорването си в тази му част. По делото
е прието заключението на съдебно-графическата експертиза на в.л. Ц., съгласно което
именно ищецът е подписал и е изписал имената си на втората страница от договора.
Що се отнася до съдържанието на първата страница и конкретно вписаните дати на
сключване на договора и на падежа на задължението на ответника за връщане на
заетата сума, съдът следва да посочи, че ищецът, чиято е била тежестта за това, е
установил по делото, че в тази част документът не отразява действителното му
волеизявление по отношение конкретно на падежа на задължението за връщане на
7
заетата сума. Доколкото съдът е приел, че се оспорва именно волеизявлението на
страната относно несъщественото съдържание на договора и е открито нарочно
производство по оспорване на документа и в тази част, то и по реда на чл. 193 ГПК са
допустими всякакви доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания за
установяване на обстоятелствата, възложени в тежест на оспорващата страна.
Ето защо и събраните в хода на производството гласни доказателства са
допустими и същите следва да се подложат на обсъждане. В показанията си свидетелят
М. ясно е посочил, че договорът за заем е бил с падеж на задължението за връщане на
сумата след една година, както и че договорите са разписани с дата 11.06.2021 г.
Установено е от показанията на този свидетел, че ищецът е разписал договорите с
посочената дата и с падеж на задължението на ответника 11.06.2022 г. Същевременно
свидетелят Т. не е категорична в показанията си относно падежа на договора –
посочила е, че сумата следвало да се върне в срок от 5 до 10 години. Съдът намира за
необходимо да акцентира върху депозираните от свидетеля Т. показания относно
обстоятелствата около сключване на конкретния договор. Свидетелят е заявила пред
съда, че в офиса на дружеството е била утвърдена практиката договорите да се
разпечатват лице-гръб, т.е. двустранно и да се подписват на всяка страница и от двете
договарящи страни, а в края на документа – чрез полагане на подпис и изписване на
имената на лицата, които сключват договора, като е заявила пред съда, че и процесният
договор следва да е разпечатан в този вид. Никой от представените по делото
екземпляри на договори (този от ищеца, този от ответника и този от НАП) не е
оформен по начина, описан от свидетеля Т. в показанията й. Съдът съобразява също, че
свидетелят Т. в показанията си сочи, че М., изпълняващ ролята на посредник за
сключването на договора, е идвал няколко пъти в офиса за уточняване на падежа на
задължението, т.е. не се установява този свидетел да е възприела съгласие на ищеца с
падежа на задължението, който според показанията на Т. е бил между 5 до 10 години
по-късно. Ето защо и в тази насока съдът приема, че следва да кредитира показанията
на свидетеля М.. Същите са последователни и житейски логични с оглед безспорно
установеното съществено съдържание на сключения между страните договор за заем,
както и с оглед ролята на свидетеля за сключването на договора. Установено е, че М. е
следвало да намери заемодатели, които да предоставят на ответника в заем суми, които
да послужат на търговското дружество за търговската му дейност. Страните не спорят,
че са уговорили дължимостта на ниска възнаградителна лихва – в размер на 2 %
годишно за целия срок на договора. Не е спорно, че ищецът е дал съгласието си и е
предоставил в заем на дружеството процесната сума. Същевременно е установено от
показанията и на двамата разпитани свидетели, че комуникацията с ищеца във връзка
със сключването на договора се е осъществявала чрез М. (свидетелката Т. не е виждала
ищеца и не го познава, а свидетелят М. е предал на ответника подписаните от К.
екземпляри на договора). Ето защо и съдът приема, че показанията на М., който се
явява основна фигура и свързващо звено между страните за и при сключването на
договора, са достоверни и следва да бъдат кредитирани.
Във връзка с оспорената автентичност на договора в частта относно падежа на
задължението следва да бъде анализиран и договорът за заем, представен по делото от
Национална агенция за приходите, държавен орган, който в рамките на вменените му
по закон задължения отговаря за попълването на фиска и осъществява ревизионни
функции по отношение на данъчните задължения на данъчно-задължените лица.
Установено е в производството посредством събраните доказателства, че
договорът, който се намира в масивите на НАП, е с дата 11.06.2021 г., с оформление и
съдържание, идентични на представения от ищеца, в т.ч. и по отношение на падежа на
задълженията по заемното правоотношение – 11.06.2022 г., като договорът носи
подписи за заемодател и за заемател, без да е видно да са изписани имената на лицата,
подписали същия. Договорът е посочено, че се съдържа по данъчното досие на
ответника, като след извършена от органа по приходите проверка във връзка с
8
издаденото съдебно удостоверение, е предоставен единствено този документ – на
хартиен и на електронен носител. По делото не се твърди и не е установено договорът,
във вида му предоставен от ответника, да е бил представян на приходната агенция по
някакъв повод.
По отношение на начина, по който договорът е предоставен на НАП, съдът
следва да подчертае, че по делото не са доказани твърденията на ответника за
злоупотреба от страна на свидетеля М., както е поддържано от процесуалните
представители на страната след представянето на документа по делото. От показанията
на свидетеля Т. съдът приема за установено, че по времето, по което са водени
преговори, респ. е сключен договорът за заем след като сумата е била преведена по
банковата сметка на ответника, органът по приходите е извършвал ревизия на
ответното дружество, като за целите на същата ответникът е следвало да представи
сключените договори за заем, в т.ч. и договорът, сключен с ищеца. Установено е също
така, че счетоводството на дружеството е възложено на трето за спора лице.
Свидетелят Т. е заявила пред съда, че вече наближавал краят на ревизията и договорите
за заем е трябвало да се представят на проверителите, но не си спомня дали тогава М.
ги е занесъл на счетоводителите на дружеството или ги е предал на нея. Не си спомня
и кой е изпратил договора към НАП. Същевременно свидетелят М. е заявил пред съда,
че той не е виждал и не е разполагал, респ. в свое държане никога не е имал разписан и
от двете страни договор за заем. Ответникът не е установил М. да е предоставил под
формата на електронно сканирано копие договора за заем на счетоводителя на
дружеството и по този начин същият да е попаднал в НАП. Не са представени
доказателства за установяване на тези твърдения – не е представен в ел.вариант
въпросният документ, нито пък е представена разменена между М. и счетоводителя на
ответника електронна кореспонденция. Съгласно показанията на свидетеля Т. в хода на
осъществяваната ревизия дружеството е следвало да предостави на НАП този договор,
т.е. съдът приема за доказано, че договорът е предоставен в НАП именно за целите на
ревизията. В показанията си свидетелят Т. никъде не сочи договорът да е бил предаден
от М. на дружеството чрез сканирането му и изпращането му по ел.път. Напротив,
същата свидетелства, че преди изтичане на срока на проверката договорът е бил
донесен от М. на представител на ответника (на нея в качеството й на служител или на
счетоводителя) и същият е предоставен на НАП преди изтичане на срока на ревизията.
Ето защо и съдът намира, че във вида, в който е изпратен на НАП, договорът е бил в
държане на ответника, който не установява основателна причина за непредставянето
му по делото за целите на почерковите експертизи, нито пък е установил твърденията
си, че сканирано копие на договора е било изпратено от М. на счетоводителя, който
погрешно го е изпратил в НАП.
От изслушаните в хода на производството заключения съдът установява, че
договорът, съдържащ се в масивите на НАП, е копие на документ, който на втората си
страница е подписан за заемодател от ищеца. Във връзка с направеното оспорване на
подписа, положен за управителя на ответника, респ. на истинността на документа в
тази част, следва да се подчертае, че заключението на вещото лице М. съдържа
допускане, че това вероятно е копие на подпис, който не е положен от к. Г.. Релевантна
според настоящия съдебен състав е съдебната практика, обобщена с Определение №
359 от 19.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 560/2018 г., IV г. о., ГК, съгласно която при
наличието на вероятност за автентичност, за да се даде категоричен отговор на
въпроса, дали документът е автентичен, следва да се изследва оригиналът, а не копие.
В случая документът е оспорен от ответника в частта, за която формално се сочи, че е
подписан за [******]. Тежестта за оспорване на частен документ се носи от страната,
която го оспорва, когато документът от външна страна е подписан от нея и като такъв
разполага с формална доказателствена сила. В случая и двете страни твърдят, че не
разполагат с оригинала на документа, който се съхранява в масивите на НАП в копие.
Ответникът не отрича, че договорът е бил изпратен на НАП от счетоводителя на
дружеството, като от показанията на св. Т. е установено, че същото е във връзка с
9
извършвана на дружеството ревизия. Същевременно ответникът не е установил
твърденията си за начина, по който това копие на договор е предоставено на органа по
приходите, с оглед което и съдът намира, че ответникът е разполагал с оригинал на
документа, но не е представил същия за анализ на вещите лица. Съдът отчита също
така, че изводите на вещото лице М. се основават на допускане и на вероятност с оглед
наличието както на съвпадения, така и на различия по общите и частните признаци на
сравняваните обекти. Следва да се заключи, че ответникът не е доказал пълно и главно
неавтентичност на оспорения документ, представен в копие от НАП, доколкото по-
горе се прие, че в негово държане се е намирал в оригинал договорът, изпратен към
НАП, но същият не е представен по делото.
В обобщение на така изложените съображения, съдът приема, че ищецът е
установил по делото чрез събраните писмени, гласни доказателства и въз основа на
заключенията на вещите лица, че договорът за заем, представен от ответника в частта
относно падежа на задължението за връщане на заетата сума, респ. на задължението за
заплащане на възнаградителна лихва, не е автентичен. Същият, макар да е подписан от
ищеца на втората страница от документа, не отразява действителното волеизявление на
заемодателя по договора за заем в оспорената част – относно падежа на задълженията
за връщане на заетата сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Следователно и
ответникът не е установил възражението си за ненастъпила изискуемост на главното
задължение по договора.
По отношение на начина на осчетоводяване на получената в заем сума от
ответника, съдът намира че същият е непротивопоставим на ищеца, защото установява
изгодни за ответника обстоятелства въз основа на собствените на дружеството
счетоводни записвания, за които в производството е установено посредством
заключенията на вещите лица, че е било възможно да бъдат коригирани до съставянето
на годишния баланс към 31.12.2021 г.
Ето защо според настоящия състав на първоинстанционния съд и доколкото
договорът за заем, представен от ответника в частта относно падежа на задължението,
въз основа на проведеното от ищеца доказване се прие за неавтентичен, а пък
ответникът не установи по несъмнен начин, че съдържащият се в копие в НАП договор
за заем от 11.06.2021 г. е неавтентичен в частта относно подписа на управителя на
дружеството заемател, падежът на договорното задължение на ответника за връщане на
главницата е настъпил на 11.06.2022 г. съобразно съдържанието на постъпилия от НАП
документ.
В обобщение на изложеното предявеният главен иск е основателен, с оглед
което следва да бъде уважен, като се присъди и законна лихва за забава, считано от
подаване на исковата молба (21.07.2022 г.)
Искът за възнаградителна лихва също е основателен, като такава се дължи върху
главницата за периода от предоставяне на заема (14.06.2021 г.) до крайната дата, до
която се претендира (11.06.2022 г.), когато е изтекъл срокът на договора. На основание
чл. 162 ГПК съдът определя същата на сумата 396,70 лева. За разликата до пълния
предявен размер от 400 лева и за периода 11.06.2021 г. – 13.06.2021 г. искът, като
неоснователен, следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски за
производството се следват и на двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има правно на разноски съразмерно на
уважената част от исковете в размер на сумата 5099 лева от общо сторени разноски в
размер на 5100 лева (за държавна такса 850 лева, депозити за вещи лица 1750 и
адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева).
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно на отхвърлената част
от акцесорния иск се следват разноски в размер на сумата 0,82 лева от общо сторени
10
разноски в размер на 4170 лева (за депозити за вещи лица 1450 лева, за свидетел 80
лева и адвокатско възнаграждение 2640 лева с вкл. ДДС).
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на управление:
[******], [******], да заплати на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД на К. А. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: [******], [******], сумата 20 000 (двадесет хиляди)
лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска (21.07.2022 г.) до
окончателното плащане, представляваща главница по договор за заем, предоставен на
14.06.2021 г., както и сумата 396,70 (триста деветдесет и шест лева и 70 стотинки)
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 14.06.2021 г. – 11.06.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 240, ал. 2 ЗЗД за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 400 лева.
ОСЪЖДА [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на управление:
[******], [******], да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на К. А. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: [******], [******], сумата от 5099 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: [******], [******] да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на [******], ЕИК [******], със седалище и
адрес на управление: [******], [******], сумата 0,82 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11