Решение по дело №12574/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към решение по НОХД 12574/2022г. по описа на 109-и състав на
СРС.

Обвинението е повдигнато с внесено в съда постановление от Софийска
районна прокуратура (СРП), съдържащо предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а
от НК на Н. Х. И., с ЕГН **********, роден на г. в гр. Ч, с адрес гр. С, кв. К
п, бл. , вх., ет., ап. , настоящ адрес – гр. С, жк. Л, ул. „“ бл. , вх., ет. ,
ап.,българин, български гражданин, неосъждан, за това, че на 07.11.2021 г.
около 22.00 ч. в гр. С, в ап. № в жк. К п, бл. , вх. , ет. причинил чрез нанасяне
на удари с ръка на В С. Г лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на
носните кости, които са реализирали медикобиологичния признак временно
разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено в
условията на домашно насилие – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, във вр.
чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдията-докладчик е констатирал, че са налице предпоставките за
разглеждане на делото по реда на глава двадесет и осма от НПК -
Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като подсъдимият е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало-
без осъждания за престъпления от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност, а за престъплението, за което е повдигнато
обвинение, предвиденото наказание е до три години лишаване от свобода,
поради което делото бе разгледано в съдебно заседание по реда на тази глава,
тъй като процесуалният закон изрично го позволява.
В съдебно заседание СРП - редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият Н. И. се явява лично в съдебно заседание със защитника си
адв. Д.. Последната пледира за постановяване на оправдателен съдебен акт.
Излага доводи за отсъствието на съставомерни признаци на престъплението,
за извършване на което подзащитният и е обвинен, по отношение наличието
на признака системност. Предлага собствена оценка на доказателствата, на
база на която изразява становище за недоказаност на обвинението. Иска от
съда да приеме, че не е осъществен съставът на чл. 131, ал. 1, т. 5 от НК.
Моли за оправдателна присъда. При евентуалност, в случай, че съдът признае
подзащитният и за виновен, пледира да му бъде наложено административно
наказание в установения от закона минимум.
Обвиняемият поддържа защитника си. В последната си дума моли да
бъде оправдан.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
1

установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Н. Х. И., е с ЕГН **********. Роден е на г. в гр. Ч.
Постоянният му адрес е в гр. С, кв. К п, бл. , вх., ет., ап. , настоящ адрес – гр.
С, жк. Л, ул. „“ бл. , вх., ет. , ап.. Той е българин, български гражданин,
неосъждан, трудово ангажиран, със средно образование.
През периода 2003 г. до месец април 2021 г. обвиняемият Н. И. и
свидетелката В С. Г, ЕГН **********, живеели на семейни начала в
апартамент на адрес жк К п, ап. № , бл. , вх. , ет. . Те живеели на посочения
адрес заедно с двете си деца– Г. и Б. И.и – на 16 и 10 години.
Личните взаимоотношения между обвиняемия Н. И. и свидетелката В С.
Г се влошили през последните години. Стигало се до прояви на физически и
психически тормоз от страна на обвиняемия към свидетелката. Те се
изразявали в псуване, блъскане, отправяне на обидни думи от типа на: „ти си
кръгла нула, мърла, за нищо не ставаш“. Обвиняемият нанасял на
свидетелката Г побои поне три пъти.
На 15 септември 2021 г. обвиняемият посегнал на свидетелката Г
физически, с което и причинил контузия на лакътя, по повод на което тя
посетила УМБАЛСМ Пирогов и бил издаден документ за преглед и
констатация на нанесената травма с анамнеза „нанесен побой от вчера“. На
24.04.2018 г. обвиняемият нанесъл на свидетелката Г побой, вследствие на
който настъпило счупване на ребро. По този повод тя посетила УМБАЛСМ
Пирогов и бил издаден документ за преглед и констатация на нанесената
травма счупване на 8-мо ребро с анамнеза „преди три дни понесла побой при
битов конфликт. Понесла удар с юмрук в гръден кош вдясно. След инцидента
с болка при вдишване и ставане от легло“. Макар свидетелката Герасимова да
не сезирала органите на МВР и да не е запомнила конкретните дати на тези
физически посегателства, тя е посетила медицинско заведение за извършване
на прегледи, като от документите за тях се извлича информация за времето на
извършване на физическо насилие. Представените от свидетелката документи
кореспондират по отношение на вписаната в тях информация с изложеното от
нея в свидетелските и показания, както и с показанията на свидетелката Б. И.
по отношение на физическото посегателство, причинило на Ваня Герасимова
травма на главата.
На 07.11.2021г. обвиняемият, В Г и двете им деца се намирали в дома
си в гр. С, в апартамент № , в ж.к. „К п“, бл. , вх., ет.. По повод възникнал
битов скандал обвиняемият започнал да обижда В Г,както и дъщеря си Б..
След това ударил дъщеря си Г..Тогава се намесила В С. Г, като се опитала да
защити децата си от агресивното поведение на обвиняемия.
Тогава обв. Н. Х. И., ЕГН: **********, взел решение да причини на В
С. Г, ЕГН **********, телесна повреда,като и нанесе удари с ръка в носа и
главата.
В изпълнение на това решение обв. Н. Х. И. нанесъл удар в носа на В
С. Г, вследствие на което и причинил кръвонасядания около двете очи и
2

счупване на носните кости, които са реализирали медикобиологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Свидетелката посетила УМБАЛСМ Пирогов на следващата сутрин, тъй като
през нощта нямало кой да я закара. В лечебното заведение било проведено
оперативно лечение за възстановяване на счупената носна преграда. За
случилото се свидетелката сезирала органите на МВР и се обърнала за
съдействие към Фондация Анимус.
На случилото се бил изготвен видеозапис с телефона на свидетлката Б.
И.. Записите са били предадени с протокол за доброволно предаване. Същите
са снети на хартиен носител, като от изображенията се вижда как Н. И. нанася
удар с ръка в носа на Ваня Герасимова, след което тя хваща ръката му,
обвиняемият я удря по лицето, а след това тя плаче, държейки се за носа, с
кръв по лицето.
От заключението на изготвената в хода на ДП видео-техническа
експертиза се установява, че качеството на записа дава представа за
отразеното в него и заснетото лице от мъжки пол е годно за лицево-
идентификационно разпознаване, както и че не се установяват следи от
манипулация върху записа.
От заключението на изготвената по ДП СМЕ се установява, че на Ваня
С. Г са причинени кръвонасядания около двете очи и счупване на носните
кости, представляващи временно разстройство на здравето ,неопасно за
живота,както и болка и страдание.
От заключението на изготвената в хода на съдебното производство
СМЕ се установява, че това счупване не е предизвикало девиация на носните
костици, която без проведеното оперативно лечение да обуслови затруднения
в дишането на свидетелката.
От заключението на изготвената по делото КСППЕ се установява, че
към момента на деянието обвиняемият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, писмени доказателства и
способите за доказване, а именно обясненията на обвиняемия показанията на
всички свидетели по делото: Ваня Герасимова, Б. И., Г. И., Й Г от
заключението на изготвената в хода на досъдебната фаза съдебномедицинска
експертиза, заключението на изготвената в съдебното производство
съдебномедицинска експертиза, от заключението на КСППЕ и на видео-
техническата експертиза, от справката за съдимост на обвиняемия,
приложените медицински документи, писмо от Фондация Анимус и
останалите писмени доказателства по делото, които съдът е приобщил по
надлежния за това ред, предвиден в процесуалния закон, както и от
вещественото доказателство видеозапис.
Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна с изключение на
обясненията на обвиняемия, дадени пред съда, в частта им, в която той
твърди, че свидетелката Г му е посегнала като му е направила хватка, в опит
3

да се освободи от която и е нанесъл инкриминирания удар в носа. Тези
твърдения обаче са категорично опровергани от наличната доказателствена
съвкупност. Съдът приема обясненията на обвиняемия в тази им част за
защитна теза, тъй като те остават изолирани и противоречат на показанията
на разпитаните по делото свидетели и приложения по делото видеозапис.
Свидетелите Б. И. и Г. И. лично са възприели обстоятелствата по
нанасяне на удар на В Г от страна на обвиняемия. Показанията им
кореспондират с показанията на свидетелката Ваня Герасимова и с
производните показания на свидетелката Й Г в тази им част, както и с
приложения по делото видеозапис.
Съдът намира за неотносими към предмета на доказване обясненията на
обвиняемия и показанията на Б. и Г. И.и, че ударът е бил провокиран от
свидетелката В Г, която е дразнела обвиняемия, тъй като това поведение няма
отношение към съставомерните признаци на престъплението, нито би могло
да бъде законен повод за извършване на физическо посегателство. По делото
липсват данни, които да обосноват извод за състояние на обвиняемия,
предизвикано от В Г, което да бъде определено като физиологичен афект.
Съдът намира, че показанията на свидетелите са вътрешно
непротиворечиви и последователни, кореспондират и с останалата част от
доказателствения материал. От показанията на свидетелите се установяват
времето, мястото, авторството и механизмът на реализиране на престъпното
деяние. Безспорен за съда е фактът, че обвиняемият е нанесъл удар в носа на
свидетелката Г, с което и е причинил счупване на носните кости.
Заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи са пълни и
обосновани, изготвени от медицински специалисти и напълно кореспондират
с възприетата и описана от съда фактическа обстановка относно механизма на
процесното деяние и вида на телесната повреда, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата - престъпление
по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Ето защо, съдът изцяло кредитира тези
заключения.
Съдът кредитира и заключенията на изготвените по делото видео-
техническа експертиза и КСППЕ като изготвени от специалисти в
съответната област, пълни и обосновани.
По отношение на предходно нанесените физически посегателства съдът
кредитира показанията на свидетелката В Г като кореспондиращи с
приложените от нея медицински документи и с показанията на свидетелката
Б. И. в частта им, касаеща нанесената при предходен конфликт травма на
главата на свидетелката В Г. Съдът кредитира изброените доказателствени
източници като кореспондиращи по между си.

При така направените фактически констатации, съдът намира от
правна страна следното:
4

От обективна и субективна страна обвиняемият Н. Х. И., с ЕГН
**********, роден на г. в гр. Ч, жив. гр. С, кв. К п, бл. , вх., ет., ап. , настоящ
адрес – гр. С, жк. Л, ул. „“ бл. , вх., ет. , ап.,българин, български гражданин,
неосъждан, на 07.11.2021 г. около 22.00 ч. в гр. С, в ап. № в жк. К п бл. , вх. ,
ет. причинил чрез нанасяне на удари с ръка на В С. Г лека телесна повреда,
изразяваща се в счупване на носните кости, които са реализирали
медикобиологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за
живота, като деянието е извършено в условията на домашно насилие –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че на база установените по делото медико-биологични
характеристики на телесните увреждания те следва да се квалифицират като
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, като констатираните
наранявания поглъщат по лекия състав на лека телесна повреда, изразяваща
се в претърпени болки и страдания. Доколкото счупването на носните кости
не е обуславяло затруднение на носовото дишане, в случай, че не е било
предприето оперативно лечение, то телесната повреда следва да се
квалифицира именно като лека такава.
Деянието е извършено при наличие на квалифициращия признак „при
условията на домашно насилие“ , като съобразно с действалата към момента
на извършване на деянието легална дефиниция на чл. 93, т. 31 от НК
престъплението е извършено в условията на домашно насилие, ако е
предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или
психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително
ограничаване личния живот, личната свобода и личните права и е
осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице от
което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо
съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно
домакинство.
В случая обвиняемият и В Г са се намирали към момента на деянията в
няколко от изброените в цитираната разпоредба категории отношения –
намирали са се във фактическо съпружеско съжителство, имали са две деца,
жевеели са в едно домакинство.
Налице е и системност на домашното насилие. В правната теория и
съдебната практика е утвърдено разбирането, че системност е налице, когато
са извършени не по-малко от три деяния и между тях има устойчивост и
трайност. От доказателствените материали се установява, че физическите
посегателства, извършени от обвиняемия по отношение на свидетелката Ваня
Герасимова, са поне три. Осъществени са по повод честите им битови
скандали, поради което е налице трайност и устойчивост на възприетия от
обвиняемия подход за реакция при възникващите битови конфликти и поне
три от тези посегателства са установими по време на извършване с оглед
представените от свидетелката медицински документи. Действително
постановлението на прокуратурата е лаконично по отношение на тези
5

посегателства, но съдържа твърдения за наличието на такива, като събраните
в съдебното производство доказателства за тях са били предявени на
обвиняемия, поради което той е могъл да възрази срещу тях и е имал
възможност да даде обяснения или да ангажира доказателства, с които да ги
обори. Поради изложеното съдът намира, че не е накърнено правото на
защита на обвиняемия.
От субективна страна деянието е извършено при условията на
неопределен пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал обществената
опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал тяхното настъпване, желаейки нанасянето на неопределена по вид
телесна повреда, поради което следва да отговаря за реално причинената
такава. За този извод свидетелстват външно обективираните действия на
обвиняемия, изразяващи се в нанесен директен удар в носа на свидетелката В
Г, като физическото посегателство към нея е повторено с удар в лицето,
които действия са индиция за целенасоченост в поведението на обвиняемия.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание – обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за деянието е предвидено
наказание „лишаване от свобода” до три години.
При индивидуализацията на размера на административното наказание на
обвиняемия съдът отчете следните налични смекчаващи отговорността
обстоятелства – той е неосъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност, трудово ангажиран е и е баща на две деца.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице.
Н. И. не представлява голяма обществена опасност, а целите на
наказанието могат да бъдат постигнати чрез налагане на административно
наказание в минимален размер от 1000 лева.
С оглед изхода на делото, съдът осъди обвиняемия да заплати
направените по делото разноски.

При тези мотиви 109-и състав при СРС постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Роси Михайлова
6

Номер на акта:	4333
Дата:	28 септември 2023 г. (в сила от 13 октомври 2023 г.)
Съдия:	Роси Петрова Михайлова

Дело:	20221110212574
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	7 октомври 2022 г.

Решение по дело №12574/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите