О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1011
гр. Хасково, 04.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд…………….…………………........…..…… в закрито заседание
на четвърти декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АННА ПЕТКОВА
2. ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при
секретаря……………........................……………………………….и в присъствието на
прокурора ……………….……………..……….........…………….като разгледа докладваното от
съдия И В А Н О В А ….................…в.ч.гр.д. № 814 по описа
за 2019 год., взе предвид следното:
Производството
е по чл.248, ал.3, вр. чл.274 – чл.279
от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
– ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД е останал недоволен от определение, постановено в
закрито заседание от 01.10.2019 год. по
гр.д. № 604 / 2019 год. по описа на Районен съд – Димитровград, поради което го
обжалва с искане определението да бъде отменено и вместо него въззивният съд
постанови друго, с което уважи подадената от него молба за допълване на
определение № 933 от 09.08.2019 год., постановено по същото дело, в частта за
разноските.
В
срока по чл.248, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от Б.И.К..
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по гр.д. № 604 / 2019 год. по описа на Районен съд – Димитровград е образувано
по искова молба, подадена от Б.И.К. ***, с искане за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди. В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е оспорил иска,
заявявайки и искане за присъждане на разноски в размер на 250 лева –
възнаграждение за адвокат, определено в договор за правна защита и съдействие
от 02.07.2019 год., приложен към отговора. С постановено по делото определение
№ 933 от 09.08.2019 год., съдът е прекратил производството, поради
недопустимост на иска. Определението е влязло в законна сила на 22.08.2019 год.
В срока за обжалване на прекратителното определение е постъпила молба от
ответника с искане за допълването му и за присъждане на направените по делото
разноски, по която съдът се е произнесъл с обжалваното определение, като е оставил
без уважение искането за разноски.
Обжалваното
определение, с което съдът е отхвърлил молбата за допълване на определението в частта за
разноските, е съобщено на ответника на 03.10.2019
год., а подадената от него частна жалба е приета в съда на 11.10.2019 год., от
което следва извода, че е постъпила в срок, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима, но разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото – хипотеза, в която попада и разглеждания казус. Фактическият състав от
който се поражда отговорността за разноски включва действителното им извършване, доказателства за което не са представени
от страна на ответника. Видно от приложения към отговора на исковата молба
договор за правна защита и съдействие, страните по същия са договорили
адвокатското възнаграждение да бъде изплатено по сметка на упълномощения от
ответника адвокат. С оглед договорения начин на плащане, договорът за правна
защита и съдействие не може да послужи като разписка, установяваща плащането. В
случая, в който е указан вида на плащането – „по сметка“, същото следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. В тази насока са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк.д. № 6 / 2012 год., ОСГТК. Изложените
от жалбоподателя доводи за това, че не му е била дадена възможност от
първоинстанционния съд да представи доказателства, установяващи твърдението му
за реално направени разходи, съдът намира за необосновано, отчитайки и това, че
доказателства, удостоверяващи плащането на договореното адвокатско
възнаграждение не се представят и с частната жалба. В подкрепа на изложените
по-горе доводи следва да се посочи и това, че в договора за правна защита и
съдействие страните не са уговорили разсрочено плащане на адвокатското
възнаграждение или такова - под условие
с оглед изхода на спора, съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата. Необосновано
жалбоподателят се позовава на задължителните указания, дадени в т.8 от
цитираното по-горе тълкувателно решение, доколкото мотивът на съда да отхвърли
молбата за допълване на определението за прекратяване на делото в частта на
разноските, не е обоснован от непредставянето на списък на разноските по чл.80
от ГПК, а от липсата на доказателства, установяващи твърдението на искащия разноски
за реалното им извършване, в случая – за привеждане на договореното
възнаграждение по сметка на пълномощника, наредено от страна на упълномощителя.
Достигайки
до същите правни и фактически изводи за неоснователност на молбата да допълване
на прекратителното определение в частта на разноските, първоинстанционният съд
е постановил правилно определение, което по изложените по-горе съображения
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
така, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
Определение от 01.10.2019 год., постановено по гр.д. № 604 / 2019 год. по описа
на Районен съд – Димитровград.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: