Решение по дело №256/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 17 август 2021 г.)
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова Манолова
Дело: 20217200700256
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

22

 

гр. Русе, 16.07.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на 17 юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

            СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

 

при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА          като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело 256 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на АПК във вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).

Образувано е по жалба на В.Я.П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-233/24.01.2020г. на Главен инспектор в ОО "Автомобилна администрация" Русе, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.106а, ал.1, т.5 от ЗАвП - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № ********* на жалбоподателя, издадено на 18.05.2016г., до изпълнение на задължението за заплащане на наложените с наказателно постановление №38-0000814/27.06.2019г. и наказателно постановление №38-0000416/16.04.2019г. глоби.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена в несъответствие с целта на закона; иска се отмяната й.

Ответникът по делото, в придружително писмо към административната преписка,  взема становище за неоснователност по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът приема от фактическа страна следното:

При извършена на 23.01.2020 г. проверка от служители на РД "Автомобилна администрация" – Русе се установява, че жалбоподателят В.Я.П., извършващ таксиметров превоз на пътници, има две неплатени глоби за нарушения по ЗАвП, по влезли в сила наказателно постановление №38-0000814/27.06.2019г. и наказателно постановление №38-0000416/16.04.2019г., в общ размер 8200 лева. При тези данни е издадена оспорената заповед, с която е приложена приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.106а, ал.1, т.5 от ЗАвП - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № ********* на жалбоподателя. Заповедта е оспорена пред горестоящия административен орган, който с решение №РД-14-233/2/31.03.2021г. /стр.9-11 от административната преписка/ е отхвърлил жалбата. Уведомлението за изготвеното решение е връчено на упълномощените от П. адвокати на 12.04.2021г. / писмо стр.18 от делото/, а жалбата до съда е подадена на 26.04.2021г.

При тези данни съдът приема, че жалбата е подадена подадена в срок, от лице с правен интерес,  допустима е и подлежи на разглеждане.

Съдът намира, че оспореният акт е валиден, постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 107, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП и приложената Заповед №РД-01-212/15.05.2015 г., с която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил главните инспектори в областни отдели "Автомобилна администрация" да издават заповеди, с които налагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП.

Заповедта е издадена в надлежна писмена форма, като в нея са изложени фактическите и правни основания, обосновали административния орган да приложи ПАМ. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми.

Съгласно чл. 106а, ал (1), т.5 от ЗАвП, за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който не е изпълнил задължението си по чл. 92, ал. 4 - до изпълнение на задължението за заплащане на наложената с наказателното постановление глоба. По делото не е спорно, че жалбоподателят не е заплатил глобите по двете посочени в оспорената заповед НП; това обстоятелство изрично се признава и жалбата пред горестоящия административен орган /стр.7-8 от административната преписка/.С оглед на това съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган за да постанови своя акт. В тези случаи той действа в условията на обвързана компетентност, поради което при надлежно установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ. Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Чл. 106а, ал (1), т.5 от ЗАвП визира водачи, които извършват вътрешни и международни превози на пътници и товари или превозите за собствена сметка. Видно е от разпоредбите на ЗАвП, включително и от размерите на предвидените наказания глоба в глава осма, „Административнонаказателни разпоредби“, че изискванията на законодателя към водачите, извършващи превоз по занятие, са по-високи, доколкото тяхната дейност съставлява източник на по-голям риск за безопасността по пътищата. Безспорно е, че незаплащането на наложени глоби не съставлява административно нарушение, поради което наложената мярка няма характер на същинска принудителна административна мярка, в смисъла, в който я дефинира чл.22 от ЗАНН, тъй като тя не превентира или преустановява административни нарушения или последиците от тях. По всяка вероятност, обаче, законодателят е приел, че тя стимулира водачите – нарушители, чрез финансовия си механизъм, да преосмислят поведението си и да се превъзпитат към спазване на транспортното законодателство, което, с оглед характера на дейността им, е от особена важност за обществото.

Неоснователни са доводите, че в случая следва да се приложи решение №3/23.03.2021г. по конституционно дело №11/2020г. на Конституционен съд на Република България. На първо място, нормата на чл. 106а, ал (1), т.5 от ЗАвП не е била предмет на разглеждане по к.д.№11, не е отменена и е част от действащото законодателство. Независимо, че мотивите изложени в решението на КС /относно преследваната цел и характера на неплащането на глоба/ се отнасят и за настоящия случай, решение №3/23.03.2021г. по конституционно дело №11/2020г. не може да бъде приложено по аналогия.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че предявената жалба следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Я.П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-233/24.01.2020г. на Главен инспектор в ОО "Автомобилна администрация" Русе.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

 

                                                                              Съдия: