Решение по дело №826/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 628
Дата: 16 април 2020 г. (в сила от 5 октомври 2020 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20203110200826
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                                           

                                                          Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                    двадесет и девети състав

На  дванадесети март                 Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Съдия  Мария Бончева

Секретар   Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 826 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на   Ц.С.И.  против Наказателно Постановление  №19-0433-000445/ 16.01.2020г. на Началника на 1РПУ  при ОД-МВР-Варна, с което  на Ц.С.И.  е наложено административно наказание- лоба" в размер  на 150 лева  на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.

          В жалбата се оспорва фактическата обстановка и се твърди, че в хода на производството са допуснати нарушения на процесуалните правила. Поради това се иска отмяна на постановлението.

           В съдебно заседание въззивникът редовно призован се явява и поддържа жалбата.

         Въззиваемата страна, редовно призована не се явява и представлява, но изпраща и  ангажира становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

              На 05.12.2019г. в около10.38 часа в гр.Варна на ул.”Отец Паисий ” до сладкарница Неделя като водач на автобус от Градски транспорт с peгВ1632КР- преминава през единична непрекъсната линия М1 и навлиза в насрещното пътно платно като създава предпоставка за ПТП и застрашава здравето и живота на останалите участници в движението.

            Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите констатации в акта.

           В хода на съдебното производство бе  разпитан свид. Д. –актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. 

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР -Варна, съгласно заповед Iз-8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

              Правилно АНО е приложил материалния закон след като е констатирал нарушението по чл. 6 т.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма и на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП е наложил наказание. Съгласно разпоредбата на чл.6 т.1от ЗДП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретния случай жалбоподателят не е съобразил своето поведение с пътна маркировка М1-двойна непрекъсната линия. Жалбоподателя не е изпълнил тези си задължения и е създал непоследствена опасност за движението, като в тази насока са всички събрани по делото доказателства- гласни и писмени. Правилно е била определена и санкционната норма. В тази връзка съдът намира, че същия е правилно наказан. Причините за извършване на деянието съдът намира за ирелевантни. Жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Съдът не приема възраженията му в тази насока.

              Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗДП.

            Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание, наложено на жалбоподателя, административно- наказващия орган  се е съобразил с тежестта на извършеното причинени материални щети по МПС и е наложил наказание в предвиден в закона размер, който е императивен с оглед на обстоятелството да се въздейства превъзпитаващо и възпиращо на жалбоподателя да извършва в бъдеще подобни нарушения. В тази връзка съдът намира, че определеното наказание е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.           

         С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един  свидетел, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

           Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                          Р  Е Ш  И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление  №19-0433-000445/ 16.01.2020г. на Началника на 1РПУ  при ОД-МВР-Варна, с което  на Ц.С.И.  е наложено административно наказание- "Глоба" в размер  на 150 лева  на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.

          ОСЪЖДА  Цавко С.И. да заплати на   ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред  Административен съд-Варна по реда на АПК.

          След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка  да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: