РЕШЕНИЕ
№ 2427
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330106715 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Й. С. П., ЕГН **********, против „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване
за установено, че клаузата, касаеща заплащането на такса за „пакет от допълнителни
услуги“ по сключен между страните Договор №***, в размер на 599,94 лв., е нищожна,
както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 50 лв., платена без
основание за „пакет от допълнителни услуги“ по Договор № **, в периода 15.12.2020 г. –
15.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – ** г. до
окончателното събиране на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № ***, който бил нищожен поради противоречие с добрите нрави, и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11 т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, с
произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК. С договорения фиксиран лихвен процент в
размер на 41 % се нарушавали добрите нрави, тъй като съдебната практика приемала, че
такава е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер. В случая лихвата
надхвърляла повече от три пъти законната лихва. Предвид размера на уговорения лихвен
процент било налице и неравноправие между престациите на страните. Било налице и
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с уговорката да се заплаща такса
по пакет от допълнителни услуги, се нарушавали изискванията ГПР да не е по-висок от
петкратния размер на законната лихва. Развити са съображение, че процесната такса
представлява разход по кредита и се калкулира към възнаградителната лихва. Договорът за
потребителски кредит бил уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за
договорна лихва, която била съществен елемент от договорното съдържание, имало за
юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Нищожността на
клаузите в договора, регламентиращи част от реквизитите на договора относно лихвения
процент и ГПР, водила и до нарушение на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т.
1
10 ЗПК, което водело до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Предвид
изложеното се моли за уважаване на исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Профи Кредит
България” ЕООД, с който се взима становище за нередовност на исковата молба, доколкото
в процесния договор липсвала клауза за заплащането на такса по пакет от допълнителни
услуги, за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес, както и неоснователност
на предявените искове. Признава се обстоятелството, че между страните е сключен договор
за потребителски кредит. Възразява се обаче срещу твърдения за ищожност на процесния
договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, т. 9 и
т. 10 ЗПК, както поради заобикаля на ограниченията в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази насока са
развити подробни съображение за действителност на договора и както и, че годишния
процент на разходите е коректно посочен в договора. Цитира и съдебна практика. Счита за
неприложима съдебната практика, на която се позовава ищецът относно допустимия размер
на възнаградителната лихва, предвид изменения в ЗПК, касаещи регламентацията на лимита
на ГПР по потребителските кредите, като излага подробни съображения и сочи практика.
При прогласяване на нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, счита, че същата
следва да бъде заменена с императивните правила на закона, по силата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание от дата 17.11.2021 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснато изменение на предявения осъдителен иска, като същия е увеличен от 50 лв. на
сумата от 272,91 лв. В същото съдебно заседание е уточнено, че клаузата за заплащане на
възнаграждение по „пакет от допълнителни услуги“ е уговорено в точка VI, предвиждаща
заплащане на възнаграждение за услуга „Фаст“ от 180 лв. и услуга „Флекси“ от 420 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, а и се установява от представения с отговора на исковата молба договор
за кредит и приложенията към него /л.24-32/, че между ищцата Й. С. П., като
кредитополучател, и „Профи Кредит България” ЕООД, като кредитодател, е сключен
Договор за паричен заем № *** от *** г., с който на ищцата е предоставен паричен заем в
размер от 600 лв., с фиксиран ГЛП по заема – 40,90 %, при посочен ГПР от 48,29 % и обща
дължима сума – 721,53 лв. В раздел VI от договора е уговорено заплащане да
възнаграждение по закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размери съответно
на 180 лв. и 420 лв. Видно от представения погасителен план, погасяването на същите се
осъществява посредством месечните погасителни вноски, като общата вноска е в размер на
120,13 лв., включваща 65,59 лв. вноска по кредит (сбор от главница и договорна лихва) и
54,54 лв. вноска по закупена допълнителна/и услуга/и.
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което е
кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено, съгласно което, ГПР на
процесния договор за кредит, изчислен съгласно формулата по Приложение № * към чл. 19,
ал. 2 ЗПК е 48,29 %, като при изчисляването му заемодателят е включил само разходите за
договорна лихва в размер на 121,53 лв. или 40,90 % на годишна база. Според вещото лице,
ако се включи като разход сумата по пакет „Допълнителна услуга“ в размер на 600 лв., то
ГПР по процесния договор би възлизал на 514,01 %. Ищецът е заплатил такса по пакет от
допълнителни услуги за периода 15.12.2020 г. – 15.04.2021 г. в размер на 272,91 лв.
При тези данни, съдът намира, че между ищцата и ответното дружество е възникнало
облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № *** при което Й.П.,
като физическо лице е имала качеството на кредитополучател, респ. на потребител. В тази
насока същата се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което
приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на
ЗЗД.
Предвид горното следва да се отбележи, че съдът споделя изложеното в исковата
2
молба относно противоречието на процесния договор с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно цитираната разпоредба, годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е. не
може да надвишава 50 % на годишна база. В случая това изискване е нарушено, с оглед и
заключението на вещото лице по ССчЕ, видно от което ГПР по кредита, при отчитане и на
възнаграждението по допълнителния пакет от услуги, е в размер на 514,01 %, което
многократно надвишава законоустановения лимит. Съдът също така намира, че това
възнаграждение е следвало да бъде взето предвид от кредитодателя, при изчисляването, и
впоследствие при посочването в договора, на процента на годишните разходи за
потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая
възнагражденията по закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, представляващи в
своята съвкупност „пакет от допълнителни“ услуги, са разход по кредита, по смисъл на
цитираната разпоредба, доколкото са пряко свързани с и произтичат от договора за кредит.
Целта на същите, съгласно посоченото в преддоговорната информация, е да обслужат
сключването и изпълнението на договора. Качеството на това възнаграждение като разход
по кредита се извежда още от реда за неговото изплащане, а именно едновременно с
погасителните вноските по кредита, съгласно уговореното в погасителния план.
Следователно, клаузата за възнаграждение по „пакет от допълнителни услуги“, уговорена в
точка VI от процесния договор за потребителски кредит № ****, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за услуга „Фаст“ от 180 лв. и услуга „Флекси“ от 420 лв., води до
завишаване на ГПР по договора над законоустановения лимит, доколкото при отчитането
само на договорната лихва като разход по кредита, тази граница не се преминава, отново
предвид заключението на вещото лице. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор за
потребителски кредит, водещи до надвишаване на определените по ал. 4 ограничения, се
считат за нищожни. Следователно, посочената клауза, като нарушаваща изискванията на чл.
19, ал. 4 ЗПК е нищожна на основание ал. 5 от същия член.
С оглед характера на посочените в договора „допълнителни услуги“, за които е
предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита,
възможност за променя на погасителния план) се налага и изводът, че същите се отнасят за
действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Отделно от предходното,
разглеждането услуги се характеризират с условност и зависят изцяло от волята на
потребителя да се ползва от тях поради което същите не представляват реално предоставена
услуга, получена от кредитополучателя, срещу която последният да дължи заплащане на
договорена допълнителна цена за пакета от допълнителни услуги. При това положение
съдът намира, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. нар. скрита възнаградителна
лихва.
Предвид гореизложеното се споделят съображенията на ищцата за нарушение на
изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в процесния Договор за потребителски
кредит № **** не са посочени действителни размери на лихвения процент и годишния
процент на разходите. Следователно на основание чл. 22 ЗПК целият договор за кредит би
бил недействителен, а на основание чл. 23 ЗПК, на връщане ще подлежи единствено
главницата, представляваща чистата стойност на кредита.
По изложените съображение установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК ще се уважи.
Доколкото от прието по делото експертно заключение се доказва, че ищцата е платила на
ответника сумата от 272,91 лв. по нищожната клауза за заплащане на възнаграждение по
пакет от допълнителни услуги, то и осъдителният иск, като доказан по основание и размер,
3
ще се уважи изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК
и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В
полза на ищцата следва да се присъди сумата от 100 лв. разноски за държавна такса и 150 лв.
– платен депозит за вещо лице. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на **. ***
следва да се присъди сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ
на ищеца по настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Й. С. П., ЕГН
**********, с адрес с. ***, ул. „***“ № **, и „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, жк Мотописта, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, че клаузата за заплащане на възнаграждение за „пакет от
допълнителни услуги“, уговорена в точка VI от сключения между страните Договор за
потребителски кредит № ***, предвиждаща заплащане на възнаграждение за услуга „Фаст“
от 180 лв. и услуга „Флекси“ от 420 лв., е НИЩОЖНА.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Средец, жк Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
да заплати на Й. С. П., ЕГН **********, с адрес с. ***, ул. „***“ № **, сумата от 272,91
лв., платена за периода 15.12.2020 г. – 15.04.2021 г. от ищцата на ответника без основание
по нищожна клауза за заплащане на възнаграждение за „пакет от допълнителни услуги“,
уговорена в точка VI от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за услуга „Фаст“ от 180 лв. и услуга „Флекси“
от 420 лв.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Средец, жк Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
да заплати на Й. С. П., ЕГН **********, с адрес с. ***, ул. „***“ № **, сумата от 100 лв.
разноски за заплатена държавна такса и 150 лв. платен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Средец, жк Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на*** ** от ПАК, с адрес гр. П., ул. „***“ № *,
сумата от 300 лв., представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна
помощ на ищеца по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4