Р Е Ш Е Н И Е
№……………………… /21.11.2018 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2258 по описа за
2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.П.Р.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален
представител адв. С.М. *** срещу Наказателно постановление № 23 – 0000340 от
16.03.2018 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна, с което на жалбоподателя Р., на основание разпоредбата на чл. 93, ал. 1,
т. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за това, че около 15:00 часа на
20.02.2018 г. в гр. Варна, КПП „Пивовара“, по главен Републикански път Ⅰ
– 2, на 50 метра преди края на гр. Варна в посока гр. Девня, управлява товарен
автомобил марка „ДАФ Фас ХФ“ от кат. N3, с рег. № Р 1271 ВР, с прикачено
ремарке, кат. О4, с рег. № Р 8077 ЕХ, и двете собственост на превозвача
„Доминекс Про“ ЕООД, извършващ превоз за собствена сметка на материали от гр.
Варна до гр. Русе, видно от Заповед № 706/ 19.02.2018 г., като при проверката е
установено, че водачът М.П.Р. извършва превоз за собствена сметка на товари,
без да притежава карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредба
по чл. 76, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, видно от направената
справка в отдел „Квалификация към ИА „АА“ – гр. София, като за управлението на
горепосочения автомобил се изисква СУМПС от кат. „С + Е“, като същият е
завършил курс за обучение за проидобиване на карта за квалификация на водача от
11.05.2015 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008
г., издадена от Министерството на транспорта за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията
и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация.
Жалбоподателят М.П.Р. намира
издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като
представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Навежда твърдения, че
е преминал успешно задължителен курс за периодично обучение по чл. 18 от
Наредба № 41 от 04.08.2008 г., издадена от Министерството на транспорта, след
който му е издадено удостоверение за професионална компетентност за извършване
на превоз на товари, като също така застъпва становище, че картата за
квалификация на водача представлява само документ, който удостоверява наличието
на знания и компетентност, които са продукт на успешно завършения курс.
Акцентира, че са налице предпоставките за приложението на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, мотивирайки се, че в момента на проверката, автомобила не е бил натоварен
с товар, макар и да е извършвал превоз за собствена сметка. Поради
гореизложените съображения, моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 01.10.2018
г. открито съдебно заседание по НАХД № 2258 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд, жалбоподателят М.П.Р. не се явява лично, а се представлява от своя
процесуален представител адв. С.М. ***, който поддържа жалбата на посочените в
нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, подробно
акцентирайки в своята пледоария по същество на делото, че са налице
предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН.
В проведеното на 01.10.2018
г. открито съдебно заседание по НАХД № 2258 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
гр. Варна не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител,
който да изрази позицията на институцията в дадения ход на делото по същество.
В съпроводителното писмо към въззивната жалба, ОО „Автомобилна администрация“ –
гр. Варна изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата,
подчертавайки, че отговорността на жалбоподателя Р. е ангажирана не за това, че
не притежава необходимите знания и умения от проведения задължителен курс за
квалификация на водача, а че е извършил конкретния превоз на товари, без да
притежава карта за квалификация на водача, която представлява официален
удостоверителен документ, издаван от Министъра на транспорта.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
На 20.02.2018 г.
жалбоподателят М.П.Р. извършвал с управлявания от него товарен автомобил марка „ДАФ Фас ХФ“ от кат. N3, с рег. № Р 1271 ВР, с
прикачено ремарке, кат. О4, с рег. № Р 8077 ЕХ, и двете собственост на
превозвача „Доминекс Про“ ЕООД превоз за собствена сметка на материали от гр.
Варна до гр. Русе.
Около 15:00 часа на
20.02.2018 г. в гр. Варна жалбоподателят Р. се движел с управлявания от него
товарен автомобил по главен Републикански път Ⅰ – 2 в посока към гр.
Девня.
В същото време на КПП
„Пивовара“ в гр. Варна, на главен Републикански път Ⅰ – 2, на около 50
метра преди края на гр. Варна бил позициониран екип на ОО „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, съставна част от който бил св. Д.П.К. – инспектор в
ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, който изпълнявал служебните си
задължения по контрол на движението на превозни средства в този район на града.
Св. К. спрял за проверка
управлявания от жалбоподателя Р. товарен автомобил марка
„ДАФ Фас ХФ“ от кат. N3, с рег. № Р 1271 ВР, с прикачено ремарке, кат. О4, с
рег. № Р 8077 ЕХ, като установил, че водачът М.П.Р. извършва превоз за
собствена сметка на товари, без обаче да притежава карта за квалификация на
водача, издадена по реда на Наредбата, визирана в чл. 7б, ал. 5 от Закона за
автомобилните превози.
Преценявайки, че по този
начин, с това свое поведение, жалбоподателят М.П.Р. е нарушил разпоредбата на чл.
2, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г., издадена от Министерството на
транспорта за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална квалификация, на същата тази дата 20.02.2018
г. св. К. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който
санкционирал жалбоподателя Р. за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН, като на 16.03.2018 г. Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози, наложил на М.П.Р. административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лева (две хиляди лева) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1
от Наредба № 41 от 4.08.2008 г., издадена от Министерството на транспорта за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация.
По отношение на
доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства:
показанията на св. Д.П.К.; Заповед № РД – 08 – 249/ 15.05.2015 г. на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията; писмена справка,
изготвена от ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна с информация за
издадена на жалбоподателя М.П.Р. карта за квалификация на водача; фотокопие на
карта за квалификация на водача, издадена на
09.03.2018 г. на името на М.П.Р..
На първо място с оглед
процесуалното поведение на жалбоподателя, който в нито един момент не оспорва
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН, издаденото
въз основа на него наказателно постановление (а впрочем приета за установена и
от съда), съдът не намира за необходимо да анализира всяко едно доказателство
по отделно.
В крайна сметка
жалбоподателят и неговият процесуален представител не оспорват обстоятелството,
че към датата 20.02.2018 г., когато М.П.Р. е бил спрян за проверка от св. К. ***
на главен Републикански път Ⅰ – 2, Р. не е притежавал карта за
квалификация на водача, издадена по реда на Наредбата по чл. 7б, ал. 5 от
Закона за автомобилните превози. Техните
възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление са изцяло
от правно естество и са насочени към приложимостта на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, като съдът ще се опита да отговори на всички тях по – надолу в своето
решение.
Кредитирайки изцяло
показанията на св. К. и събраните в хода на административно – наказателното
производство писмени доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна, че около 15:00 часа на 20.02.2018 г. в гр. Варна, КПП „Пивовара“, по
главен Републикански път Ⅰ – 2, на 50 метра преди края на гр. Варна в
посока гр. Девня, М.П.Р. е управлявал товарен автомобил марка „ДАФ Фас ХФ“ от
кат. N3, с рег. № Р 1271 ВР, с прикачено ремарке, кат. О4, с рег. № Р 8077 ЕХ,
и двете собственост на превозвача „Доминекс Про“ ЕООД, извършващ превоз за
собствена сметка на материали от гр. Варна до гр. Русе, видно от Заповед № 706/
19.02.2018 г., като при проверката е установено, че водачът М.П.Р. извършва
превоз за собствена сметка на товари, без да притежава карта за квалификация на
водача, издадена по реда на Наредба по чл. 76, ал. 5 от Закона за автомобилните
превози, видно от направената справка в отдел „Квалификация към ИА „АА“ – гр.
София, като за управлението на горепосочения автомобил се изисква СУМПС от кат.
„С + Е“, като същият е завършил курс за обучение за проидобиване на карта за
квалификация на водача от 11.05.2015 г.
От правна страна, съдът
намира за установено следното.
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните причини:
На първо място следва да се има предвид, че
съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на
административно – наказателното производство да са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е
изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно
предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление
също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно
място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на М.П.Р. нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1
от Наредба № 41 от 04.08.2008 г., издадена от Министерството на транспорта за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване
на начална квалификация предвижда задължение за водачите на моторни превозни
средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1,
D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени
превози или превози за собствена сметка, да притежават карта за квалификация на
водача.
В случая безспорно установено
е, че към датата 20.02.2018 г. жалбоподателят Р. не е притежавал карта за
квалификация на водача, макар и да е извършвал превоз на товари за собствена
сметка с товарен автомобил С+Е, поради което и със своето поведение очевидно е
нарушил псоочената нормативна разпоредба и според съда правилно е била
ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Факт е, че едва на 09.03.2018
г. е била издадена карта за квалификация на водача от Министърството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията на жалбоподателя Р.,
фотокопие от същата, което е приложено с депозираната въззивна жалба.
Съдът не може да сподели за
основателно основното възражение срещу законосъобразността на наказателното
постановление, а именно, че процесния случай попада в обхвата на разпоредбата
на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН.
На първо място не може да
бъде споделено становището, че едва ли не при условие, че даден водач притежава
удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари,
то представлява една формалност впоследствие да му бъде издадена карта за
квалификация на водача. В разпоредбата на чл. 29, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 41
от 4.08.2008 г., издадена от Министерството на транспорта за условията и реда
за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация се предвиждат още няколко документа, които следва да бъдат
представени, наред с удостоверението за професионална компетентност, за да бъде
евентуално издадена подобна карта.
Действително жалбоподателят Р.
притежава валидно удостоверение за професионална компетентност, издадено на
11.08.2015 г. от Център за квалификация „Плам“ – гр. Дупница, но само по себе
си притежанието на същото не е абсолютна предпоставка за издаване на карта за
квалификация на водача.
Няма как да не направи
впечатление на съда, че процесното удостоверение за професионална компетентност
е издадено през 2015 г., поради което и периода от време, през който жалбоподателят
е управлявал товарен автомобил, без карта за квалификация е внушителен и
изключва всякаква възможност за приложението на разпоредбата на чл. 28, буква
„А“ от ЗАНН. Самият св. К. сподели, че жалбоподателят е признал пред него, че
не знае, че му е необходимо да притежава карта за квалификация на водача, за да
управлява автомобил от категорията С + Е, но незнанието на закона не е в
състояние да извини никого за протоправното му поведение. В своята пледоария по
същество на делото адв. С.М. посочи, че нормативната уредба в сферата на
автомобилните превози е доста обемиста и затруднява водачите да се запознаят с
нея в пълен обем, като по принцип съдът се солидаризира с тази негова позиция,
но в крайна сметка при условие, че упражнява една сравнително високо рискова
професия, свързана с управление на товарен автомобил, компромиси в изрядността
на водачите не могат да бъдат допускани.
По идентичен начин стои
въпроса за липсата на парични средства, която да е възпрепятствала водача да си
извади карта за квалификация на водача. В крайна сметка дори и да е материално
затруднен в един момент, все е следвало в периода от 11.08.2015 г. до
20.02.2018 г. същият да съумее да си
извади карта за квалификация на водача – още повече, че именно с управление на
превозни средства си изкарва прехраната.
Абсолютно ирелвантен е
въпроса дали към момента на извършване на проверката от страна на служителите
на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, товарния автомобил е бил
натоварен с товар или не, тъй като релевантния факт е, че към момента на
извършване на проверката на 20.02.2018 г. същият е извършвал превоз за
собствена сметка, като за самото на извършване на превоза няма значение дали
превозното средство е било натоварено или не.
Поради гореизложените съображения,
съдът намира, че в случая не би могло да се приложи разпоредбата на чл. 28,
буква „А“ от ЗАНН, още повече, че съдът си дава сметка не само за
индивидуалната, но и за генералната превенция на административното наказание, а
в случая няма никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
способстват случая да бъде квалифициран като „маловажен“.
Размерът на наложеното
административно наказание „глоба“ е строго фиксиран в разпоредбата на чл. 93,
ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, поради което и пред съда не е
поставен въпроса за неговата евентуална завишеност, респ. несправедливост.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 23 – 0000340 от
16.03.2018 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 – 0000340 от 16.03.2018 г. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на М.П.Р., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1
от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за това, че около 15:00 часа на
20.02.2018 г. в гр. Варна, КПП „Пивовара“, по главен Републикански път Ⅰ
– 2, на 50 метра преди края на гр. Варна в посока гр. Девня, управлява товарен
автомобил марка „ДАФ Фас ХФ“ от кат. N3, с рег. № Р 1271 ВР, с прикачено
ремарке, кат. О4, с рег. № Р 8077 ЕХ, и двете собственост на превозвача
„Доминекс Про“ ЕООД, извършващ превоз за собствена сметка на материали от гр.
Варна до гр. Русе, видно от Заповед № 706/ 19.02.2018 г., като при проверката е
установено, че водачът М.П.Р. извършва превоз за собствена сметка на товари,
без да притежава карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредба по
чл. 76, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, видно от направената справка
в отдел „Квалификация към ИА „АА“ – гр. София, като за управлението на
горепосочения автомобил се изисква СУМПС от кат. „С + Е“, като същият е
завършил курс за обучение за проидобиване на карта за квалификация на водача от
11.05.2015 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от
4.08.2008 г., издадена от Министерството на транспорта за условията и реда за
провежданена обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и
за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: