РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 23.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети декември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Снежана Апостолова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8678 по описа за 2016 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищцата
С.Ш.К. твърди, че при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 19.12.2014 г. в землището на село И., обл. Русенска,
на първокласен път І-5, км. 14, й е причинена телесна повреда, изразяваща се в
мозъчно сътресение и фрактура на процесус спинози на С7, което в последствие е довело до
усложнения в здравословното състояние на пострадалата, изразяващо се в
увреждания на шийните коренчета (радикулопатия).
Сочи, че на 19.12.2014 г. около
19:50 часа, А.М.У.управлявал лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.№******по главен
път 1-5, между гр.Русе и гр. Бяла, обл. Русенска. Заедно с него, на предната
дясна седалка в автомобила пътувала и пострадалата С.Ш.К.. В района на км. 14,
Уручиев изгубил контрол над превозното средство, автомобилът напуснал пътното
платно в дясно по посока на движението му към гр. Русе, преминал през банкета и
навлязъл в терена край пътя. Автомобилът продължил да се движи косо и
постъпателно напред и странично, като към края на движението си автомобилът се
е движел почти странично, в резултат на което се е преобърнал. След
преобръщането продължил да се движи косо и странично в направление към пътя,
след което излязъл на пътната настилка, където е спрял.
По случая е образувано ДП №
3709/2014 г. по описа на ОДМВР гр.Русе, пр. пр.№6851/2014г. по описа на Районна
прокуратура - Русе, което впоследствие след смъртта на водача на лекия
автомобил А.У.е било изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура - гр.
Русе и е образувана пр.пр. №343/2015г.
В следствие на
настъпилото ПТП пострадалата сочи, че търпи значителни и ежедневни физически и
психически болки и страдания. Непосредствено след ПТП тя е била приета в
отделението по Неврохирургия към „МБАЛ - Русе“ АД на 19.12.2014 г., като е
изписана на 22.12.2014 г. След престоя в неврохирургичното отделение продължава да изпитва главоболие, болки в шията,
рамената, изтръпване на ръцете. Това налага на 14.09.2015 г. постъпването й в
Отделението по нервни болести при МБАЛ „*******“ ЕООД гр. Горна Оряховица. По време на престоя в отделението е
извършена консултации с физиотерапевт и е поставена галваничка яка с лидокаин.
Извършена е консултация и с психиатър, който е поставил диагноза на
пострадалата тревожно-депресивно състояние с реактивни мотиви. На 12.10.2015 г.
С.К. е постъпила за лечение в Отделението по физикална и рехабилитационна
медицина при МБАЛ „*******“ ЕООД гр. Горна Оряховица.
Излага, че лек автомобил „Форд
Мондео“ с рег.№ *******, управляван от А.М.У., е застрахован по риска „ГО” в
„ДЗИ – О.З.“ АД, полица № 06113003102725, издадена на 27.12.2013 г., валидна от
31.12.2013 г. до 30.12.2014 г. Във връзка с инцидента, ответникът е образувал
преписка № 43072951600002, по която е определил обезщетение в размер на 18 000
лв., което счита за занижено.
Предвид изложеното, моли съда да осъди
ответника да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ сумата от 30
000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на ПТП от 19.12.2014 г., ведно с законната лихва от деликта.
Ответникът
„ДЗИ – О.З.“ ЕАД оспорва
исковете по основание и размер, като не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение. Излага, че на 01.03.2016 г. е платил сумата от 18 000 лв. и
претенцията е прекомерна по размер, като не отговаря на изискванията на чл. 52 ЗЗД. Прави възражения за съпричиняване, предвид обстоятелството, че ищцата е
пътувала без предпазен колан.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ дава право на увреденото лице при пътно - транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди/ и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на деликвента като
автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.
Относно
правопораждащите правото на обезщетение юридически факти, настоящият състав
намира, че е налице признание от страна на ответника, с изплащането на
обезщетение в размер на 18 000 лв. на 01.03.2016 г. (за което изрично признава и ищцата в
открито съдебно заседание).
В тази
насока са представените по делото писмени
доказателства от досъдебното производство и заключението на автотехническата
експертиза, съгласно което причина за настъпване на произшествието е в
действията/бездействията на водача на лек автомобил „Фонд Мондео, довели до
преобръщането му. Според заключението, на представените снимки от вътрешността
на автомобила не се виждат предпазните колани.
Спорния по
делото въпрос е относно размера на вредите
От
заключението на приетата съдебномедицинска експертиза се установи, че в
резултат на пътнотранспортното произшествие от 19.12.2014 г., от С.Ш.К. е получила следните травматични увреждания: контузия на мозъка с разкъсно - контузна рана,
мозъчно сътресение; счупване на спинозния израстък на 7-ми шиен прешлен. В
началото ищцата е изпитвала силни болки в главата, причинена от черепната
контузия, на понастоящем оплакванията й не могат да бъдат в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното мозъчно сътресение, което е
най-леката степен на черепномозъчна травма. Според вещото лице, описаната болка
във врата не може да се свърже с претърпяната травма, като се дължи на начален
дегенеративен процес, свързван с износване на структурите на шийния гръбнак.
Фрактурата на 7-ви шиен прешлен е неразместена и няма отношение към радиокулерния
синдром, защото нервните коренчета излизат под страничните израстъци на прешлените,
а не отзад, където е разположен спинозния израстък.
Свидетелят Ф.З.Д..заявява,
че С. след произшествието е получила
тежък психически срив, губила ориентация. Към момента има малко дете - момиченце на шест месеца и спътник в живота
си, като всички й помагат в грижите за детето.
Въз основа
на изложеното, съобразявайки тежестта на уврежданията, възрастта на ищцата,
както и икономическите условия и начина на живот в страната, съдът приема че
дължимото обезщетение е в размер на 18 000 лв., като с изплащането на
горепосочената сума от ответника, претенцията е погасена поради плащане.
Предвид
горното, искът следва да бъде отхвърлен изцяло. При неоснователност на главния
иск, неоснователна е и претенцията за присъждане на обезщетение за забава.
Относно
разноските
При
посочения изход на делото разноски следва да бъдат присъдени на ответника,
спрямо който искът е отхвърлен изцяло, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, за депозити за експертиза в размер на 300 лв.
и 100 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Ш.К., ЕГН **********,***.
Търново, чрез адв. М.Я.,***, срещу „ДЗИ - О.З.“ ЕАД,
ЕИК ********, иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за сумата 30 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания, в резултат на пътно транспортно произшествие от на 19.12.2014 г. в
землището на село И., обл. Русенска, на първокласен път І-5, км. 14, по вина на водача на лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност
като автомобилист към датата на произшествието е реализирана при ответника,
ведно със законна лихва, считано от датата на деликта – 19.12.2014 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.Ш.К., ЕГН **********,***.
Търново, чрез адв. М.Я.,***, да заплати на „ДЗИ - О.З.“
ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300 лв. - направени по делото разноски за депозити за експертизи и 100 лв.
за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: