№ 55
гр. Карнобат, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева Иванова
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова
Административно наказателно дело № 20212130200220 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на чл. 416, ал.5 от КТ, вр. чл. 59 и
сл. от ЗАНН, образувано по жалба на „Мелница-Карнобат 2006“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул.
"Индустриална зона" 1, представлявана от ИВ. М. СТ. и ИВ. ХР. Д. против
наказателно постановление № 02-0003645/16.07.2021 година на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, с което на жалбоподателя на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 413, ал. 2 от
Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 12 от Наредба № 5 от
11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на
риска (обн. ДВ бр. 47/1999 г.) във връзка с чл. 3, т. 4 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от
същата наредба.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление, допуснати съществени процесуални нарушения
довели до явната несправедливост на наложената на дружеството санкция.
Моли се за намаляване на наложената имуществена санкция до визирания в
чл.413, ал.2 от КТ минимален размер.
Процесуалният представител на Дирекция „Инспекция по труда” –
Бургас счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с
което да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН и е процесуално допустима.
1
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.04.2021 г. в предприятието на жалбоподателя, находящо се в гр.
Карнобат, ул. „Индустриална зона" № 1 е настъпила трудово злополука при
извършване на трудова дейност пакетиране на брашно от 1кг, 5 кг и 10 кг. По
повод злополуката в предприятието е извършена проверка на 13.05.2021г., а
на 20.05.2021г. и 02.06.2021г. по документи. При проверката било установено,
че работодателят не е оценил риска при извършване на трудовата дейност
„пакетиране на брашно в книжки торби от 1 кг, 5 кг и 10 кг“. Проверката
установила, че в длъжностните характеристики на длъжностите
„кантарджия“, „обслужващ работно промишлено производство“, „пазач-
невъоръжена охрана“, “общ работник“ е вменена и трудова дейност
„пакетиране на брашно в книжки торби от 1 кг и 5 кг и 10 кг“ и към момента
на злополуката в дружеството е нямало назначено лице на длъжност
пакетировач, а тази дейност е вменена на други работници.
На 02.06.2021 г. срещу „Мелница-Карнобат 2006“ АД е съставен акт за
установяване на административно нарушение. Актосъставителят е приел, че
„Мелница-Карнобат 2006“ АД е нарушило чл. 12 от Наредба № 5 от
11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на
риска, във връзка с чл. 3, т. 4 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от същата наредба.
Възприемайки описаната по – горе фактическа обстановка наказващият
орган е издал процесното НП за допуснато нарушение на чл.12 във вр чл. 3,
т.4 и чл. 5, ал.1 т.1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и
периодичност на извършване на оценка на риска (обн. ДВ, бр. 47 от
21.05.1999 г.), поради което на основание чл. 416, aл.5 във връзка с чл. 413,
ал.2 от Кодекса на труда му е наложил имуществена санкция в размер на 2500
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи
се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал.2 ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е и
основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ изисква, при осъществяване
на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
работодателят да оценява рисковете за безопасността и здравето на
работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на
2
химични вещества и препарати и организацията на работните места. Редът,
начинът и периодичността на извършване на оценката на риска, според чл. 17
от закона, се определят с наредба на министъра на труда и социалната
политика и министъра на здравеопазването, каквато в случая се явява
Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване
на оценка на риска, издадена от министъра на труда и социалната политика и
министъра на здравеопазването. В чл. 3, т.4 на тази наредба е предвидено, че
оценяването на риска обхваща: 1. работните процеси; 2. работното
оборудване; 3. помещенията; 4. работните места; 5. организацията на труда; 6.
използването на суровини и материали; 7. други странични фактори, които
могат да породят риск. В чл.5, ал.1 т.1 от Наредбата на основата на оценката
на риска работодателят следва да: планира и прилага подходящи мерки за
предотвратяване на риска, а когато това не е възможно, осигурява защита на
работниците и служителите и на всички останали лица, които по друг повод
се намират във или в близост до мястото, където има риск.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е
приел, че нарушението е по чл. 12 във вр. чл. 3, т.4 и чл.5, ал.1 т.1 от Наредба
№ 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на
оценка на риска. Действително, чл. 3 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г.
определя обхвата на оценяването на риска. Същата обаче не съставлява
самостоятелно правило за поведение, което може да се счита за нарушено в
случая.
Настоящият състав на съда приема, че нарушението, осъществено от
жалбоподателя е по чл.16, ал.1 т.1 от ЗЗБУТ, която норма задължава
работодателят да извърши оценка на рисковете за безопасността и здравето
на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на
химични вещества и смеси и организацията на работните места. В този
смисъл е константната практика на БАС, който е приемал че липсата на
оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите съставлява
нарушение на чл. 16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ /в този смисъл и константната
практика на БАС, обективирана в Решение № 759 от 25.04.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 366/2017 г., Решение № 1633 от 5.11.2015 г. на АдмС -
Бургас по к. н. а. х. д. № 1633/2015 г., Решение № 769 от 10.05.2014 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2849/2013 г., Решение № 452 от 24.03.2014 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2777/2013 г., Решение № 1240 от 7.06.2013 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 106/2013 г. и др./. Точно правилото на чл. 16,
ал.1, т.1 от ЗЗБУТ е нарушено в случая, поради което и то е следвало да бъде
посочено като нарушена правна норма, като за прецизност може да бъде
направена и привръзка на същото с чл.12, чл. 3, т.4 и чл.5, ал.1 т.1 от Наредба
№ 5 от 11.05.1999 г. Недопустимо е обаче квалифицирането на допуснатото
нарушение като такова по с чл.12, чл. 3, т.4 и чл.5, ал.1 т.1 от Наредба № 5 от
11.05.1999 г., доколкото тези норми не съдържат в себе си самостоятелно
правило за поведение.
Констатираното несъответствие между словесното описание на
3
нарушението, дадено в АУАН и НП и неговата правна квалификация е по
своята същност съществено процесуално нарушение, което ограничава
правото на защита на жалбоподателя. Като такова същото е и самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП
Съдът установи че е налице и нарушение на процедурата по връчване на
съставения срещу „Мелница-Карнобат 2006“ АД акт за установяване на
административно нарушение. Дружеството се представлява от ИВ. М. СТ. и
ИВ. ХР. Д., заедно. Не е предвидено, всеки един от тях да може да
представлява самостоятелно дружеството, независимо от това за какво правно
действие става въпрос. Актосъставителят би следвало да е запознат кои са
управителите на посоченото дружество (още повече, че информацията за
търговските дружества в Търговският регистър е публична и общодостъпна,
като съобразно чл. 23, ал.4 от Закона за търговският регистър, ако е посочен
ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и
местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на
публична функция, организации, предоставящи обществени услуги,
включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства,
вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в
търговския регистър) и е следвало да изпълни задълженията си по чл.43 и 44
от ЗАНН, като връчи акта и на двамата управители на дружеството,
доколкото за да е налице валидно правно действие от страна на дружеството
е необходимо да е налице ясно изразена воля и от страна на двамата
управители. В конкретния случай, като АУАН е съставен и връчен в
присъствието само на единия управител, не може да се приеме, че е осигурено
надлежното участие на търговското дружество в
административнонаказателното производство и това е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-0003645/16.07.2021 година
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, с което на
„Мелница-Карнобат 2006“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Карнобат, ул. "Индустриална зона" 1, представлявана от ИВ.
М. СТ. и ИВ. ХР. Д., на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във
връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 12 от
Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване
на оценка на риска (обн. ДВ бр. 47/1999 г.) във връзка с чл. 3, т. 4 и чл. 5, ал.
1, т. 1 от същата наредба.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му
4
на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5