О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 07.07.2020
г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание
на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Михайлова ч. гр. д. № 367 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд и
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена е частна
жалба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу разпореждане от 15.04.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 250/2020 г. по описа на Районен съд– гр. Ихтиман,
в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В.Й.Л. за сумата от 405.00
лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, както
и за сумата от 7. 84 лв. – лихва за забава върху главницата от 405 лв. за
периода от 20.12.2018 г. до 03.02.2020 година.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като възнаграждението за
допълнителни услуги е за действия, които формират разходи за заявителя –
кредитор, поради което извод за неравноправност е изключен. Искането е за отмяна на обжалваното
разпореждане.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в
жалбата доводи и съдържащите се в делото доказателства, намира следното.
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок за обжалване, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по
заявление н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД з. издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В.Й.Л. за вземания по договор за заем от 20.11.2018 г. и договор за допълнителни услуги към него, сключени между длъжника и „М.К.“ АД, което от своя
страна е прехвърлило на заявителя с договор за цесия от 16.01.2015 г. и приложение № 1 към него от 10.04.2019 г.,
вземанията си в общ размер на 984. 66 лева, от които главница 546. 92 лв.; сума
за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 20.12.2018
г. до 20.08.2019 г. в размер на 405. 00 лева; лихва за забава върху главницата
по договора за заем в размер на 24. 90 лева за периода от 20.12.2018 г. до
31.01.2020 г., за сумата от 7. 84 лв. – лихва за забава върху главницата от 405
лв. за периода от 20.12.2018 г. до 31.01.2020 г., разноски по делото за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 225. 00 лева, както и законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението.
Заповедният съд е
длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. При
тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които
произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите
нрави. При установяване на нищожност на договора или отделна договорна клауза,
на които се основава вземането, съдът отхвърля искането за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съдът намира, че процесният договор за допълнителни услуги, в който е
уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 405 лв. за предоставяне на
пакет допълнителни услуги е нищожен. Допустимо е съгласно разпоредбата на чл.
10а, ал. 1 ЗПК страните по договор за потребителски кредит да договорят цена за
допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл.
10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, и да
събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, и
предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора.
В случая договорът
за допълнителни услуги включва услуги, които по същество представляват действия
по предоставяне на кредита, а именно приоритетното му разглеждане и изплащане,
както и услуги, които не са реално предоставени и ползвани от заемателя, а е предвидена само възможност да бъдат
използвани в бъдеще и то при условията, предвидени в общите условия към
договора – възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за
смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Освен това, с някои от тези права страната разполага по
силата на закона – напр. правото на страните да променят срока на договора,
свободата да отложат една или повече погасителни вноски.
В противоречие с
повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК клаузите в договора за
допълнителни услуги са формулирани неясно, тъй като нито една от закупените
допълнителни услуги няма стойностно измерение, от което да се установи нейната
тежест в ежемесечните вноски, дължими по допълнителния пакет, както и
съразмерността им с цената, която се заплаща за ползването им. Тъй като
допълнителните услуги касаят усвояването и управлението на кредита, или са относими към бъдещи несигурни събития, а освен това са
неясно формулирани, уговарянето им е в нарушение на императивните разпоредбите
на чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК. Съдът счита, че този договор заобикаля закона, тъй
като въвежда допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и
надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита, определени в чл. 19, ал.
4 ЗПК, а именно: петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на М.с. на Р.Б.. По този
начин значително се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни такси и
комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора годишен процент
разходи, и води до значително увеличение на тежестта на задължението на
кредитополучателя, като стойността на допълнителния пакет услуги – 405.00 лв. е
почти равен на отпуснатата в заем сума – 600 лева.
Уговарянето на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги нарушава разпоредбите на чл.
10а, ал. 2 и 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което тези уговорки са нищожни
поради противоречие с императивни законови разпоредби и не могат да породят
желаните от страните правни последици. Клаузите за заплащане на допълнителния
пакет от услуги са и неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като са
уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. С подписване на
договора за допълнителни услуги кредитополучателят се е задължил да заплаща
пълната цена на тези услуги, а получаването им зависи единствено от волята на
кредитора – той може да не се съгласи да отложи една или повече погасителни
вноски, да намали определен брой погасителни вноски или да промени падежа им.
Независимо, че тези услуги може да не бъдат предоставени от кредитора, цената
по тях остава дължима, като не е предвидена възможност за отпадане или
намаляване на цената. Това поставя кредитополучателят – потребител в
по-неблагоприятна позиция, не защитава правата му като по-слаба страна в
правоотношението и води до неравновесие между правата и задълженията на
страните. Тъй като клаузите за заплащане на пакет от допълнителни услуги са
неравноправни и няма данни по делото да са уговорени индивидуално, на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП те са нищожни.
Тъй като клаузите
относно формирането на главното задължение са нищожни, нищожна е и уговорката
за заплащане на лихва за забава върху такава главница.
Ето защо обжалваното разпореждане е законосъобразно и
следва да се потвърди.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от
15.04.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 250/2020 г. по описа на Районен съд– гр.
Ихтиман, с което е отхвърлено заявлението н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД з. издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В.Й.Л. за сумата от 405.00
лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, както
и за сумата от 7. 84 лв. – лихва за забава върху главницата от 405.00 лв. за
периода от 20.12.2018 г. до 03.02.2020 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: