гр. Русе , 18.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд X наказателен състав, в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Р. Русева
при секретаря Олга Петрова и в присъствието на
прокурора.................. като разгледа докладваното на съдията АНД №
1405 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази : Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Топлофикация Русе” ЕАД със седалище гр.Русе, представлявано от С.Ж.Ж. против Наказателно постановление № 32/03.09.2019 г. на РИОСВ Русе, с което за административно нарушение по чл.125 ал.1 т.2 от ЗООС вр. чл.164 ал.1 от същия, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
Жалбоподателят „Топлофикация Русе“ ЕАД е дружество- оператор с издадено Комплексно разрешително № 46/2005 г., актуализирано с Решение № 46 – НО – ИО - А5-ТЕ1- НП/2018 г. от Министерство на околната среда и водите, за експлоатация на действащи инсталации и съоръжения за промишлени дейности по Приложение 4 от ЗООС, в частност- горивна инсталация за производство на енергия с номинална топлинна мощност 1 333 MW- производство на топлоенергия /т.1.1 от Приложение 4 на ЗООС/. С цитираното Решение № 46 - НО - ИО - А 5- ТЕ1 - НП/2018 г„ е добавено условие 3.3.6. „В срок до 01.06.2018 г. притежателят на комплексното разрешително да извърши промени в работата на Горивна инсталация за производство на топлоенергия- Парогенератор 8, а именно: 1. Изграждане на СОИ към комин № 3 за ПГ
№ 7 и ПГ№ 8.Впоследствие решението е актуализирано, като срока за изпълнение в посочената част е удължен до 31.05.2019 г.
На 23.07.2019 г. от страна на Община Русе и служители на РИОСВ Русе била извършена проверка на място, при която се установило, че СОИ /сяроочистваща инсталация/ не е изградена, така, както е било указано в комплексното разрешително, решението и актуализацията на решението.Във връзка с извършената проверка е съставен Констативен протокол № РД- 21/2019 г., връчен на 23.07.2019 г. на представляващ дружеството.На 24.07.2019 г. е съставен АУАН № 0002377, сочещ, че при описаните факти „Топлофикация Русе“ ЕАД е нарушило разпоредбите на чл.125 ал.1 т.2 от ЗООС вр. с изискванията на чл.164 ал.1 от същия.Актът бил предявен и възразен в срока на закона.От страна на соченото като нарушител лице били изложени твърдения, че строителните и монтажни работи били затруднени, което довело до неизпълнение на условието.Твърдяло се също така, че дружеството е спазило за този период указанията на МОСВ и осъществило мерки за намаляване на емисиите на азотни окиси чрез инсталиране на нискоемисионни горелки и прилагане на селективна некаталитична редукция без изграждане на СОИ.След преценка на възраженията е издадено обжалваното наказателно постановление, с което е наложено административното наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лв.Пред съда се развиват доводи за незаконосъобразност, идентични с изложените пред първата инстанция във възраженията.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- Констативен протокол № РД- 21/2019 г., писмо от МОСВ до „Топлофикация Русе“ ЕАД, АУАН № 0002377/24.07.2019 г„ възражения срещу акта, оправомощителни заповеди, кореспонденция между РИОСВ Русе и дружеството жалбоподател, Определение от 05.11.2019 г. на Административен съд- Русе, Комплексно разрешително № 46/2005, Решение № 46- НО- ИО- А5- ТЕ1/2018 г., уведомление за инвестиционно предложение.Приетото за установено се доказва и от показанията на св.Р.Д.- актосъставител.Тези гласни доказателства следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като кореспондират с писмения доказателствен материал.
Правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и от лице, разполагащо със съответната легитимация.По същество същата е неоснователна.
Формално в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадените актове.
По същество извършването на нарушението е правилно установено и доказано, а фактическата обстановка не се оспорва.
Разпоредбата на чл.125 ал.1 т.2 от ЗООС, действаща към датата на установяване на нарушението, указва на оператора на инсталацията задължението да спазва условията на комплексното разрешително.Нормата на чл.164 от закона предвижда санкция за оператор, който не изпълнява предписанията не само по чл.125 ал.1 т.2 , а и изобщо- по чл.125, като ал.ІІ на този текст детайлизира задълженията на оператора в хипотези, когато фактически се достигне до нарушаване на клаузите на комплексното разрешително.Няма спор, че жалбоподателят има качеството на оператор и няма спор, че е адресат на тези задължения, които не спазил. Налице е последваща законодателна промяна в текста на чл.125 от ЗООС с отмяната на ал.1, но тази промяна не сочи на хипотеза на по- благоприятен закон, доколкото отменената разпоредба е възпроизведена в нов текст- чл.123 в т.2 от ЗООС.От друга страна, съдът намира, че така както е квалифицирано нарушението от наказващия орган, конкретно не може да се приеме наличие на по- благоприятен закон и поради това, че фактически жалбоподателят, нарушавайки условията на комплексното си разрешително, не е предприел и мерките по чл.125 от закона, като действията му в тази насока е следвало да бъдат незабавни, т.е. - веднага след констатиране на обстоятелствата.
Наложеното административно наказание е правилно индивидуализирано по вид и размер. Съгласно нормата на чл.164, за неизпълнение на изискванията по чл.125 на оператора на инсталацията- юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лева. В случая наложеното административно наказание е имуществена санкция в размер на 20 000 лева. Същото е индивидуализирано към минимума на закона.Няма основания за изменение на постановлението в тази му част.Касае се до дейност, свързана с изключително мащабни последици за околната среда при упражняването й, а по естеството си- конкретното нарушение е пряко свързано и с живота и здравето на гражданите.
По
изложените съображения съдът намира обжалваното постановление за обосновано
и законосъобразно, и подлежащо на потвърждаване изцяло. С оглед изхода от делото, на нарушителя следва да
бъдат възложени разноски, направени от другата страна - 80 лева
за
възнаграждение на процесуален представител- юрисконсулт, в минималния законов
размер.Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 32/03.09.2019 г.на Директор РИОСВ Русе, с което на „Топлофикация Русе“ ЕАД е адрес на управление гр.Русе, ул.“ТЕЦ Изток“ № 1, ЕИК *********, представлявано от С.Ж.Ж., за нарушение по чл.125 ал.1 т.2 вр. чл.164 ал.1 от ЗООС, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „Топлофикация Русе“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от С.Ж.Ж., да заплати на РИОСВ Русе, сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от известяването му, пред Административен съд- гр.Русе.
Районен съдия: