№ 105
гр. Пловдив, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500183 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №103 от 03.02.2025г., постановено по гр.дело №1020/2024г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от А. Й. Й. с
ЕГН:**********, от с.М, о. С, ул. ********, против А. Г. Г. с ЕГН:**********
и адрес: с.М, о С, ул. ******* иск за заплащане на сумата от 30000лв. като
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му О Й. Й.,
произтекла от престъпление по чл.124,ал.1, предложение 3 във връзка с
чл.130,ал.1 и ал.2 от НК, в извършването на което А. Г. Г. е признат за виновен
с Присъда №*******., постановено по НОХД ******* по описа на Окръжен
съд-Пловдив за 2023г., влязла в сила на 01.03.2024г., което престъпно деяние
се изразява в това, че на 04.09.2022г., в землището на с.М, о П, е причинил по
непредпазливост смъртта на О Й. Й. вследствие на умишлено нанесени леки
телесни повреди – счупване на костите на корена на носа и счупване на девето
и единадесето ребро вляво по директен механизъм, причиняващ единично или
1
в съвкупност разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от
НК, както и множество кръгловати охлузвания по кожата на челото вляво,
клепачите на двете очи, кожата на лявата скула, дясната половина на
брадичката, кожата на десния клон на долната челюст, овално охлузване на
върха на брадичката, кръвонасядания на горната и долната устни на устата,
множество точковидни охлузвания по предната повърхност на гръдния кош,
обширни охлузвания по задната повърхност на гръдния кош, лентовидно
охлузване по задната повърхност на гръдния кош, охлузвания по дясната
странична и предна повърхност на корема, точковидни охлузвания по предна
повърхност на корема и охлузване в областта на кръсцовата кост, охлузване,
драскотина и кръвонасядане по предната повърхност на дясната
предмишница, кръвонасядане на дълбоките меки тъкани на вътрешната
повърхност на лявата предмишница, които са причинили болка и страдание,
без разстройство на здравето, и А. Й. Й. с ЕГН:**********, от с.М, о. С, ул.
********, е осъден да заплати на адв.В. А. В. от АК-Пловдив, със служебен
адрес: гр.П, бул. *********, сумата от 3050лв. адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство на
ответника по делото А. Г. Г..
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят А.
Й. Й., който чрез пълномощника адв.С. Д. го обжалва с конкретни доводи за
неправилност досежно характера на отношенията между него и починалия му
брат и произтеклите за него от смъртта му душевни болки и страдания,
събраните във връзка с които доказателства и установените посредством тях
обстоятелства поддържа да го легитимират като правоимащо да получи
обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер лице. Моли за
отмяна на решението и уважаване изцяло на предявения иск, както и за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна А. Г. Г. не е подал отговор на въззивната жалба и не
е взел становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от А. Й. Й. против А. Г.
Г. иск с правна квалификация по чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в
2
размер на 30000лв. за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени
вследствие смъртта на неговия брат О Й. Й., причинена на 04.09.2022г. по
непредпазливост от ответника, за което престъпление по чл.124,ал.1,предл.3
във връзка с чл.130,ал.1 и ал.2 от НК е признат за виновен с влязла в сила на
01.03.2024г. Присъда №************ по описа на Окръжен съд-Пловдив,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането –
04.09.2022г., до окончателното й изплащане.
Искът се основава на твърдения ищецът А. Й. и починалия му брат О Й.
да са имали изключително близки отношения. Живеели през няколко пресечки
и почти всеки ден били заедно, най-често вечер след като всеки се прибере от
работа. Свикнали всеки ден да се виждат, да разговарят и да си споделят, като
ищецът се допитвал до него за съвети. Той му бил опора, напътствал го кое е
правилно и кое не и двамата имали изключително силна връзка, привързаност
и обич, а от момента на внезапната му смърт, която била шокираща за ищеца и
той изживял силен стрес, настъпила когато брат му бил едва на 47 години в
разцвета на силите си, ищецът бил неутешим и болката ставала по-силна с
всеки изминал ден, като в първите дни не разговарял с никого, затворил се в
себе си, не можел да се опомни, загубил съня си и единствените му мисли
били насочени към спомена за неговия брат.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска, поддържайки
изложените в нея твърдения да не обосновават приетото в ТР №1 от
21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС изключение за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди на брат на починалия. В условия на евентуалност е
оспорил иска по размер като прекомерно завишен, некореспондиращ с
действителните болки и страдания, в противоречие с принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД и несъобразен с икономическата ситуация в
страната.
С първоинстанционното решение е прието въз основа на влязлата в сила
присъда на наказателния съд по НОХД №227/2023г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив ответникът да е причинил по непредпазливост смъртта на О Й. Й.
вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди, както и, според
представеното удостоверение за родствени връзки, починалият да е брат на
ищеца. Съдът не е кредитирал показанията на В Й.а-съпруга на ищеца,
относно това, че О бил слабост на А. „като по-голям брат“, доколкото ищецът
3
има и други по-големи братя, и предвид декларативността на изявлението,
както и показанията на св.Ф Й. – син на ищеца, относно това, че отношенията
между баща му и чичо му се отличавали от тези на тях с другите братя и
сестра им. При кредитиране на показанията на свидетелите в останалата им
част съдът е приел да не се установява конкретно житейско обстоятелство,
станало причина за създаване на особена духовна и емоционална близост
между починалия и ищеца, тъй като обстоятелствата, че са работели заедно,
виждали са се всеки ден дори и без повод, съветвали се един друг,
подпомагали се и държали един на друг, обрисуват картина на традиционни за
българското общество отношения между братя, както и преживените от ищеца
страдания да са обичайни за такава загуба, но да не надхвърлят по интензитет
и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка, за да се приеме
за материалноправно легитимиран да получи претендираното обезщетение по
смисъла на Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС.
Настоящата инстанция в изпълнение на служебните си правомощия по
чл.269 от ГПК намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо.
Фактите относно причинената на 04.09.2022г. от ответника вследствие
извършеното от него престъпление, за което е налице влязла в сила присъда на
наказателния съд, смърт на О Й. и родството на починалия с ищеца като негов
брат са безспорни.
Спорът и пред настоящата инстанция се концентрира около активната
материалноправна легитимация на ищеца като правоимащо да получи
обезщетение за неимуществени вреди лице.
С Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата по ППВС №4 от 21.05.1961г. и
№5 от 24.11.1969г., които имат право да претендират и получат обезщетение за
неимуществени вреди от загубата на близък човек, като е указано, че право на
такова по изключение има и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. В мотивите е посочено, че най-близките на починалия
по смисъла на двете цитирани Постановления се ползват с право на
4
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка
е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. Особено близка привързаност може да съществува
между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в
традиционните за българското общество семейни отношения те са част от най-
близкия родствен и семеен кръг и връзките им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчно само формалната връзка
на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в двете Постановления, че в случай на смърт право
на обезщетение имат само най-близките родственици на починалия.
Неоснователна, с оглед на тези постановки, е изтъкнатата във въззивната
жалба съпоставка на отношенията между ищеца и починалия му брат с
навлизащите в съвремието отношения по „западен модел“ с характерни за тях
сравнително редки срещи между роднини, почти само за отбелязване на
празници, тъй като релевантни са традиционните, а не модернистични
привнесени и нетипични за обществото ни отношения.
Ищецът и пред настоящата инстанция поддържа отношенията му с
починалия да са се отличавали с изключителност в сравнение с обичайните
между братя и смъртта му да е оставила трайни последици у него, изразяващи
се в ежедневни страдания, потиснатост и болка, които и до настоящия момент
не са изчезнали.
В тази връзка в първоинстанционното производство са ангажирани
гласни доказателства посредством разпит на свидетелите В Й.а и Ф Й. –
съответно съпруга и син на ищеца, според чиито показания, той се оженил
през 2008г., от когато заживели заедно с останалите братя в един двор, до
5
2012г., когато А. прехвърлил наследствения си дял на своя брат О и със
съпругата си купили къща пак в с.М. Двамата братя загубили баща си много
млади и А. намерил опора в по-големия си брат, бил му слабост. Работели
заедно на частно – строяли панели, били в една бригада. Виждали се
ежедневно и се събирали не само по празници, а и без повод. Допитвали се
един с друг за съвети, включително във връзка с местата, които обработвали, и
животните, които О отглеждал. Подпомагали се и финансово. През 2022г.,
преди смъртта на О, А. и семейството му заминали на работа в Ш, като имали
намерение и той да отиде при тях, защото бил работлив и заплатата била
хубава. Отношенията между двамата били по-различни отколкото тези с
другите братя и сестрата. Двамата много се обичали и си помагали. След
смъртта на О А. се затворил в себе си, нямал желание да общува и да се среща
с приятели, загубил апетит, сънувал го и плачел при спомена за него. Видно е
от удостоверението за съпруга и родствени връзки, че бащата на ищеца Й Й. е
починал през 1994г., когато той е бил на 17 години. Починалият О е един от
по-големите братя на ищеца, наред с А Й., починал през 2015г., С Й. и И Й..
Показанията на свидетелите третират живота и отношенията между двамата
чак след 2008г., когато всички братя са живеели в един и същ имот със
семействата си. В този смисъл не се установява, противно на поддържаното
във въззивната жалба, О да е заместил бащата в грижите за А.. Според
свидетелите, отношенията между двамата на взаимна привързаност, обич и
подкрепа са били по-различни от тези с останалите братя и сестра им.
Обстоятелството, че двамата са се чувствали по-близки отколкото с
останалите, само по себе си не обосновава изключителност в техните
отношения, извън обичайните за този тип родствена връзка на привързаност,
емоционална близост и морална и материална взаимопомощ и подкрепа,
каквито по начало се изграждат още от детството и са присъщи за нормалното
общуване между лица в такава кръвна връзка и родство по съребрена линия. И
двамата са създали свои семейства, живели са за около четири години заедно в
един имот с останалите братя, а впоследствие в отделни домакинства,
работели са заедно, общували са, помагали са си, но не се установява в живота
им да са настъпили такива конкретни обстоятелства, в резултат на които
помежду им да е възникнала особена изключително дълбока и трайна
емоционална връзка, която да е извън рамките на обичайната, нито
преживените от ищеца душевни болки и страдания да са така сериозни като
6
интензитет и продължителност, че да надхвърлят присъщите за загубата на
брат негативни преживявания, каквито се третират в показанията на
свидетелите, и да е справедливо да бъдат обезщетени.
Обсъденото обосновава извода да не е налице изискуемата се
изключителност, при която в резултат на конкретни житейски обстоятелства
привързаността между двамата братя да е станала толкова силна, че смъртта
на брата да е причинила на ищеца морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене присъщите за тяхната родствена връзка, които да
е справедливо да бъдат обезщетени.
Изложеното дава основание на настоящата инстанция да приеме
въззивната жалба за неоснователна и да потвърди атакуваното с нея решение
като правилно.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №103 от 03.02.2025г., постановено по гр.дело
№1020/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7